Решение № 720 от 2.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 786/2021 г.

производство по несъстоятелност на „С.“ ЕООД (н.).

В срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ от името на ДЗЗД „М. ЗАПАД“ е подадена молба вх. № 84213/17.08.2020 г., с която са предявени вземания за главница в размер от 56 193, 50 лв., произтичащи от извършени на 18.02.2020 г. и 16.03.2020 г. плащания от банковата сметка на обединението въз основа на запор, наложен по изп.д. № 20207900400284, образувано срещу „С.“ ЕООД (н.), и за съответната й лихва за забава, както и вземания за главница в размер от 505 367, 05 лв., произтичащи от извършено в периода януари-юни 2020 г. погасяване на задължения на „С.“ ЕООД (н.) към НАП, извършено със средства, дължими на обединението от възложителя „М.“ ЕАД по договор за СМР от 20.02.2017 г. Тази молба е уточнена с молба вх. № 87341/26.08.2020 г., в която е изложено твърдение, че предявяването на вземанията е извършено от името на отделните съдружници в обединението и от името на ищеца са предявени следните вземания: вземане за главница в размер от 56 193, 50 лв., произтичащо от извършените на 16.03.2020 г. и 18.02.2020 г. плащания по наложения по изп.д. № 20207900400284 запор и представляващо 76, 50 % от стойността на плащанията (54 % от размера на плащанията е съответна на дела на ищеца в ДЗЗД „М. ЗАПАД“, а 22, 50 % - от дела на ответника, който след извършено заместване се следвал на ищеца), и съответната лихва за забава в общ размер от 2 500, 83 лв. Вземанията са предявени като непривилегировани; вземане за главница в размер от 187 892, 67 лв., представляващо припадащата се на ищеца част (76, 50 %) от дължимото от „М.“ ЕАД на ДЗЗД „М. ЗАПАД“ възнаграждение по договора за СМР в размер от 245 611, 32 лв., което е било платено чрез превеждане на сумата на НАП за погасяване на публични задължения на ответника съгласно запорно съобщение от 31.01.2020 г., и вземане за лихва за забава в размер от 8 769, 03 лв. за периода 31.01.2020 г. – 16.07.2020 г.; вземане за главница в размер от 189 296, 24 лв., представляващо припадащата се на ищеца част (76, 50 %) от дължимото от „М.“ ЕАД на ДЗЗД„М. ЗАПАД“ възнаграждение по договора за СМР в размер от 247 446, 06 лв., което е било платено чрез превеждане на сумата на НАП за погасяване на публични задължения на ответника по запорно съобщение от 18.05.2020 г., и вземане за лихва за забава в размер от 2 576, 14 лв. за периода 29.05.2020 г. – 16.07.2020 г.; вземане за главница в размер от 9 416, 90 лв., представляващо припадащата се на ищеца част (76, 50 %) от дължимото от „М.“ ЕАД на ДЗЗД „М. ЗАПАД“ възнаграждение по договора за СМР в размер от 12 309, 67 лв., което е било платено чрез превеждане на сумата на НАП за погасяване на публични задължения на ответника, и вземане за лихва за забава в размер от 115, 10 лв. за периода 03.06.2020 г. – 16.07.2020 г. Вземанията са предявени като привилегировани с привилегията, която са имали погасените публични задължения – по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ.

В същия срок от името на ДЗЗД „М.Б.Ц.“ е подадена молба вх. № 84216/17.08.2020 г., с която са предявени следните вземания: вземане в размер от 99 978, 70 лв., произтичащо от съществувало правоотношение между „С.“ ЕООД (н.) и „С.И.“ АД по договор за СМР и придобито от ищеца чрез договори за цесия от 17.12.2019 г. и от 27.02.2020 г.; вземане за главница в общ размер от 135 934, 77 лв., произтичащо от погасяване на задължения на ответника със средства на обединението чрез извършено на 31.12.2019 г. и 19.05.2020 г. изпълнение на запор, наложен по изп.д. № 20198440402781, ведно със съответната лихва за забава от извършване на плащанията; вземане за главница в общ размер от 30 041, 70 лв., произтичащо от погасяване на задължения на ответника към НАП, извършено на 05.03.2020 г. и на 19.05.2029 г., със средства, дължими на ДЗЗД „М.Б.Ц.“ от „М.“ ЕАД за изпълнени СМР по договорно споразумение № 302 по договор за проектиране от 28.09.2015 г., ведно със законната лихва за забава от извършване на плащанията.

С молба вх. № 87341/26.08.2020 г. е уточнено, че предявяването е извършено от името на всеки съдружник в обединението, като от името на ищеца са предявени следните вземания: вземания, придобити чрез договори за цесия от 17.12.2019 г. и 27.02.2020 г., сключени с цедента „С.И.“ АД, както следва: 65 870, 85 лв. - главница по фактура № 4448/17.12.2019 г. и 3 641, 49 лв. – лихва за забава за периода 31.12.2020 г. - 16.07.2020 г.; 34 107, 85 лв. – главница по фактура № 4482/28.01.2020 г. и 1 468, 65 лв. – лихва за забава за периода 13.02.2020 г. – 16.07.2020 г. Вземанията са предявени като непривилегировани; вземания, произтичащи от изпълнение на запор, наложен по изп.д. № 20198440402781 за задължения на ответника, както следва: 87 919, 38 лв. – припадащата се на ищеца част (69 %) от извършено на 31.12.2019 г. плащане в общ размер от 127 419, 39 лв. и 4 860, 38 лв. – лихва за забава за периода 31.12.2019 г. – 16.07.2020 г.; 4 851, 53 лв. – припадащата се на ищеца част (69 %) от извършено на 31.12.2019 г. плащане в общ размер от 7 031, 20 лв. и 268, 20 лв. – лихва за забава за периода 31.12.2019 г. – 16.07.2020 г.; 1 024, 08 лв. – припадащата се на ищеца част (69 %) от извършено на 19.05.2020 г. плащане в общ размер от 1 484, 18 лв. и 16, 78 лв. – лихва за забава за периода 19.05.2020 г. – 16.07.2020 г. Вземанията са предявени като непривилегировани, а размерът им е определен на база сбора на дяловото участие, което ищецът е имал при учредяване на гражданско дружество „М.Б.Ц.“ (36 %), и дела, придобит от ищеца след заместване на ответника (33 %); вземане за главница в размер от 20 728, 77 лв., представляващо припадащата се на ищеца част (69 %) от дължимото от „М.“ ЕАД на ДЗЗД „М.Б.Ц.“ възнаграждение по договора за СМР в размер от 30 041, 70 лв., което е било платено чрез превеждане на сумата на НАП за погасяване на публични задължения на ответника по разпореждане за изпълнение от 05.03.2020 г., и вземане за лихва за забава в размер от 771, 63 лв. за периода 05.03.2020 г. – 16.07.2020 г. Вземанията са предявени като привилегировани с привилегията, която е имало погасеното публично задължение - по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, а размерът им е определен на база сбора на дяловото участие, което ищецът е имал при учредяване на гражданско дружество „М.Б.Ц.“ (36 %), и дела, придобит от ищеца след заместване на ответника (33 %); вземане за главница в размер от 3 747, 55 лв., представляващо припадащата се на ищеца част от дължимото от „М.“ ЕАД на ДЗЗД „М.Б.Ц.“ възнаграждение по договора за СМР в размер от 4 743, 74 лв., което е било платено чрез превеждане на 08.07.2020 г. на сумата на НАП за погасяване на публични задължения на ответника, и вземане за лихва за забава в размер от 9, 37 лв. за периода 08.07.2020 г. – 16.07.2020 г. Вземанията са предявени като привилегировани с привилегията, която е имало погасеното публично задължение - по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ. Вземанията не са били част от вземанията, предявени на 17.08.2020 г., но предявяването им, извършено с уточнителната молба от 26.08.2020 г., е в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ.

