Решение № 370 от 5.7.2023 г. на Районен съд - Козлодуй по дело № 1437/2022 г.

Производството по делото е образувано по предявен иск от М. А. Ц., ЕГН: •••••••••• чрез адв.Ж. Димова от АК - Велико Търново, с адрес за призоваване гр.Велико Търново, ул.„ Васил Левски “ №3, ет.1, с която е предявил против Гаранционен фонд, БУЛСТАТ: 121446665, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„ Граф Игнатиев “ №2, ет.4, представляван от Борислав Иванов Михайлов и Стефан Г. Стоилков за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди - в размер на сумата от 20000.00 лева ( двадесет хиляди лева ), представляваща обезщетение за претърпени и търпени от него неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП от 26.09.2021г., причинено от виновен водач М. В. Г., ЕГН: ••••••••••, който при управление на лек автомобил марка „ Фолксваген голф “, без данни за собственост излизайки от черен път, за да се включи в главния и без да изчака движещия се по главен път лек автомобил „ Опел Астра “ с ДКН: №BP 6784 СК, управляван от Борис Русанчов Стоянов се блъска в лявата част на същия, в следствие на което се реализира ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.11.2021г. - датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на обезщетението, както и претърпените имуществени вреди в размер на 69.89 лева ( шестдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки ), ведно със законната лихва, считано от 18.11.2021г. - датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и направените в процеса разноски. В исковата молба се твърди, че на 26.09.2021г. около 20.10 часа на път III-101 между управление на лек автомобил „ Фолксваген Голф “, без данни за собственост, без да изчака движещ се по главен път лек автомобил „ Опел Астра “ с ДКН: №ВР6784СК, управляван от се блъска в лявата част на същия и реализира ПТП.Релевира се, че в резултат на ПТП ищецът, който се е возил на задна седалка е получил телесни увреждания, като след извършени му прегледи и престои в „ Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н. И. Пирогов “ ЕАД за периода от 29.09.2021г. и 04.10.2021г. е изписан с окончателна диагноза „ Дегенеративна лумбална спондилоза и остеохондроза.Дискова болест в лумбален отдел.Дискова протрузия на ниво Л5-Ес1.Лумбосакрална радикулопатия Ес1 коренче вляво “.Сочи се, че описаните увреждания са причинили на М. Ц. временно разстройство на здравето неопасно за живота, като към настоящия момент все още не е възстановен и продължава медикаментозно лечение.Излагат се доводи, че освен физическите травми, той е преживял и душевни такива, свързани с чувство за страх от удара и да не се повтори отново случилото се.Твърди се, че тъй като към датата на ПТП, лек автомобил „ Фолксваген голф “, който е бил без регистрация не е имал валидна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите “, то ответникът е пасивно легитимиран по настоящия иск.Релевира се, че е отправена претенция до ответника Гаранционен фонд, по реда на Кодекса на застраховането, при който е образувана щета №21210238/18.11.2021г., но последният с писмо изх. №24-01- 566/21/14.02.2022г. е отказал изплащане на обезщетение, което е обусловило правен интерес от предявяване на настоящия иск.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв.Със същият се сочи, че в случай, че ищецът е пътувал в лек автомобил „ Фолксваген Голф “, управляван от М. Г., то той не е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй като пострадалият е претърпял вреди, след като сам по собствена воля е пътувал в моторно превозно средство, като е знаел, че същото не е регистрирано.В тази връзка, в условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване от страна на М. Ц..В случай, че бъде установено, че ищецът е пътувал в лек автомобил се сочи, че се оспорва твърдения механизъм за настъпване на ПТП.Сочи се, че представеният констативен протокол, въпреки, че е официален документ, относно обстоятелствата, отразени в него и свързани с механизма на ПТП, няма материална доказателствена сила.На следващо място се прави възражение, че ищецът е пътувал в МПС, без задължителния предпазен колан.Направено е оспорване, че Ц. не е представил изискуемите му документи, за да може ответникът да се произнесе по отправената претенция, както и че претендираният размер за причинени неимуществени вреди е изключително завишен, като не съответства на практиката на ВКС, по приложението на чл.52 от ЗЗД.Ответникът оспорва изцяло и предявения иск за имуществени вреди, като твърди, че по делото не са представени доказателства за направените от ищеца разходи.Оспорва се и датата, от която се претендират лихви – 18.11.2021г., като се сочи, че същата следва да се дължи след изтичане на срок от три месеца от датата на завеждане на претенцията по реда на чл.380 от КЗ / съгласно чл.496, ал.1 от КЗ /.Твърди се, че Гаранционен фонд не е имал възможност да се произнесе в срок, тъй като не са били представени необходимите документи от ищеца.Поради това се счита, че Гаранционният фонд, следва да бъде в забава от датата на подаване на исковата молба в съда.Моли се съда да отхвърли предявените искове.

Претендират се разноските по делото, включително и тези за юрисконсултско възнаграждение.

С Определение №195 от дата 01.02.2023г., РС – Козлодуй е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.Със същото определение на основание чл.219, ал.1 от ГПК съдът е конституирал М. В. Г., ЕГН: •••••••••• като трето лице - помагач на страната на ответника, тъй като е намерил, че са налице законовите предпоставки затова и ответникът има интерес от такова привличане.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.09.2021г., около 20.10 часа на път III-101, км.82+256, 1, между с.Бутан и с.Гложене, обл.Враца, в землището на с.Бутан, на кръстовище образувано от път III-101, км.82+256, 1 и земен път, в светлата част на денонощието, било реализирано ПТП между лек автомобилбез поставени регистрационни табели, с водач М. В. Г., ЕГН: •••••••••• Водачът М. Г. не притежавал СУМПС, т.е. бил неправоспособен водач, а водачът Борис Стоянов притежавал СУМПС, валидно до 25.03.2029г..

Лекият автомобил марка „ Опел „, модел „ Астра „, се е движел по път III-101 в посока от с.Гложене към с.Бутан, а лекият автомобил марка „ Фолксваген „, модел „ Голф „ се е движел по земен път в посока кръстовището от изток на запад, т.е. в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лек автомобил марка „ Опел „, модел „ Астра „.В последния, на задната седалка като пътник се е возел ищецът.В един момент, приближавайки кръстовището и намирайки се на около 11 метра от мястото на удара, водачът на горепосочения лек автомобил видял и възприел като опасност от ПТП навлизащия в кръстовището от ляво на дясно пред него лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „ Голф „, но поради липса на време и разстояние, при достигане на мястото на удара, попаднал в опасната му зона на спиране е бил ударен в задна лява странична част, в областта на заден ляв калник от предна челна част на лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „ Голф „.В следствие на удара и получения ударен импулс, лекият амтомобил марка „ Опел „ загубил напречната си устойчивост, а водачът му контрол върху управлението му, продължил е неконтролируемо движението си напред и в ляво, с ротация, обратна на часовниковата стрелка, преминал през лентата за насрещно движение, навлязъл върху левия банкет и завъртян на около 180 градуса се установил в покой върху него, с посока, обратна на първоначалното си движение и на разстояние от около 40-50 метра от мястото на удара.

ПТП било реализирано в светлата част от денонощието, при сухо и слънчево време с нормална видимост и суха пътна настилка, при прав и хоризонтален участък, без напречен и надлъжен наклон, и релефна видимост към мястото на удара от двете посоки, не по – малка от 100 метра.Движението в този участък от пътя било двупосочно, като платното за движение се състояло от две ленти, с ясна видима прекъсната разделителна осова линия между тях, като било с обща ширина 7 метра.От двете страни на плътното за движение на МПС имало затревени банкети на нивото на пътя и след тях водосточни канавки.В участъка, в който било реализирано ПТП, от двете страни имало вход – изход от второстепенен земен път с асфалтирани участъци в областта на банкетите.

Причината за настъпилото ПТП била внезапното навлизане на лекия автомобил марка „ Фолксваген „ в кръстовището при излизане от земен път и навлизане в платното за движение на ППС по републикански път III-101 от ляво на дясно спрямо движещия се в полагащата му се лента за движение лек автомобил марка „ Опел „, с което е поставил сам себе си и водача на правомерно движещия се лек автомобил марка „ Опел „ в невъзможност да предотвратят настъпилото ПТП.Навлизането на лекия автомобил марка „ Фолксваген „ в кръстовището на главен път III-101 било извършено в резултат на субективни действия от водача му при достигане до кръстовището и не спиране преди навлизане на главния път, за което е имал техническа възможност, осигурена му от релефа на пътя да види и възприеме движението на лек автомобил марка „ Опел „ по този път, в полагащата му се дясна лента за движение и да го пропусне да премине, при което ПТП не би настъпило.

В резултат на възникналото ПТП ищецът М. Ц. е получил кръвонасядане в ляво седалищно-външен горен квадрант, като посоченото увреждане не било лекувано медикаментозно.

На дата 01.11.2021г. бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от полицейски служител в РУ – Козлодуй.В същия е отразено, че се съставя във връзка с посетено ПТП, настъпило на 26.09.2021г. около 20.10 часа на път III-101, между с.Гложене и с.Бутан.В протокола като участник едно е вписано ППС марка „ Фолксваген като е отразено, че същото е без данни за собственост.Посочено е, че водач на МПС е лицето М. В. Г., ЕГН: •••••••••• както и, че същият не притежава СУМПС.Като участник №2 в протокола е вписано ППС марка Като пострадали лица в протокола са посочени както следва – На 18.11.2021г. в ответното дружество била получена изпратената от ищеца претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.В същата било отразено, че в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял увреждания на здравето – причинена му била средна телесна повреда.Отразено е, че след настъпването на ПТП ищецът е бил откаран в спешното отделение в гр.Козлодуй, както и, че в последствие е бил настанен за лечение и наблюдение в Неврологично отделение към УМБАЛСМ „Пирогов „ ЕАД за времето от 29.09.2021г. до 04.10.2021г., за което му е била издадена епикриза с окончателна диагноза „ Дегенеративна лумбална спондилоза и остеохондроза.Дискова болест в лумбален отдел.Дискова протрузия на ниво Л5-Ес1.Лумбосакрална радикулопатия Ес1 коренче вляво „.Отразено било, че описаните травматични увреждания са причинили на ищеца продължително разстройство на здравето, неопасно за живота, с интензивни и продължителни болки и страдания, като били изложени твърдения, че и към момента на депозиране на претенцията ищецът не е възстановен напълно и продължава медикаментозно лечение.Изложени били и твърдения, че освен претърпените физически болки и страдания и до момента при ищецът бил налице пост-травматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, нарушение на апетита, главоболие, фобиен страх и тревожност, и рецидивиращо депресивно разстройство.Също така са били изложени и твърдения, че виновния за настъпилото събитие водач – М. В. Г., е управлявал лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „ Голф „, с рама без да притежава СУМПС и без надлежно сключена валидна застраховка „ Гражданска отговорност „.Посочено било, че предвид изложеното, за ищеца бил налице правен интерес от претендиране на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по повод настъпилото ПТП, вследствие на което на ищеца били причинени телесни повреди.На основание чл.478 и чл.557 от КЗ е било поискано на ищеца да бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП в размер на 30000.00 лева и имуществени вреди в размер на 57.54 лева.

С писмо изх.№24-01-566/22.11.2021г., ответникът уведомил ищеца, че във връзка с образуваната щета №21210238/18.11.2021г. за неимуществени вреди във връзка с претенцията му, следва да представи както следва - писмени данни дали във връзка с ПТП от 26.09.2021г. е образувано ДП, а в случай че е образувано да представи номера му, данни за хода на ДП и резултата от същото, копие от протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум, копие от автотехническа, съдебно – медицинска и химическа експертиза; влязъл в сила акт на компетентен орган срещу сочения за виновен водач; удостоверение за банкова сметка на ищеца; писмени данни, от които да е видно в кой автомобил е бил пътник; фактури и фискални бонове в оригинал.

С писмо изх.№24-01-566/22.11.2021г., ответникът уведомил ищеца, че във връзка с образуваната щета №21210238/18.11.2021г. за неимуществени вреди, Управителния съвет на ответното дружество е разгледало молбата му и с Решение от 14.02.2022г., на основание чл.496, ал.2, т.2, б.“ Б „ и б.“ В „ от КЗ, е отказал изплащане на обезщетение по щетата.Отразено било, че мотивите за това са, че по претенцията не били представени изисканите писмени данни от страна на ищеца.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание по НОХД №21/2023г. по описа на РС – Козлодуй е било одобрено споразумение, постигнато между РП – Враца, ТО – Оряхово и процесуалния представител на М. В. Г., последния в качеството му на обвиняем.Със същото определение РП – Враца, ТО – Оряхово и процесуалния представител на М. В. Г. е бил признат за виновен за това, че на 26.09.2021г., около 20.10 часа, на път между с.Гложене и с.Бутан, обл.Враца, при управлението на МПС – лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „ Голф „, без регистрационни табели, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.49 от ЗДвП, като водач на ППС, което излиза от земен път на път с настилка, не е спазил задължението си да пропусне движещия се по пътя с настилка лек автомобил марка „ Опел „, модел „ Астра „, с ДКН: ВР6784СК, вследствие на което по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на пътуващата в лек автомобил марка „ Опел „, модел „ Астра „, с ДКН: ВР6784СК пътничка – П.В. Н.от гр.Плевен, изразяващи се в счупване на кръсцовата кост в ляво, което увреждане й е причинила трайно увреждане на движенията на долен ляв крайник с оздравителен период около 6-7 месеца и счупване на горното рамо на дясна срамна кост, което увреждане й е причинило трайно затрудняване на движенията на долен десен крайник с оздравителен период около два месеца, като е избягал от местопроизшествието и като е управлявал МПС, без да има необходимата неправоспособност – престъпление по чл.343, ал.3, пр.3 и пр.4, б.“ А „, пр.2, вр.чл.342, ал.1.На основание чл.55, ал.1, т.1 от НК на М. В. Г. е било наложено наказание 11 месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наложеното наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от три години от влизане на определението в законна сила.

С горепосоченото определение М. В. Г. бил признат за виновен и за това, че на 26.09.2021г., около 20.10 часа, на път между с.Гложене и с.Бутан, е управлявал МПС - лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „ Голф „, без регистрационни табели, без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление на МПС, наложено му с НП –20-0288-000641/30.12.2020г., издадено от началника на РУ – Козлодуй за извършено административно нарушение ро чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, връчено му лично на 12.02.2021г. и влязло в законна сила на 23.02.2021г. – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.На основание чл.55, ал.1, т.1 от НК за това престъпление на третото лице помагач М. Г. е било наложено наказание от 9 месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наложеното наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от три години от влизане на определението в законна сила и „ Глоба „ в размер на 500.00 лева.На основание чл.23, ал.1 от НК на Г. е било наложено едно общо най – тежко наказание за двете престъпления в размер на 11 месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наложеното наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от три години от влизане на определението в законна сила и „ Глоба „ в размер на 500.00 лева.

По делото е назначена и изготвена комплексна автотехническа и съдебно – медицинска експертиза.

Вещото лице, изготвило автотехническата експертиза е посочило, че към датата на реализиране на ПТП, не е бил извършван оглед в участъка на настъпването му.Отразило е, че нямало достатъчно обективни данни – спирачни следи, деформирани и изпаднали части от автомобилите, разположението им след ПТП в мерни единици.Вещото лице след като извършило оглед на лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „ Голф „ на дата 28.09.2022г. констатирал увреждания вследствие на ПТП, а именно – деформиран преден десен калник с огъване на челна част от около 15 см., деформирана основа предна броня в десен рог и счупен преден десен фар.

Дадено е заключение, че между настъпилите увреждания по горепосочения автомобил и скоростта му на движение в момента на удара с направление челен удар в лек автомобил марка „ Опел „, модел „ Астра „, съществува зависимост, отразена в изготвена графика.Посочено е, че в тази графика, скоростта на движение на лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „ Голф „ в условията на настъпилото ПТП е била около 30 км/ч, което е равно на 8, 3 м/сек..Отразено е още, че скоростта на движение на лек автомобил марка „ Опел „, модел „ Астра „ се определяла на базата на показания на свидетели, състояние и релеф на пътя, максимално допустима скорост, предстоящо навлизане в населено място, последващо движение на лекия автомобил след удара и резултата от нараняванията получени от водач и пътници.Вещото лице сочи, че анализът на посочените данни водел до извод, че скоростта на движение на лек автомобил марка „ Опел „, модел „ Астра „ към момента на удара е била около 72 км/ч..След като анализирал данните от материалите в ДП и извършените изчисления, вещото лице е дало заключение, че същите обуславяли от техническа гледна точка вероятен механизъм на настъпилото ПТП.В тази връзка е посочил, че ПТП е станало на път III-101, с.Гложене – с.Бутан, където на км.82+256, 1 на този път от двете му страни имало вход – изход от земни пътища, образуващи кръстовище.ПТП-то е станало при дневна светлина, с нормална видимост, без ограничение на релефната видимост, като участъкът от пътя по път III-101 и земните пътища, образуващи кръстовището, където е станало ПТП са прави, хоризонтални.Лек автомобил марка „ Опел „, модел „ Астра „ се е движел по път III-101 в полагащата му се дясна лента, в посока с.Гложене-с.Бутан към кръстовището, със скорост от около 72 км/ч..В един момент, приближавайки кръстовището и намирайки се на около 11 метра от мястото на удара, водачът на горепосочения лек автомобил видял и възприел като опасност от ПТП навлизащия в кръстовището от ляво на дясно пред него лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „ Голф „, но поради липса на време и разстояние, при достигане на мястото на удара, попаднал в опасната му зона на спиране е бил ударен в задна лява странична част, в областта на заден ляв калник от предна челна част на лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „ Голф „.В следствие на удара и получения ударен импулс, лекият автомобил марка „ Опел „ загубил напречната си устойчивост, а водачът му контрол върху управлението му, продължил е неконтролируемо движението си напред и в ляво, с ротация, обратна на часовниковата стрелка, преминал през лентата за насрещно движение, навлязъл върху левия банкет и завъртян на около 180 градуса се установил в покой върху него, с посока, обратна на първоначалното си движение и на разстояние от около 40-50 метра от мястото на удара.

Отразено е, че лек автомобил марка „ Фолксваген „ се е движел по земен път в посока от изток на запад, т.е. от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил марка „ Опел „ към път III-101, като се е движел със скорост от около 30 км/ч., както и, че когато е достигнал границата на кръстовището с път III-101, без да спира е навлязъл в него и при достигане на мястото на удара с предната си челна част в областта на десен фар е ударил в лява задна странична част, движещия се по този път автомобил марка „ Опел „.След удара, лек автомобил марка „ Фолксваген „ без да спре, е продължил движението си в посока насрещния земен път и е напуснал произшествието.

Вещото лице изготвило автотехническата експертиза е посочило в заключението си, че от техническа гледна точка, мястото на удара се определя като пресечна точка на траекториите на движение на предна челна част на лекия автомобил марка „ Фолксваген „ в областта му на предна броня в десен ъгъл и траекторията на движение на лява странична част на леки автомобил марка „ Опел „, в областта му на заден ляв калник.Посочено е, че в материалите по делото няма данни за избрана точка за измерване, поради което мястото на удара се намира в участъка на кръстовището на главен път III-101 със земен път, с ос перпендикулярна на оста на главен път и в напречно направление на пътя, в лентата, полагаща се за движение на лек автомобил марка „ Опел „ в посока с.Бутан.Дадено е заключение, че от техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП е внезапното навлизане на лекия автомобил марка „ Фолксваген „ в кръстовището при излизане от земен път и навлизане в платното за движение на ППС по републикански път III-101 от ляво на дясно спрямо движещия се в полагащата му се лента за движение лек автомобил марка „ Опел „, с което е поставил сам себе си и водача на правомерно движещия се лек автомобил марка „ Опел „ в невъзможност да предотвратят настъпилото ПТП.

Вещото лице е отразило, че ПТП е станало в светлата част на денонощието, при нормална видимост.Сочи се, че от техническа гледна точка момента на възникване на опасността е момента, в който лекия автомобил марка „ Фолксваген „ от движение по земен път е навлязъл в кръстовището от ляво на дясно пред движещия се по главен път III-101 в посока от с.Гложене към с.Бутан в полагащата му се лента за движение лек автомобил марка „ Опел „.Произшествието е настъпило чрез навлизане на лекия автомобил марка „ Фолксваген „ в кръстовището и попадането на мястото на удара в опасната зона на спиране на лек автомобил марка „ Опел „.Отразено е, че навлизането на лекия автомобил марка „ Фолксваген „ в кръстовището на главен път III-101 е извършено в резултат на субективни действия от водача му при достигане до кръстовището и не спиране преди навлизане на главния път, за което е имал техническа възможност, осигурена му от релефа на пътя да види и възприеме движението на лек автомобил марка „ Опел „ по този път, в полагащата му се дясна лента за движение и да го пропусне да премине, при което ПТП не би настъпило.

Посочено е, че лекият автомобил марка „ Опел „ е с две седалки отпред, с фабрично заводски монтиран на всяка седалка триточков обезопасителен инерционен колан и три броя седалки отзад в един ред, с монтирани на всяка триточков обезопасителен инерционен колан.Сочи се още, че ищецът се е возил в лекия автомобил марка „ Опел „, модел „ Астра „ като пътник на задната седалка.

Вещото лице, изготвило съдебно – медицинската експертиза е посочило, че ищецът видно от СМУ №53/2021г. е бил прегледан на 27.09.2021г., като от прегледа е било установено в ляво, в горно външен квадрант на седалищната област, че има добре отграничено червеникаво кръвонасядане с триъгълна форма, с размери 3/3/8см..От ИЗ №26949, издадено от УМБАЛ „ Пирогов „ ЕАД, гр.София било видно, че ищецът е бил на лечение от 29.09.2021г. до 04.10.2021г. с диагноза – диагностика и лечение на ЧМН на нервните коренчета и плексуси; полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми при лица над 18 години; дегенеративни поясна спондилоза и остеохондроза; дискова болест в поясния отдел; дискова протрузия на ниво 5-ти поясен 1-ви кръсцов прешлен; поясно кръсцоварадикулопатия.Отразено е, че ищецът еизследван рентгенологично, направена била КТ и параклинични изследвания – б.о., като е лекуван медикаментозно.Дадено е заключение, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил кръвонасядане в ляво седалищно-външен горен квадрант, като посоченото увреждане не е лекувано медикаментозно.

Вещото лице дава заключение, че по механизъм увреждането отговаря да бъде получено от действието на твърди тъпи предмети / удар с/или върху твърд тъп предмет / и може да бъде получено по начин и по време, посочени в делото, т.е. при ПТП – травма в купето на автомобил.

Отразено е в експертното заключение, че в приложената епикриза е посочено, че се касае за дегенеративни промени, като никъде в епикризата не били отразени травматични увреждания в резултат на станалото ПТП, т.е. нямало основание само въз основа на тези данни да се приемела и такава съдебно – медицинска диагноза.

Вещото лице сочи, че полученото от ищеца телесно увреждане отговаряло на медико – биологичния медико – квалификационен признак болка и страдание.

Дадено е заключение, че при така определения медико-биологичен квалификационен признак „ билка и страдание „, не се определя оздравителен период в смисъла на временна нетрудоспособност, тъй като нямало нарушение на целостта на нито един орган и не е нарушена нито една функция на организма, а увреждането самооздравява в срок от 5 до 7 дни.

Вещото лице посочва, че тъй като в случая е налице само едно единствено увреждане – във външен горен квадрант в ляво седалищно, т.е. нямало данни за увреждания в различни плоскости – нямало данни за свободно инерционно движение на тялото на ищеца, въпреки продължаващото движение напред на автомобила и последващо въртеливо такова.Отразено е, че увреждането на ищеца най – вероятно е получено в момента на удара в ляво и преместването на тялото на ищеца в дясно, и удара му в страничните десни вътрешни части на автомобила, като увреждането не е получено в резултат на употребата на обезопасителен колан.Сочи се, че предпазното действие на обезопасителния колан е свързано и предотвратява движението на тялото напред и нагоре при челен удар или при преобръщане на автомобила.При въртеливо движение тялото, макар и с поставен предпазен колан, може да се придвижва в ляво и в дясно, т.е.поставянето му не би предотвратило установеното кръвонасядане.Дадено е заключение, че поставянето на обезопасителен колан не би предотвратило получаването на увреждането.Вещото лице посочва, че медикаментите, изписани в приложените две рецептурни бланки, нямат отношение към лечението на описаното лечение.Сочи се още, че описаното лечение самооздравява в рамките на една седмица, без да оставя последствия.Вещото лице е дало заключение, че е налице пряка причинна връзка между станалото ПТП и описаното кръвонасядане.

В съдебно заседание вещите лица изготвили комплексната автотехническа и съдебно – медицинска експертиза поддържат дадените от тях заключения.

Вещото лице, изготвило съдебно – медицинската експертиза уточнява, че поставените на ищеца диагнози от приложената по делото епикриза касаят хронични дегенеративни процеси, т.е. няма как да бъдат получени на една дата и след един-два дни да бъдат установени такива промени.Сочи, че по принцип би могло да има травматична ениология, но това ако е травматична етиология ще бъде на определено ниво, където е била травмата, но самото заболяване вече щяло да бъде визуализирано чрез скенер или ЯМР и т.н. след 8-12 месеца или повече от датата на ПТП, а не в деня на ПТП-то или на следващия ден.Нямало време да се развият такива промени.

На въпрос поставен от представителя на ищеца, а именно дали е възможно при някаква травма в купето на автомобила да е било предизвикано изострянето на тези дегенеративни промени или тяхната проява, вещото лице сочи, че същите ги е имало, но по принцип при удар, една от първите прояви е отток на меките тъкани.Уточнява, че те могат да притискат част от нервните пътища, като отока ги притиска, което водело до усещането за болка, но след спадането на отока, клиничните прояви би следвало да изчезнат.Посочва още, че никъде в епикризата, нито в направените изследвания не е било описано да е имало счупване или разместване в резултат на станалия инцидент за да можело да се приеме, че има отношение към евентуални бъдещи усложнения.Вещото лице посочва още, че в днешно време резултатите от изследванията се пренасят автоматично в епикризата, в която няма как да е различно.Можело да има нещо малко различно в анамнезата или нещо външно ако е описано, но всички изследвания към момента на станалия инцидент в момента на изследването се нанасят на компютър и от там без никакви изменения се пренасят в епикризата.

На поставения въпрос, след като вземе предвид свидетелските показания, как си обяснява оплакванията, които е получил ищеца след ПТП и към настоящия момент, вещото лице сочи, че към момента на станалото ПТП, в резултат на увреждането на меки тъкани с последващ оток н същите, се притискат периферни нерви – по – големи или по – малки, което водело до усещане за болка.Също така обяснява, че ако към настоящия момент ищецът има някакви оплаквания, то те вече са в резултат на хроничните, хронично – дегенеративните промени на костно – ставната система, които водят до оплаквания от болка, но същата имала субективен характер и нямала измерение – всеки я чувствал лично и същата била строго индивидуална.Вещото лице уточнява още, че на ищецът са му били правени ултравиолетови нагревки за срок от една седмица в областта на кръста, а не там, където е травмата.Правени били там, където е описано, че има хронични изменения по хода на гръбначния стълб, където не били описани травми към първоначалното изследване, поради което вещото лице приема, че лечението на ищеца от всички амбулаторни листове е било за хроничните му заболявания.Сочи се още, че е установено, че ищецът е имал чувство за болка, описана като силна, както и, че в резултат на това са му били правени образни изследвания, при които не били установени травматични изменения на гръбначния стълб и останалите изследвани структури, поради което ищецът е бил изписан в рамките на три дни, тъй като не била установена травма, която да трябва да бъде лекувана по едни или друг начин.В самата епикриза никъде не било посочено състояние след травма, като вещото лице не отрича, че ищецът е имал болка, която е можело да се засили в резултат на ПТП, но било факт, че травма не била установена.

По отношение на представените фактури и рецепти вещото лице сочи, че едната рецепта не се знаело от кога е, тъй като нямала дата.Със същата бил изписан антибиотик „ клиндамицин „ за лечение на меки тъкани, който в първия момент при съмнение за увреждане на меки тъкани в дълбочина може да бъде изписан, като често тази практика се използвала при притискане или смачкване на меки тъкани.Сочи, че е било изписано неспецифично противовъзпалително и обезболяващо „ дексофен „, което можело да има отношение към травмата и „ йодасепт „, който се ползвал за почистване на рани и дълбоки охлузвания, въпреки, че нямало описани рани.Сочи още, че в последствие бил изписан гел „ фелоран „ за мазане, който имал и повърхностно болкоуспокояващо действие и „ диклохран „, който отново представлявал неспецифично противовъзпалително и имало отношение към болката в таза, ръцете и кръста.Уточнява, че тези лекарства биха могли да бъдат използвани в периода след травмата и да са били изписани евентуално на ищеца, но не може да каже каква е била целта, но биха могли да имат отношение към болките, изпитани в резултат на травмата.

Вещото лице посочва, че в касовите бележки не може да установи „ клиндамицин „ и дали съвпада с рецептата, като по – скоро сочи, че отговора е не.Сочи още, че касовият бон от дата 06.10.2021г. не кореспондирал с рецептата, в която бил изписан антибиотикът и за която нямало данни кога е изписана.На този касов бон били изписани лекарствени средства, които се употребявали при лечение на болка на периферни нерви – витамини и противовъзпалителни.Уточнява се, че не може да знае дали тези лекарства са изписани във връзка с ПТП, но имайки предвид изминалия период от време, няма основания да се свържат изписаните на 06.10.2021г. лекарства със станалото.Всичките изписани медикаменти, с изключение на тези, с които е лекуван непосредствено след ПТП били за лечение на мекотъканни увреждания, които имайки предвид практиката, би трябвало да изчезнат максимум за срок от 10-15 дни, а в изключително редки случаи – за един месец.Уточнява отново, че не били описани такива травми, които да водят до дългомесечно непрекъснато лечение.

По делото е била назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.След проверка на всички приложени по делото документи, вещото лице е установило, че на ищеца са издадени както следва:

• фактура №0300675120/04.10.2021г. за потребителска такса за престой за пет дни в отделение по нервни болести за 29.00 лева.Уточнено е, че към фактурата има касов бон, удостоверяващ плащането в брой;

• фискален бон, издаден от аптека „ Медея „ за платена сума в брой – сумата от 28.54 лева на 06.10.2021г.;

• фискален бон, издаден от аптека „ Медея „ за платена сума в брой – сумата от 12.35 лева на 16.12.2021г.;

Дадено е заключение, че общо заплатената сума е в размер на 69.89 лева, като единствено на фактурата било изписано името на ищеца, поради което със сигурност можело да се твърди, че разходът е бил направен за него.

По отношение на фискалните бонове е посочено, че не можело по никакъв начин да се констатира кой е направил този разход.Това можело да стане единствено ако се сравнят медикаментите от приложените рецепти и тези, фигуриращи в касовите бонове, и по този начин да се предположи, че се отнасяли за ищеца.

В съдебно заседание вещото лице поддържа даденото заключение.Сочи, че по делото са приложени фактури с изписани медикаменти, като едната рецепта съответствала на покупката с фискален бон.На касовия бон нямало името на човека, поради което не можело да се каже дали тези медикаменти са закупени за него.

По делото в качество на свидетели са разпитани лицата М. М. Ц.. – съпруга на ищеца и А. Ц. А. – баща на ищеца.От показанията на св.Ц.а се установява, че на следващия ден когато ищецът се е прибрал, същата е видяла, че не е добре, че не е могъл да слезе от таксито, че са му помогнали му съседи, че са го оставили да лежи, да се успокои, защото не можел да седи, че са оправили хигиенните неща, че не е бил добре психически, че е бълнувал – „ удариха ни, удариха ни “, че на следващия ден вечерта е пил едно успокоително хапче, че болката се е поуспокоила, но като преминало действието на хапчето започнали силни болки, че е видяла в лявата страна на кръста синьо петно, че го е пипнала, че е било подуто като топка, че на следващия ден са отишли в „ Пирогов „ по спешност, където е останал в болница на следващия ден, че след ПТП имал проблеми с психиката, тъй като след като се качи в кола, го е било страх да погледне напред, като казвал, че ще ги ударят, когато виждал насрещно превозно средство, че имал страх да се качва в кола и да пътува.От показанията на св.А., който е бил в контакт с ищеца непосредствено след ПТП се установява, че ищецът след ПТП е бил навън, седял като препариран, пъшкал и офкал, че след като дошла линейка, бил внимателно качен.Показанията на този свидетел потвърждават показанията на св.Ц. по отношение на обстоятелството, че ищецът след ПТП се страхувал когато пътувал с МПС.

Предявеният иск е с правно основание чл.558, ал.5, вр.чл.557, ал.1, т.2, б.“ А „ от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД, вр.чл.52 от ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД.

Съгласно чл.557, ал.1, т.2, б.“ А „ от КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка " Гражданска отговорност " на автомобилистите.

Съгласно чл.558, ал.1 от КЗ, размерът на обезщетението, изплатено от Гаранционния фонд, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие.Лихвите за забава та Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл.497.Минималната застрахователна сума / лимит на отговорността / за 2021г. по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите, съгласно чл.492 от КЗ за неимуществени вреди за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица е в размер на 10420.00 лева.Съгласно чл.558, ал.3 от КЗ, за изплащане на обезщетение, увреденото лице предявява претенцията си пред който и да е от застрахователите, получил лиценз и предлагащ задължителна застраховка " Гражданска отговорност " на автомобилистите, съответно задължителна застраховка „ Злополука „ на пътници, или пред Гаранционния фонд.

В ал.5 на чл.558 от КЗ е предвидено, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционния фонд не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага чл.380.

С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, за да бъде ангажирана безвиновната отговорност на Гаранционния фонд по чл.557, ал.1, т.2, б.“ А „ от КЗ, в тежест на ищеца бе да докаже следните предпоставки – делинквентът виновно да е увредил ищеца, като му е причинил вреди, които от своя страна да са в пряка причинно - следствена връзка с противоправното поведение; вредите да са причинени при пътно - транспортно произшествие от водач, чиято отговорност не е била застрахована по договор по застраховка „Гражданска отговорност“; да се установи влошаване на здравословното състояние на ищеца, което да е в причинно - следствена връзка с уврежданията при пътно - транспортното произшествие; да са претърпени неимуществени вреди от влошаването на здравословното му състояние; да обоснове размера на претендираното обезщетение, както и да установи наличието на предпоставките по чл.558, ал.5 КЗ, сочещи на допустимост на претенцията.Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

В настоящия случай по делото са представени доказателства, установяващи предявяване на претенцията пред ответника, с оглед на което са спазени изискванията на чл.558, ал.3 от КЗ - ищецът е подал претенция за изплащане на застрахователно обезщетение до ответника с вх.№24-01- 566/18.11.2021г., с която на основание чл.478 и чл.557 от КЗ е претендирал обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000.00 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 57.54 лева.Представени са и доказателства за отказ на Гаранционния фонд да плати претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съгласно чл.558, ал.5 от КЗ - по горепосочената претенция е била образувана щета №21210238/18.11.2021г., а в последствие е постановен и отказ от страна на ответника с изх.№24-01- 566/21/14.02.2022г., поради непредставяне на изисканите допълнителни доказателства.С оглед гореизложеното главният иск се явява допустим.

Не е спорно между страните, че с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание по НОХД №21/2023г. по описа на РС – Козлодуй е било одобрено споразумение, постигнато между РП – Враца, ТО – Оряхово и процесуалния представител на М. В. Г., последния в качеството му на обвиняем, с което М. В. Г. е бил признат за виновен за това, че на 26.09.2021г., около 20.10 часа, на път между с.Гложене и с.Бутан, обл.Враца, при управлението на МПС – лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „ Голф „, без регистрационни табели, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.49 от ЗДвП, като водач на ППС, което излиза от земен път на път с настилка, не е спазил задължението си да пропусне движещия се по пътя с настилка лек автомобил марка „ Опел „, модел „ Астра вследствие на което по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на пътуващата в лек автомобил марка пътничка – П. В. Н. от гр.Плевен, изразяващи се в счупване на кръсцовата кост в ляво, което увреждане й е причинила трайно увреждане на движенията на долен ляв крайник с оздравителен период около 6-7 месеца и счупване на горното рамо на дясна срамна кост, което увреждане й е причинило трайно затрудняване на движенията на долен десен крайник с оздравителен период около два месеца, като е избягал от местопроизшествието и като е управлявал МПС, без да има необходимата неправоспособност – престъпление по чл.343, ал.3, пр.3 и пр.4, б.“ А „, пр.2, вр.чл.342, ал.1 и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание 11 месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наложеното наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от три години от влизане на определението в законна сила.

Горното обстоятелство установява, че виновния водач за настъпването на процесното ПТП е именно водачът на лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „ Голф „, без регистрационни табели, .Макар и да става въпрос в одобреното споразумение за причинени телесни увреждания на трето, неучастващо по делото лице, то не подлежи на съмнение обстоятелството, че става въпрос за същото ПТП с оглед на време и място на настъпването му, както и с оглед на участниците в същото и съставения протокол за ПТП.

Че виновен за настъпването на процесното ПТП е именно третото лице помагач по настоящето дело - М. В. Г. се установява и от заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза.Вещото лице в случая е категорично, че от техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП е внезапното навлизане на лекия автомобил марка „ Фолксваген „ в кръстовището при излизане от земен път и навлизане в платното за движение на ППС по републикански път III-101 от ляво на дясно спрямо движещия се в полагащата му се лента за движение лек автомобил марка „ Опел „, с което е поставил сам себе си и водача на правомерно движещия се лек автомобил марка „ Опел „ в невъзможност да предотвратят настъпилото ПТП, както и, че навлизането на лекия автомобил марка „ Фолксваген „ в кръстовището на главен път III-101 е извършено в резултат на субективни действия от водача му при достигане до кръстовището и не спиране преди навлизане на главния път, за което е имал техническа възможност, осигурена му от релефа на пътя да види и възприеме движението на лек автомобил марка „ Опел „ по този път, в полагащата му се дясна лента за движение и да го пропусне да премине, при което ПТП не би настъпило.

Не е спорно и обстоятелството, че за лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „ Голф „, без регистрационни табели, не е била налице действала към 26.09.2021г. застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите „.Това обстоятелство се установява и от направената от съда проверка за наличието на такава застраховка.

За безспорно установено съдът намира и обстоятелството, че ищецът се е возел като пътник на задната седалка на лек автомобил марка „ Опел „, модел „ Астра „, Това обстоятелство се установява от съдържанието на съставения на дата 01.11.2021г. констативен протокол, в който както вече беше отбелязано като пострадало лице е посочен и ищецът.Също така този факт се доказва и от обстоятелството, че непосредствено след ПТП на ищеца му е била оказана спешна медицинска помощ, както и от събраните в хода на приложеното по настоящето дело досъдебно производство.

Основният спорен въпрос е дали ищецът е получил телесни увреждания и дали същите са в причинно – следствена връзка с ПТП.

За установяване на здравословното състояние на ищеца и проведеното му лечение по делото са представени писмени доказателства, назначена е съдебно – медицинска експертиза и са събрани гласни доказателства.

Във връзка с твърдените от ищеца причинени му от процесното ПТП травматични увреждания и оспорването им от страна на ответника, по делото е назначена и изготвена съдебно – медицинска експертиза.От заключението на последната се установяват травматични увреждания, претърпени от ищеца вследствие на ПТП, а именно - кръвонасядане в ляво седалищно -външен горен квадрант, като посоченото увреждане не е лекувано медикаментозно, което телесно увреждане отговаряло на медико – биологичния медико – квалификационен признак болка и страдание.

Настоящият съдебен състав намира, че причинените на ищеца травматични увреждания категорично се доказват от наличните и приобщени към делото писмени доказателства – медицински документи и заключението по изготвената съдебно – медицинска експертиза по писмени данни, които дават яснота за причинените на Ц. увреждания и механизма на получаването им, и които кореспондират и се допълват от събраните по делото гласни доказателства.Увреждането – кръвонасядане в ляво седалищно -външен горен квадрант, което увреждане е причинило на ищеца болка и страдание е отразено както след преглед на последния в СМ №53/2021г. от 27.09.2021г., при който е било установено в ляво, в горно външен квадрант на седалищната област, че има добре отграничено червеникаво кръвонасядане с триъгълна форма, с размери 3/3/8см., така и в изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза.Заключението на вещото лице по съдебно - медицинската експертиза е пълно, комплексно и обосновано и се кредитира изцяло от съда.Вещото лице е получило пълната медицинска документация, запознало се е с всички други доказателства по делото.По този начин по експертен път се установява механизмът на причиняване на увреждането, като вещото лице заключава, че установеното увреждане по механизъм отговаря да бъде получено от действието на твърди тъпи предмети / удар с/или върху твърд тъп предмет / и може да бъде получено по начин и по време, посочени в делото, т.е. при ПТП – травма в купето на автомобил.

Изложените в исковата молба твърдения, че в резултат на ПТП ищецът е настанен за лечение и наблюдение в Неврологично отделение към УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов „ ЕАД за времето от 29.09.2021г. до 04.10.2021г. и че е изписан с окончателна диагноза, както следва „ дегенеративналумбална спондилоза и остеохондроза.Дискова болест в лумбален отдел.Дискова протрузия на ниво Л5-Ес1.Лумбосакрална радикулопатия Ес1 коренче вляво „, които увреждания са му причинили продължително разстройство на здравето, неопасно за живота с интензивни и продължителни болки и страдания, както и твърдението, че и към момента на депозиране на исковата молба не е възстановен и продължава медикаментозно лечение, не се доказаха по делото.

Според заключението на съдебно – медицинската експертиза няма причинно – следствена връзка между гореописаните увреждания, за които ищецът е бил настанен за лечение в УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов „ ЕАД за времето от 29.09.2021г. до 04.10.2021г. и процесното ПТП от 26.09.2021г..В тази връзка вещото лице изготвило същата е категорично, че в приложената епикриза е посочено, че се касае за дегенеративни промени, като никъде в епикризата не били отразени травматични увреждания в резултат на станалото ПТП, т.е. нямало основание само въз основа на тези данни да се приемела и такава съдебно – медицинска диагноза.В съдебно заседание вещото лице доуточнява, че поставените на ищеца диагнози от приложената по делото епикриза касаят хронични дегенеративни процеси, т.е. няма как да бъдат получени на една дата и след един-два дни да бъдат установени такива промени.Сочи, че по принцип би могло да има травматична етиология, но това ако е травматична етиология ще бъде на определено ниво, където е била травмата, но самото заболяване вече щяло да бъде визуализирано чрез скенер или ЯМР и т.н. след 8-12 месеца или повече от датата на ПТП, а не в деня на ПТП-то или на следващия ден, като нямало време да се развият такива промени.Посочва още, че никъде в епикризата, нито в направените изследвания не е било описано да е имало счупване или разместване в резултат на станалия инцидент за да можело да се приеме, че има отношение към евентуални бъдещи усложнения.На поставения въпрос, след като вземе предвид свидетелските показания, как си обяснява оплакванията, които е получил ищеца след ПТП и към настоящия момент, вещото лице сочи, че към момента на станалото ПТП, в резултат на увреждането на меки тъкани с последващ оток на същите, се притискат периферни нерви – по – големи или по – малки, което водело до усещане за болка.Също така обяснява, че ако към настоящия момент ищецът има някакви оплаквания, то те вече са в резултат на хроничните, хронично – дегенеративните промени на костно – ставната система, които водят до оплаквания от болка, но същата имала субективен характер и нямала измерение – всеки я чувствал лично и същата била строго индивидуална.Вещото лице уточнява още, че на ищецът са му били правени ултравиолетови нагревки за срок от една седмица в областта на кръста, а не там, където е травмата.Правени били там, където е описано, че има хронични изменения по хода на гръбначния стълб, където не били описани травми към първоначалното изследване, поради което вещото лице приема, че лечението на ищеца от всички амбулаторни листове е било за хроничните му заболявания.В самата епикриза никъде не било посочено състояние след травма, като вещото лице не отрича, че ищецът е имал болка, която е можело да се засили в резултат на ПТП, но било факт, че травма не била установена.

Предвид горното, настоящата инстанция счита, че по несъмнен и безспорен начин се установява, че на ищеца не е било причинено по твърдения от него механизъм, т.е. в резултат на процесното ПТП продължително разстройство на здравето, неопасно за живота с интензивни и продължителни болки и страдания изразяващо се в дегенеративналумбална спондилоза и остеохондроза; дискова болест в лумбален отдел; дискова протрузия на ниво Л5-Ес1; лумбосакрална радикулопатия Ес1 коренче вляво.

Твърденията в исковата молба относно механизма на причиняване на констатираните в медицинските документи и съдебно – медицинската експертиза увреждания, не се потвърждават от събраните по делото доказателства.По делото не е налично каквото и да е доказателство за това на ищецът в резултат на процесното ПТП да му е причинено продължително разстройство на здравето, неопасно за живота с интензивни и продължителни болки и страдания.Предвид изводите за липсата на доказаност на причинно – следсвената връзка между процесното ПТП и гореобсъжданите травматични увреждания, следва да се изключи и реализирането на гражданската отговорност за причинени от това деяние вреди на ищеца.

В конкретния случай ищецът е получил една лека телесна повреда, в резултат на която е претърпял болки и страдания по време на ПТП и няколко дни след това, и от която телесна повреда е напълно възстановен.От анализа на събраните по делото гласни доказателства се установява, че станалото ПТП е имало и негативни психични последици за ищеца, като у него е настъпила остра стресова реакция, която се е изразила в тревожност, потиснатост и разстройство на съня, както и страх при последващи пътувания с МПС.Гореописаните лека телесна повреда и психични преживявания на ищеца, съдът намира, че същите са в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП.

Тук следва да се отбележи, че съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като обективни, непротиворечиви и преки, при което цени същите при постановяване на решението си.При преценка на показанията на тези свидетели, съдът отчете възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото предвид близките им отношения с ищеца и обстоятелството, че същите не кореспондират напълно с установеното в заключението на вещото лице, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.

Съдът прецени като обективно и професионално обсъжданото по – горе заключение на вещите лица изготвили комплексната автотехническа и съдебно – медицинска експертиза, като намира същото за компетентно изготвено и с оглед на останалите доказателства по делото не поражда съмнение относно съдържащите се в него данни.

Приобщените по делото писмени доказателства следва да бъдат кредитирани от съда, доколкото същите установяват релевантни обстоятелства по делото и са приобщени по надлежния процесуален ред и кореспондират с останалия доказателствен материал.

От друга страна по делото няма данни ищецът да е търсил психологична или психиатрична помощ, да е вземал медикаменти за влошено психично състояние, не са представени и документи за посещение при психолог или психиатър.Наистина, у ищецът е останал спомена за психотравмата, която е преживял, но липсват доказателства, включително и медицинска документация, от които да се установи, че е имал и има нужда от лекарства и от провеждане на лечение, т.е. че е налице психическо заболяване, което да има причинно – следствена връзка с ПТП.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, понятието „ справедливост “, вложено в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД досежно определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства.За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия; загрозявания и др., дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „ справедливост “ на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите.

Поначало, причинените на ищеца неимуществени вреди не могат да бъдат поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага.Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.При това съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди към момента на постановяване на съдебното решение като вземе предвид всички обстоятелства – действително претърпените от ищеца болки и страдания, неговото състояние и дори прогноза.За да определи размера съдът е лимитиран единствено от принципа на справедливостта.Това не лишава преценката му от критерии, а напротив, задължава съдът да отчете множество фактори, които пряко и косвено рефлектират върху интегритета на ищеца.Следва да се вземат предвид всички обективни и субективни фактори, съставляващи в цялост нарушаване, негативно развитие на състоянието на ищеца - социално, физическо, психическо и емоционално.

От гореизложеното следва, че съобразно критерия за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД и съдебната практика, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно съществуващи обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай.Тези обстоятелства са вида, броя и характера на претърпените увреждания; продължителност и интензитет на болките и страданията, продължителността на лечебния и възстановителен период; наличието на остатъчни негативни последици, възраст на пострадалия и други.

Неимуществената вреда се съизмерява с търпимите болки и страдания, имащи обективно проявление, респективно също предявими с факти.

За да определи размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази обстоятелствата, при които са настъпили вредите, а именно състоянието на пострадалия след ПТП, тежестта и характера на получените увреждания, в това число и понесените от него физическа болка и страдания, продължителността на оздравителния период и причинените му негативни психически последици.В случая на ищеца е била причинена лека телесна повреда – болки и страдания, с оглед нараняванията, които е получил в резултат на ПТП, а именно – кръвонасядане в ляво седалищно - външен горен квадрант, като посоченото увреждане не е лекувано медикаментозно.Безспорно е, че ищецът е търпял болки и страдания в един непродължителен период от време – около 5 до 7 дни, след което увреждането е самооздравяло, нарушен е бил телесния му и душевен конфорт, както и психичното му състояние, което е довело до стрес, страх от пътуване с МПС, тревожност и безсъние.От друга страна обаче, причинените му увреждания не са тежки и не са довели до състояние ограничаващи движенията му и възможността му да извършва определени действия, нито пък до развитието на психично заболяване.При така изтъкнатите вредоносни последици за ищеца, като пострадало от ПТП лице, съдът намери за справедливо обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в размер на 1000.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на претенцията – 18.11.2021г. до окончателното й изплащане на задължението.За сумата над 1000.00 лева до пълния предявен размер от 20000.00 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, тъй като бил без поставен обезопасителен колан.Релевантно за съпричиняването по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е само това конкретно установено поведение – действие или бездействие на пострадалото лице, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди и без което не би се стигнало до настъпването на вредоносния резултат или вредоносните последици биха били в по – малък обем.Не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно да е налице причинна връзка между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат.

В случая, на първо място дали ищецът е бил с или без поставен обезопасителен колан, остана недоказано по делото.На следващо място категорично се установи от заключението на съдебно – медицинската експертиза, че в случая е налице само едно единствено увреждане на ищеца в резултат на ПТП – във външен горен квадрант в ляво седалищно, т.е. нямало данни за увреждания в различни плоскости – нямало данни за свободно инерционно движение на тялото на ищеца, въпреки продължаващото движение напред на автомобила и последващо въртеливо такова.Отразено е, че увреждането на ищеца най – вероятно е получено в момента на удара в ляво и преместването на тялото на ищеца в дясно, и удара му в страничните десни вътрешни части на автомобила, като увреждането не е получено в резултат на употребата на обезопасителен колан.Сочи се, че предпазното действие на обезопасителния колан е свързано и предотвратява движението на тялото напред и нагоре при челен удар или при преобръщане на автомобила.При въртеливо движение тялото, макар и с поставен предпазен колан, може да се придвижва в ляво и в дясно, т.е.поставянето му не би предотвратило установеното кръвонасядане.Т.е. категорично установено е, че поставянето на обезопасителен колан не би предотвратило получаването на увреждането.

По отношение на направеното възражение за дължимостта на законната лихва за забава, съдът намира същото за неоснователно.

Съгласно чл.497 от КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по – ранната от двете дати – изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ или изтичането на срока по чл.496, ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ.

Видно от представения от ответника отказ да изплати обезщетение, същият е мотивиран с обстоятелството, че ищецът не е представил изисканите писмени данни дали във връзка с ПТП от 26.09.2021г. е образувано ДП, а в случай че е образувано да представи номера му, данни за хода на ДП и резултата от същото, копие от протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум, копие от автотехническа, съдебно – медицинска и химическа експертиза; влязъл в сила акт на компетентен орган срещу сочения за виновен водач; удостоверение за банкова сметка на ищеца; писмени данни, от които да е видно в кой автомобил е бил пътник; фактури и фискални бонове в оригинал.

Разпоредбата на чл.497, вр.чл.106, ал.3 от КЗ следва да се разбира като обективно съществуващи доказателства към момента на предявяване на претенцията и задължителни за произнасяне от ответника по същата.В случая ДП е било образувано на 25.10.2021г., като видно от диспозитива на постановлението за образуването му като пострадало лице е посочена друга пътничка в автомобила, в който се е возел ищеца, а именно – П. В. Но. Видно от материалите по делото, ищецът е бил разпитан по досъдебното производство в качеството на пострадал на 02.12.2022г., а третото лице помагач по делото – М. Г. е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП на 30.11.2022г..Протоколът за оглед на местопроизшествие се установява, че е от дата 24.08.2022г., а автотехническата експертиза е изготвена на 25.10.2022г..Т.е. към датата на депозиране на претенцияти си към ответното дружество – 18.11.2021г., ищецът не е имало как да знае дали е образувано досъдебно производство за процесното ПТП.Също така не би могъл да представи и изисканите доказателства – копие от протокол за оглед на местопроизшествие, скица, фотоалбум, копие от автотехническа и съдебно – медицинска, и химическа експертиза, изготвени по ДП, тъй като такива не само към датата на предявяване на претенцията, но и към датата на отказа – 14.02.2022г. не са съществували.

Наличието на наказателна присъда или влязло в сила НП срещу деликвента не е задължително условие за изплащане на обезщетение.В подкрепа на този извод са и разпоредбите на чл.106, ал.5 от КЗ и чл.496, ал.3 от КЗ относно забраната за изискване на доказателства, с които ползвателя на застрахователната услуга не може да се снабди, както и относно задължението на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите, когато за удостоверяването на ПТП е бил представен някой от посочените документи, включително констативен протокол за ПТП, какъвто в случая е бил приложен към претенцията на ищеца.

С оглед на гореизложеното на уважаване подлежи и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, която се претендира от датата на предявяване на претенцията пред ответното дружество до окончателното изплащане на възнаграждението.

По отношение на имуществената претенция на ищеца за заплащане на имуществени вреди в размер на 69.89 лева, съдът намира същата за неоснователна поради недоказаност.

На първо място, видно от заключението на вещото лице, изготвило съдебно – медицинската експертиза, причиненото увреждане на ищеца в резултат на ПТП не е било лекувано медикаментозно, като увреждането самооздравявало в срок от 5 до 7 дни, без да оставя последствия.Също така, вещото лице е категорично, че медикаментите, изписани в приложените две рецептурни бланки, нямат отношение към лечението на това увреждане.

От друга страна от заключението на вещото лице, изготвило съдебно – счетоводната експертиза се установява, че на ищеца е издадена една фактура от 04.10.2021г. и два фискални бона от 06.10.2021г. и от 16.12.2021г., както и, че общо заплатената сума по тях е в размер на 69.89 лева.

С оглед двете гореизложени заключения съдът намира за недоказано отношението на изписаните и закупени медикаменти към причинените на ищеца увреждания в резултат на ПТП, имайки предвид датата на настъпване на ПТП – 26.09.2021г., датата на оздравителния период – от 5 до 7 дни и първата дата, посочена в представената фактура – 04.10.2021г..

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Ищецът на основание чл.83, ал.2 от ГПК е освободен от държавна такса и разноски по делото.Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.6 от ГПК да плати по сметка на съда държавна такса за производството с оглед на уважената част от иска в размер на 50.00 лева / петдесет лева и нула стотинки /.

Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.Ж. Д. Дот АК -Хасково по чл.38, ал.2, вр.чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, вр.чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно цената на исковете.

Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съгласно чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

С оглед горното съдът с оглед уважената част от иска следва да определи размера на адвокатското възнаграждение, което ответното дружество следва да заплати на адв.Ж. Д. Димова от АК -Хасково по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие при дела с интерес от 10000.00 лева до 25000.00 лева, минималното адвокатско възнаграждение е 1300.00 лева плюс 9% за горницата над 10000.00 лева.В настоящия случай минималното адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска е в размер на 2200.00 лева / две хиляди и двеста лева /.При този изход от спора обаче и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде присъдено адвокатското възнаграждение на адв.Ж. Д. Димова от АК -Хасково, съответно на уважената част от иска, а именно в размер 110.00 лева / сто и десет лева и нула стотинки /.

На ответника с оглед изхода на делото следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от иска за неимуществени вреди, а именно за разноските, направени от същия за изготвената комплексна автотехническа и съдебно – медицинска експертиза.За същата ответника е заплатил сума в общ размер на 600.00 лева, а съобразно отхвърлената част от иска за неимуществени вреди, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 570.00 лева / петстотин и седемдесет лева /.По отношение на разноските за съдебно – счетоводната експертиза направени от ответника, то ищецът следва да му заплати пълната сума от 150.00 лева / сто и петдесет лева /, тъй като същата е изготвена с оглед на предявения иск за имуществени вреди, който е изцяло отхвърлен от съда.

Мотивиран от горното, Съдът