Решение № 15563 от 8.5.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 2616/2025 г.

Производството е по реда на чл.40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) във вр. с чл.145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Т. Н. М. против мълчалив отказ по заявление вх. рег. № 66-00-1276/27.06.2024 г. на Агенцията по вписванията (АВ) за достъп до обществена информация. Жалбата е подадена чрез административния орган на 07.03.2025г. и по искането е постановено решение № РД-01-297/26.03.2025 г. на и. д. директор на дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство“ в АВ. Поради това и съобразно чл.172, ал.3 АПК следва да се приеме, че предмет на съдебен контрол в случая е решение № РД-01-297/26.03.2025 г. на и. д. директор на дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство“ в АВ, тъй като това решение се явява изричен акт, с който поисканата информация не е предоставена. Съответно, то обективира отказ по горепосоченото заявление. Ответникът в писмено становище излага доводи за недопустимост, а по същество – неоснователност на жалбата.

След като обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства, съдът в настоящия състав приема следното от фактическа и правна страна.

Жалбата е допустима като подадена от лице с правен интерес от оспорването в законоустановения за това срок. Разгледана по същество, тя е основателна.

Производството по издаване на оспорения акт е образувано по заявление № 66-00-1276/27.06.2024 г. на АВ (л.24 от делото), с което жалбоподателката поискала да й бъде предоставена следната информация:

1. Колко е средносписъчният състав на служителите в АВ - София? 2. Колко на брой са служители, напуснали през всяка една от годините 2021, 2022 и 2023 година от АВ - София? 3. Колко на брой са новоприетите служители през всяка една от годините 2021, 2022 и 2023 година в АВ - София? 4. Колко е средният срок на обучение на новоприетите служители със спецификата на работата в АВ - София? С решение № РД-01-686/03.07.2024 г. на директора на дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство“ на АВ (л.29-30) искането било оставено без разглеждане. Това решение било отменено с определение № 17596/20.09.2024 г. по адм.д. № 7465/2024 г. на Административен съд София град, Второ отделение, 24 състав (л.44-46). Със същото определение преписката е върната на административния орган за решаване на искането по същество в 14-дневен срок от постъпването ѝ. Определението е влязло в сила на 18.12.2024 г., видно от отбелязването върху представения препис.

С решение № РД-01-297/26.03.2025 г. на и. д. директор на дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство“ на АВ, предмет на разглеждане в настоящето производство, отново е отменено предходното решение № РД-01-686/03.07.2024 г. и е указано на заявителя да уточни предмета на исканата обществена информация. Издателят на процесното решение намерил, че общото понятие „АВ – София“ е неясно. В обстоятелствената част на решението е посочено, че издателят е овластен да се произнася по искания за достъп до обществена информация със заповед № РД-01-1187/31.10.2024 г. на изпълнителния директор на АВ. Тъй като тази заповед не е представена, възлагането на това правомощие не е доказано. Поради това следва да се приеме, че компетентността на органа в случая не е установена и оспореното решение се явява нищожно поради липсата й.

Наред с това, същото решение се явява нищожно в частта, с която отменя предходното решение № РД-01-686/03.07.2024 г. на директора на дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство“ на АВ, което вече е било отменено с горепосоченото определение на съда. Съответно, в тази част процесното решение се явява лишено от предмет и в противоречие със забраната, установена в чл.130, ал.2 АПК.

В частта, с която на заявителя е указано да уточни предмета на исканата обществена информация, процесното решение е нищожно на основание чл.177, ал.2 АПК. С влязлото в сила определение № 17596/20.09.2024 г. по адм.д. № 7465/2024 г. на Административен съд София град, Второ отделение, 24 състав преписката е върната на административния орган за решаване на искането по същество. Вместо това, с процесното решение са дадени указания с характер на такива за отстраняване на нередовност. След като със съдебен акт са дадени указания, които съгласно чл.173, ал.2 АПК са задължителни такива по тълкуването и прилагането на закона, административният орган не е разполагал със свобода на преценка относно необходимостта от допълнително уточняване на заявлението. От съдържанието му е видно, че исканата информация се отнася до служителите на АВ в София. В случай, че заявителят намира за необходима информация за служители от други териториални структури на АВ, не е налице пречка да направи ново искане за целта. Доколкото в случая не се установява възлагане на друго лице да се произнася по заявленията за достъп до обществена информация, на основание чл.41, ал.1 ЗДОИ следва да бъде задължен изпълнителният директор на АВ да предостави информацията по процесното заявление, тъй като се явява задължен субект по ЗДОИ и представляващ АВ съгласно чл.6, ал.1 от Устройствения й правилник.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за възстановяване на разноските по делото. Установява се такива да са направени в общ размер 11, 30 лв., от които 10 лв. – държавна такса и 1, 30 лв. – банкова такса. Направено е искане за определяне възнаграждение за адвокат при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 от същия закон, съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В случая, в съответствие с чл. 8, ал. 3 от тази наредба, възнаграждението възлиза на 1000 лв. Сумите са дължими от АВ, която е юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от Устройствения й правилник.

Така мотивиран и на основание чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ съдът