Решение № 4142 от 9.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2573/2022 г.

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК. С решение № 20217272/30.11.21 г. СРС, 118 с-в, по гр.д.№ 41548/20 г. е осъдил „168 часа“ ЕООД да заплати на Е. Б. С. на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД сума в размер на 2 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, причинени от публикация с текст и снимки във вестник „България днес“, бр.116 от 16-17 май 2020 г. на стр.9 и в онлайн изданието на същия вестник от 16.05.20 г. на интернет адрес https: //www.bgdnes.bg/Article/8585574 със заглавие „Бизнесмен в шивашко ателие“, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер 2000 лв. до пълния предявен размер от 5 100 лв. Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „168 часа“ ЕООД в частта, с която е уважен иска с оплаквания, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.Въззивникът твърди, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и че първоинстанционният съд е допуснала нарушение на Конституцията на РБ, Регламент ЕС 679/2016, чл.13 ЗАП и чл.45, чл.49, чл.52 и чл.53 ЗЗД.Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че снимките са направени без знание на ищцата, тъй като същите са направени на тротоара пред шивашкото ателие, което е публично място и в случая не се изисква съгласие /чл.13 от Закона за авторското право и сродните му права/.Поддържа становище, че ищцата може да бъде фотографирана на публично място без нейно съгласие и снимката й да се публикува във вестника наред с тази на друг участник в срещата им на улицата, което не представлява противоправно деяние.Неправилно съдът е осъдил ответника и за текста под снимката.Въззивникът поддържа становище, че в текста не е написано, че тя е собственик на ателието, а че го стопанисва, което е тъждествено с дейността „да помагаш“.Недопустимо е с гласни доказателствени средства да се доказват правоотношения по полагане на труд.Излага твърдения, че претендираните от ищцата вреди не са пряка и непосредствена последица от статиите, а от субективното възприемане на снимките и че отговорността на издателя не може да се търси, тъй като изявленията не са клеветнически и не съставляват обида.Твърди, че бизнесменът А.Н. е публична личност и поведението му е обект на засилен медиен интерес.Изразява становище, че ищцата не е ангажирала доказателства твърдените вреди върху емоционалното й състояние от кои точно факти и обстоятелства от статията са възникнали.Твърди, че размерът на обезщетението не е определен съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД.Моли съда да отмени обжалваното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло иска или да намали размера на присъденото обезщетение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответницата по въззивната жалба- Е. Б. С. оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно и обосновано, а възраженията на въззивника са неоснователни.Поддържа становище, че по делото са събрани безспорни доказателства, които установяват настъпването на посочените в исковата молба вреди, причинна връзка, противоправното виновно поведение на служители на ответника при изготвяне и публикуване на статиите.Твърди, че по делото не се е доказало, че е от особена важност и обществен интерес заснемането и публикуването на снимки на бизнесмена А.Н. и че в конкретния случай общественият интерес надхвърля личния-изображението на ищцата е разпознаваемо, тя не е публична личност, не е попаднала случайно в кадър на обществено място, тя и заниманията й не представляват особена важност и обществен интерес.Твърди, че с публикуването на процесната статия ответникът е нарушил общата забрана да се вреди другиму, предвидена в чл.45 ЗЗД вр. чл.32 КРБ.Оспорва като неоснователни оплакванията на въззивника за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на нормата на чл.52 ЗЗД.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД.Ищцата- Е. Б. С. твърди, че във вестник „България днес“, бр. 116 от 16-17 май 2020 г, на стр. 9, в статия със заглавие „Бизнесмен в шивашко ателие“ са публикувани четири снимки, на които е тя, направени и публикувани без нейно знание и съгласие.В онлайн изданието на същия вестник от 16.05.2020 г. с линк bgdnes.bg/Article/8585574 е публикувана статия със същото заглавие и са публикувани същите четири нейни снимки без нейно знание и съгласие. Твърди, че са нарушени правата й по чл. 32, ал.2 от Конституцията. Твърди, че собственик на медиите е ответното дружество и че за снимките е разбрала след многобройни обаждания от нейни познати и роднини. Особено впечатление на децата й-на 35 г. и на 32 г. им е направила снимката, на която А.Н. я целува.Нейни познати са я питали от кога е гадже на Н..На 01.06.20 г. е отишла на почивка в Созопол, където хората я познават и са я питали иронично откога е толкова популярна и кой е този, с който се целува на снимката.Ищцата твърди, че е получила упреци от децата си, били са подложени на риск отношенията й с близките й хора.Публикуването на снимките се е отразило на уважението, което децата й изпитвали към нея, както и на работата й- станала е разсеяна и неспокойна, била е много ядосана още след първите реакции, плачела е по цяла нощ, тъй като се е ползвала с авторитет и публикуването на снимките е навлизане в личното й пространство.Оттогава не се среща с този човек спокойно, у нея е възникнал страх и стрес, че при всяка нейна среща с лице, което представлява някакъв медиен интерес, ще бъде снимана и представена в медии, дори и извън контекста на срещата и нейна снимка ще се появи по страниците на вестниците и онлайн изданията и свободата й на придвижване, срещи и общуване е застрашена.Твърди, че в текста на статията са изложени неверни твърдения, че стопанисва ателието, което е предизвикало смут и разногласие между нея и собственичката на ателието и е подложило на изпитание дългогодишното им приятелство.От публикуването на процесните снимки ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически изживявания, чувство на безпокойство, стрес, безсилие, страх, притеснение от възможността в ежедневието си да бъде снимана и публикувана без нейно съгласие, създало й се е впечатление за непрекъснато наблюдение, следене, заснемане и поддържане на това състояние в периода след публикуване на снимките до момента на подаване на исковата молба.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5 100 С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Признава, че материалът със снимки е публикуван във в. „България днес“ от 16-17 май 2020 г., брой 116: „Бизнесменът в шивашко ателие“ и в каре: „Бизнесменът А.Н. посети своя позната в шивашко ателие … Н. се разцелува с жената, стопанисваща ателието, след което взе поръчката си с ръчно правени орнаменти.“ Твърди, че на едната снимка се вижда, че ищцата и Н. позират с поръчката на бизнесмена в неговата ръка. Оспорва твърдението, че снимките са правени без знание на ищцата, като заявява, че същите са направени на тротоара пред шивашкото ателие, което е публично място, за което не се изисква съгласие съгласно чл. 13 от Закона за авторското право и сродтите му права. Твърди, че бизнесменът А.Н. е публична личност, заснет е на публично място и снимките са получени от фотографите с уверението, че въпросните лица знаят, че ги снимат.Позовава се на Регламент ЕС 678/2016 и твърди, че вредите не са пряка и непосредствена последица от статиите, а от субективното възприемане и отнасяне към снимките и че отговорността му не може да бъде ангажирана, тъй като изявленията не са клеветнически, нито са обидни. С доклада по делото първоинстанционният съд е приел за безспорно обстоятелството, че материалът със заглавие „Бизнесмен в шивашко ателие“ със снимки, на които е ищцата, е публикуван във в. „България днес от 16-17 май 2020 г.“, брой 116. Видно от приложените копия от онлайн изданието на посочения електронен адрес и от вестника в статията е посочено: „Бизнесменът А.Н. посети своя позната в шивашко ателие…Н. се разцелува с жената, стопанисваща ателието, след което взе поръчката си с ръчно правени орнаменти…“.Публикувани са и снимки, на които е и ищцата с А.Н.. В съдебно заседание на 08.06.21 г. първоинстанционният съд е обявил за безспорно между страните, че ответникът „168 часа“ ЕООД към месец май 2020 г. е възложител на работата на журналистите във в. „България днес“, електронно издание с адрес: www.bgdnes.bg, както и вестник „България днес“ на хартиен носител. Разпитаната по делото свидетелка И.Г. твърди, че познава Е. покрай приятелката й Ц...М., собственик на шивашко ателие в кв. „Изток“.Твърди, че Е. е дългогодишна съседка и приятелка на собственичката на ателието и идва да й помага.В края на месец май 2020 г. свидетелката е посещавала по-често ателието и един ден е видяла Е. да излиза от него разстроена.Тя й е разказала за статията, публикувана във вестника.Ищцата е имала неприятности с Ц., защото в статията пише, че тя е собственик на ателието.Братът на Е. и самата тя са станали обект на подигравки.Твърди, че т.н. поръчки всъщност са парченца плат с бродирано нещо като мече или куче, двойно тъкано, което се използва за сядане пред ателието. След публикуването на статията Е. и Ц. са си развалили отношенията, дистанцирали са се и почти до края на лятото свидетелката не е виждала Е., а на въпроси към Ц. тя е отговаряла, че засега друг ще й помага.Е. й е казала, че няма нищо общо с този човек, който е техен клиент, но не й е близък.При случайна последваща среща на свидетелката с ищцата тя й е споделила, че не се чувства добре и че случката я е опозорила, не е очаквала, че ще стане така, много хора са й се обадили. По делото е разпитан и свидетеля С.Д., който работи при ответника като репортер в отдел „Светски“.Свидетелят твърди, че работата им е възложена от техния началник отдела.Твърди, че са получили информация, че господин Н. ще бъде в района на ателието и с колежката му В. С., която е написала текста, са отишли да го видят.Видели са го, че влиза в ателието с въпросната дама, с която са се разцелували приятелски.Опитали са се да направят интервю с него, но той ги е отклонил.Те са били на тротоара, дамата е била седнала на стол.Свидетелят не знае коя е жената, която е снимана, видял е тя да му дава някакви неща от ателието, не са питали никого за това чие е ателието.Твърди, че двамата с колежката му обикалят и молят хората за интервю, като неговата задача е да говори с хората.Не са успели да говорят с г-н Н., който е взел нещо като пано или рисунка и се е качил в автомобила си.Снимките са направени от фотограф.Екипът е бил на отсрещния тротоар през улицата.Не са питали дали могат да им направят снимки, но трябва да се е виждало, че се правят снимките, защото фотоапаратът е голям.Снимките са били насочени към Н.. Свидетелят В.С.-съпруг на ищцата твърди, че една вечер през месец май ищцата се е прибрала много разстроена заради статия във вестник „България днес“.В продължение на месеци ищцата изпитвала притеснения, несигурност, имала е нарушения в съня, плакала е.Това състояние е продължило до месец февруари 2021 г.Свидетелят е присъствал на обсъждане с други хора на тези снимки.В Созопол, откъдето е ищцата, приятели и съседи са й се подигравали, наричали са я мутреса, заради което се е скарала с много хора.Никой не я е питал дали може да я снима.Тя е била в шок от това, че се е видяла във вестник и от написаното.След публикуване на снимката се е скарала с Ц.- собственичката на ателието, с която са съседи в жк „Дружба“ и на която е ходила да помага.Ц. е обвинила ищцата, че се е представила за собственик на ателието.Близо месец и половина ищцата не е искала да излезе от вкъщи.Заснетите парчета плат са нещо като възглавнички, за да сядат хората на тях. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: За да е налице фактическия състав на чл.49 ЗЗД, е необходимо да се установи наличието на вреди, които да са причинени от лице, на което ответникът е възложил някаква работа и да са в причинна връзка с виновно противоправно деяние при или по повод извършване на възложената работа, като вината се предполага до доказване на противното. За да уважи частично предявения иск първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено, че ищцата е собственик на ателието, поради което твърдението, че стопанисва същото, е невярно.Приел е, че лицата, работили по статията, не са положили никаква грижа да съберат и проверят надлежно информацията, изнесена в статията.Установено е също, че заснетите на снимката изделия не са предмет на изработка за конкретния клиент, а са предназначени за сядане пред ателието.Не е доказано снимките да са извършени със знание и позволение на заснетите лица.Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Д. в частта, в която твърди, че се е опитал да вземе интервю с А.Н., но той е отклонил поканата, тъй като са уклончиви и нелогични-свидетелят твърди, че са се намирали на отсрещния тротоар, което местоположение не предполага ясно афиширано желание да се проведе разговор с лицето, към което журналистът е проявил интерес.Съдът не е кредитирал показанията и относно твърдението, че лицата би трябвало да са видели, че били снимани.Поради това съдът е приел, че е реализирано виновно противоправно поведение от лица, на които ответникът е възложил работа, изразяващо се в съставяне и публикуване на печатни материали, съдържащи непроверени неверни твърдения за ищцата и заснемане и публикуване на нейни снимки без нейното знание и разрешение, като се е позовал на чл. 32, ал. 2 от КРБ.Съдът е изложил мотиви, че не се твърди и не се установява ищцата да е публична личност, поради което заснемането й и публикуването на нейния образ в разпространените издания на хартиен и електронен носител съставлява необосновано с обществен интерес навлизане в личната сфера и нарушаване на конституционно гарантираното право да не бъде фотографирана без нейно знание.Съдът е отхвърлил и възраженията на ответника, че оповестяването на лични данни на ищцата чрез разпространение на нейна снимка може да се приеме като право и задължение на журналистите, като е изложил мотиви, че подобен превес на право на свободно упражняване на професията над личната сфера на физическо лице, за което няма каквито и да било категорични доказателства, че е публично известно, не е регламентиран и не е оправдан.Приел е за доказано, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от публикуването на процесните статии, изразяващи се в преживян стрес, безпокойство, притеснение и смущение на нормалния ритъм на живот, които интензивно са продължили около месец и половина, в който са предизвикали у нея нежелание да излиза от дома си, а за периода от май 2020 г. до февруари 2021 г. са били със засилен интензитет, постепенно са затихнали, но е останало неприятно усещане и притеснение и впоследствие.Ищцата е била подложена на подигравки и обсъждане от трети лица, което допълнително е рефлектирало негативно върху емоционалното състояние, като е определил размера на вредите на 2 000 лв.При определяне на размера на вредите съдът е съобразил вида, интензитета и продължителността на периода, през който са търпени, като е отчел и обстоятелството, че голяма част от тях се дължат на субективното възприемане на представената информация от третите лица и проявеното от тях отношение към ищцата и в този смисъл не е налице пряка причинна връзка с поведението на служителите на ответника. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Решението е постановено след анализ на всички относими към предмета на спора доказателства, не се установи да е допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби. От събраните доказателства се установи, че служители на ответника са публикували статия и снимки, на които е ищцата заедно с А.Н., направени без нейно съгласие. Твърдението на въззивника, че ищцата обективно е могла да възприеме, че я снимат предвид обстоятелството, че фотоапаратът е голям, не е доказано и е само предположение, още повече, че служителите на ответника са били на отсрещния тротоар.Дори и ищцата да е могла да възприеме този факт, не е доказано тя да е дала съгласие за това.Съгласно чл.32, ал.3 КРБ никой не може да бъде фотографиран без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. По делото не се установи наличие на твърдяната хипотеза на чл.13, ал.2 т.1 от ЗАПСП, тъй като същата касае съгласие на изобразеното лице относно авторските права върху фотографии или др. произведения на изобразителното изкуство /в този смисъл-определение № 4156/23 г., гр.д.№ 320/23 г., ВКС, II ГО; решение № 13/21 г., гр.д.№ 4896/19 г. на ВКС, IV ГО/.Не е налице и хипотезата на дерогиране на забраната по чл.32, ал.2 КРБ, предвидено в Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, регламентиращ защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни, доколкото същите не са уредени в цитирания от въззивника Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г.Съгласно чл.4, т.1 от цитирания регламент „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано /„субект на данни“/; физическо лице, което може да бъде идентифицирано е лице, което може да бъде идентифицирано пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.Съгласно чл.4, т.2 „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.В практиката на СЕС се приема, че образът на лицето, заснето с камера, представлява „лични данни“ по смисъла на чл.2, б. „а“ от Директива 95/46 доколкото позволява да се идентифицира засегнатото лице /решение от 11.12.2014 г. по дело С-212/13 г., т.22/. Съгласно чл.25з, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот.Заснемането на ищцата без нейно знание е противоправно поведение, с което са надхвърлени границите на свободно изразяване и разпространяване на мнение, установено в чл.39, ал.1 КРБ и на правото да се търси, получава и разпространява информация съгласно чл.41, ал.1 КРБ, поради което независимо че твърденията не са клеветнически или обидни, е налице деликт, извършен от служители, на които ответникът е възложил дейност и същият следва да понесе имуществена отговорност.Процесните снимки не са във връзка с професионална или обществена дейност на А.Н., нито касаят въпроси от обществен интерес, а са свързани с личния живот на заснетите лица. Ирелевантно за ангажиране на отговорността на ответника е обстоятелството, че в статията не пише, че ищцата е собственик на ателието, а че го стопанисва доколкото понятието „стопанисва“ е близко по съдържание на понятията „управлява“, „ръководи“, а не е равнозначно на „помагам“.Употребата на синоним на понятието „собственик“ не освобождава от отговорност ответника, тъй като също се касае за публикуване на непроверена информация, а се касае до непотвърдено предположение на авторите на статията. От събраните гласни доказателства се установи, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, неудобство, страх, смущения в съня, разрив в отношенията с трети лица, вкл. със собственичката на ателието, на която е ходила да помага.Това състояние е продължило около 9 месеца, като същото се дължи на противоправното поведение на служители на ответника, разпространили процесните статии и снимки, а не е последица изключително от субективното възприемане на информацията. Неоснователни са оплакванията на въззивника, че размерът на обезщетението не отговаря на критериите на чл.52 ЗЗД.Присъдената от съда сума е справедлива и съответства на преживените от ищцата негативни емоции и преживявания, установени от свидетелските показания, като при определянето им първоинстанционният съд е преценил всички относими критерии, като вида, продължителността, интензитета на търпените вреди, съобразил е и обстоятелството, че не всички вреди са последица от деликта, а част от тях се дължат на оценките на трети лица. Други мотивирани оплаквания във въззивната жалба не са посочени, а съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.второ ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея. Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди. Независимо от изхода на спора разноски в полза на въззиваемата не следва да се присъждат, тъй като пред настоящата инстанция не е представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно какъв е размера на уговорения хонорар и вида на заплащането му с оглед разясненията, дадени с т.1 от ТР № 6/06.11.13 г. по т.д.№ 6/12 г. на ОСГТК.Представения списък и разписка са подписани едностранно от процесуалния представител и не могат да заместят липсата на договор между страните. Водим от горното съдът