Решение № 114 от 30.1.2025 г. на Административен съд - Габрово по дело № 292/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 54 и сл. от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Жалбоподателят Община Трявна, представлявана от Кмет оспорва Решение № 18- 6608- 17.06.2024г. на Началник СГКК Габрово с което е отказано одобрение изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Трявна, одобрена със Заповед №РД-18-21/12.05.2010г. на Изпълнителен директор на АГКК, изразяващо се в коригиране на границата на имот с [идентификатор] с НТП „за второстепенна улица“ в участъка, граничещ с имот с [идентификатор] с НТП „ниско застрояване до 10м.“ така че тази граница да бъде приведена в съответствие с част от западната улица на парцел VI- 1532 от кв. 39 по плана на гр. Трявна, граничеща с улицата, което изменение е показано на приложена скица- проект №15-472805-09.05.2024г. на СГКК Габрово. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното Решение, като се твърди че същото е постановено в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките за отстраняване на непълноти и грешки по чл. 55, т. 2 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. при нанасяне в КК на ПИ с идентификатори 73403.501.1532 и 73403.501.2842 по КК на гр. Трявна, тъй като не било взето предвид нанасянето на кадастралната основа на регулационния план през 1986г. и не са съобразени документите за собственост. Не бил налице спор за материално право, тъй като заинтересованата страна М. В. Ц. била собственик на 225/318ид.ч. от ПИ с [идентификатор] по КК на гр. Трявна. За този имот по регулационния план бил отреден УПИ VI-а-1532 от кв. 39 с площ 225кв.м., като за същия имот имало влязъл в сила ПУП-ПРЗ съгласно заповед №98/28.02.1991г. и скица, указваща неговите граници. Твърди се също, че за отстраняване на грешките в КК на гр. Трявна бил налице сканиран и векторизиран действащия и влязъл в сила регулационен план на града в обхвата на УПИ VI-а-1532 от кв. 39. Уличната регулация по посочената улица била реализирана и осигурявала транспортен достъп до сграда с [идентификатор] с НТП „Гараж“. В случая улицата била публична общинска собственост и според жалбоподателя не се съставял акт за общинска или държавна собственост, с който да се удостовери правото на собственост. Действителното състояние на имотите се установявало и съобразно данните по чл. 14 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. В жалбата се излага също, че от приложените по делото писмени доказателства се установявало също, че КК е одобрена като грешно била отразена северната граница на ПИ73403.501.1532 в участъка, граничещ с прилежащата улица. При одобряване на КК било налице неъобразяване ная приоритета на кадастралния и регулационния план /т.3 и т. 4 от чл. 14, ал. 1/, пред заснетите на място граници. /т. 5/. Заявено е искане за отмяна на оспореното Решение № 18- 6608- 17.06.2024г. на Началник СГКК Габрово, ведно със законните последици, вкл. присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който от името на доверителя си заявява, че поддържа жалбата, по същество се прави искане за отмяна на обжалваното Решение, както и присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар. Ответникът Началник СГКК Габрово, редовно призован не се явява, като в съдебно заседание не се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител. Същият оспорва жалбата, счита същата за неоснователна поради което счита че следва да бъде отхвърлена. Заявява възражение за прекомерност на претендирано възнаграждение за адвокат. Заинтересованите страни М. В. Ц. оспорва жалбата. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: С обжалваното Решение № 18- 6608- 17.06.2024г. на Началник СГКК Габрово е отказано одобрение изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Трявна, одобрена със Заповед №РД-18-21/12.05.2010г. на Изпълнителен директор на АГКК, изразяващо се в коригиране на границата на имот с [идентификатор] с НТП „за второстепенна улица“ в участъка, граничещ с имот с [идентификатор] с НТП „ниско застрояване до 10м.“ така че тази граница да бъде приведена в съответствие с част от западната улица на парцел VI- 1532 от кв. 39 по плана на гр. Трявна, граничеща с улицата, което измененеие е показано на приложена скица- проект №15-472805-09.05.2024г. на СГКК Габрово Производството по издаване на оспореното Решение е започнало въз основа на подадено Заявление вх. №01-214743-16.04.2024г. на Кмет на Община Трявна с което е поискано коригиране на границите на имот с [идентификатор] с НТП“За второстепенна улица“ в участъка, граничещ с имот с [идентификатор] с НТП „Ниско застрояване до 10м.“ така, че тази граница да бъде приведена в съответствие с част от западната граница на парцел VI532 от кв. 39 по плана на гр. Трявна, граничеща с улицата. С исканото изменение се засяга имот с [идентификатор] в КР, за който като собственик на 225/318ид.