Решение № 439 от 4.3.2025 г. на Административен съд - Враца по дело № 727/2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл.64, ал.4 ЗУСЕСИФ.

Образувано е по жалба на Община Враца, представлявана от •• –•Община Враца, срещу Решение №РД-02-36-1023/07.11.2022г. на Зам. министър на МРРБ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“ (УО на ОПРР), за отказ за верификация и плащане на разходи в общ размер на 1 707 082, 53 лева, от които не се верифицират разходи в размер на 962 081, 07 безвъзмездна финансова помощ и не се признават разходи в размер на 745 001, 46 лева, отчетени като собствен принос. Твърди се, че оспореното решение е незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие на материалния закон. Излагат се съображения за това и се прави искане за отмяна на решението, с което се приемат недопустими разходи в размер на 1 707 082, 53 лева, по проект „Реконструкция, ремонт и внедряване на мерки зе енергийна ефективност на образователни институции“ по ОП „Региони в растеж 2014-2020г.

В с.з. жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът - Заместник министър на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на УО на „ОПРР 2014-2020“, чрез процесуалния си представител адм.П.П. в писмен отговор и в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и излага съображения за законосъобразност на оспореното решение и като такова да остане в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

По делото по искане на ответника е допусната и назначена комплексна съдебно-икономическа- техническа експертиза, която да даде отговор на въпросите поставени от него. Жалбоподателят не е взел становище по искането за допускане на експертиза, нито е участвал в заседанието по изслушване на вещите лица.

Участващия в делото прокурор излага доводи за допустимост и частична основателност на жалбата. Според представителя на Окръжна прокуратура намира, че жалбата касаеща разходите за игралната площадка в ППМГ „А. И Ц“ ••• е основателна, тъй като необходимостта от извършването на такива разходи е възникнала след премахване на първоначалното покритие, което не може да бъде предвидено. Според прокурора в останалата част, жалбата се явява неоснователна.

Така както е подадена жалбата, спорът между страните касае правилно ли са определени за недопустими разходи в размер на 1 707 082, 53 лева, по проект “Реконструкция, ремонт и внедряване на мерки за енергийна ефективност на образователни институции“ по ОП „Регион в растеж“ 2014-2020г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Между Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Управляващ орган на Оперативно програма „Региони в растеж 2014-2020“ и Община Враца, представлявана от ••• Общината е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2014-2020 процедура на директно предоставяне BG16RFOP001-1.019 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020-•••“, част от процедура BG16RFOP001-1.0 0 1 -039 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020“ № от ИСУН - BG16RFOP001-1.019 -0001-С01 и № РД-02-37-136/04.10.2017г., предвиждащ предоставяне на БФП (100%) в максимален размер до 6 385 000, 00 лева за изпълнение на проектно предложение BG16RFOP001-1.019 -0001 „Реконструкция, ремонт и внедряване на мерки за енергийна ефективност на образователни институции. Договорът е сключен при Общи условия, приложени към него (класьор 2, приложение 9 и 10).

Във вр. с изпълнение на договора на 21.05.2021г. чрез ИСУН 2020 от Община Враца е подадено искане № 6 за окончателно плащане, придружено с окончателен технически и финансов отчет.

С кореспонденция № BG16RFOP001-1.019 -0001-С02-М142/02.11.2021г. е изпратено писмо до бенефициента, с което е поискано допълнения/пояснения по искането за окончателно плащане /прил.3/. Във вр. с писмото от Община Враца е депозирано писмо рег. № BG16RFOP001-1.019-0001-С02-М146/06.12.2021г. до Ръководителя на УО на ОПРР/прил.4/, като по отношение на информацията касаеща техническия и финансовия отчет са дадени пояснения и допълнения.

При извършена документална проверка на искането за окончателно плащане с Решение №РД-02-36-952/27.07.2021г. на Зам. министър на МРРБ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“ е направен отказ за верификация и плащане на разходи, в общ размер на 1 707 082, 53 лева, поради липса на предвидените в чл.62, ал.2 ЗУСЕФСУ условия, във вр. с чл.57, ал.1, т.2 и т.3 ЗУСЕФСУ. С решението е отказана верификация и плащане на разходи, като същите са изрично посочени от т.1 до т.6, т.8, т.10 в решението, като по отношение на всяка една точка е посочено какво е констатирано при извършената документална проверка и мотиви за съответния отказ. Посочено е в решението, че не се верифицират и не се признават разходи на основание чл.57, ал.1, т.2 и т.3 ЗУСЕФСУ, като по всяка точка е посочено конкретното основание, както следва:

1.С оспореното решение не са признати в размер на 745 001, 46 лв. (седемстотин четиридесет и пет хиляди и един лев и 46 ст.), отчетени като собствено съфинансиране в искане за плащане, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ. Ръководителя на УО е приел, че съгласно актуалния бюджет по проекта не е предвидено наличието на разходи, финансирани със собствен принос на бенефициента. Бенефициентът е отчел разходи, които не са заложени в актуалния бюджет на проекта. Съгласно чл. 8 от АДБФП всеки непредвиден в проектното предложение разход или различен от предвидения, с изключение на разходите за строително- монтажни работи, който възникне при изпълнението на проекта, и който не е включен в бюджета на проекта посредством допълнително споразумение, се счита за недопустим и не подлежи на верификация. Изискването даден разход да е включен в одобрения проект, за да се счита за допустим, е заложено и в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ). В резултат от гореописаното, разходите в размер на 745 001, 46 лева, отчетени като собствено съфинансиране, не са признати поради липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ условия във връзка с чл.8 от сключения АДБФП № В016КГОРОО 1-1.019-0001-С02.

1. Не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 63 018, 00 лв. (шестдесет и три хиляди и осемнадесет лв.), отчетени като безвъзмездна финансова помощ в искане за плащане, поради липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) условия във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) и на основание чл. 8 от сключения АДБФП между МРРБ и община Враца. При извършената документална проверка на искане за окончателно плащане с рег. №6/21.05.2021г. по сключен АДБФП № ВО16КРОРОО1-1.019-0001-С02, проект „Реконструкция, ремонт и внедряване на мерки за енергийна ефективност на образователни институции“ е установено, че бенефициентът е отчел разходи, подробно посочени в таблица, които не са заложени в одобреното проектно предложение. Това са разходи за доставка, които според Ръководителя на УО са основна дейност по проекта и ако в проектното предложение се предвижда извършване на доставка, то бенефициентът би следвало да заложи изпълнението на такава дейност, но в раздел „План за изпълнение/Дейности по проекта (информацията)“ на формуляра за кандидатстване не е включена дейност „Доставка“ или сходна такава. Бенефициентът е отчел горепосочените разходи по бюджетния ред за разходи за СМР, тъй като в бюджета на проекта в раздел „IV. Разходи за материални активи“ не са заложени разходи за доставка, което потвърждава, че такава не се предвижда в проектното предложение. Независимо, че разходите за доставка на оборудване и обзавеждане са допустима категория разходи, съгласно Насоките за кандидатстване по процедура В016КГОР001-1.001-039 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020” (Насоките), това не означава че те не трябва да бъдат одобрени в рамките на проектното предложение и съответно да станат част от АДБФП. Обърнато е внимание, че съгласно т.5.4.7 от Насоките е заложено при доставка на оборудване/обзавеждане на етапа на подаване на проектното предложение следва да бъдат представени остойностени технически спецификации, а такива няма, съответно не са разглеждани и одобрени. С оглед на това е прието липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ условия във връзка с чл.26, ал.1 от ЗУСЕФСУ, а разходите за доставка в размер на 63 018, 00 лева за недопустими, поради което не подлежат на верификация.

1. Не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 175 361, 86 лв. (сто седемдесет и пет хиляди триста шестдесет и един лв. и 86 ст.), отчетени като безвъзмездна финансова помощ в окончателното искане за плащане, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) условия във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) и на основание чл. 23, ал. 5 във връзка с чл. 23, ал. 3 от сключения АДБФП между МРРБ и община Враца.

В искане за междинно плащане №3 бенефициентът е отчел непредвидени разходи по три договора с изпълнители, които УО на ОПРР 2014-2020 не е верифицирал с Решение № РД-02-36-1397/14.10.2020г. като е дал възможност на бенефициента да поиска повторно неверифицираните разходи при представяне на всички необходими документи, доказващи съответствието на отчетените разходи с горепосочената хипотеза. За другите три обекта, включени в обхвата на проекта, разходи, декларирани като „непредвидени“ са отчетени в искане за окончателно плащане № 6.

3.1По договор № В016КРОРОО 1-1.019-0001-СО1-8-004/05.06.2018 г. с изпълнител К.Т.ООД за обект „ПМГ „А.И. Ц.“.

В първоначално представения пакет отчетни документи на искането за окончателно плащане бенефициентът отново не представя обосновка за непредвидените разходи, заедно със съответните подкрепящи документи, обосноваващи необходимостта от изпълнението им, както и анализи на единична цена. В тази връзка с писмо с изх. № 99-00-6-445-[13]/02.11.2021 г., изпратено с кореспонденция № ВС 16КРОРОО1 -1.019-0001-С02-М142/02.11.2021 г. в ИСУН 2020 от бенефициента е изискано да представи необходимите документи. С коригирания пакет отчетни документи Община Враца е представила становище по отношение на дейностите предхождащи полагането на каучуковата настилка, като не е представила становище по отношение на отчетените разходи за решетки на радиатори. С оглед на това УО на ОПРР 2014-2020 не е приел, че представената обосновка доказва, че отчетени видове СМР отговарят на хипотезата за непредвидени разходи, а именно, че „към момента на разработване и одобряване на технически или работен инвестиционен проект обективно не са могли да бъдат предвидени“. Като съображения е изложил, че съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти всяка проектна част на техническия проект съдържа количествена сметка. Към АДБФП е приложен проект по част Архитектура и количествена сметка към него, които не предвиждат изпълнение на каучукова настилка, а изпълнение на „Доставка и подмяна на изкуствена трева в спортна площадка футбол“ с количество 210 кв.м. Представената на етапа на кандидатстване обобщена количествено-стойностна сметка (КСС), подписана от кмета на община Враца, не съответства на обобщената количествено-стойностна сметка към одобрения инвестиционен проект. Вместо предвидената по проект подмяна на изкуствена трева, представената към проектното предложение КСС съдържа позиция „Доставка и подмяна на каучукова настилка в спортна площадка футбол“ с количество 480 кв.м. На УО на ОПРР 2014-2020 не са представени документи за извършените промени в одобрения инвестиционен проект и КСС към него. На практика реално изпълнените дейности не отговарят на одобрения инвестиционен проект, което не се дължи на непредвидени обстоятелства, а на действия на бенефициента по промяна на проекта, при които не е положена дължимата грижа за постигане на пълното му съответствие с добрите строителни практики. Според УО на ОПРР 2014-2020 е било обективно възможно всички необходими видове СМР за обект „ПМГ „А. И. Ц.“ да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа от страна на проектантите и бенефициента, за което излага подробни съображения.

3.2 По договор № ВО16КБОРОО1-1.019-0001-СО1–8-003/ 22.05.18г. с изпълнител ОПАЛ 94 АД за обект „ЦДГ „•••“ са отчетени като непредвидени разходи в размер на 5 378, 59 лева за мълниезащитна инсталация. Ръководителя на управляващия орган, , след като се е запознал с техническия паспорт и Доклад за резултатите от обследването за установяване на техническите характеристики за обект ЦДГ ••• е приел, че необходимостта от подмяна на мълниезащитната инсталация не се дължи на непредвидено обстоятелство, тъй като в тези документи е записано, че инсталацията е в лошо състояние и следва да се вземат мерки за възстановяване на разкъсани заземителни точки. Според ответника бенефициента не само е знаел за необходимостта от подмяна на мълниезащитната инсталация на сградата на етапа на подаване на проектното предложение, а е бил длъжен представи проектно предложение, което включва такава дейност.

3.3 По договор № ВО16КРОРОО 1-1.019-0001-СО1-8-006/14.09.18 г. с изпълнител Р. ЕООД за обект „ОДЗ „••“ са отчетени като непредвидени разходи в размер на 38 818, 72 лв. с ДДС, но Община Враца не е представила изисканото при документалната проверка и при проверката на място, становище за съответствието на отчетените разходи с хипотезата за непредвидени разходи. Прието е, че дейностите отчетени като непредвидени са предвидени в инвестиционния проект и не могат да бъдат третирани като „непредвидени“, както са отчетени от бенефициента.В случая необходимите видове и количества СМР не са включени в обобщената количествена сметка на обекта, което според УО представлява проектантска грешка и пропуск на възложителя, а не непредвидено обстоятелство, водещо до необходимост от изпълнение на допълнителни непредвидени видове СМР.

3.4 По договор № В016КРОРОО 1-1.019-0001-СО1-8-001(С-58)/ 14.03.18г. с изпълнител Х.ЕООД за обект „ОДЗ •са отчетени като непредвидени разходи в размер на 20 940, 00 лева с ДДС. Извършеният монтаж на инвалидна платформа е предвиден в инвестиционния проект за обекта. В обяснителната записка по част Архитектура на инвестиционния проект, представен на етапа на кандидатстване, е посочено следното: „осигурява се достъпна среда в сградата в една от групите и физкултурния салон и в административната част посредством подемна платформа, разположена на едно от стълбищата при входовете В представения на етап кандидатстване инвестиционен проект е налично Конструктивно становище, изготвено от проектант по част СК • Т. Я.Г., съгласно което се предвижда сгъваема стълбищна платформа за хора в неравностойно положение. Към пакета отчетни документи е представено становище от проектанта ДЗЗД •• с изх. № 5/27.09.2018 г., в което се цитират част от мерките, залегнали в конструктивното становище към инвестиционния проект, в т. ч. и пояснението, че по искане на инвеститора в проекта с цел подобряване на експлоатационните условия е предвидено следното: „Пред входа на двуетажния корпус между оси 5 и 6 се прави сгъваема стълбищна платформа за хора в неравностойно положение по изискванията за достъпна среда.“ Дейността е предвидена в инвестиционния проект и не може да бъде третирана като „непредвидени СМР“, както е отчетена от бенефициента. Прието е че е налице проектантска грешка и пропуск на възложителя, а не непредвидено обстоятелство, водещо до необходимост от изпълнение на допълнителни непредвидени видове СМР. С оглед на това отчетените като „непредвидени“ разходи не попадат в хипотезата по чл. 23, ал. 3 от АДБФП.

3.5 По договор № ВС16КРОРОО1-1.019-0001-СО1-8-005(С-175) 10.07.18г. с изпълнител ЕТ М.-П-И.К. за обект ЦДГ • са отчетени като непредвидени разходи в размер на 16 933, 21 лева с ДДС. Прието е, че дейността по ремонт и топлоизолиране на покрива на топлата връзка са предвидени в инвестиционния проект и в количествената сметка към него в част „Б. Покрив на едноетажна сграда и топла връзка“, поради което не е прието становището на бенефициента. В доклада от обследването за техническите характеристики на сградата е посочено, че застроената площ на едноетажния корпус е приблизително 696 кв.м. по кадастрални данни вкл. вероятно двата вътрешни двора като само застроената част е приблизително 353 кв.м. съгласно извършеното заснемане. При извършена служебна проверка в Кадастрално- административна информационна система (КАИС) в действителност едноетажният корпус, топлата връзка и двата вътрешни двора са обозначени като сграда с идентификатор 12259.1018.44.3 със застроена площ 696 кв.м. Посочената в доклада от обследването за техническите характеристики на сградата застроена площ на едноетажния корпус и топлата връзка от 353 кв.м. е приблизително същата като заложените количества (360 кв.м.) в КСС в част „Б. Покрив на едноетажна сграда и топла връзка“. Т.е. дейности по ремонт и топлоизолиране на покрива на топлата връзка са предвидени в инвестиционния проект, включително са заложени необходимите количества.