На 01.10.2020 г. е обявен Списък на неприетите вземания, в които синдикът е включил част от предявените и описани по-горе вземания, а именно: вземане за главница в размер от 37 074, 30 лв. и вземане за лихва за забава в размер от 1 330, 56 лв. за периода до 16.07.2020 г., произтичащи от извършеното погасяване на задълженията на ответника по изп.д. № 20207900400284. Размерът на неприетите вземания е съответен на притежавания от ответника дял в ДЗЗД „М. ЗАПАД“ (22, 50 %) до заместването му от ищеца. Аргумент за неприемането им е несъответствие в размера на погасения дълг и липса на доказателства, че плащанията са извършени със средства, получени от обединението след заместване на ответника от ищеца; вземане за главница в размер от 187 892, 66 лв., формирано като 76, 50 % (погрешно посочено в списъка като 54 %) от сумата от 245 611, 32 лв., дължима от „М.“ ЕАД по договора за СМР, сключен с ДЗЗД „М. ЗАПАД“, и представляваща част от извършено (на 31.01.2020 г.) от „М.“ ЕАД плащане в полза на НАП за погасяване на публични задължения на ответника; вземане за главница в размер от 55 675, 36 лв., формирано като 22, 50 % от сумата от 247 446, 06 лв., дължима от „М.“ ЕАД по договора за СМР, сключен с ДЗЗД „М. ЗАПАД“, и преведена на 01.06.2020 г. от „М.“ ЕАД в полза на НАП за погасяване публични задължения на ответника; вземане за главница в размер от 2 769, 68 лв., формирано като 22, 50 % от сумата от 12 309, 67 лв., дължима от „М.“ ЕАД по договора за СМР, сключен с ДЗЗД „М. ЗАПАД“, и преведена на 05.06.2020 г. от „М.“ ЕАД в полза на НАП за погасяване публични задължения на ответника (или общо главници в размер от 246 337, 70 лв.), вземания за съответните лихви от датата на плащанията до 16.07.2020 г. в общ размер от 9 675, 92 лв. Неприемането им е обосновано с липса на доказателство, че сумата от 245 611, 32 лв. е платена и то със средства, постъпили като възнаграждение за СМР, изпълнени след заместването на ответника, както и с неосъществяване на фактическия състав на чл. 180, ал. 1, т. 2 ДОПК; вземане за главница в размер от 99 978, 70 лв., дължима по фактури № № 4448/2019 г. и 4482/2020 г., издадени от „С.И.“ АД, и вземане за лихва за забава в размер от 5 110, 14 лв., начислена от падежа по всяка фактура до 16.07.2020 г. Аргумент за неприемането им е, че прехвърлените вземания са срещу гражданското дружество, както и че няма доказателства то да е удовлетворило съответната част от дълга; вземане за главница в размер от 44 858, 47 лв. и вземане за лихва в размер от 2 338 лв., произтичащи от погасяване на задължения на ответника, извършено (на 31.12.2019 г. и 19.05.2020 г.) по изп.д. № 20198440402781. Размерът на неприетите вземания е съответен на притежавания от ответника дял в ДЗЗД „М.Б.Ц.“ (33 %) до заместването му от ищеца. Аргумент за неприемането им е липсата на доказателства, че плащанията са извършени със средства, получени от обединението след заместване на ответника от ищеца; вземане за главница в размер от 9 913, 76 лв., формирано като 33 % от сумата от 30 041, 70 лв., дължима от „М.“ ЕАД по договора за СМР, сключен с ДЗЗД „М.Б.Ц.“, и преведена (на 05.03.2020 г.) от „М.“ ЕАД в полза на НАП за погасяване на публични задължения на ответника, и вземане за лихва за забава в размер от 369, 07 лв. за периода 05.03.2020 г. – 16.07.2020 г. Неприемането им е обосновано с липсата на доказателства преведените суми да са постъпили след заместване на ответника от ищеца и с липсата на хипотезата на чл. 180, ал. 1, т. 2 ДОПК; вземане за главница в размер от 2 043, 04 лв., формирано като 33 % от сумата от 4 743, 74 лв., дължима от „М.“ ЕАД по договора за СМР, сключен с ДЗЗД „М.Б.Ц.“, и преведена (на 08.07.2020 г.) от „М.“ ЕАД в полза на НАП за погасяване на публични задължения на ответника, и вземане за лихва за забава в размер от 5, 11 лв. за периода 08.07.2020 г. – 16.07.2020 г. Неприемането им е обосновано с липсата на доказателства преведените суми да са постъпили след заместване на ответника от ищеца и с липсата на хипотезата на чл. 180, ал. 1, т. 2 ДОПК.

С определение, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, възражението на ищеца срещу неприемане на горепосочените вземания е оставено без уважение. Определението е обявено в търговския регистър на 22.04.2021 г. От изложеното е видно, че исковете се явяват предявени в преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ (на първия работен ден след срока, изтичащ в неработен ден). Наред с това е налице идентитет между основанието на предявените от ищеца вземания, вземанията, по които съдът е постановил определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ, и вземанията, предмет на процесните искове. Тъй като основанието на вземанията е формирано от фактите, които са довели до възникването им, то идентитетът се преценява спрямо идентичността на изложените в молбите за предявяване и в исковата молба факти, която идентичност в случая е налице. Различната правна квалификация, която кредиторът може да даде на своите вземания при предявяването им и при предявяване на установителните искове, няма никакво отношение към основанието на вземанията и съответно не може да се обоснове недопустимост на исковете, ако те са квалифицирани от ищеца на основание, различно от посоченото в молбата за предявяване, нито пък добавянето на нова правна квалификация води до предявяване на евентуално съединени искове. Поради това възражението на ответника за недопустимост на искове, основани на новозаявено „евентуално основание“ по чл. 55 и чл. 59 ЗЗД, е неоснователно - такива евентуални искове ищецът не е предявил, тъй като не е изложил други, нови, различни, евентуални фактически твърдения, на които да се основават евентуални искове, а е посочил разпоредбите на неоснователното обогатяване като възможна, евентуална правна квалификация на предявените искове при същите фактически твърдения.

Неоснователно е и възражението за недопустимост на част исковете, мотивирано от ответника с обстоятелството, че едва в исковата молба ищецът е посочил кои са лицата, чиито задължения са погасени с извършените плащания. Видно от молбите за предявяване и уточнителните молби, подадени в производството по предявяване на вземанията, ищецът е посочил, че с плащанията са погасени задължения по конкретни изпълнителни дела, като и уточнил и кога са извършени те. Последващата конкретизация на кредиторите, които са били удовлетворени чрез разпределение на сумите, не съставлява ново основание на исковете, а единствено тяхно уточнение, което може да бъде извършено и след предявяване на вземанията. Отделно от това следва да се посочи, че ако молбата за предявяване на вземанията е била нередовна, то съдът е следвало да укаже на кредитора да отстрани нередовностите й и ако това не е сторено, то по-късното конкретизиране на обстоятелствата не може да се приеме за преклудирано.

Налице е разлика в размерите на някои от процесните вземания (спрямо размерите, в които те са били предявени или включени в списъка), която разлика обаче се дължи на технически грешки и ще бъде съобразена от съда при произнасяне по отделните искове. В случаите, в които в настоящия процес вземанията са посочени в по-малък размер, се касае до упражняване на диспозитивно начало, ограничаващо произнасянето на съда, а там, където е налице надвишаване на размерите, за които се е развило производството по чл. 692 ТЗ, последното ще се яви рамка и за произнасянето на настоящия състав.

По основателността на исковете. І. По общите факти:

1. Безспорно е, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 27.09.2016 г. между ищеца, ответника, „И.“ ЕООД и „Б.-М“ ЕООД е сключен договор за гражданско дружество (ДЗЗД) с наименование „М. ЗАПАД“, с който страните обединяват усилията си за участие в процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет „Проект за разширение на метрото в гр. София, Трета метролиния, Втори етап“ за посочени в договора участъци. Договорът е сключен за срока на изпълнение на обществената поръчка, като се прекратява след приключване на на възложената на обединението работа (чл. 16). При условията на чл. 359, ал. 2 ЗЗД страните са уговорили различни дялове, като за ищеца е определен дял в размер от 54 %, а за ответника – 22, 50 %. В чл. 7.1.1. от договора е предвидено създаване на „специална целева сметка“ на дружеството, в която да постъпват плащанията от възложителя по обществената поръчка. Средствата от сметката се разпределят за членовете на обединението в срок от пет работни дни след постъпването им въз основа на разпределителен протокол, подписан от членовете на ДЗЗД (чл. 7.1.4.).

На 20.02.2017 г. между „М.“ ЕАД и ДЗЗД „М. ЗАПАД“ е сключен договор по реда на ЗОП, с който на обединението е възложено извършване на дейностите по проектиране и строителство на горепосочения обект. Впоследствие, на 18.05.2017 г. са сключени т.нар. подизпълнителски договори между ДЗЗД и отделните участници в обединението, като по този начин на ответника е възложено да извърши описаните в Приложение А дейности за разширение на метрото (Трета метролиния), в рамките на записаното дялово разпределение между участниците в ДЗЗД, „стойностно изразено в протокол за разпределение на СМР“, в метроучастък ОТ км 12 +955, 82 до км. 13+642, 57, в т.ч. ВУ 15/16-686, 75, срещу съответна на дяловото разпределение на дейностите част от възнаграждението, дължимо по основния изпълнителски договор (договорна сума по смисъла на под-клауза 1.1.4. от Специфични договорни условия към договора, сключен с „М.“ ЕАД).

На 26.04.2019 г. между ищеца, ответника и ДЗЗД „М. ЗАПАД“ е подписано споразумение, с което страните са постигнали договорености във връзка с констатирано забавяне на „С.“ ЕООД (н.) при изпълнение на възложените му с договора от 18.05.2017 г. СМР, а именно – ищецът в качеството си на водещ партньор в ДЗЗД да поеме изпълнението на част от вече възложените на ответника дейности (определени в Приложение № 1), срещу което да получи право „на същите условия на плащане“, каквито има „С.“ ЕООД (н.) по договора за СМР от 18.05.2017 г., а актовете за изпълнени от „Д.П.Г.“ АД работи да се приемат, подписват и разплащат от ДЗЗД „М. ЗАПАД“ според договореното в договора за възлагане на обществената поръчка. С Анекс № 1 от 27.04.2019 г. са допълнени дейностите, по отношение на които се прилага споразумението.

Съгласно заключението на СТЕ с договора от 20.02.2017 г. на ДЗЗД „М. ЗАПАД“ е възложено извършване на дейности, разпределени в 12 разходни центъра, на ответника е превъзложено извършването на дейности по разходни центрове № № 1, 5, 8 и 12, а на ищеца – дейности по разходни центрове № № 1, 3, 4, 5, 8, 9 и 11. Със споразумението от 26.04.2019 г. ищецът е заместил ответника в изпълнение на дейности по разходни центрове № № 5, 8 и 12. След 26.04.2019 г. ответникът е изпълнил дейности по актове за междинно плащане № № 18, 19 и 20 по разходен център № 5, а ищецът - дейности по актове за междинно плащане № № 23-37 по разходни центрове № № 3, 4, 5, 8, 9, 11 и 12.

Заключението на ССчЕ сочи, че въз основа на тристранното споразумение от 26.04.2019 г. ответникът издал три фактури на обща стойност 930 489, 43 лв. (по актове за междинно плащане № № 18, 19 и 20), като всички задължения към ответника - по тези фактури, както и за извършени от ответника СМР преди сключване на споразумението, са погасени. От своя страна по споразумението от 26.04.2019 г. ищецът е издал фактури на обща стойност 32 725 788, 19 лв. по актове за разпределение № № 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37 и същите са осчетоводени от обединението.

1. Наред с това, на 23.12.2014 г. между ищеца, ответника, „И.“ ЕООД и „Б.-М“ ЕООД е сключен договор за гражданско дружество (ДЗЗД) с наименование „М.Б.Ц.“, с който страните обединяват усилията си за участие в процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет „Проект за разширение на метрото в гр. София, Трета метролиния, Първи етап“ за посочени в договора участъци. Предвидено е договорът да има действие до изпълнение на обществената поръчка и изтичане на гаранционните срокове по нея (чл. 11.1, б. „б“), като са предвидени и предсрочни прекратителни основания. При условията на чл. 359, ал. 2 ЗЗД страните са уговорили различни дялове, като делът на ищеца е 36 %, а на ответника – 33 %. В чл. 7.1. от договора е предвидено създаване на „специална целева сметка“ на дружеството, в която да постъпват плащанията от възложителя по обществената поръчка. Уговорено е средствата от сметката да се разпределят за членовете на обединението в тридневен срок от постъпването им съобразно включените в разплатения акт СМР, извършени от участниците (чл. 7.1.4.).

На 28.09.2015 г. между „М.“ ЕАД и ДЗЗД „М.Б.Ц.“ е сключен договор по реда на ЗОП, с който на обединението е възложено извършване на дейностите по проектиране и строителство на горепосочения обект. Във връзка с това на 06.11.2015 г. са сключени т.нар. подизпълнителски договори между ДЗЗД и отделните участници в обединението, като на ответника е възложено да извърши описаните в Приложение А дейности за разширение на метрото (Трета метролиния), в рамките на записаното дялово разпределение между участниците в ДЗЗД, „стойностно изразено в протокол за разпределение на СМР“, в метроучастък от км 8+046, 19 до км. 8+165, 66 за метростанция № 10 и от км. 8+244, 84 до км. 8+996, 69 за релсов път, срещу възнаграждение в общ размер от 28 871 528, 82 лв. без ДДС, платимо при същите условия на плащане, каквито са предвидени в договора между ДЗЗД и „М.“ ЕАД (т.нар. основен договор). Предвидено е авансово плащане, както и междинни плащания, които „ще се основават на предвиденото в основния договор“.

На 26.03.2019 г. между ищеца, ответника и ДЗЗД „М.Б.Ц.“ е подписано споразумение, с което страните са постигнали договорености във връзка с констатирано забавяне на „С.“ ЕООД (н.) при изпълнение на възложените му с договора от 06.11.2015 г. СМР, а именно – ищецът в качеството си на водещ партньор в ДЗЗД да поеме изпълнението на част от вече възложените на ответника дейности (определени в Приложение № 1), срещу което да получи право „на същите условия на плащане“, каквото има „С.“ ЕООД (н.) по договора за СМР от 06.11.2015 г.; актовете за изпълнени от „Д.П.Г.“ АД работи да се приемат, подписват и разплащат между ДЗЗД „М.Б.Ц.“, а плащанията да се основават на предвиденото в договора за възлагане на обществената поръчка. Дейностите по това споразумение са допълнени с анекс от 29.07.2019 г. и от 01.08.2019 г. ІІ. По исковете, основани на изпълнението на запор, наложен по сметката на ДЗЗД „М. ЗАПАД“ по изп.д. № 20207900400284:

Според заключението на ССчЕ на 25.03.2020 г. от съдебен изпълнител Р.М. по изп.д. № 20207900400284 е наложен запор върху вземанията на ответника по банкова сметка, разкрита на името на ДЗЗД „М. ЗАПАД“. За периода 01.02.2020 г. - 20.03.2020 г. в изпълнение на запора са преведени следните суми: 100 лв. – на 18.02.2020 г., 1 134, 26 лв. – на 18.02.2020 г., 465, 49 лв. – на 18.02.2020 г., 5 162, 79 лв. – на 18.02.2020 г., 27 821, 94 лв. – на 18.02.2020 г., 118, 84 лв. – на 16.03.2020 г. и 21 391, 18 лв. – на 16.03.2020 г., или общо 56 194, 50 лв. (при посочване на общия сбор вещото лице е допуснало техническа грешка).

Спорно между страните е 1) дали погасяването на задълженията по изп.д. № 20207900400284 е извършено със средства на ищеца; 2) ако да – до какъв размер и 3) какви права възникват за ищеца в резултат от извършеното погасяване на чуждия дълг.

За отговор на тези въпроси съдът съобразни следното:

Гражданското дружество е неперсонифициран субект, поради което страна по договора с „М.“ ЕАД са отделните съдружници, които спрямо възложителя поемат солидарно задължение за изпълнение на възложената работа (арг. чл. 304 ТЗ) и придобиват неделимо по намерение на договарящите се парично вземане (арг. чл. 129, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). По същата причина – неперсонифицираност на гражданското дружество - банковата сметка, открита на името на обединението за разплащания по договора с „М.“ ЕАД, всъщност е банкова сметка на съдружниците, а средствата в нея са обща собственост на участниците в гражданското дружество съгласно чл. 359, ал. 1 ЗЗД („Всичко, което е придобито от съдружниците, е обща собственост“), в дялове, определени в договора за гражданско дружество.

В случая в договора за ДЗЗД участниците са уговорили своето дялово участие в процентно съотношение, като за ищеца то е 54 %, а за отвентика – 22, 50 %. Същевременно в чл. 7.1.4. страните са предвидили, че сумите, изплатени от възложителя, ще се разпределят на база разпределителен протокол, т.е. съобразно извършената според подизпълнителските договори дейност. Според съда тази уговорка има технически характер и не противоречи на уговарянето на дялове в общата собственост, понеже в договорите за подизпълнение е предвидено, че се дължи договорна сума, „съответна на дяловото разпределение на дейностите“, а тези дейности са разпределени съобразно уговореното дялово участие.

Следва да се установи дали съглашението в частта относно дяловете не е последващо изменено от страните. В договора за съдружие страните са уговорили, че всеки съдружник ще участва в изпълнение на дейностите „съгласно процентното разпределение“, а конкретизирането на тези дейности е извършено с т.нар. подизпълнителски договори, сключени между обединението и всеки участник в него. Тъй като ДЗЗД е неперсонифицирано, сключените от обединението договори за подизпълнение следва да се третират като съглашения, с които всеки от участниците поема задължение към другите участници за извършване на конкретни дейности, дължими за постигане на общата на сдружението цел (посочени в съответните приложения). Т.е. това са съглашения, с които се допълва съдържанието на договора за дружество чрез определяне конкретните задължения на съдружниците един спрямо друг. Поради това, ако настъпи приемство в задълженията по подизпълнителския договор, то следва да се разглежда като поемане на съответните задължения на съдружника-подизпълнител към останалите съдружници за постигане на общата за обединението цел, а оттук – и на неговите права по договора за гражданско дружество.

Такова приемство е настъпило с постигнатото на 26.04.2019 г. (и анексирано на 27.04.2019 г.) между всички съдружници споразумение (страна по споразумението е и самото обединение), с което ищецът поема част от задълженията на ответника по изпълнение на дейностите по обществената поръчка, конкретизирани със сключения от него подизпълнителски договор. Формално ищецът замества ответника в правата и задълженията му по договора за подизпълнение, но доколкото последният няма самостоятелен характер, а трябва да се третира като част от договореностите на гражданското дружество, то ищецът е придобил правото и задължението да изпълни дължимите до този момент от другия съдружник дейности, съответно правото да участва в постъпленията за тях в същото процентно отношение, каквото е договорено в договора за гражданско дружество.

Какъв е обемът на това приемство, зависи от осъществилите се факти след сключване на споразумението. От заключението на ССчЕ се установява, че ответникът е изпълнявал дейности и след 26.04.2019 г., за които е в периода 13.08.2019 г. – 13.11.2019 г. е издал фактури, но същите са изцяло погасени. От това може да се направи извод, че към момента на превеждане на сумите по запорното съобщение средствата по банковата сметка, открита на името на обединението, са принадлежали само на останалите съдружници, като дяловото участие на ищеца в тях се е формирало и от поетото чрез тристранното споразумение участие в изпълнение на част от възложените на ответника дейности.

Във външните отношения (между всеки от съдружниците и неговите кредитори) съдружникът също е титуляр на вземане от банковата сметка, но в размер според условията, при които е открита сметката (не задължително според уговореното дялово участие), и кредиторът може да насочи изпълнение към него (независимо от разпоредбата на чл. 359, ал. 3 ЗЗД, която разпоредба има действие само във вътрешните отношения, но не може да установява несеквестируемост спрямо трети лица, в какъвто смисъл е формирана съдебна практика).

В случая от данните относно съдържанието на наложения запор и неговото изпълнение е видно, че банката е изплатила изцяло запорираната сума, без да съобразява дяловото участие на страните, нито други специфични условия за титулярство, при каквито евентуално може да е открита банковата сметка. Това означава, че във вътрешните отношения на съдружниците платеното се явява платено с техни общи средства, а не със средства на длъжника. Т.е. плащането е довело до погасяване на чужд (не на титуляря на средствата) дълг.

Погасяването на задължение на друго лице е правно действие, което може да има различни правни последици според условията, при които е извършено. Когато се касае за плащане, извършено съзнателно от трето на дълга лице, последното ще се суброгира в правата на удовлетворения кредитор, ако има интерес от погасяването на чуждия дълг съгласно чл. 74 ЗЗД. Възможно е обаче чуждият дълг да е погасен със средства на едно лице без същото да е волеизявявало за това плащане и дори въпреки неговата воля, като плащането е опосредено от действието на трето лице. В този случай може да е налице суброгация, ако титулярят на средствата е бил длъжен да търпи опосреденото действие на фактическия платец и с това задължение би се отъждествил правният му интерес.

Тъй като реализираният в случая изпълнителен способ е запор върху вземанията на „С.“ ЕООД (н). от банката (вж. разпореждане на съдебния изпълнител от 24.08.2020 г., л. 292, т. І), то релевантно е какво задължение е имала банката към него и съответно как го е изпълнила. Възможни са две хипотези: 1). ако според условията на банковата сметка всеки съдружник е бил титуляр на вземанията по нея независимо от дяловото си участие, банката е била длъжна да изпълни изцяло запора, или 2). ако според условията на банковата сметка всеки съдружник е бил титуляр на вземане по нея, съответно на дяловото му участие, но банката е изплатила по запорното съобщение сума, надхвърляща стойността на това участие. В първия случай останалите съдружници са били длъжни да търпят плащането, осъществено от банката, и оттук – биха се суброгирали в правата на удовлетворения до размера на притежаваните от тях средства според вътрешните им отношения. Във втория случай банката ще е извършила ненадлежно плащане и правата на сътитулярите на банковата сметка могат да се защитят или чрез иск към банката, или по пътя на неоснователното обогатяване на длъжника, чийто дълг е намалял за сметка на тяхното обедняване.

При липса на други данни по делото съдът приема, че изпълнявайки изцяло запора, банката е имала задължение към длъжника в размера на преведената сума, а останалите сътитуляри са били длъжни да търпят това изпълнение, което във външните отношения не се е явявало извършено с техни (т.е. с чужди на длъжника) средства. Това означава, че останалите съдружници са имали правен интерес да бъде погасен чуждият дълг, който интерес произтича от задължението им да търпят изпълнение на запорното съобщение. Следователно с удовлетворяване на кредитора те ще встъпят в правата му.

Последица от суброгацията е, че платилият чуждия дълг го придобива (до размера на платеното) заедно с всички негови привилегии. Ако дългът е лихвоносен и длъжникът е бил в забава към момента на плащането, суброгиралият се придобива право на лихва от момента на плащането (т.е. не е необходима покана). Същевременно ако е погасен нелихвоносен дълг, то суброгиралият се също няма право на лихва.

От заключението на основната ССчЕ (л. 7-8) се установява, че на 18.02.2020 г. по сметката на съдебния изпълнител в изпълнение на запорното съобщение е постъпила сума в общ размер от 34 684, 48 лв., от която сума ищецът е имал дял, произтичащ от тристранното споразумение, в размер на 22, 50 % или 7 804 лв. (ищецът претендира в настоящото производство сума за главница в размер от 7 803, 78 лв.). Видно от данните относно погасените с извършеното плащане задължения (обективирани в заключението на ССчЕ) обаче, част от тях са за такси по изпълнението, други – за лихва, а в погашение на главница е извършено единствено плащането в размер от 27 821, 94 лв.

Т.е. процесната суброгация е настъпила както за лихвоносно задължение за главница, спрямо което длъжникът вече е бил в забава, така и за нелихвоносни задължения (за разноски по изпълнението и лихва за забава). Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане за лихва за забава само върху погасения от него главен дълг, но не и върху останалите вземания, върху които самият удовлетворен кредитор не е имал право на лихва. Тъй като погасената главница е в размер от 27 821, 94 лв., погасената със средства на ищеца част е 6 259, 94 лв. Тъй като главният дълг е бил забавен, то върху него се е дължала лихва още към момента на плащането, поради което ищецът се е суброгирал и в това акцесорно вземане. За периода 18.02.2020 г. – 16.07.2020 г. (датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност) лихвата върху главницата от 6 259, 94 лв. е в размер от 260, 85 лв.

В обобщение искът за вземането, произтичащо от погасяване на чуждия дълг, извършено на 18.02.2020 г., следва да бъде уважен изцяло за предявения размер от 7 803, 78 лв., а искът за лихва – до сумата от 260, 85 лв., като бъде отхвърлен за разликата до 325, 18 лв. За тези вземания следва да се признае ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

Относно плащането на 16.03.2020 г. от заключението на ССчЕ се установява, че по запорното съобщение е преведена сума в общ размер от 21 510, 02 лв., като със сумата от 118, 84 лв. е погасена законна лихва, а с остатъка в размер от 21 391, 18 лв. е погасена главница. По изложените по- горе съображения ищецът се е суброгирал до сумата от 4 839, 75 лв., представляваща съответната на неговия дял част от погасения дълг, но има вземане за лихва само върху тази част от вземането, която е била лихвоносна към момента на плащането, а именно – върху сумата от 4 813, 01 лв. За периода 16.03.2020 г. – 16.07.2020 г. (датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност) дължимата лихва е 164, 46 лв. До тази сума следва да бъде уважен искът за лихва и да бъде отхвърлен за разликата до 165, 37 лв. За двете вземания следва да се признае ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

ІІІ. По исковете, основани на извършени плащания от „М.“ ЕАД в качеството му на възложител на ДЗЗД „М. ЗАПАД“ в полза на НАП:

От основното и от допълнителното заключението на ССчЕ се установява, че на основание запорни съобщения, издадени от публичен изпълнител във връзка с публични задължения на ответника, възложителят „М.“ ЕАД е извършил в полза на НАП плащания в общ размер от 670 830, 35 лв., както следва: сумата от 411 074, 62 лв., платена въз основа на запорно съобщение изх. № С200029-022-0004679831.01.2020 г. и постъпила по сметка на НАП на 03.02.2020 г.; плащането е осчетоводено при възложителя като плащане в погашение на задължението по фактура № 31/24.01.2020 г. с издател ДЗЗД „М. ЗАПАД“ за дейности по разпределителен акт № 30 за м. 12.2019 г.; сумата от 247 446, 06 лв., платена въз основа на запорно съобщение изх. № С200029-119-0005692/18.05.2020 г. и постъпила по сметка на НАП на 01.06.2020 г.; плащането е осчетоводено при възложителя като плащане в погашение на задължението по фактура № 34/11.05.2020 г. с издател ДЗЗД „М. ЗАПАД“ за дейности по разпределителен акт № 33 за м. 03.2020 г.; сумата от 12 309, 67 лв., платена въз основа на запорно съобщение изх. № С200029-119-0006719/03.06.2020 г. и постъпила по сметка на НАП на 05.06.2020 г.; плащането е осчетоводено при възложителя като плащане в погашение на задължението по фактура № 35/02.06.2020 г. с издател ДЗЗД „М. ЗАПАД“ за дейности по разпределителен акт № 34 за м. 04.2020 г. Изложеното сочи, че изплатените от възложителя суми са съставлявали възнаграждение за дейности, изпълнени от участниците в гражданското дружество след сключване на тристранното споразумение. Наред с това тези дейности не са били сред дейностите, изпълнени от ответника, тъй като според заключението на ССчЕ нему е било платено всичко дължимо. И тъй като по изложените по исковете по т. ІІ съображения ищецът е заместил ответника в правото и задължението му по договора за гражданско дружество да участва за постигане на общата цел чрез изпълнение на превъзложените с тристранното споразумение дейности, делът му от общата собственост, съставляваща подлежащото на изплащане от „М.“ ЕАД възнаграждение, се е формирал от сбора на първоначално уговорения за него дял (54 %) и дела на ответника (22, 50 %).

От своя страна третото задължено по запора лице „М.“ ЕАД е дължало сумата общо на всички съдружници (тъй като задължението по волята на страните е неделимо – платимо е по обща банкова сметка), поради което е било длъжно да изпълни запорното съобщение в цялост, без да отчита вътрешните отношения на страните, в резултат от което част от публичните задължения се явява във вътрешните отношения погасена със средства на ищеца.

Макар и тук ищецът да е бил длъжен да търпи посягането върху общата собственост и това да обуславя правния му интерес да погаси чуждия дълг, в процесната хипотеза разместването на благата не е довело до суброгация поради липсата на специалните предпоставки, с които специалният закон свързва настъпването й – в разпоредбата на чл. 180, ал. 1 ДОПК са предвидени изрични хипотези на законова суброгация и липсата на елемент от тези фактически състави води до невъзможност за приложение на правилата на суброгацията.

Въпреки това погасяването на чуждия дълг, извършено опосредено чрез действие на трето лице, е довело до неоснователно обогатяване на длъжника (поради намаляване на пасива му) и тази последица следва да бъде отстранена (чл. 59 ЗЗД). Ето защо ответникът дължи да върне на ищеца това, с което се е обогатил за негова сметка, а то е равно на съответната част от погасения дълг, която съответства на сборния дял на ищеца в изплатените с у м и. Лихва обаче той дължи след покана, а не от датата на неоснователното разместване на благата, а не се твърди такава да е отправяна след началната дата на претенцията за лихва до края на заявения период.

Ето защо в полза на ищеца следва да се признае (при отчитане и на диспозитивното начало – до по-малкия претендиран размер) съществуването на следните вземания: за сумата от 187 892, 67 лв., представляваща 76 % от част от извършеното на 03.02.2020 г. (по запорно съобщение от 31.01.2020 г.) плащане; за сумата от 55 675 лв., представляваща 22, 50 % от извършеното на 01.06.2020 г. (по запорно съобщение от 18.05.2020 г.) плащане и за сумата от 2 769, 68 лв., представляваща 22, 50 % от извършеното на 05.06.2020 г. (по запорно съобщение от 03.06.2020 г.) плащане. Тези вземания в общ размер от 246 337, 35 лв. (по-малко от посочения в списъка размер от 246 337, 72 лв.) следва да се установят с ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, тъй като по изложените по-горе съображения не са налице основания за суброгиране в привилегиите на удовлетворения кредитор. Исковете за лихва за забава следва да бъдат отхвърлени.

ІV. По исковете за вземания, придобити с договори за цесия:

От събраните писмени доказателства се установява, че на 20.02.20217 г. между „С.“ ЕООД и „С.И.“ АД е сключен договор за СМР, по силата на който ответникът превъзложил на третото лице изпълнението на част от дейностите, които следвало да изпълни в качеството си на участник в ДЗЗД „М.Б.Ц.“ съгласно договора от 06.11.2015 г. През 2019 г. между ответника, изпълнителя и обединението е подписано споразумение, в което е отчетено изпълнението на горепосочения договор за СМР от страна на „С.И.“ АД до настоящия момент и е обявена стойността на оставащите за изпълнение дейности. За да бъде гарантирано заплащането на възнаграждение за предстоящите СМР, страните по споразумението са договорили изпълнителят да отчита същите към „С.“ ЕООД (н.), който от своя страна да ги „актува към ДЗЗД „М.Б.Ц.“, и след подписване на всеки акт за изпълнени работи изпълнителят да отправя към обединението искане за плащане. В тази връзка е посочено, че обединението „поема задължението на „С.“ ЕООД (н.) до размера на приложения в съответното искане акт за изпълнени работи“, като се задължава да плати в срок до 10 дни от получаване на искането, при условие че е получено плащане от главния инвеститор. Уговорено е с това плащане да се погаси съответното вземане на „С.“ ЕООД (н.) към обединението във връзка с актуваните СМР. От своя страна изпълнителят е поел задължение „да не предприема действия по принудително изпълнение срещу „С.“ ЕООД (н.) за срок до 30.09.2019 г.“ (чл. 11).

От изложеното може да се направи извод, че макар и неясна, волята на страните по тристранното споразумение е за встъпване на ДЗЗД в част от задълженията, произтичащи за ответника от процесния договор за СМР (на практика - за встъпване на останалите участници в обединението, доколкото то е неперсонифициран субект). Това, че не се касае за заместване на длъжника, следва както от липсата на изрично и несъмнено изразено съгласие на кредитора да го освободи от тези задължения, но най-вече от разпоредбата на чл. 11 от споразумението, съгласно която, както беше посочено, кредиторът се задължава да не предприема принудително изпълнение срещу длъжника до определен срок. Следователно след изтичане на този срок длъжникът остава солидарно отговорен с останалите встъпили в дълга лица, а не освободен от него.

След подписване на споразумението изпълнителят е фактурирал извършване на дейности по актове за междинно плащане № 8 и № 9, издавайки фактури № № 4448/2019 г. и 4482/2020 г. на стойност съответно 65 870, 85 лв. и 34 107, 85 лв. На 17.12.2019 г. между „С.И.“ АД и ищеца е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът придобива вземането на изпълнителя по фактура № 4448/2019 г., а с договор за цесия от 27.02.2020 г. на ищеца е прехвърлено и вземането по фактура № 4482/2020 г. Уведомяването на длъжника от цедента не е оспорено.

След настъпване на прехвърлителния ефект на цесиите ищецът се явява титуляр на вземанията по процесните фактури, по които по силата на тристранното споразумение задължени лица са както ответникът (като главен длъжник), така и останалите участници в обединението като солидарно встъпили в дълга. И тъй като ищецът сам е участник в обединението, то по отношение на него настъпва сливане между качеството кредитор и длъжник. Това обаче не влияе върху размера на задължението, което дължи първоначалният длъжник „С.“ ЕООД (н.), тъй като съгласно чл. 124, ал. 2 ЗЗД сливането в едно и също лице на качествата на кредитор и солидарен длъжник погасява задължението на останалите само за частта на този съдлъжник. Частта на слелия се определя от вътрешните отношения между съдружниците (арг. чл. 127, ал. 1 ЗЗД) и ако солидарността е възникнала с обезпечителна цел (напр. поръчителство, встъпване в дълг), то във вътрешните отношения частта на обезпечаващия дълга (поръчителя, встъпилия в дълга) е нулева, съответно при сливане в лицето на този длъжник дългът няма да бъде намален за останалите съдлъжници.

Ето защо ищецът има вземане срещу главния длъжник (ответника) в размера на цедираните главници, а именно – 99 978, 70 лв. Придобитото вземане е лихвоносно – касае се за възнаграждения за изпълнени и приети СМР, които следва да бъдат платени при условията на договора от 20.02.2017 г. (специалните условия за плащане, уговорени в тристранното споразумение, важат за встъпващите). Съгласно чл. 3.2 от последния плащането на изпълнените монтажни работи следва да бъде извършено в срок от пет работни дни от плащане на инвеститора и при представяне на актове, удостоверяващи приемане на работата, както и фактура. Условието за постъпване на плащане от главния възложител не може да бъде противопоставено на изпълнителя, доколкото противоречи на добрите нрави – такова правило може да доведе до неоснователно обогатяване, а и е несъвместимо с принципа, че длъжникът на парично задължение не може да се освободи от отговорност по причина, че не разполага с парични средства.

Поради това съдът приема, че изпълнителят е имал право да получи възнаграждение след приемане на работата, за която са издадени съответните фактури. От писмените доказателства се установява, че фактура № 4448/17.12.2019 г. е издадена за СМР в отчетен период 26.10.2019 г. – 25.11.2019 г., за който от „С.“ ЕООД (н.) е подписан акт за междинно плащане № 8, следователно към 31.12.2019 г. (началната дата на претенцията за лихва) възложителят е бил в забава. За периода 31.12.2019 г. – 16.07.2020 г. размерът на лихвата върху фактурираното възнаграждение в размер от 65 870, 85 лв. възлиза на 3 641, 49 лв. Фактура № 4482/28.01.2020 г. е издадена за СМР в отчетен период 25.11.2019 г. – 25.12.2019 г., за който няма спор, че работата е предадена и приета. Следователно към 13.02.2020 г. (началната дата на претенцията за лихва) е била налице забава. За периода 13.02.2020 г. – 16.07.2020 г. дължимата лихва върху главницата от 34 107, 85 лв. възлиза на 1 468, 65 лв. Общо дължимата лихва възлиза на 5 110, 14 лв.

Поради изложените тези искове следва да бъдат уважени.

V. По исковете за вземания, произтичащи от изпълнението на наложен по по изп.д. № 20198440402781 запор:

Тези искове се основават на отношенията на страните като участници в ДЗЗД „М.Б.Ц.“.

От заключението на СТЕ се установява, че с подизпълнителските договори от 06.11.2015 г. на ищеца като участник в ДЗЗД „М.Б.Ц.“ е възложено изпълнението на дейности по метростанция № 9 от км 7+261, 78 до км 7+392, 01 (разходен център № 4) и релсов път от км 6+561, 05 до км 8+244, 84, а на ответника – дейности по метростанция № 10 от км 8+046, 19 до км 8+996, 66 (разходен център № 4) и релсов път от км 8+244, 84 до км 8+996, 66. По силата на сключеното на 26.03.2019 г. тристранно споразумение във връзка със забавата на ответника на ищеца е възложено изпълнение на дейности по разходен център № 4. След 26.03.2019 г. ответникът е изпълнил дейности по актове за междинно плащане № № 39-41 и 43-45 по разходни центрове № № 4, 6, 7, 8, а ищецът – дейности по актове за междинно плащане № № 36-44 по разходни центрове № № 4, 5, 6, 7, 8. Общата стойност на извършените от ищеца СМР по разходен център № 4 след сключване на споразумението e 1 852 145, 17 лв. Тези дейности съответстват на договорените с тристранното споразумение от 26.03.2019 г., като е налице надвишение само по една позиция по разходен център № 4 (акт № 45) на стойност 35 165, 50 лв. Допълнително от ищеца е актувана сумата от 986 336, 01 лв. по актове за междинно плащане № 46 и № 47, издадени от обединението към главния възложител, в разпределението по които сумата е посочена като дължима за дейности, изпълнени от ищеца по тристранното споразумение.

Според ССчЕ съгласно тристранното споразумение от 26.03.2019 г. ответникът е издал към ДЗЗД шест фактури на обща стойност 5 447 579, 93 лв. с ДДС (по актове за междинно плащане № № 39, 40, 41, 43, 44 и 45). Всички дължими на ответника суми са изплатени, в т.ч. и сумите, дължими по фактури за СМР, извършени преди сключване на тристранните споразумения. От своя страна ищецът е издал в тежест на ДЗЗД „М.Б.Ц.“ фактури за дейности по тристранното споразумение от 26.03.2019 г. на обща стойност от 13 215 705, 28 лв. с ДДС по актове за разпределение № № 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47 и същите са осчетоводени от обединението.

Съгласно основното заключение на ССчЕ на 05.12.2019 г. от ЧСИ С.Я. по изп.д. № 20198440402781, образувано срещу ответника, е наложен запор в ъ р ху вземанията на длъжника от ДДЗД „М.Б.Ц.“. В резултат обединението е превело по сметка на съдебния изпълнител следните суми: 29 950, 70 лв. – на 13.12.2019 г., 18 634, 82 лв. – на 13.12.2019 г., 157 664, 65 лв. – на 20.12.2019 г., 626, 60 лв. – на 20.12.2019 г., 164 408, 77 лв. – на 20.12.2019 г., 200 161, 02 лв. – на 20.12.2019 г., 145 385, 96 лв. – на 31.12.2019 г., 7 031, 20 лв. – на 31.12.2019 г. и 1 484, 18 лв. – на 19.05.2020 г., или общо 725 347, 90 лв.

Изложените факти очертават идентични правни въпроси с вече разгледаните по исковете по т. ІІ, а именно: 1) Със средства на ищеца ли е извършено погасяването на задълженията по изп.д. № 20198440402781 и ако да – до какъв размер; 2) Какви права възникват за ищеца в резултат от извършеното погасяване на чуждия дълг.

И тук отговорът на първия въпрос е предпоставен от анализ на отношенията между страните по договора за гражданско дружество, който анализ води до същите правни изводи: със споразумението за обединение от 23.12.2014 г. съдружниците са предвидили различно дялово участие (съответно 36 % за ищеца и 33 % за ответника), както и са уговорили, че всеки съдружник ще участва в изпълнение на дейностите по обществената поръчка „съобразно предмета на дейност на съответния партньор и конкретните ангажименти, поети в това споразумение или в допълнително такова“ (чл. 5.1). В чл. 5.2. от договора за ДЗЗД е предвидено, че „възложените за изпълнение СМР са в съответствие с процентното разпределение в обединението и ще бъдат презицирани с писмен договор след възлагане на поръчката“. Именно в изпълнение на тази договорка са сключени т.нар. подизпълнителски договори от 06.11.2015 г. между ДЗЗД и всеки съдружник. Поради неперсонифицираност на ДЗЗД тези договори за подизпълнение следва да се третират като съглашения, с които всеки от участниците поема задължение към другите участници за извършване на конкретни дейности, дължими за постигане на общата на сдружението цел (посочени в съответните приложения). Т.е. това са съглашения, с които се допълва съдържанието на договора за дружество чрез определяне конкретните задължения на съдружниците един спрямо друг; постъпленията на обединението са обща собственост на участниците в него в уговореното с договора за ДЗЗД съотношение. Във външните отношения (между отделния съдружник и неговите кредитори) съдружникът има вземане за съответната на дела му част от придобитата обща собственост и върху това вземане може да бъде насочено принудителното изпълнение; в хода на изпълнение на правата и задълженията по договора за гражданско дружество е настъпил факт, довел до преуреждане на отношенията между съдружниците – с подписаното на 26.03.2019 г. тристранно споразумение между ищеца, ответника и ДЗЗД „М.Б.Ц.“ е договорено ищецът да поеме правото и задължението на ответника да изпълни част от дейностите, разпределени му за изпълнение по силата на договора за гражданско дружество и т.нар. подизпълнителски договор. С това съглашение формално ищецът замества ответника в правата и задълженията му по договора за подизпълнение, но доколкото последният няма самостоятелен характер, а е част от договореностите на гражданското дружество, следва да се приеме, че ищецът придобива правото и задължението да изпълни дължимите до този момент от другия съдружник дейности, съответно правото да участва в постъпленията за тях в същото процентно отношение, каквото е договорено в договора за гражданско дружество.

От горепосоченото може да се направи извод, че към момента на превеждане на сумите по запорното съобщение средствата на обединението са принадлежали само на останалите съдружници, като дяловото участие на ищеца в тях се е формирало от личния му дял и от поетото чрез тристранното споразумение участие в изпълнение на част от възложените на ответника дейности.

В случая обаче, за разлика от исковете по т. ІІ, от запорното съобщение, изпратено по изп.д. № 20198440402781 (л. 1733, т. V), се установява, че е наложен запор върху вземанията на „С.“ ЕООД (н.) не по откритата от името на обединението банкова сметка, а от самото обединение. Това означава, че трето задължено лице не е било банката, а обединението и при условията на чл. 508 ГПК то е било длъжно да преведе по сметка на съдебния изпълнител само такава сума, която е съответствала на стойността на дела на длъжника в общите постъпления. А щом длъжникът не е имал дял в общата собственост, то по запорното съобщение не се е дължало плащане и за съдружниците не е съществувало правно задължение да го изпълнят, следователно за тях не е бил налице правен интерес по смисъла на чл. 74 ЗЗД. Това означава, че правният ефект от погасяването на чуждото задължение се е изразил във възникване на вземане от неоснователно обогатяване, а не на суброгационно вземане.

Според заключението на ССчЕ на 31.12.2019 г. по запорното съобщение са изплатени две суми – 145 385, 96 лв. и 7 031, 20 лв., а на 19.05.2020 г. – 1 484, 18 лв. (извършени са плащания и на други дати, но те не са процесни). Делът от тези средства, който ищецът е имал в резултат от изпълнение на тристранното споразумение, е съответно 47 977, 37 лв., 2 320, 30 лв. и 489, 77 лв. и в този размер е неговото обедняване за сметка на ответника (чийто дълг е намалял). Ето защо исковете за сумите от 42 048, 40 лв. (по-малко от дължимото), 2 320, 30 лв. и 489, 77 лв. или общо за сумата от 44 858, 47 лв. са основателни. Вземанията следва да бъдат установени с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

Както беше посочено обаче, забавата при вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване, настъпва след покана, а не от датата на неоснователното разместване на блага. Ето защо и доколкото няма данни за отправена покана до длъжника за връщане на тези суми до крайната дата, до която се претендира обезщетение за забава (16.07.2020 г.), претенциите за лихва следва да бъдат отхвърлени. Дори да се приеме обаче, че в полза на ищеца е възникнало вземане по чл. 74 ЗЗД, същият пак не би имал право на лихва, тъй като погасеният чужд дълг не е лихвоносен – видно от заключението на ССчЕ с горепосочените плащания са погасени задължения за лихва.

VІ. По исковете, основани на извършени плащания от „М.“ ЕАД в качеството му на възложител на ДЗЗД „М.Б.Ц.“ в полза на НАП:

От основното заключение на ССчЕ се установява, че на 06.03.2020 г. по силата на наложен запор по реда на ДОПК „М.“ ЕАД е превело по сметката на публичния изпълнител сума в размер от 30 041, 71 лв., а на 08.07.2020 г. – сума в размер от 4 743, 74 лв. Според допълнителното заключение на ССчЕ извършеното на 06.03.2020 г. плащане е осчетоводено при възложителя като плащане в погашение на задължението по фактура № 49/27.02.2020 г. с издател ДЗЗД „М.Б.Ц.“ за дейности по разпределителен акт № 47 за м. 12.2019 г., а извършеното на 08.07.2020 г. плащане е осчетоводено при възложителя като плащане в погашение на задължението по фактура № 16/12.04.2017 г. с издател ДЗЗД „М.Б.Ц.“ за дейности по разпределителен акт № 14 за м. 03.2017 г. Това сочи, че изплатената от възложителя с първото плащане сума е съставлявала възнаграждение, дължимо за СМР, изпълнени от участниците в гражданското дружество след сключване на тристранното споразумение от 26.03.2019 г., а втората платена сума е касаела дейности в предходен период, но не и такива, които да са били изпълнени от ответника, тъй като според заключението на ССчЕ всички фактурирани от него вземания са били погасени.

Тъй като по изложените вече съображения ищецът е заместил ответника в правото и задължението му да участва за постигане на общата на ДЗЗД цел чрез изпълнение на превъзложените с тристранното споразумение дейности, то делът му от общата собственост, представляваща изплатеното по горепосочения начин възнаграждение, се е формирал от сбора на първоначално уговорения за него дял (36 %) и дела на ответника (33 %).

Както е посочено по исковете по т. ІІІ, третото задължено лице „М.“ ЕАД, дължейки сумата общо на всички съдружници (тъй като задължението по волята на страните е неделимо), е следвало да изпълни запорното съобщение в цялост, без да отчита вътрешните отношения на страните. Но макар ищецът да е бил длъжен да търпи посягането върху общата собственост и това да обуславя правния му интерес да погаси чуждия дълг, в процесната хипотеза разместването на благата не е довело до суброгация поради липсата на специалните предпоставки, с които специалният закон свързва настъпването й (чл. 180, ал. 1 ДОПК).

И тъй като погасяването на чуждия дълг, извършено опосредено чрез действие на трето лице, е довело до неоснователно обогатяване на длъжника (поради намаляване на пасива му), тази последица следва да бъде отстранена (чл. 59 ЗЗД). Ето защо ответникът дължи да върне на ищеца това, с което се е обогатил за негова сметка, а то е равно на тази част от погасения дълг, която съответства на сборния дял на ищеца в изплатените суми. Лихва обаче той дължи след покана, а не от датата на неоснователното разместване на благата, като не се твърди такава да е отправяна.

Ето защо в полза на ищеца следва да се признае съществуването на следните вземания: за сумата от 9 913, 76 лв., представляваща 33 % от извършеното на 06.03.2020 г. плащане и за сумата от 1 565, 43 лв., представляваща 33 % от извършеното на 08.07.2020 г. плащане (в останалата част вземането е прието). Тези вземания следва да се установят с ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, тъй като по изложените по-горе съображения не са налице основания за суброгиране в привилегиите на удовлетворения кредитор. Исковете за лихва за забава следва да бъдат отхвърлени поради недоказана забава.

По разноските: Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 18 118, 83 лв.

На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ ответникът следва да заплати по сметка на съда държавна такса в размер от 16 833, 31 лв., а ищецът – 493, 48 лв. за отхвърлената част от исковете.

Така мотивиран, съдът