ч. е вписана М. В. Ц., конституирана като заинтересована страна по административната преписка, като с писмо изх. №20-17415-09.05.2024г. на СГКК Габрово й е предоставена възможност да се запознае с документите по преписката и да изрази становище по исканото изменение на кадастралната карта. М. В. Ц. се легитимира като собственик на 225/318 ид.ч. от имот с [идентификатор] въз основа на НА №187 т. 3, рег. №884 от 20.12.2018г., приложен по делото М. В. Ц. е възразила с Възражение вх. №02-501-20.05.2024г. срещу исканото изменение на КК и КР, като е заявила, че „тази регулация, която прилагате в скицата- проект, никога не е прилагана за тези имоти“, като по този начин според Началник СГКК Габрово заинтересованата страна е заявила, че регулационния план, с който са предвидени границите на парцел VI-1532 от кв. 39 по плана на гр. Трявна не е бил приложен. Началник СГКК Габрово е приел възражението на заинтересованата страна М. Ц. като индиция че е налице спор за материално право по отношение на спорна част от процесния имот между заинтересованата страна Ц. и Община Трявна и на осн. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е отказал с обжалваното решение за одобри исканото изменение на кадастралната карта. За изясняване на спора от фактическа страна, по делото е допусната СТЕ по което е изготвено заключение на вещото лице. В заключението си експерта посочва, че при извършено съпоставяне на действащия кадастрален и регулационен план с приетата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Трявна се установява по категоричен начин, че няма несъответствия между отразеното в двата документа. Собственичката на поземлен имот с [идентификатор] /з.[населено място]/ се легитимира като собственик на 225/318ид.ч. от процесния имот, а не целия такъв от 318кв.м. Останалите 93кв.м. /93/318ид.ч./ според вещото лице са естествено продължение на тупика, който е част от улицата /ПИ с [идентификатор]/. Експертът заявява, че непоказването на продължението на тупика в югозападна посока е пропуск при изработване на кадастралната карта. При липса на подход /тупик/ от източна страна към ПИ с [идентификатор] няма осигурен достъп до гаражите. Площта, която е заключена между портата на североизток, на изток [имот номер], на изток [имот номер], 73403.501.1536.3, на североизток 73403.501.1533 и 73403.501.1533.2 е 93кв.м. Кадастърът, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКИР, е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред, а съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, кадастралната карта и кадастралният регистър за поземлените имоти се създават чрез обединяване на данни, които се съдържат в карти, планове и друга документация, одобрени по реда на отменените ЗЕКРБ, ЗТСУ и др., или са набрани чрез геодезически, фотограметрични и други измервания и изчисления, като данните за собствениците и носителите на други вещни права се набират от източниците, посочени в чл. 41, ал. 2. Съдържанието, условията и редът за създаването и поддържането на КК и КР се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройство, издадена на основание чл. 31 от ЗКИР- Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /ДВ бр. 41 от 13.05.2005г./. От събраните по делото и административната преписка писмени и гласни доказателства се установява, че в случая се касае за нереализирана улична регулация, като по този начин чрез посочената и от вещото лице площ от 93 кв. м., част от общата площ на имот с [идентификатор], собственост на з.[населено място]. Както и самата тя твърди, собственик е на 225/318ид.ч. от посочения парцел, а не на целия такъв. Няма данни да е нанесена неправилно границата на имота по такъв начин, че М. Ц. да е ограничена в правото си на собственост върху имота, т.е. границите на имота й очертават точно размера от 225кв.м., колкото е и признатата й в качеството на собственик част от имота. Остатъкът от 93кв.м. от имота формира тупикова улица, която е и продължение на [улица], като по този начин не се намалява размера на парцела собственост на з.[населено място] с [идентификатор], а се нанася с исканото изменение като второстепенна улица, за която като публична общинска собственост не се съставя акт за общинска собственост тъй като общината е собственик по силата на разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1, чл. 56, ал. 2 от ЗОС, §7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА. По изложените съображения се споделят доводите и крайния извод на жалбоподателя, а именно че не е налице спор за материално право. Налице е грешка по смисъла на §1, т. 16 от ДР на ЗКИР изразяваща се в несъответствие в границите на имота на М. Ц., собственик на 225/318ид.ч. и Община Трявна. Към момента нанесените граници на имота на Ц. не съответстват на размера му от 225/318ид.