Решение № 2037 от 28.3.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 197/2024 г.

Административен съд - София-град28.03.2024 г.докладчик Катя Аспарухова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ от 01.11.23г. постановено по нахд №6485 по описа на СРС за 2023г. 12 състав, с което е потвърдено Наказателно постановление / НП/№001634 от 27.02.2023г. издадено от член на Комисията за защита на потребителите, с което на „НЕТРЕНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК [ЕИК] са наложени 4 имуществени санкции: 1. 1000лв. на основание чл.204 от Закона на защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл.47, ал.1 т.12 от ЗПП; 2. - 500лв. / петстотин лева/ на основание чл.225в от ЗЗП за нарушение на чл.181н, ал.2 от ЗЗП; 3. -500лв./петстотин лева/ на основание чл.225в от ЗЗП за нарушение на чл.181н, ал.4 от ЗЗП; 4. -500лв. /петстотив лева/ на основание чл.209 от ЗЗП за нарушение на чл.63 т.3 от ЗЗП. ОСЪЖДА „НЕТРЕНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК [ЕИК] да заплати на Комисията за защита на потребителите 100лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „НУТРЕНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 20279210, със седалище [населено място], [улица] срещу РЕШЕНИЕ от 01.11.23г. постановено по нахд №6485 по описа на СРС за 2023г., 12 състав, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №001634 от 27.02.2023г., издадено от член на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на касатора са наложени 4 имуществени санкции, посочени в решението като "по 1. 1000лв. на основание чл.204 от Закона на защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл.47, ал.1 т.12 от ЗПП; 2. 2500лв. на основание чл.225в от ЗЗП за нарушение на чл.181н, ал.2 от ЗЗП; 3. 3500лв. на основание чл. 225в от ЗЗП за нарушение на чл.181н, ал.4 от ЗЗП; 4. 4500лв.на основание чл.209 от ЗЗП за нарушение на чл.63 т.3 от ЗЗП". С касационната жалба се иска отмяна на оспореното решение по съображения, че не се споделят изводите на СРС, основание за потвърждаване на НП. На първо място се визира, че въпреки че СРС е констатирал, че наложените 4 санкции са в минимален размер, то по 3 от тях същите не са в размера, определен с НП. Видно от НП по т.2 санкцията е 500лв., а в решението на СРС е посочена 2500лв., съответно по т.3 и по т.4 в НП санкциите са 500лв., а в решението на СРС са визирани като 3500лв. и 4500лв.. С оглед гореизложеното се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение - основание за отмяна на обжалваното решение. По съществото на спора също се оспорват изводите за извършени нарушения. На първо място се релевира довода, че не е ясно кога са извършени деянията предвид това, че се касае за бездействие, изразяващо се в непредоставяне на необходимата информация. Подчертава се, че момента на установяване на нарушението е различен от момента на извършването му, поради което и двете дати следва да присъстават в описанието на деянието. На следващо място отново се поддържат твърденията, че неправилно е санкционирано дружеството, тъй като не е съобразено обстоятелството, че домейнът и хостингът на сайта са собственост на трето лице. В тази връзка има позоваване на съдебна практика решение №131 от 05.06.2018г. по нахд №177/2018г. С оглед изложеното се моли да се отмени решението, ведно с НП. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касационната жалба– чрез юрк.М. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрк.възнаграждение. Представителят на СГП –изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага решението на СРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Административен съд София – град, като обсъди наведените касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол. Разгледана по същество - касационната жалба е неоснователна. Касационният състав намира, че обжалваното въззивно решение е правилно и не са налице наведените касационни основания за неговата отмяна. На първо място няма изменени санкции, тъй като диспозитивът на решението на СРС е „потвърждава НП“, а не „изменя като увеличава санкцията на... Очевидно за три от санкциите се касае за допуснато фактическа грешка при изписването им в решението, инспирирана от начина на посочването им в НП. Така втората санкция от 500лв. по т.2 без съответния разделителен знак е възприета като т.2 500лв., по т.3 –като т.3500лв., по т.4 – 4 500лв.. Както се посочи обаче в мотивите на СРС е обсъдено, че санкциите са в минималния размер и по 4 -те пункта т.е. от по 500лв. и по т.2, 3 и т.4. Няма санкция от 2500лв., 3500лв. и 4500лв.. Неточното им посочване в диспозитива на решението на СРС–не променя същите, тъй като НП е потвърдено -такова, каквото е издадено т.е. с 3-те санкции от по 500лв. и една от 1000лв.. От друга страна, доколкото в производството, развиващо се пред СРС по реда на НПК - няма процедура за поправка на техническа или фактическа грешка, то допусната такава –подлежи на констатиране в касационното производство, но не е касационно основание за отмяна на оспореното решение без оглед на това дали може или не да се поправи. На следващо място – съдът споделя изцяло съображенията на СРС, че в производството няма допуснати процесуални нарушения вкл. съществени такива. Не е спорно, че изпълнителното деяние и за четирите нарушения се състои в непредоставяне на информация за избран при проверката продукт „Капсули за отслабване“. В АУАН и в НП ясно е посочена датата на извършване на нарушението /вкл. и място -10.01.2023г. в [населено място]/, която е и дата на проверката като конкретно и двете дати съвпадат. Касационният състав споделя и доводите на СРС, че безспорно е установено, че касаторът не е изпълнил задълженията си по чл.47, ал.1 т.12, чл.181н, ал.2 вр. с ал.1, чл.181н, ал.4 и чл.63 т.3 от ЗЗП. Правилно са и съображенията на въззивната инстанция по възражението, че дружеството, че не е субект на нарушенията, доколкото не администрира сайта. Видно от мотивите на СРС сайта се използва за продажба от разстояние като продуктите в същия се предлагат именно от санкционираното лице, поради което то е и адресат на задълженията, които не са изпълнени и за които са наложени санкции. Следователно НП за наложените в същото 4 санкции една от 1000лв. и три от по 500лв. е правилно и законосъобразно и като е достигнал до този извод СРС е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора и претенцията на процесуалния представител на ответника -трябва и да се присъди юрк.възнаграждение в размер от 100лв.. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК вр. с чл.63, ал.2 ЗАНН - Административен съд-София град XІX касационен състав РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ от 01.11.23г. постановено по нахд №6485 по описа на СРС за 2023г. 12 състав, с което е потвърдено Наказателно постановление / НП/№001634 от 27.02.2023г. издадено от член на Комисията за защита на потребителите, с което на „НЕТРЕНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК [ЕИК] са наложени 4 имуществени санкции: 1. 1000лв. на основание чл.204 от Закона на защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл.47, ал.1 т.12 от ЗПП; 2. - 500лв. / петстотин лева/ на основание чл.225в от ЗЗП за нарушение на чл.181н, ал.2 от ЗЗП; 3. -500лв./петстотин лева/ на основание чл.225в от ЗЗП за нарушение на чл.181н, ал.4 от ЗЗП; 4. -500лв. /петстотив лева/ на основание чл.209 от ЗЗП за нарушение на чл.63 т.3 от ЗЗП. ОСЪЖДА „НЕТРЕНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК [ЕИК] да заплати на Комисията за защита на потребителите 100лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „НУТРЕНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 20279210, със седалище [населено място], [улица] срещу РЕШЕНИЕ от 01.11.23г. постановено по нахд №6485 по описа на СРС за 2023г., 12 състав, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №001634 от 27.02.2023г., издадено от член на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на касатора са наложени 4 имуществени санкции, посочени в решението като "по 1. 1000лв. на основание чл.204 от Закона на защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл.47, ал.1 т.12 от ЗПП; 2. 2500лв. на основание чл.225в от ЗЗП за нарушение на чл.181н, ал.2 от ЗЗП; 3. 3500лв. на основание чл. 225в от ЗЗП за нарушение на чл.181н, ал.4 от ЗЗП; 4. 4500лв.на основание чл.209 от ЗЗП за нарушение на чл.63 т.3 от ЗЗП". С касационната жалба се иска отмяна на оспореното решение по съображения, че не се споделят изводите на СРС, основание за потвърждаване на НП. На първо място се визира, че въпреки че СРС е констатирал, че наложените 4 санкции са в минимален размер, то по 3 от тях същите не са в размера, определен с НП. Видно от НП по т.2 санкцията е 500лв., а в решението на СРС е посочена 2500лв., съответно по т.3 и по т.4 в НП санкциите са 500лв., а в решението на СРС са визирани като 3500лв. и 4500лв.. С оглед гореизложеното се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение - основание за отмяна на обжалваното решение. По съществото на спора също се оспорват изводите за извършени нарушения. На първо място се релевира довода, че не е ясно кога са извършени деянията предвид това, че се касае за бездействие, изразяващо се в непредоставяне на необходимата информация. Подчертава се, че момента на установяване на нарушението е различен от момента на извършването му, поради което и двете дати следва да присъстават в описанието на деянието. На следващо място отново се поддържат твърденията, че неправилно е санкционирано дружеството, тъй като не е съобразено обстоятелството, че домейнът и хостингът на сайта са собственост на трето лице. В тази връзка има позоваване на съдебна практика решение №131 от 05.06.2018г. по нахд №177/2018г. С оглед изложеното се моли да се отмени решението, ведно с НП. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касационната жалба– чрез юрк.М. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрк.възнаграждение. Представителят на СГП –изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага решението на СРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Административен съд София – град, като обсъди наведените касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол. Разгледана по същество - касационната жалба е неоснователна. Касационният състав намира, че обжалваното въззивно решение е правилно и не са налице наведените касационни основания за неговата отмяна. На първо място няма изменени санкции, тъй като диспозитивът на решението на СРС е „потвърждава НП“, а не „изменя като увеличава санкцията на... Очевидно за три от санкциите се касае за допуснато фактическа грешка при изписването им в решението, инспирирана от начина на посочването им в НП. Така втората санкция от 500лв. по т.2 без съответния разделителен знак е възприета като т.2 500лв., по т.3 –като т.3500лв., по т.4 – 4 500лв.. Както се посочи обаче в мотивите на СРС е обсъдено, че санкциите са в минималния размер и по 4 -те пункта т.е. от по 500лв. и по т.2, 3 и т.4. Няма санкция от 2500лв., 3500лв. и 4500лв.. Неточното им посочване в диспозитива на решението на СРС–не променя същите, тъй като НП е потвърдено -такова, каквото е издадено т.е. с 3-те санкции от по 500лв. и една от 1000лв.. От друга страна, доколкото в производството, развиващо се пред СРС по реда на НПК - няма процедура за поправка на техническа или фактическа грешка, то допусната такава –подлежи на констатиране в касационното производство, но не е касационно основание за отмяна на оспореното решение без оглед на това дали може или не да се поправи. На следващо място – съдът споделя изцяло съображенията на СРС, че в производството няма допуснати процесуални нарушения вкл. съществени такива. Не е спорно, че изпълнителното деяние и за четирите нарушения се състои в непредоставяне на информация за избран при проверката продукт „Капсули за отслабване“. В АУАН и в НП ясно е посочена датата на извършване на нарушението /вкл. и място -10.01.2023г. в [населено място]/, която е и дата на проверката като конкретно и двете дати съвпадат. Касационният състав споделя и доводите на СРС, че безспорно е установено, че касаторът не е изпълнил задълженията си по чл.47, ал.1 т.12, чл.181н, ал.2 вр. с ал.1, чл.181н, ал.4 и чл.63 т.3 от ЗЗП. Правилно са и съображенията на въззивната инстанция по възражението, че дружеството, че не е субект на нарушенията, доколкото не администрира сайта. Видно от мотивите на СРС сайта се използва за продажба от разстояние като продуктите в същия се предлагат именно от санкционираното лице, поради което то е и адресат на задълженията, които не са изпълнени и за които са наложени санкции. Следователно НП за наложените в същото 4 санкции една от 1000лв. и три от по 500лв. е правилно и законосъобразно и като е достигнал до този извод СРС е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора и претенцията на процесуалния представител на ответника -трябва и да се присъди юрк.възнаграждение в размер от 100лв.. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК вр. с чл.63, ал.2 ЗАНН - Административен съд-София град XІX касационен състав

Цитирани разпоредби

17