Решение № 626 от 16.4.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 494/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО), образувано по жалба, подадена ОТ: Р. К. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място] село, общ. Радомир, обл.Перник, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: [населено място], [жк], [адрес], партер ПРОТИВ: Решение № КПК - 12 от 06.10.2023 година на директора на ТП на НОИ - П. С ИСКАНЕ: Д. С. О. Решение № КПК - 12 от 06.10.2023 година на директора на ТП на НОИ – П., като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което да бъде обявено Разпореждане под номер 131-01-363-11 от 22.08.2023 година за издадено извън законоустановения давностен срок и при отсъствие на годни мотиви обвързващи жалбоподателката, като осигурено лице; да бъде обявено разпореждане [номер]-01-363-12 от 22.08.2023 година, разпореждане [номер]-01-363- 13 от 22.08.2023 година, разпореждане [номер]-01-363-14 от 22.08.2023 година за издадени без валидно и влязло в сила правно основание; да се изпрати по компетентност административната преписка по жалбата срещу констативен протокол КП-5-21-00892098/10.03.21 година и задължителни предписания ЗД-1-21-00892103/10.03.21 година на основание чл. 101 АПК или чл. 245 от АПК. Към жалбата не се представят писмени доказателства, правят се доказателствени искания. Жалбоподателят твърди, че с обжалваното разпореждане под номер 131-01-363-11 от 22.08.2023 година, административния орган отменил разпореждане под номер 131-01-363-1 от 02.10.2017 година, извън законоустановения [възраст] давностен срок и представлявало незаконосъобразно действие от страна на осигурителния институт. Сочи, че единствените мотиви за постановяване на разпореждане под номер 131-01-363-11 от 22.08.2023 година са посочени проверки протекли при осигурителя Кредитинс груп ЕООД, в които жалбоподателката не била получила право да участва, да дава обяснения и да прави възражения. С оглед факта, че била лишена от процесуални права в производството протекло при осигурителя Кредитинс груп ЕООД същото не може да се приеме за предпоставка, която е спряла изтичането на законоустановения давностен срок. Сочи, че единствените мотиви за издаване на разпореждане [номер]-01-363-11 от 22.08.2023 година били съответно констативен протокол КП-5-21-00892098/10.03.21 година и задължителни предписания ЗД - 1-21-00892103/10.03.21 година, които обективирали извършена проверка при осигурител Кредитинс груп ЕООД. Извършената проверка и направени констатации в осигурителя Кредитинс груп ЕООД по никакъв начин не обвързвали лицето Р. К. К.. Ако актовете издадени с адресат осигурителя Кредитинс груп ЕООД обвързавали Р. К. К. то това представлявали незаконосъобразни действие поради факта, че Р. К. К. била лишена от възможността да се представлява, да прави възражения и да подложи на съдебен контрол въпросните актове. В условията на евентуалност сочи, че ако административните производства рефлектирали върху лице, което било лишено от справедлив съдебен процес, то същите представлявали грубо и незаконосъобразно нарушение на правото на справедлив съдебен процес за всеки гражданин. Счита, че за да бъдел спазен материалния закон било необходимо първо разпореждане [номер]-01-363-11 от 22.08.2023 година да било влязло в сила, за да има правно основание да бъдат издадени разпореждане [номер]-01-363-12 от 22.08.2023 година; разпореждане [номер]-01-363-13 от 22.03.2023 година, разпореждане [номер]-01-363-14 от 22.08.2023 година. Административния орган не само не бил спазил това условие на материалния закон, но бил издал и последващите разпореждания, а наложил запори по сметката Р. К. К. за задълженията на лицето описани в разпореждане [номер] -01-363-13 от 22.08.2023 година, разпореждане [номер]-01-363-14 от 22.08.2023 година. Сочи, че Решение № КНК - 12 от 06.10.2023 година е оставено без разглеждане и е прекратено административното производство по жалба срещу констативен протокол КП -5-21- 00892098/10.03.21 година и задължителни предписания ЗД - 1-21-00892103/10.03.21 година, било неправилно и незаконосъобразно действие. Ако констативен протокол КП - 5- 21-00892098/10.03.21 година и задължителни предписания ЗД - 1-21-00892103/10.03.21 година не били преминали съдебен контрол, било необходимо ТП на НОИ на основание чл.101 от АПК да изпрати преписката по компетентност на ТП на НОИ - [населено място] Ако констативен протокол КП - 5- 21-00892098/10.03.21 година и задължителни предписания ЗД - 1 -21 -00892103/10.03.21 година били преминали съдебен контрол било необходимо ТП на НОИ - [населено място] на основание чл. 245 от АПК да изпрати преписката по компетентност на Върховен административен съд на Р. България. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, чрез процесуалния си представител подържа депозираната жалба и при подробно изложени съображения в жалбата моли да бъде уважена. Претендира присъждане на сторените разноски по представения списък. В съдебно заседание ответникът по жалбата – директор на Т. Н. – П., редовно призован, чрез процесуалния си представител моли да бъде потвърдено обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като провери процесуалните предпоставки за допустимост и след като констатира, че жалбата е подадена в предвидения в чл. 118, ал. 1 от КСО преклузивен срок, предвид отбелязването в системата за ССЕВ следва да се приеме, че обжалваното решение е връчена на жалбоподателя на 09.11.2023г в 6: 31: 22ч., а жалбата е депозирана чрез административния орган по електронен път чрез ССЕВ на 20.11.2023г., от лице, което има правен интерес от оспорването й – адрес на обжалваното решение, пред надлежен съд съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК във вр. чл.118, ал. 3 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол за законосъобразност на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТПНОИ, счита същата за допустима, поради което дължи разглеждането ѝ по същество. Съдът, след като прецени доводите на страните и приобщените по делото писмени и гласни доказателства реда на чл.235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, и след като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспореното решение на всички основания по чл. 146 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното: От фактическа страна: Със заявление вх.№ 131-01-363 от 27.09.2017 г. Р. К. К., [ЕГН] е сезирала административния орган с молба за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ на основание чл. 54а от КСО. С разпореждане [номер]-01-363-1 от 02.10.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 17.08.2017 г. до 16.06.2018 г. в размер на 12.65 лв. дневно. На основание чл. 54ж, ал.1 и във връзка с чл.54г, ал.1 и ал.3 от КСО с разпореждане [номер]-01-363-2 от 02.10.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е спряно изплащането на отпуснатото с разпореждане [номер]-01-363-1/ 02.10.2017 г. парично обезщетение за безработица, считано от 17.08.2017 г. и е възобновено за периода от 17.09.2017 г. до 16.07.2018 г. в размер на 12.65 лв. дневно. За периода от 17.08.2017 г. до 16.09.2017 г. вкл. Р. К. К. е получавала обезщетение за оставане без работа на основание чл.222, ал.1 от КТ На 07.02.2018 г. г-жа К. е подала Декларация, приложение №5 към чл.З от Наредбата, за промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица вх.№131-01-363-2, с която е декларирала, че упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава, считано от 05.01.2018 г. С разпореждане [номер]-01-363-3 от 07.02.2018 г. ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл.54ж, ал. 1 вр. с чл. 54д., ал.1, т.1 от КС е прекратил изплащането на отпуснатото на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО с разпореждане [номер]-01-363-1/02.10.2017 г. парично обезщетение за безработица, считано от 05.01.2018 г. поради подадена декларация с вх.№131-01-363-2 от Р. К., с която декларира, че упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава, считано от 05.01.2018 г. Въз основа на декларация с вх.№131-01-363-3 подадена от Р. К., за прекратяване на трудовите правоотношения с „АТоМи - Транс“ ЕООД, считано от 23.04.2018 г. и приложена заповед №1/23.04.2018 г., с разпореждане [номер]-01-363-4 от 27.04.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал.1 и във връзка с чл.54д, ал.5 от КСО е възстановено изплащането на Р. К. отпуснатото с разпореждане [номер]-01-363-1/02.10.2017 г. парично обезщетение за безработица, за периода от 23.04.2018 г. до 03.11.2018 г. в размер на 12.65 лв. дневно. С разпореждане [номер]-01-363-5 от 27.04.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал.1 и във връзка с чл.54г, ал.1 от КСО е спряно изплащането на отпуснатото на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО с разпореждане [номер]-01-363-1/02.10.2017 г. парично обезщетение за безработица, считано от 23.04.2018 г. С разпореждане [номер]-01-363-6 от 25.05.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал.1 и във връзка с чл.54г, ал.З от КСО е възобновено изплащането на отпуснатото с разпореждане [номер]-01-363-1/02.10.2017 г. парично обезщетение за безработица, за периода от 23.05.2018 г. до 04.12.2018 г. в размер на 12.65 лв. дневно, до изтичане на обезщетението за оставане без работа. На 05.09.2018 г. г-жа К. е подала Декларация, приложение №5 към от Наредбата, за промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица вх.№131-01-363-4, с която декларирала, че упражнява трудова дейност, за подлежи на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава считано от 03.09.2018 г. С разпореждане [номер]-01-363-7 от 05.09.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал.1 и във връзка с чл.54д, ал.1, т.1 от КСО е прекратил изплащането на отпуснатото на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО с разпореждане [номер]-01-363-1/02.10.2017 г. парично обезщетение за безработица отпуснато на Р. К., считано от 03.09.2018 г. Във връзка с идентифицирани нарушения на осигурителното законодателство по отношение на "Студиос груп“ ЕООД е установено, че дружеството не е внасяло осигурителни вноски във фондовете на ДОО, като същевременно са извършвани разходи от фондовете на ДОО. Осъществен е последващ контрол на осигурителя по разходите на държавното обществено осигуряване, приключил с Констативен протокол (КП) №КВ-5-21-00724307/03.02.2020 г. Издадени са задължителни предписания №ЗД-1-21-00724782/ 03.02.2020 г. за заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО чрез дружеството „Студиос Груп“ ЕООД [ЕИК], за всички лица, за периода от м.11.2017 г. до м.06.2019 г. вкл. Задължителните предписания не са обжалвани в законовия срок, поради което са влезли в сила на 24.02.2020 г. За Р. К. са заличени данни по чл.5, аб.4, т.1 от КСО за периода от 20.08.2018г. до 30.06.2019 г. Въз основа на влязло в сила съдебно Решение №160 от 21.11.2022 г., постановено по гр.д.№1052 по описа за 2021 г. на Районен съд - Радомир, за признаване за установено, на основание чл.1, ал.1 от ЗУТОССР, по отношение на ТП на НОИ - София-град и "Студиос груп" ЕООД [ЕИК], че Р. К. К., [ЕГН] е придобила трудов и осигурителен стаж за периода 20.08.2018 г. до 05.09.2019 г., при работодател "Студиос груп" ЕООД [ЕИК], с разпореждане [номер]-01-363-8 от 15.06.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал.1 от КСО е възстановено изплащането на отпуснатото с разпореждане [номер]-01-363-1/02.10.2017 г. парично обезщетение за безработица, за периода от 03.09.2018 г. до 04.12.2018 г. в размер на 12.65 лв. дневно. Във връзка с идентифицирани нарушения на осигурителното законодателство по отношение на “Кредитинс Груп” ЕООД [ЕИК] е установено, че дружеството не е внасяло осигурителни вноски във фондовете на ДОО, като същевременно се извършвани разходи от фондовете на ДОО. Осъществен е последващ контрол на осигурителя по разходите на държавното обществено осигуряване, приключил с Констативен протокол КП-5-21-00892098/ 10.03.2021 г. и задължителни предписания №ЗД-1-21-00892103/ 10.03.2021 г. за заличаване на неоснователно подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО за 5 лица, в т.ч. и за Р. К. К. за периода от 14.06.2017 г. до 16.08.2017г. Въз основа на извършените констатации и заличените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с разпореждане [номер]-01-363-11 от 22.08.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено разпореждане [номер]-01-363-1 от 02.10.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на Р. К.. Въз основа на извършените констатации и заличените данни с разпореждане [номер]-01-363-12 от 22.08.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.Ю от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на Р. К., тъй като за лицето не било възникнало основание за осигуряване - не са изпълнени условията на чл.10, ал.1 и на § 1 от Допълнителните разпоредби на КСО. Въз основа на извършените констатации и заличените данни с разпореждане [номер]-01-363-13 от 22.08.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл.114, ал.3 и във връзка с чл.114, ал.2, т.2 от КСО е разпоредено възстановяване на добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 17.09.2017 г. до 04.01.2018 г. в размер на 936.10 лв. /деветстотин тридесет и шест лв. и 10 ст./ - главница от Р. К., за лицето не било възникнало основание за осигуряване - не били изпълнени условията па чл.10, ал.1 и на § 1 от Допълнителните разпоредби на КСО. Въз основа на извършените констатации и заличените данни с разпореждане [номер]-01-363-14 от 22.08.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл.114, ал.3 и във връзка с чл.114, ал.2, т.2 от КСО е разпоредено възстановяване на добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 23.05.2018 г. до 19.08.2018 г. в размер на 784.30 лв. /седемстотин осемдесет и четири лв. и 30 ст./ - главница от Р. К., тъй като за лицето не било възникнало основание за осигуряване - не били изпълнени условията па чл.10, ал.1 и на § 1 от Допълнителните разпоредби на КСО. разпореждане [номер]-01-363-11 от 22.08.2023 г., разпореждане [номер]-01- 363-12 от 22.08.2023 г., разпореждане [номер]-01-363-13 от 22.08.2023 г., разпореждане [номер]- 01-363-14 от 22.08.2023 г. издадени от ръководителя по осигуряването за безработица, са оспорени от Р. К. и същите са потвърдени с Решение № КПК-12/06.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ Перник, предмет на настоящото съдебно производство. По искане на жалбоподателя са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. А. М. – син на жалбоподателката, който свидетелства, че е работила в „Кредитинс груп“ ЕООД, като технически сътрудник, длъжници по просрочени вземания, пращала писма, подготвяла договори на клиенти, периода около среда на 2017 г., средата на месец юни, като от 02 август до 16 август била в болничен отпуск. След като той напуснал тъй като не му било плащано тя не била работила. При така установените по делото фактически обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи: Оспореното решение е издадено от директора на ТПНОИ – Перник, пред когото именно, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО подлежат на обжалване разпорежданията за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица, издадени от длъжностните лица по чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, в случая ТПНОИ – Перник, и който орган, на основание чл.117, ал. 3 от КСО, е материално и териториално компетентният да се произнесе по жалбите и исканията по ал. 1. Оспорените разпореждане с отказ изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица, са издадени от материално и териториално компетентен орган – длъжностните лица по чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица, и с оглед постоянния адрес на жалбоподателя. Не са налице основанията по чл. 146, т. 1 от АПК. Оспорваното решение е обективирано в изискваната от разпоредбата на чл.117, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 59, ал. 3 във вр. с чл. 2, ал. 1 от АПК писмена форма, отговаря на изискването за мотивираност – от обстоятелствената част на оспорваното решение недвусмислено се установяват доводите на контролиращия административен орган, обусловили отхвърлянето на депозираната пред него жалба, посочени са правните основания за постановяването му, актът съдържа и останалите, изисквани от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 1 от АПК, реквизити. Постановено в изискваната от разпоредбата на чл. 59, ал. 3 във вр. с чл. 2, ал. 1 от АПК писмена форма, мотивирано е според изискването на чл. 59, ал. 1 от АПК и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 2, ал. 1 от АПК. Поради което не са налице основанията по чл.146, т. 2 от АПК. В производството пред административния орган и по-горестоящия административен орган не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи основания за отмяна по чл. 146, ал. 1, т. 3 от АПК. С обжалваното решение административния орган се произнесъл по отношение на 4 броя разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица, които представляват отделни административни актове и съответно по отношение на всяко от тях следва да има отделно произнасяне, с настоящото решение ще се разгледа единствено обжалване на разпореждане [номер]-01-363-11 от 22.08.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. По отношение на производството по жалбата, в частта с която са оспорени разпореждане [номер]-01-363-12 от 22.08.2023 г., разпореждане [номер]-01-363-13 от 22.08.2023 г. и разпореждане [номер]-01-363-14 от 22.08.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е приел, че производството следва да бъде спряно на основание чл.54 ал.1, т.5 от АПК, тъй като спирането на административното производство се извършва при наличието на образувано друго административно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. От изложеното е видно, че едва след влизане в сила на разпореждането, с което се отменя отпускането на обезщетението може да се направи категоричен извод за наличие на основание за отказ за отпускане на обезщетение за безработица и за възстановяване на неоснователно получено обезщетение. Доколкото е постановено с обжалваното решение макар и да подлежи на обжалване с частна жалба с оглед принципа на бързина и процесуална икономия съдът счита, че следва да се произнесе в настоящото производство с оглед обсъждането на едни и същи факти при произнасянето имащи отношение към предмета на делото. Аналогични са мотивите и по отношение разглеждане и произнасяне по обжалване на решението на административният орган относно оставяне без разглеждане и прекратяване на производство в частта в която е подадена жалба против констативен протокол №КП-5-21-00892098/10.03.2021г. и задължителни предписания №ЗД-1-21=0892103/10.03.2021 г. на контролен орган при ТП на НОИ София- град. Съгласно чл. 54л от КСО отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и поред, определени с акт на Министерския съвет. Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица. При заличени данни за осигурителен стаж и осигурителен доход, длъжностното лице, осъществяващо ръководството по осигуряването за безработица като административен орган, действащ при условията на обвързана компетентност, е длъжно да се съобрази с новонастъпилите обстоятелства във връзка със заличаването на данните и да приложи чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО. Липсата на качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО във връзка с чл. 10 КСО прави получаваното обезщетение по чл. 54а от КСО недължимо. Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12 КСО, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет (чл. 54к от КСО). Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. С § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е дадена легалната дефиниция на понятието "Осигурено лице", съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираното определение за "осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на сключен трудов договор не е единственото условие за възникване на осигурително правоотношение, което да е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени но реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Касателно настоящия казус доколкото не влязло в сила разпореждане [номер]-01-363-11 от 22.08.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО, с което е отменено разпореждане [номер]-01-363-1 от 02.10.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на Р. К., същото се явява обуславящо по отношение на административните производство по отказа за отпускане на парично обезщетение за безработица, разпорежданията за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение от безработица. Поради което правилно и законосъобразно административния орган е спрял производството относно произнасянето си по подадена жалбата срещу тези разпореждания до приключване на преюдициално производство обусловено от влизането в сила на този административен акт, тъй като същото е от значение за произнасянето му. По отношение на обжалване на решението в частта в която е оставена без разгледано и прекратено административното производство по отношение на депозираната жалба против констативен протокол №КП-5-21-00892098/10.03.2021г. и задължителни предписания №ЗД-1-21-0892103/10.03.2021г. на контролен орган при ТП на НОИ София- град, следва да се има предвид, че административният орган правилно е определил материална компетентност съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО, а възражението че е следвало да се произнесе и по изпращането на жалбата на компетентния орган е по отношение на административната организация по движението на преписката а не по съществото на спора, тъй като същото може да се извърши и след влизане в сила на административния акт, като това е преценка на органа и не се отразява на същността на акта. По отношение на разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, с което е отмено разпореждане [номер]-01-363-1 от 02.10.2017г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, следва да се има предвид, че същото е извършено въз основа на Констативен протокол КП-5-21-00892098/ 10.03.2021 г. и задължителни предписания №ЗД-1-21-00892103/ 10.03.2021 г. за заличаване на неоснователно подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО за 5 лица, в т.ч. и за Р. К. К. за периода от 14.06.2017 г. до 16.08.2017г. Извършените констатации не бяха оборени в настоящото производство. Дори и да се приеме, че към момента на настъпване на осигурителния риск е било налице валидно възникнало трудово правоотношение за жалбоподателя с "Кредитисн Груп“ ЕООД, то не е било налице валидно осигурително такова. Решаващия орган е достигнал до правилния извод, че наличието на трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Не е достатъчно лицето да има валидно възникнало трудово правоотношение, а следва реално да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. В този смисъл е практиката н ВАС. /Решение № 211/08.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3681/2015 г., VI отд.; Решение № 15694/22.12.2014 г. на ВАС, по адм. д. № 10361/2014 г. VI отд.; Решение № 7164/16.06.2015 г. на ВАС, по адм. д. № 9940/2014 г. VI отд. / С оглед на изложеното, с обжалваното решение правилно е отхвърлена жалбата срещу разпореждането на длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 2, т.1 от КСО за отмяна на разпореждане на отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. По разноските С оглед изхода на спора право на разноски има ответната страна, същата чрез процесуалният си представител своевременно е завила присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да се присъдят съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите се определят по реда на чл. 24 от Наредбата за правна помощ и се присъждат в размер на 100. 00 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, СЪДЪТ