ч. Освен това нанесените кадастрални данни в действащата към момента КК не съответстват на отразеното в ПЗР. В тази насока е и заключението на вещото лице, което е посочило, че в КК грешно е отразена северната граница на ПИ73403.501.1532 в участъка, граничещ с прилежащата [улица]. Експертът потвърждава не само становището на жалбоподателя, но и допълва с относимите изводи установената въз основа на приложените писмени доказателства фактическа обстановка. Означаване на границите на имотите с трайни регламентирани знаци се извършва само в случаите, в които кадастърът се създава чрез геодезически, фотограметрични и други измервания - чл. 41а от ЗКИР, но не и когато се създава въз основа на данни от карти, планове, регистри и друга документация по чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, каквито в случая се установи, че са съществували. Само по себе си непоставянето на трайни знаци и тогава, когато е дължимо, не е пречка за привеждане на кадастъра в съответствие с действителното положение на имота и обема на правото на собственост. Като е отказал да одобри изменението на КК и КР за процесния имот, така както е отразен с неверни и неточно отразени граници, само поради аргумента, че е налице спор за материално право, административният орган е нарушил материалния закон, като не е гарантирал и приоритетното ползване на актовете по чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данни, които: се съдържат в карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения ЗТСУ, ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, са набрани чрез геодезически, фотограметрични и други измервания и изчисления. Съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗКИР, данните за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, се набират от регистрите към картите и плановете; представените актове за собственост и регистрите на общинската и областната администрация, като данните за правото на собственост и за другите вещни права се уточняват въз основа на представените от службата по вписванията предварителни имотни партиди. Безспорно основните данни, от които се черпи информация при създаване на КККР по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР са действащите до този момент карти и планове, както и представените от заинтересованите лица документи за собственост. Безспорно, също така, в настоящия случай за гр. Трявна В тази връзка, следва да се отбележи, че органите на Агенцията по геодезия, картография и кадастър не могат при изготвяне на КККР да решават спорове за материално право, възникнали по отношение на конкретен имот или част от него. Те са длъжни да отразят в КККР едно фактическо положение, като нанесат в тях само тези имоти, които са нанесени в действащия кадастрален план, или КВС и/или техните граници са обозначени от собствениците при липса на такъв спор. Заинтересованата страна М. Ц. също не твърди, че с исканото изменение на КК и КР се нарушава целостта на имота й, като се намалява неговата площ. В този смисъл тя няма претенции към останалата част на парцела от 93 кв. м., част от общата площ от 335кв.м., като тя не излага и доводи за наличие на спор за материално право. Гореизложеното налага отмяната на процесното Решение и връщане на преписката в АГКК за изготвяне на КК и КР за процесния имот, съобразно дадените в настоящото Решение указания. Преписката следва да бъде върната на административния орган, за да извърши необходимата поправка на КККР, като се съобрази със заключението на вещото лице и приложената по делото скица по приетата съдебно-техническа експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗКИР и предвид доказателствата по делото, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговата материална, териториална и времева компетентност в предвидената от закона форма. Независимо от това, постановеният акт в оспорената му с настоящата жалба част е издаден в нарушение на административно-производствени правила, в противоречие на материалния закон, и в несъответствие с целта на същия. По претенцията за присъждане на разноски: С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски като своевременно направено следва да бъде уважено отчасти. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати следните разноски по делото, направени от жалбоподателя, а именно: 10 /десет/ лева дължима и внесена държавна такса, 900 /деветстотин/ лева депозит за изготвяне на съдебна експертиза за разглеждане на делото пред АС Габрово и 1300 /хиляда и триста/ лева вънаграждение за адвокат. Размерът на адвокатското възнаграждение не следва да бъде редуциран, въпреки своевременно заявеното възражение за прекомерност на същия, тъй като той е съобразен с минимума предвиден за подобен вид дела съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът