Решение № 256 от 29.12.2025 г. на Районен съд - Девня по дело № 48/2022 г.

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от Солвей соди АД, ЕИК: 813109388, срещу НП № 104 / 06. 01. 2022 г. на Председател ДА – ДРВЗ. Със същото на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН и на основание чл. 62, ал. 1 от ЗЗНН е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 11 108 705. 00 лв. /единадесет милиона сто и осем хиляди седемстотин и пет лв./.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че същото е законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на разноски, при прекомерност на такива за другата страна.

ТО – Девня – РП – Варна, редовно призовано, в съдебно заседание не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

Възз. Солвей соди АД стопанисвал разположено в землището на гр.

Девня, обл. Варна химическо предприятие, в чийто производствен процес използвал като гориво нефтен кокс, в смес с въглища.

С Разпореждане № Р – 12 – 179 / 29. 04. 2021 г. на Заместник председател ДА – ДРВЗ, на възз. Солвей соди АД било определено да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации от 44 434. 819 т. котелно гориво, а с Разрешение за замяна № РЗ – 12 – 58 / 07. 06. 2021 г. на Председател ДА – ДРВВ, горепосоченото гориво било заменено с такова за дизелови двигатели, при същото количество. Краен срок за изпълнение на горното бил 01. 07. 2021 г. На 30. 08. 2021 г. свид. Г. Ж. Ж. – служител при ДА – ДРВЗ извършил документална проверка при която установил, че въззивникът съхранявал в друга държава - членка на Европейския съюз – Република Словения 22 217. 410 т. гориво за дизелови двигатели, респективно не бил изпълнил указаното в частта за останалите 22 217. 410 т. такова гориво.

Съставен бил АУАН, предявен и подписан с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Ноторно известно е, че всяка санкционна разпоредба /в случая чл. 62, ал. 1 от ЗЗНН/ следва да съответства на европейското законодателство, в частност на разбирането за съразмерност и пропорционалност между нарушение и санкция. Действително всяка държава – членка има право самостоятелно да определя размера, но наказанията следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Директивите не съдържат правила за определяне на санкциите на национално равнище и по - специално не предвиждат изрично критерии за преценка на пропорционалността им. Но при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условия, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Въпреки това те са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност /решения по Urbаn, C – 210 / 10, EU: C: 2012: 64 и по EL – EM - 2001, C – 501 / 14, EU: C: 2016: 777/. Видно от същите, санкционните мерки, предвидени в националното законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най - малко ограничителната и причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели.

В този контекст СЕС е приел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават основния принцип на пропорционалност. Последното е задължително за държавите – членки що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и на правилата относно тежестта на санкциите, но и до преценка на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера им /решения по EL – EM - 2001, C – 501 / 14, EU: C: 2016: 777 и по обединени дела Euro - Team и Spiral – Gep/.

Тези условия в случая не са изпълнени при приемане на национални санкционни разпоредби – специално за чл. 62, ал. 1 от ЗЗНН, доколкото се предвижда санкция в абсолютен размер – 500 лв. на тон върху количествата несъздадени запаси, като не се дава никаква възможност при налагането да се отчитат смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства, както и да бъдат преценявани различни елементи – например вид и количество на гориво, причини поради които задължението не е изпълнено, поредност на нарушението и други.

Още с решение по Urban, С – 210 / 10, ЕU: C: 2012: 64 СЕС е постановил, че налагането на санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза.

Безспорно няма как визираното от европейската практика да се тълкува в смисъл, че задължава съда да замести законодателя. Въпреки това съгласно постоянната съдебна практика произтичащото от дадена директива задължение за държавите – членки да постигнат предвидения в нея резултат, както и задължението им по чл. 4, § 3 от ДЕС и на чл. 288 от ДФЕС да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на това задължение, тежи върху всички органи на държавите, вкл. и върху съдебните органи /решения по C – 184 / 15, по C – 197 / 15, EU: C: 2016: 680, по Pantuso и др., C – 616 / 16, по C – 617 / 16, EU: C: 2018: 32, по Crespo Rey, C – 2 / 17, EU: C: 2018: 511/. Съгласно същите, за да изпълни това задължение, принципът за съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на правото на Съюза и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от него цел. Така задължението на национален съд да се позове на съдържанието на правото на Съюза, когато тълкува и прилага релевантните норми на вътрешното право, е ограничено от общите принципи на правото и не може да служи като основа за тълкуване contra legem на националното право /решение по Pоpperl, C – 187 / 15, EU: C: 2016: 550/. В решението е прието, че въпреки това от постоянната съдебна практика следва също, че ако не е възможно такова съответстващо тълкуване, националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частно - правните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

Тъй като разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от ЗЗНН не допуска извършването на преценка относно тежестта на санкцията и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на нейния размер, а предвижда абсолютен размер и доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагане на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на относимите директиви, поради което и единствения такъв, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частно - правните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат – в конкретния случай санкция в размер на 11 108 705. 00 лв. /единадесет милиона сто и осем хиляди седемстотин и пет лв./.

Горното е достатъчно основание за цялостна отмяна, доколкото е процесуално нарушение от категорията на абсолютните такива, като практиката на административните съдилища по идентичен случай /напр. Решение от 28. 07. 2020 г. по КАНД № 126 / 2020 г. на АС – Русе / и в частност на Административен съд – Варна по подобни случаи е константна /решенията през годините са десетки, като настоящия състав ще визира само последните пет - Решение № 12644 / 18. 11. 2025 г. по КАНД № 2011 / 2025 г. на АС – Варна, Решение № 12570 / 17. 11. 2025 г. по КАНД № 1916 / 2025 г. на АС – Варна, Решение № 12588 / 17. 11. 2025 г. по КАНД № 1336 / 2025 г. на АС – Варна, Решение № 11755 / 29. 10. 2025 г. по КАНД № 1929 / 2025 г. на АС – Варна, Решение № 8207 / 21. 07. 2025 г. по КАНД № 1078 / 2025 г. на АС – Варна/, но за пълнота следва да бъде добавено и следното:

В Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р – 12 – 179 / 29. 04. 2021 г. на Заместник председател на ДА – ДРВЗ е посочено, че се издава на основание чл. 7, ал. 1, т. 8 от ЗЗНН /касае поддържане на индивидуални нива на запаси/, чл. 8, ал. 2, т. 3 от ЗЗНН /касае съхранение на индивидуални нива на запаси/, чл. 8, ал. 5 от ЗЗНН /касае делегиране на правомощия/, чл. 12 от ЗЗНН /касае създаване и поддържане на запаси/, чл. 23 от ЗЗНН /касае създаване, съхраняване и обновяване на индивидуални нива на запасите/. В диспозитива на визираното разпореждане не е посочено какво се разпорежда, доколкото в т. 1 е записано: „определям на Солвей соди АД … нива на запаси за извънредни ситуации …“, т. е. има неяснота за създаване на запаси /чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН/ или поддържане на такива /чл. 17, ал. 2 от ЗЗНН/ е издаденото, а горното е от съществено значение, доколкото в случая се твърди, че въззивникът е нарушил чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН. Налице е и несъответствие между посочената норма – чл. 7, ал. 1, т. 8 от ЗЗНН /касае издаване на разпореждане за поддържане на запаси/ и словесното разпореждане в т. 2 от него, което е за създаване на такива.

С Разрешение за замяна № РЗ – 12 – 58 / 07. 06. 2021 г. на Председател ДА – ДРВВ, първоначално определеното като вид гориво – котелно било заменено с такова за дизелови двигатели, при същото количество. Същото подлежи на обжалване по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, като на основание чл. 166, ал. 1 от АПК оспорването спира изпълнението на административния акт. Наличието на това води до резонния извод, че предварително изпълнение е било налице единствено относно първоначално определеното гориво, но не и относно заменилото го като вид, респективно за въззивникът не е имало задължение относно дизеловото гориво, а именно относно него е ангажирана административно – наказателната му отговорност.

Посоченото също е достатъчно основание за цялостна отмяна, доколкото са процесуални нарушения от категорията на абсолютните такива, като Административен съд – Варна се е произнесъл по абсолютно идентичен случай /Решение № 206 / 23. 02. 2022 г. по КАНД № 2721 / 2021 г. на АС – Варна/, но за пълнота следва да се добави и следното:

При определяне на запасите от гориво като вид и количество е следвало да се съобрази възможността на въззивника да изпълни исканото. Безспорно интересите на Република България са с приоритет, но резонен се явява въпроса дали вмененото на въззивника е било възможно да се изпълни. Отговор на този въпрос би дал анализ на обективната действителност, а тя е била следната: първоначалното разпореждане е от 29. 04. 2021 г., замяната е от дата 07.

6. 2021 г., крайния срок за изпълнение е до дата 01. 07. 2021 г., т. е. кратки срокове, количество и вид на горивото – 44 434. 819 т., първоначално котелно, впоследствие дизелово, т. е. голям обем, места за съхранение – строго специфични, при това със строг лицензионен режим, т. е. дали са били налични или тепърва трябва да се изграждат / наемат, приложимост на горивото - не пряко в производствения процес, а с периферно използване, т. е. да се съобрази в какъв обем е нуждата, все детайли които държавния орган е трябвало да съобрази.

Естествено при неправилна преценка е нормално да се получи неизпълнение, но по – важното е, че от една страна това не води до създаване на запас, т. е. гарантиране интересите на държавата ни, а от друга с оглед размера на санкцията пряко влияе върху финансовата стабилност на субект, развиващ производствена дейност на територията ни, вследствие на което осигурява доста работни места, респективно доходи за населението, данъци за хазната.

Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на Солвей соди АД, ЕИК: 813109388 следва да се присъди сумата от 23 886. 00 лв. /двадесет и три хиляди осемстотин осемдесет и шест лв./, представляваща направени по делото разноски.

С оглед изложеното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН