Решение № 3441 от 27.11.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 748/2024 г.
Административен съд - Русе27.11.2024 г.докладчик Вилиана Върбанова
Диспозитив
ОТМЕНЯ отказ на областния управител на област Русе да издаде удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост по подадена молба вх. № 94-02-461 от 09.08.2024 г. от Б. Г. Н. от гр. Русе, обективиран в удостоверение № 01-523 от 29.08.2024 г. ВРЪЩА преписката на областния управител на област Русе за ново произнасяне по подадената молба вх. № 94-02-461 от 09.08.2024 г. от Б. Г. Н. от гр. Русе, съгласно дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на § 8 от ПЗР на АПК вр.чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Б. Г. Н. от гр. Русе против отказ на областния управител на област Русе да издаде удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост по подадена молба вх. № 94-02-461 от 09.08.2024 г., обективиран в удостоверение № 01-523 от 29.08.2024 г. Развива доводи за незаконосъобразност и необоснованост на отказа. Петитумът на жалбата е съдът да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, като задължи ответника да извърши исканата административна услуга – да издаде удостоверение, в което да отрази съществуването или не на акт за държавна собственост за имота, посочен в молба вх. № 94-02-461 от 09.08.2024 г. Ответникът по жалбата – областният управител на област Русе, чрез своя процесуален представител поддържа становище за недопустимост на жалбата, а в условията на евентуалност за неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази оплакванията на жалбоподателя, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Оспорващият е заинтересовано лице, чиито права и законни интереси са непосредствено засегнати с оспорения индивидуален административен акт. Твърденията на административния орган за недопустимост на жалбата, поради липсата на правен интерес от обжалването на издадения административен акт, както и липсата на годен предмет, тъй като искането за издаването на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост било изпълнено с издаването на удостоверение № 01-523 от 29.08.2024 г., съдът намира за неоснователни. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административното производство е започнало по молба вх. № 94-02-461 от 09.08.2024 г. на Б. Г. Н., с която Н. е поискал да му бъде издадено удостоверение, че имот - сграда, склад с размери 12, 50м х 40, 77м., 509, 625кв.м, находяща се в гр. Русе, [улица], непосредствено до сграда пл. № 5182 от стария кадастрален план на гр. Русе, няма съставен акт за държавна собственост. В молбата си е посочил, че със заповед № 7069 от 13.12.2002 г. на кмета на община Русе, въз основа на акт № 351 от 11.12.2002 г. е допълнен кадастралния план на гр. Русе със записване на пл. № 5182 на съседния склад, а този, за който иска удостоверяването е зачертан. Посочил е още, че към молбата си прилага акт № 351 от 11.12.2002г., заповед № 7069 от 13.12.2002 г. на кмета на община Русе и извадка от стария кадастрален план на гр. Русе, върху която е очертана сградата. Моли, на основание чл. 12 от Наредбата за административното обслужване, при необходимост за снабдяване с документи от други администрации, областният управител да се снабди с тях по служебен път. Сочи, че към молбата прилага и документ за платена такса. В ръкописен текст е заявил, че желае да получи исканото удостоверение лично в деловодството на областната администрация и че заявява обикновена услуга, която следва да бъде изпълнена в срок от седем дни. (л. л. 2 – 7 от преписката).
С писмо изх. № 94-02-461 от 19.08.2024 г., областният управител на област Русе е уведомил жалбоподателя за това, че с акт № 351 от 11.12.2002 г. за непълноти в одобрен кадастрален план по чл. 86, ал. 2 от ППЗТСУ и § 6 (6) от ПР на ЗУТ е констатирано, че в кадастралния план на гр. Русе, одобрен със заповед № 434 от 02.07.1985 г., ЦГЧ - Крайбрежна ивица не е отразен идентификатор на паянтовия склад, намиращ се на [улица]. В същия е посочено, че с кафяв цвят се записва планоснимачен № 5182 и със същия цвят се зачертава и събореният склад. Въз основа на визирания акт е издадена заповед № 7069 от 13.12.2002 г. на кмета на община Русе, с която е наредено да се допълни кадастралния план на гр. Русе, ЦГЧ като с кафяв цвят се запише планоснимачен № 5182 на сграда - склад, намиращ се на [улица]. С кафяв цвят се зачертава и събореният склад. Областният управител е уведомил Н., че следва да има предвид, че по данните от предоставените документи и приложения картен материал, не е възможно да бъде идентифициран имотът, за който желае да му бъде издадено удостоверение, поради липса на посочен номер за същия. Същевременно при направената в Кадастрално-административната информационна система справка е констатирал, че очертаната сграда в приложената към молбата му извадка от стария кадастрален план гр. Русе, към настоящия момент не съществува. В тази връзка и с оглед коректното извършване на заявената административна услуга го е уведомил, че следва да посочи номера на имота, тъй като в графичната част на приложената от Н. скица за същия няма отбелязан такъв. Уведомява го, че удостоверението за наличие или липса на акт за държавна собственост ще му бъде издадено след предоставяне на изисканата от него информация. (л. 8 от преписката). Писмото е връчено лично на жалбоподателя на 21.08.2024 г. (л. 9 от преписката).
В отговор, с писмо вх. № 94-02-461#2 от 22.08.2024 г., жалбоподателят посочва, че описаният в искането за издаване на удостоверението имот никога не е имал планоснимачен номер по кадастралния план на гр. Русе, поради което следва да се приеме, че имотът е без номер. Сочи, че в приложените документи имотът е ясно и точно идентифициран - по местоположение, размери и квадратура. Приложил е заповед на кмета на община Русе, съдържаща скица, с която в кадастралния план на гр. Русе същият е отбелязан като съборен. Твърди също така, че по негова молба, с аналогичен текст на отправената към областния управител молба вх. № 94-02-461 от 09.08.2024 г., но отправена до кмета на община Русе, същият имот е бил успешно идентифициран и му е било издадено удостоверение изх. № ОИ-08-9#1 от 21.08.2024 г. по описа на община Русе, че за този имот, описан по същия начин, не е бил издаван акт за общинска собственост. Моли, при необходимост за съдействие при идентификацията на имота, областният управител да се обърне към община Русе, като изиска извадка от кадастралния план с очертан върху него въпросния имот. Очаква заявената услуга да бъде изпълнена. Приложил е и цитираното удостоверение, издадено му от кмета на община Русе. (л. л. 10 и 11 от преписката).
На 29.08.2024 г., областният управител на област Русе по подадената молба вх. № 94-02-461 от 09.08.2024 г. на Б. Г. Н. издава удостоверение № 01-523 (л. 1 от преписката) със следното съдържание:
Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ при Областна администрация - Русе удостоверява, че след извършена проверка за имот - сграда, представляваща склад с размери 12, 50м х 40, 77м, 509, 625кв.м, находяща се в гр. Русе, [улица], намираща се непосредствено до сграда с пл. № 5182 по стария кадастрален план на гр. Русе, описана в молба вх. № 94-02-461 от 09.08.2024 г., се установи следното:
По данните от предоставените към молбата документи и приложения картен материал, не е възможно визираният имот да бъде точно идентифициран, поради липса на посочен номер за последния. Същият е съборен и заличен от кадастралния план на града, съобразно заповед № 7069 от 13.12.2002 г. на кмета на община Русе и към момента не е елемент на Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, предвид което към настоящия момент не може по категоричен начин да се установи наличие или липса на съставен акт за държавна собственост.
Местоположението на въпросния съборен склад с размери 12, 50м х 40, 77м, 509, 625 кв.м, описан в молба вх. № 94-02-461 от 09.08.2024 г., попада в обхвата на терен - публична държавна собственост, за който, както и за изградените върху него сгради, има съставени актове за държавна собственост, както следва:
- Акт № 874 от 28.12.1950 г. за държавна собственост, актуализиран юни 1993 г.;
- Акт № 3225 от 20.05.1966 г. за държавна собственост;
- Акт № 1109 от 14.02.2002 г. за публична държавна собственост;
- Акт № 2060 от 17.12.2002 г. за публична държавна собственост;
- Акт № 4664 от 10.08.2009 г. за публична държавна собственост и Акт № 5471 от 28.04.2014 г. за поправка на Акт № 4664 от 10.08.2009 г. за публична държавна собственост, с предоставени права за управление на министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията /респ. министерство на транспорта и съобщенията/ - Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура, с ЕИК 130316140.
Настоящото удостоверение се издава във връзка с постъпила молба вх. № 94-02-461 от 09.08.2024 г. и писмо вх. № 94-02-461#2 от 22.08.2024 г. от Б. Г. Н.. Същото се издава, за да послужи при необходимост.
Издаденото удостоверение Н. е получил лично на датата на издаването му – 29.08.2024 г., което е удостоверено с подписа му и ръкописно положен от него текст (л. 2 от преписката).
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е отказът на областния управител на област Русе да издаде удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост по подадена молба вх. № 94-02-461 от 09.08.2024 г. от Б. Г. Н., обективиран в удостоверение № 01-523 от 29.08.2024 г. Оспорваният акт е издаден от компетентен орган – областния управител на област Русе, тъй като имотът е в област Русе, а по аргумент от чл. 23, ал. 2 АПК актовете, свързани с управление на държавна собственост, се издават от областните управители.
Искането до областния управител на област Русе е направено от лице с правен интерес, доколкото жалбоподателят твърди, че иска да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка, във връзка с претендирано от него право на собственост върху описания в подадената от него молба имот.
В случай че искането е направено от лице с установен правен интерес от извършването на поисканата услуга и е редовно, със съответните приложения и внесена такса, административният орган дължи същата, при условията на обвързана компетентност.
Предявеното от жалбоподателя искане очертава предметните предели на произнасяне на административния орган – издаване на удостоверение, в което да бъде посочено наличен ли е или липсва акт за държавна собственост за конкретно посочен в заявлението имот.
На практика в случая административният орган не е изпълнил заявената услуга, като в издаденото от него удостоверение не е удостоверено дали за визирания от жалбоподателя имот, който е в достатъчна степен индивидуализиран, има или няма съставен акт за държавна собственост.
Административният орган е сезиран с искане за издаване на документ от значение за признаване на права - административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ от Закона за администрацията (ЗА) във връзка с чл. 21, ал. 3 от АПК и § 8 от ПЗР към АПК. Исканата административна услуга е по повод производство по чл. 587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка във връзка с чл. 79 от Закона за собствеността (ЗС), с цел установяване на изискуемите предпоставки, сред които и тази, че придобиването на имота по давност не е забранено съгласно чл. 86 от ЗС.
Действително молбата до административния орган не е по предварително одобрен образец, какъвто е публикуван на сайта на Областна администрация - Русе. Независимо от това молбата съдържа данни за процесния имот, за който се иска да се удостовери наличие или липса на съставен акт за държавна собственост. Тези данни са достатъчно конкретни с оглед възможността имотът да бъде прецизно индивидуализиран, посочени са местоположение, размери и квадратура на същия.
С оглед начина, по който се е развило производството пред органа, следва да се приеме, че областният управител е счел, че заявената пред него услуга е тази по 1972 „Издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост на имот или за отписване на имота от актовите книги“. Подробна информация за предоставяната услуга се съдържа на сайта на Областна администрация - Русе, раздел „Административни услуги и режими/Списък с услуги/Информация за предоставяне на услуги“ под номера на съответната услуга. Според публикуваната информация в сайта на Областна администрация - Русе обикновената услуга е с такса 10 лева и срок за изпълнение 7 дни, какъвто срок за произнасяне на административния орган е регламентиран и в чл. 57, ал. 2 от АПК по отношение на административните актове по чл. 21, ал. 2 и 3. В дадената на сайта информация е публикувано още заявление-образец, както и документите, които следва да бъдат приложени към него при заявяване на процесната административна услуга.
Съгласно нормата на чл. 77 от ЗДС, актовите книги за имотите - държавна собственост, са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях. Информацията дали даден имот е държавна собственост е публична и следва да бъде предоставена на заинтересованото лице. Според разпоредбата на чл.82а, ал. 1 от ЗДС, за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост, за наличие или липса на претенции за възстановяване на собствеността и на удостоверение, че имотът е отписан от актовите книги на имотите - държавна собственост, се заплащат такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет. Необходимостта от установяването на обстоятелството, дали имотът/имотите са държавна или общинска собственост е продиктувана от забраната в чл. 86 от Закона за собствеността, който разпорежда, че не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Т.е. с издаването на удостоверение по реда на чл. 77 вр.чл. 82а от ЗДС се установява само част от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Удостоверяването правото на собственост на заявителя, респ. наличието на конкурентни права, е от компетентността на съответния нотариус в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК. Нотариусът в това производство, а не областният управител, проверява дали представените писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на заявителя или не. Той съблюдава изискванията на специалните закони, в това число и дали е допустимо придобиването право на собственост. Същият след проверка на основателността на искането с мотивирано постановление по чл. 587, ал. 3 от ГПК отказва или разпорежда издаването на констативен нотариален акт.
С издаденото удостоверение № 01-523 от 29.08.2024 г. административният орган на практика не е изпълнил заявената му услуга. В негова тежест е вменено единствено задължението за извършване на процесната административна услуга, чрез отразяване на факта за наличие или отсъствие на акт за държавна собственост. В удостоверението следва да се отбележат единствено данните за имота; да се отрази съществуването на акт за държавна собственост; евентуално - какви са данните за собствеността върху имота, според регистъра.
Изискване за редовност на заявлението за извършване на процесната услуга е имотът да е индивидуализиран в достатъчна степен, за да може областният управител да извърши необходимите справки за установяване дали имотът е държавна собственост. Услугата се състои в удостоверяване на определени обстоятелства, в кръга на компетентността на органа, по установения ред и форма.
Според съда, в искането на заявителя процесният имот е индивидуализиран в достатъчна степен, а именно посочен е като: имот - сграда, склад с размери 12, 50м х 40, 77м., 509, 625кв.м, находяща се в гр. Русе, [улица], непосредствено до сграда пл. № 5182 от стария кадастрален план на гр. Русе. Т.е. индивидуализиран е по местоположение, размери, квадратура. В молбата си Н. е посочил още, че със заповед № 7069 от 13.12.2002 г. на кмета на община Русе, въз основа на акт № 351 от 11.12.2002 г. е допълнен кадастралния план на гр. Русе със записване на пл. № 5182 на съседния склад, а този, за който иска удостоверяването е зачертан. Посочил е още, че към молбата си прилага акт № 351 от 11.12.2002 г., заповед № 7069 от 13.12.2002 г. на кмета на община Русе и извадка от стария кадастрален план на гр. Русе, върху която е очертана сградата. Напълно ясно е за кой имот се иска извършването на услугата. Липсата на номер на същия не води до невъзможност визираният имот да бъде точно идентифициран. В подкрепа на този довод е и фактът, че по искане с аналогичен текст, отправено до кмета на община Русе, последният е издал удостоверение за наличие или липса на съставен акт за общинска собственост за така описания имот.
Самият орган, след като е извършил допълнителна проверка, е посочил, че въпросният имот е съборен и заличен от кадастралния план на града, съобразно заповед № 7069 от 13.12.2002 г. на кмета на община Русе и към момента не е елемент на Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Русе. Предприемането на процедурни действия по установяване дали имотът е нанесен в КККР, дали същият към настоящия момент съществува или е съборен, се явява излишно и неотносимо към настоящото административно производство, в което областният управител, след справка в актовите книги за имотите – държавна собственост, е следвало да издаде акт с точно определено съдържание, а именно за конкретния имот има ли или не съставен акт за държавна собственост.
Целта на производството предполага единствено извършване на проверка дали имотът е актуван като държавна собственост по реда на ЗДС и удостоверяването на този релевантен факт, като постигането на тази цел следва да е обезпечено от възможността за идентификация на имота, каквато в конкретния казус е налице.
Доколко действително е осъществен фактическият състав на чл. 79 от ЗС и дали са налице пречки по смисъла на чл. 86 от ЗС за придобиването на имота по давност, следва да прецени нотариусът в производството по чл. 587 и чл.588 от ГПК. Както многократно е постановявано и от съдилищата в тази връзка, вкл. от Върховния административен съд, за допустимостта на предмета на охранителното производство по чл. 587 от ГПК следи само нотариусът, който ще преценява всички материални предпоставки за придобиване на собствеността, законовите забрани, ако са налице такива, както и други пречки.
За отразяване на обстоятелството дали за конкретния имот има издаден или не акт за държавна собственост, компетентният административен орган по чл. 23, ал. 1 от АПК следва да извърши проверка в актовите книги за имотите – държавна собственост и след като установи наличието или отсъствието на надлежно съставен акт за държавна собственост, да отрази констатациите си в съответно удостоверение. Обстоятелството дали имотът е задраскан в кадастралния план, дали фигурира в кадастралната карта и дали може да бъде възстановен е без значение за изпълнението на услугата, състоящо се в проверка в регистрите за държавна собственост.
Предвид изложеното, съдът намира, че отказът на областния управител на област Русе да издаде удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост по подадена молба вх. № 94-02-461 от 09.08.2024 г. от Б. Г. Н., обективиран в удостоверение № 01-523 от 29.08.2024 г., се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Съгласно изричната разпоредба на чл. 173, ал. 3 от АПК, при незаконен отказ да издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му. Водим от горното, съдът намира, че преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, като на основание чл. 173, ал. 3 от АПК следва ответникът да бъде задължен да извърши исканата административна услуга като следва да извърши преценка дали подаденото до него искане е било редовно и допустимо. Мотивите в настоящото решение относно тълкуването и прилагането на закона следва да се считат за задължителни указания за административния орган при постановяване на акта му.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК вр.чл. 173, ал. 2 и ал. 3 от АПК, съдът
Цитирани разпоредби
31- чл. 145 АПК
- чл. 146 АПК
- чл. 149, ал. 1 АПК
- чл. 168 АПК
- чл. 173, ал. 3 АПК
- чл. 21, ал. 3 АПК
- чл. 23, ал. 2 АПК
- чл. 23, ал. 1 АПК
- чл. 57, ал. 2 АПК
- чл. 587, ал. 1 ГПК
- чл. 587 ГПК
- чл. 587, ал. 3 ГПК
- чл. 588 ГПК
- чл. 77 ЗДС
- чл. 82 ЗДС
- чл. 82, ал. 1 ЗДС
- чл. 79, ал. 1 ЗС
- чл. 79 ЗС
- чл. 86 ЗС
- чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ
- чл. 1
- чл. 12
- чл. 172, ал. 2
- чл. 173, ал. 2
- чл. 21, ал. 2
- чл. 587
- чл. 6
- чл. 77
- чл. 79
- чл. 8
- чл. 86