Решение № 1038 от 10.1.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 5637/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 220 от Закон за митниците /ЗМ/ вр. чл. 44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета /ЕС/ №952/2013 г. за създаване на Митнически кодекс на съюза /Регламент № 952/2013/:

Образувано е по жалба на „Импакт Ауто ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ап. 6, представлявано от И. Т. Г., чрез адвокат Т. Т., САК, със съдебен адрес: [населено място], [улица], срещу Решение № 32-795800/28.03.2024 г. на „За“ Директор на Териториална дирекция /ТД/ „Митница Бургас“, Агенция „Митници“ /АМ/, с което за стока от Митническа декларация /МД/ MRN 21BG001008040596R0/23.09.2021 г., на основание чл. 105, §3 и §4 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. са определени за вземане под отчет и досъбиране на вносно мито и ДДС в общ размер на 294, 88 лева.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен -издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Счита се, че при издаване на оспореното решение са нарушени ЗМ и Регламент (ЕС) № 952/2013, доколкото не е спазен регламентирания в тях ред за определяне стойността на внесената от трета държава стока, поради което митническата стойност на стоката от МД с MRN 20BG001008019399R8/14.04.2020 г. е определена при допуснато грубо нарушение на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 2013 г. В съдебно заседание, жалбоподателят редовно уведомен не се явява, представлява се от адвокат Т., който моли съда да уважи жалбата, като отмени оспорения административен акт. Претендират се сторените по делото разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – Директор на Териториална дирекция „Митница Бургас“, Агенция „Митници“ редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. От страна на процесуалния му представител е депозирана Молба от 10.12.2024 г., с което се изразява неоснователност и недоказаност на депозираната жалба. От съда се иска да потвърди като правилно и законосъобразно Решение № 32-795800/28.03.2024 г. на Директор на ТД „Митница Бургас“, АМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийска градска прокуратура, редовно уведомена не изпраща представител.

Административен съд София-град, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с наведените от страните доводи, установи следното от фактическа страна:

На 23.09.2021 г. „Импакт Ауто ЕООД, в качеството си на декларатор, е подал в ТД „Митница-Бургас“, Митническа декларация за внос от [държава] на катастрофирал автомобил, с MRN 21BG001008040596R0/23.09.2021 г., и пряк представител в ел. д. 3/19 „Мирамар“ ООД, ЕИК: за режим допускане за свободно обращение стока с описание в ел. д. № 6/8: „Употребяван пътнически автомобил – катастрофирал; [Марка], модел: „[Наименование]“, тип: „[Наименование]“, първа рег. 01.01.2015, цвят: .., работен обем 1800, двигател: няма данни; Шаси: 1VWBS7A34FC042003“; HLBU2402071.

На база декларираните данни, към датата на приемане на МД размерът на митническата стойност е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно на база договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Декларираното условие на доставка е “CFR – Стойност и навло“ и към митническата декларация е приложена Фактура /Invoice/ № RA-E21061503/15.06.2021 г., издадена от 9396-9053 QEBEC INC., 7405C rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, [държава]; Опаковъчен лист № RA-E21061503, издаден от 9396-9053 QEBEC INC., 7405C rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, [държава]; PERMIT – VEHICLE PORTION № L8340833; Морска товарителница № HLCUTOR210714736. Митническата стойност за стоката е определена на база декларираните за нея елементи: 3 818, 00 CAD /5 047.89 лв./, а именно: мито 504.79 лв. и ДДС 1 110.54 лв.

Изчисленият размер на вносно мито за стоката от МД с MRN 21BG001008040596R0/23.09.2024 г. е 5 047, 89 лева. Определените и взети под отчет и заплатени вземания са мита – 504.79 лв. и ДДС 1 110, 54 лв. Страните не спорят, че сумите са платени, това е вписано като констатация и в обжалваното решение.

С Писмо рег. № 32-441111/16.12.2022 г. по описа на ЦМУ, изпратено от канадските митнически власти – Canada Border Services Agency, е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в [държава] с местоназначение ЕС. Тази информация е препратена до всички териториални дирекции на Агенция „Митници“ по компетентност, в това число и до ТД „Митница Бургас“ с Писмо рег. № 32-17346/13.01.2023 г. В тази връзка и на основание чл. 48 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. вр. чл. 48, ал.1, т. 1 от ЗМ е извършен последващ контрол на декларацията, в хода на който са анализирани всички приложени към декларацията документи и предоставените данни от канадските митнически власти /Приложение към Писмо с рег. № 32-470240/10.07.2023 г. – BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec_Inc/.

От страна на митническите органи е установено следното:

1. Налице е съответствие по отношение на декларираната стока, а именно: автомобил 2015 „[Наименование]“, [Наименование]: 1VWBS7A34FC042003 – колона AP – Item_Description от таблица BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec_Inc, sheet Commodities; контейнер № HLBU2402071 – колона B – Container_ID от таблица BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec_ Inc., sheet Commodities, с който е превозван автомобила.

2. Налице е съответствие по отношение на номера на канадската износна декларация, а именно CAED: WN442920210712927679, посочен в морска товарителница № HLCUTOR210714736, представена от декларатора, като същият номер е посочен в колона Proof_of_Report от таблица BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec_Inc, sheet Export Declaration.

3. Налице е несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в [държава] в размер на 3 818.00 CAD, спрямо предоставената от канадските митнически власти цена в размер на 4 515.00 CAD, посочена в Total_Value/Total Value_Currency от таблица BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec_Inc, sheet Commodities.

В тази връзка с оглед установеното от предоставената информация, за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност.

От страна на ответния административен орган на основание чл. 48 от МКС и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, с Писмо рег. № 32-70751/21.02.2023 г. са изискани доказателства за потвърждение на декларираната цена от „Импакт Ауто ЕООД – като техническо състояние на превозното средство към датата на декларирането му пред митническите органи, както и фактури за ремонтни дейности и всякаква друга информация и документи, относими към автомобила, описан в МД с MRN 21BG001008040596R0/23.09.2021 г. Писмото е връчено на „Импакт Ауто ЕООД на 10.03.2023 г., за което е по делото е представено известие за доставяне /л.71-73/.

От страна на „Импакт Ауто ЕООД до административния орган е изпратено Писмо с рег. № 32-103326/17.03.2023 г., с което са представени следните документи – SWIFT 1181100376 нотификация за изходящ валутен превод за сумата от 19 018 CAD, относим а 5 бр. Invoice; Нареждане за презграничен превод от 29.06.2021 г.; Дневник на сметка 304/1 за периода от 01.03.2020 г. до 31.03.2023 г.; Дневник на сметка 401/2 за период от 01.03.2020 г. до 31.03.2023 г. В писмото от дружеството е посочено, че разполага със снимки и данни за техническото състояние на автомобила към датата на неговото поставяне под режим на допускане за свободно обращение.

След извършен анализ на представените към МД документи, допълнително представените сведения от „Импакт Ауто“ ЕООД, полученият отговор от канадските митнически власти, българските митнически органи са приели за установено следното:

Налице е несъответствие между декларираната цена на стоката в ел.д. № 4/14 „Ц. на стоката“ по Фактура № RA-E21061503/15.06.2021 г. в размер на 3 818 CAD и посочената в SWIFT 1181100376 от 02.07.2021 г. и нареждане за презграничен превод от 29.06.2021 г. /RA-E21061503 – 3 800 USD/. В условията на плащане по приложената към митническата декларация Фактура № RA-E21061503/15.06.2021 г. е вписано „Prepayment“ /предплащане/, липсват доказателства за размера на авансово платена сума. Вносителят не е представил доказателства в потвърждение на декларираната цена на стоката по МД с MRN 21BG001008040596R0/23.09.2021 г. В тази връзка е направен извод, че от приложените към митническата декларация документи, както и от предоставените с Писмо рег. № 32-103326/17.03.2023 г. от „Импакт Ауто“ ЕООД информация, съпоставени и анализирани с получения отговор от канадските власти, че липсват достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната цена и/или елементите, които се прибавят към нея и прието, че са налице основателни съмнения относно митническата стойност на стоката, определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. Отделно е посочено, че за стоката по МД с MRN 21BG001008040596R0/23.09.2021 г. не са налице достатъчно доказателства относно действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата и за износ с местоназначение на митническата територия на Общността, които да отхвърлят възникналите съмнения Предвид основателните съмнения и липсата на доказателства относно декларираната цена, от страна на митническите органи е прието, че декларираната въз основа на чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. митническа стойност, определена на база Фактура № RA-E21061503/15.06.2021 г., издадена от 9396-9053 QEBEC INC. Следва да се отхвърли.

Акцентирано е, че в получените в рамките на развилото се административно сътрудничество електронни документи с данни от канадските митнически власти, стоката е индивидуализирана с Шаси № 1VWBS7A34FC042003, с описание на същата и данните съвпадат с тези по представените документи към МД с MRN 21BG001008040596R0 от 23.09.2021 г. Установено е, че по МД с MRN 21BG001008040596R0 от 23.09.2021 г. е декларирана цена по фактура, посочена в ел.д. 4/14 „Ц. на стоката“ в размер на 3 818.00 CAD на идентифицираната по шаси стока /употребяван-катастрофирал автомобил/, установена декларирана стойност при експорт от [държава] в размер на 4 515.00 CAD.

При горната мотивировка е прието, че въз основа на метода на последната възможност, митническата стойност следва да бъде определена въз основа на наличните данни на територията на ЕС. На основание чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, е прието, че митническата стойност на стоката, допусната до свободно обращение по МД с MRN 21BG001008040596R0 от 23.09.2021 г., като се вземат предвид цената, посочена в електронната информация, получена от канадските митнически власти за превозно средство със същия VIN, представляваща цената на автомобила в размер на 5 969.42 лв. /4 515.00 CAD х валутен курс 1.32213 BGN/CAD = 5 969.42 лв./ С оглед определения нов размер на митническата стойност за стока по МД с MRN 21BG001008040596R0 от 23.09.2021 г. на основание чл. 77, § 1, б. а) от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. е посочено, че възниква вносно митническо задължение. На основание чл. 77, § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. митническото задължение възниква на датата на приемане на митническата декларация, а именно 23.09.2021 г. На основание чл. 85, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г., при налагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код за стоката е посочено, че ще бъде определен дължим размер от 5 969.42 лв., от които мито 596.94 лв. и ДДС 1 313.27 лв. при определена данъчна основа на стоката в размер на 6 566.36 лв.

С Писмо рег. № 32-517088/15.08.2023 г. дружеството е уведомено за определения нов размер на митническата стойност за стока по МД с MRN 21BG001008040596R0 от 23.09.2021 г., като с писмото е посочено, че при сравнение на размера на плащанията, изчислен и заплатен на база данните, декларирани за стоката по митническата декларация с този, който е установен след определяне на нейната нова митническа стойност и данъчна основа е установено, че последният е по-висок с общо 506.43 лв. /158.26 лв. за вносно мито и 348.17 лв. за ДДС/. В заключение дружеството е уведомено, че установеният за досъбиране размер на вносно мито и ДДС за вземане под отчет и заплащане е 506.43 лв. /л.41-49/. Съобщението е поставено на адреса на дружеството, след извършено посещение на митнически служители, за което по делото са представени доказателства – Съобщение/Уведомление по чл. 18а, ал. 9 от АПК /л.38-40/. Дружеството е уведомено, че в срок от 30 дни от получаване на Съобщение рег. № 32-142755/12.04.2023 г., има право да изрази становище, като в случай, че не желае да изрази становище, производството ще продължи с издаването на решение.

В указания срок от страна на „Импакт Ауто“ ЕООД не е депозирано Становище в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката по МД с MRN 21BG001008040596R0 от 23.09.2021 г. С Докладна записка с рег. № 32-792776/26.03.2024 г., изготвена до Заместник-директор на ТД „Митница Бургас“, относно: определяне на нов размер на митническа стойност за стоката по МД с MRN 21BG001008040596R0 от 23.09.2021 г., е предложено на основание чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., чл. 19, ал. 7 от ЗМ да бъде издадено решение, с което да бъде определен нов размер на митническата стойност за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008040596R0 от 23.09.2021 г., респективно нов размер на дължимите вземания /л.30-37/.

С Решение № 32-795800/28.03.2024 г. на „За“ Директор на ТД „Митница Бургас“ е определена митническа стойност в размер на 5 969.42 лв. (10% х 596.94 лв.), данъчна основа 6 566.36 лв. (20% - 1 313.27 лв.). Сравнено с размера който е заплатен на база декларираната стойност за стока от МД с MRN 21BG001008040596R0 от 23.09.2021 г. – 1 615.33 лв. (мито 504.79 лв. и ДДС 1 110.54 лв.) и установеният дължим 1 910.21 лв.(мито 596.94 лв. и ДДС 1 313.27 лв.) е установена сумата от 294.88 лв. (мито 92.15 лв. и ДДС 202.73 лв.) за вземане под отчет и заплащане.

На осн. чл. 19б, ал. 3 от ЗМ във вр. с чл. 108, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на „Импакт Ауто“ ЕООД е определен десетдневен срок от уведомяване на длъжника за заплащане на мито и ДДС, задължение за лихви върху вносно мито и ДДС, считано от 23.09.2021 г. до датата на уведомяване на длъжника за решението и лихва за забава за размера на дължимите вземания, които не са платени в десетдневния срок от уведомяване на длъжника за решението.

Издаденото решение е връчено на „Импакт Ауто“ ЕООД на 17.05.2024 г., видно от представеното известие за доставяне /л.18/.

По делото са представени доказателства за компетентността на административния орган и документи от административната преписка в превод на български език. Представени са също и доказателства за компетентността на издателя на оспорения административен акт, а именно – Заповед № 224/21.03.2024 г. на Директор на Агенция „Митници“, съгласно което за периода от 22.03.2024 г. до 29.03.2024 г., включително, И. Д. Д., Заместник – директор на ТД в АМ, ТД „Митница Бургас“ да изпълнява функциите на Директор на ТД „Митница Бургас“ /л.100/. За В. Е. С. заемащ длъжност на Директор на ТД „Митница Бургас“ е представен болничен лист за периода /л.101/, както и други доказателства във връзка с определената нова митническа стойност в превод /л.97-112/. От страна на жалбоподателя са представени доказателства във връзка с пазарната стойност на процесния автомобил /л.119-132/.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, съдържаща предписаните от закона реквизити и подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 вр. чл. 220, ал. 1 от ЗМ - 14-дневен срок и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. С оглед на изложеното, жалбата е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като извършва преценка дали същият е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби, дали е съобразен с целта на закона.

Оспореният административен акт Решение № 32-795800/28.03.2024 г., е издадено от „За“ Директор на ТД „Митница Бургас“, АМ, а именно от компетентен административен орган по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗМ и чл. 29 от Регламент 952/2013; при спазване на административно производствените правила и нормите на материалния закон и в съответствие с целта на Закона – в тази връзка по делото са представени Заповед № 224/21.03.2024 г. на Директор на Агенция „Митници“, съгласно което за периода от 22.03.2024 г. до 29.03.2024 г., включително, И. Д. Д., Заместник – директор на ТД в АМ, ТД „Митница Бургас“ да изпълнява функциите на Директор на ТД „Митница Бургас“ /л.100/. За В. Е. С. заемащ длъжност на Директор на ТД „Митница Бургас“ е представен болничен лист за периода /л.101/.

Съгласно чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно чл. 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация, а по дефиницията, дадена в чл. 5, т. 39 от същия Регламент, „решение“ означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за съответното лице. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от своя страна указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление, какъвто е и настоящият случай. Съобразно разписаното в чл. 19, ал. 7 от ЗМ за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от Директора на Териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. С оглед цитираната нормативна уредба и предвид наличната по делото Заповед № 224/21.03.2024 г. на Директор на Агенция „Митници“, съгласно което за периода от 22.03.2024 г. до 29.03.2024 г., включително, И. Д. Д., Заместник – директор на ТД в АМ, ТД „Митница Бургас“ да изпълнява функциите на Директор на ТД „Митница Бургас“, настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална, материална и персонална компетентност, съобразно предоставените му правомощия.

В хода на административното производството, приключило с издаване на оспореното решение, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна. Спазена е формата на административните актове, изложени са мотиви от фактическа и правна страна. Във връзка с развилото се производство и проверка по делото са представени всички доказателства, описани във фактическата част на съдебния акт.

Съдът намира, че оспореното решение е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби, основание за неговата отмяна, съгласно чл.146, т. 4 от АПК. Съображенията в тази насока са следните:

В Дял втори, Глава трета („Стойност на стоките за митнически цели“) от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. се съдържа уредбата, касаеща определянето на митническата стойност, върху която се следват митни сборове. В чл. 70 от Регламента е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. В чл. 74 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те имат субсидиарен характер по отношение на метода, регламентиран в чл. 70, от една страна, а от друга - по отношение на посочените в самия чл. 74 методи. В този смисъл е и практиката на СЕС, обективирана в Решение от 16.06.2016 г. по дело С-291/15. За да се премине към субсидиарния метод за определяне на митническата стойност на стоката е необходимо да са налице основателни съмнения по отношение на декларираната в митническата декларация митническа стойност на въвеждащата се на територията на Съюза стока. Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоката, което в случая е сторено, и ако не бъдат разяснени, едва тогава ще е налице възможност за определяне на митническата стойност на стоката, но по някои от предвидените субсидиарни методи. Легалната дефиниция на термина „основателни съмнения“ е дадена в Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като неговото проявление следва да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Следователно, за да се пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност, административният орган задължително трябва да изложи аргументи защо не могат да намерят приложение правилата на чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. В тази връзка точно и ясно следва да бъдат разписани основанията, поради които митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г., както и основанията за избор на съответния заместващ метод, по който се определя митническата стойност.

В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2915/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към тълкуването на тази норма е даденото такова в Решение на СЕС по дело С-291/15 г., в което съдът приема, че за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по-специално продажната цена на идентични стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения.

В процесния случай, митническите органи, съдът намира, че не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на „ основателни съмнения “ по смисъла на чл. 140 от Регламент /ЕС/ 2915/2447. Съгласно дадената там регламентация, именно в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска. Видно от съдържанието на оспореното решение, митническата стойност на процесния автомобил е определена като отново е приложен чл. 70 от Регламента, но при завишаване на стойността, поради възприетото от органа становище, че действително платената или подлежаща на плащане цена в случая е установената в хода на проверката декларирана стойност при експорт от [държава] в размер на 4 515.00 CAD, като не са взети предвид представените с митническата декларация доказателства, съгласно които пазарната стойност на автомобила възлиза на 3 818.00 CAD и след отхвърляне от страна на митническите органи на декларираната от „Импакт Ауто“ ЕООД цена на автомобила въз основа на представената Фактура /Invoice/ № RA-E21061503/15.06.2021 г., издадена от 9396-9053 QEBEC INC., 7405C rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, [държава] и придружаваща МД с MRN 21BG001008040596R0 от 23.09.2021 г. Следва да се има предвид, че представените от жалбоподателя доказателства, не са обсъдени детайлно и подробно от ответния административен орган в хода на проведеното административно производство.

В тази връзка следва да се отбележи, че това е допустимо единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което очевидно не е предприето в случая от митническите органи. В този смисъл налице е нарушение на законовите разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена митническата стойност.

Отделно от това, позоваването в процесното решение на налична на извадката от цитираната таблица, че в същата за стоката е посочена сума от 4 515.00 CAD и, че същата противоречи на визираната във Фактура /Invoice/ № RA-E21061503/15.06.2021 г. продажна цена от 3 818.00 CAD, не е достатъчно за обосноваване на т. нар. „ основателни съмнения “. Обстоятелството, че е представена Електронна информация за износ, в която за процесната стока е посочена друга, по-висока сума, не води до извод за нарушение. Това е така, защото страните по споразуменията за закупуване на процесната стока разполагат с правото да се уговорят същата да бъде продадена на друга цена, което не е в противоречие с условията на пазарната икономика. При това положение следва да се приеме, че липсват каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност, а това лишава Съда от възможност да направи преценка и относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган. Преценката за каква сума да продаде увреденото процесните МПС, предвид уврежданията им, се определя от условията на пазарен капитализъм. Липсата на търговска кореспонденция не е основание, за да се приеме, че в случая се касае за основателни съмнения относно реалната стойност на процесните автомобили. Обществено известен факт е, че данъчната и митническата система на [държава] са изключително строги, но също така и че стойността на разпространените там европейски модели автомобили, претърпели щети от пътно-транспортно произшествие са на значително по-ниска цена.

От друга страна, видно от приобщената по делото административна преписка, оспорващият е предоставил всички документи, с които разполага и въз основа на които може да бъде направен категоричен извод относно твърдяната митническа стойност, т. е. оказал е необходимото съдействие за извършване на митническите формалности и контрол и още при първоначалното определяне на митническата стойност на стоката е представена Фактура /Invoice/ № RA-E21061503/15.06.2021 г., издадена от 9396-9053 QEBEC INC. във връзка с извършената между „Импакт Ауто“ ЕООД и QEBEC INC. [държава] покупко-продажба. Представената по делото фактура е с изискуемите реквизити и съдържание и съответна на декларираната в митническата декларация стойност сформирана от продажната цена на закупения автомобил, както и на платената цена за извършения международен транспорт от [държава] до България.

Обстоятелството, че не е представен конкретен договор между страните по сделката, а само на акт за продажба не може да доведе до направения от митническите органи извод, че декларираната митническа стойност не е договорната стойност, действително платена или подлежаща на плащане. По делото е представено доказателство относно извършено плащане от купувача към продавача – цената по фактурата е платена по банков път на 15.06.2021 г., и това не води до извода, възприет от административния орган, че е налице липса на данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката, нито освобождава митническия орган, върху когото пада доказателствената тежест да докаже възникналите у него „основателни съмнения“, че декларираната стойност е по-висока. Както се посочи в настоящия съдебен акт, позоваването в митническото решение на данните от представената информация от канадските данъчни власти информация, не е достатъчно за обосноваване на т. нар. „основателни съмнения“, предвид извършената преценка с останалите доказателства по делото.

При така установеното следва да се приеме, че декларираната митническа стойност към датата на приемане на МД с MRN 21BG001008040596R0 от 23.09.2021 г. е договорната стойност, тъй като декларираната митническа стойност на внесената стока съответства на всички предоставени по делото търговски, транспортни и други документи, които касаят съответната сделка. Решението, с което не е приета митническата стойност по декларацията и е определена нова при липса на безспорна обосновка, е незаконосъобразно поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Следователно е налице необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, в нарушение на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447.

„ Основателни съмнения „ по смисъла на решение на СЕС по дело С-291/15, следва да са подкрепени с данни за разлика в цените на стоките, достатъчна, за да обоснове наличие на съмнения. От друга страна, практиката на съда на ЕС по приложението на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, води до извод, че процедурата следва да се прилага с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани /вж. Решение от 28.02.2008 г., Carboni, С-263/06, EU: С: 2008: 128, т. 52/. В случая по настоящето дело, не е посочена причината за незачитане на данните за платената сума в приложената от жалбоподателя фактура, при условие, че не се отрича нейната автентичност. Фактурата е представена в хода на съдебното производство, и по безспорен и категоричен се установява осъществената сделка с предмет процесния автомобил – [Марка], модел: „[Наименование]“; видът и техническите характеристики на същия; цената на придобиване; размерът на разходите, формиращи договорната стойност по чл. 71 от Регламент /ЕС/ № 952/2013.

Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав, счита, че е допуснато и процесуално нарушение при издаването на оспорения административен акт, тъй като в случая митническите органи са уведомили оспорващия за възникналите съмнения, но не са ги мотивирали, като от съдържанието на решението се установява, че тези съмнения са възникнали на база непредоставяне на достатъчно данни и информация от нейна страна. Това допуснато нарушение според практиката на СЕС, обективирана в решение по дело С-29/13, се приема като основание, което води до незаконосъобразност на административния акт. Доколкото новата митническа стойност на стоката е незаконосъобразно определена, то такива са и определените допълнителни задължения за мито и ДДС на стоката, за която е подадена митническата декларация, както и лихвата върху определените суми, поради което обжалваното решение следва да се отмени изцяло / в този смисъл Решение № 3769/07.04.2023 г., постановено по административно дело № 11933/2022 г. по описа на ВАС, Решение № 4565/02.05.2023 г., постановено по административно дело № 11251/2022 г. по описа на ВАС, Решение № 9889/19.10.2023 г., постановено по административно дело № 1485/2023 г. по описа на ВАС, Решение № 12308/14.11.2024 г., постановено по административно дело № 7142/2024 г. по описа на ВАС, Решение №12335/14.11.2024 г., постановено по административно дело № 4340/2024 г. по описа на ВАС /.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, като тя следва да бъде уважена изцяло. Съгласно представения списък за разноски, жалбоподателят претендира такива в общ размер на 1 580.00 лв. /50.00 лв. за държавна такса, 1 000.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 530.00 лв. за превод на документи/.

Отправеното възражение за прекомерност от страна на ответния орган, съдът намира за неснователно. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда ако възнаграждението за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на страната може да присъди по нисък размер, но не по малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Цитираната уредба предвижда възможност, прилагана от съда по искане на страна, каквото искане е направено с възражение за прекомерност.

Фактическата и правна сложност за страните е налице с оглед обема на доказателствата, исканията, възраженията, отговорите на процесуалните представители на страните и подготовката им за делото. В случая такава е налице предвид представените доказателства, вкл. превод на същите и като цяло разглежданите въпроси, които са регламентирани от националното и Съюзното законодателство. В тази връзка, Съдът съобрази и Решение на СЕС по дело № С-438/2022 г., като в настоящия случай, счита, че не е налице прекомерност на претендираното и реално заплатено от жалбоподателката възнаграждение за един адвокат в общ размер на 1 000.00 лв., предвид че същото е съобразено изцяло с националните правни разпоредби, а именно чл.7, ал. 2, т. 2 и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. от АПК във връзка с чл. 220 от ЗМ, Административен съд София-град, Първо отделение, 43-ти състав,