Доколкото се касае до стените и прозорците на топлата връзка, то в становището на бенефициента правилно е посочено, че неизпълнението на необходимите мерки ще доведе до образуване на топлинен мост, което е недопустимо при прилагане на добри строителни практики. Образуването на топлинен мост при наличие на изолирани и неизолирани обеми е добре известно явление и не представлява непредвидено обстоятелство. В тази връзка и в т.З на част „Препоръки за необходимите коригиращи и/или превантивни действия“ на доклада от обследването за техническите характеристики на сградата е посочено, че „при изготвянето на проекта по част „архитектурна“ да се съблюдава наличието на топлинни мостове при конструктивните елементи“.

В обяснителната записка по част „Архитектура“ на инвестиционния проект е посочено, че по сградата се въвеждат мерки за енергийна ефективност, посочени в изготвения доклад за обследване за енергийна ефективност - поставя се топлоизолационна система от ЕР8 8 см. по стените и топлоизолация от 6 см. Пенополиуретан върху плоския покрив. В обследването за ЕЕ в описанието на ЕСМ 1 - Монтаж на външна топлоизолация е посочено, че се предвижда полагане на външна топлоизолация на 892 кв.м. външни стени и че в обема е включено и полагане на топлоизолационен материал ЕР8 по цялата площ на стените, включително по надзид. В тази връзка УО на ОПРР 2014-2020 не приема, че в предвиденото количество на топлоизолацията в КСС от 1051, 78 кв.м. (повече, отколкото е посочено в обследването) не включва изолиране на всички стени, както твърди бенефициента.Отбелязано е, че в част Енергийна ефективност на инвестиционния проект е посочено, че всички ограждащи елементи ще бъдат изолирани по архитектурен проект като на това се основават и изчисленията в проектната част. Налице е противоречие между инвестиционния проект и становището на бенефициента. Предвид гореизложеното отчетените като непредвидени видове СМР обект ЦДГ • не отговарят на хипотезата за „непредвидени разходи“ по чл. 23, ал. 3 от АДБФП, тъй като тяхното изпълнение е заложено в инвестиционния проект. Дори част от необходимите СМР да не са първоначално включени в обобщената количествена сметка за обекта, то това представлява проектантска грешка и пропуск на възложителя, а не непредвидено обстоятелство, водещо до необходимост от изпълнение на допълнителни непредвидени видове СМР.

3.6.По договор № ВС16КРОРОО1-1.019-0001-СО1-8-007/04.05.20г. с изпълнител Р.ЕООД за обект спорна зала в СОУ „Х. Б.“ са отчетени като непредвидени разходи в размер на 65 369, 51 лева с ДДС. Бенефициентът не е представил становище, което да обосновава съответствието на отчетените видове работи с хипотезата за „непредвидени разходи“.

Предвид всичко гореизложено по т. 3 Ръководителя на УО по ОПРР 2014-2020 е приел, отчетените разходи в общ размер от 175 361, 86 лева, описани по-горе, не отговарят на условието по чл.23, ал.3 от АДБФП, поради което на основание чл.23, ал.5 от АДБФП и поради липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 Май 2022г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) условия и във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 Май 2022г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), същите не се верифицират.

4.Не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 179, 35 лв. (сто седемдесет и девет лв. и 35 ст.), отчетени като безвъзмездна финансова помощ в описаното искане за плащане, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) условия във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и на основание чл. 23, ал. 5 във връзка с чл. 23, ал. 1, т. 3 от сключения АДБФП между МРРБ и община Враца.

При установени разлики в предвидените количества на отделните видове СМР, след приключване на строителството на верификация подлежат промените, които отговарят на определени условия като едно от тях е „Не са допустими за верификация изпълнени нови позиции в КСС към договора за строителство и промени в количествата на конкретна позиция от КСС над 15%.“ При извършена документална проверка са установени разходи в размер на 149, 46 лв. без ДДС/179, 35 лв. с ДДС, които са недопустими, тъй като отчетените количествени надвишения са повече от 15% от количествата, заложени по договора с изпълнител и в тази връзка на основание чл. 23, ал. 5 от АДБФП, във връзка с чл. 23, ал. 1, т. 3 от АДБФП и поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСФСУ условия не подлежат на верификация Разходи за СМР - Изграждане на спортна зала в СОУ "Х. Б." в размер на 149, 46 лв. без ДДС, 179, 35 лева с ДДС.

5.Не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 14 026, 17 лв. (четиринадесет хиляди двадесет и шест лв. и 17 ст.), отчетени като безвъзмездна финансова помощ в искане за плащане, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, тъй като дейностите, за които са отчетени разходи, не са реално извършени, на основание чл. 84 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 от Общите условия към АДБФП, а именно:

5.1 По договор № В016КРОРОО1-1.019-0001 -СО 1-8-005 (С-175) 10.07.2018 г. с изпълнител ЕТ М.-П-И.К. за обект ЦДГ • са установени неизпълнени, но актувани и отчетени количества отразени в измервателен протокол от 30.03.2022 г., подписан без възражения от представител на възложителя в размер на 9 654, 26 лева.

5.2 По договор № В016КГОР001-1.019-0001-С01-8-001 (С-58)/14.03.2018 г. с изпълнител Х. Б. ЕООД за обект „ОДЗ • са установени неизпълнени, но актувани и отчетени количества отразени в измервателен протокол от 30.03.2022 г., подписан без възражения от представител на възложителя в размер на 4 116, 36 лева.

5.3. По договор № В016КГОР001-1.019-0001-С01-8-007/04.05.2020 г. с изпълнител Р.-Р ЕООД за обект спортна зала в СОУ „Х. Б.“ са установени неизпълнени, но актувани и отчетени количества отразени в измервателен протокол от 30.03.2022 г., подписан без възражения от представител на възложителя в размер на 255, 55 лева.

1. Определено е верифицирани и платени разходи в размер на 266 707, 00 лв. (двеста шестдесет и шест хиляди седемстотин и седем лв. и 0 ст.) безвъзмездна финансова помощ към бенефициента — община Враца, представляван от кмета на общината •• от искане за плащане № 2 (междинно) от 26.07.2018 г., за недопустими поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) условия и на основание чл. 30 от сключения АДБФП между МРРБ и община Враца, и в тази връзка недължимо платени, на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г., във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс. Разходите стават дължими за възстановяване от бенефициента, с оглед на което, отчита вземане към него в размер на 266 707, 00 лв. от искане за плащане № 2 (междинно) от 26.07.2018 г. по АДБФП.

В искане за плащане № 2 (междинно) бенефициентът е отчел и УО на ОПРР 2014-2020 е верифицирал разходи за авансово плащане към изпълнителя в размер на 431 105, 15 лв. без ДДС/ 517 326, 19 лв. с ДДС. Остатъкът до пълния размер на авансовото плащане е неверифициран във връзка със сигнал за нередност № 638 и съответно е поискан повторно в настоящото искане за плащане № 6 (окончателно).

6.1 При проверката на искането за плащане е установено несъответствие на изплатените с искане за плащане № 2 (междинно) от 26.07.2018 г. разходи по договор № В016КГОР001-1.019-0001-С01-8-002/17.05.2018 г. с изпълнител К.-• ООД с условията за допустимост на разходите, посочени в разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗУСЕФСУ. Поради сигнал за нередност № 638, прераснал в последствие в нередност с НИН ОПРР20/18/ЕФРР/489 от Регистъра на нередностите, е неверифицирана сума, представляваща част от поисканите за възстановяване от бенефициента разходи в размер на 280 744, 21 лв. Неверифицираната сума по сигнал за нередност относима към разходите в размер на 280 744, 21 лв. е 14 037, 21 лв. или 5 % от тях. Сумата в размер на 266 707, 00 лв. (двеста шестдесет и шест хиляди седемстотин и седем лв.), представляваща разликата между стойността на недопустимите разходи поради непокриването им с реално извършени дейности (280 744, 21 лв.) и относимите към тях неверифицирани разходи поради сигнал за нередност (14 034, 21 лв.) става недопустим разход.

С т.7 от оспореното решение е извършено прихващане от одобрената за плащане сума в настоящото искане за плащане на вземане в размер на 266 707, 00 лв. (двеста шестдесет и шест хиляди седемстотин и седем лв.) — недължимо платена сума на бенефициента, отчетена и верифицирана в искане за плащане № 2 (междинно) от 26.07.2018 г., на основание чл. 43, ал. 4, във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. С т.8 от Решението са определени верифицирани и платени разходи в размер на 70 352, 13 лв. (седемдесет хиляди триста петдесет и два лв. и 13 ст.) безвъзмездна финансова помощ към бенефициента — община Враца, представляван от кмета на общината ••, от искане за плащане № 2 (междинно ) от 26.07.2018 г., за недопустими поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) условия и на основание чл. 30 от сключения АДБФП между МРРБ и община Враца, и в тази връзка недължимо платени, на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г., във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс. Разходите стават дължими за възстановяване от бенефициента, с оглед на което, отчита вземане към него в размер на 70 352, 13 лв. от искане за плащане № 2 (междинно) от 26.07.2018 г. по АДБФП. Предвид на това с т.9 от Решението е извършено прихващане от одобрената за плащане сума в настоящото искане за плащане на вземане /т.8/ в размер на 70 352, 13 лв. (седемдесет хиляди триста петдесет и два лв. и 13 ст.) - недължимо платена сума на бенефициента, отчетена и верифицирана в искане за плащане № 2 (междинно) от 26.07.2018 г., на основание чл. 43, ал. 4, във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. 10. Определено е верифицираните и платени разходи в размер на 8 738, 57 лв. (осем хиляди седемстотин тридесет и осем лв. и 57 ст.) безвъзмездна финансова помощ към бенефициента - община Враца, представляван от кмета на общината ••, от искане за плащане № 2 (междинно) от 26.07.2018 г., за недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) и чл. 7, ал. 3 от Постановление № 189 от 28 юли 2016 г. на Министерски съвет за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014 - 2020 г. (ПМС № 189 от 28.07.2016 г.), и в тази връзка недължимо платени, на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г., във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Тъй като разходите стават дължими за възстановяване от бенефициента, с оглед на което се отчита вземане към него в размер на 8 738, 57 лв. (осем хиляди седемстотин тридесет и осем лв. и 57 ст.) от искане за плащане № 2 (междинно) от 26.07.2018 г. по АДБФП, поради което с т.11 от Решението е извършено прихващане от одобрената за плащане сума в искане за плащане на вземане в размер на 8 738, 57 лв. (осем хиляди седемстотин тридесет и осем лв. и 57 ст.) - недължимо платена сума на бенефициента, отчетена и верифицирана в искане за плащане № 2 (междинно) от 26.07.2018 г., на основание чл. 43, ал. 4, във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. 12. Извършено е и прихващане от одобрената за плащане сума в искане за плащане на вземане в размер на 134 081, 44 лв. (сто тридесет и четири хиляди осемдесет и един лв. и 44 ст.) - главница по регистрирани дългове във връзка с установени нередности с НИН ОПРР20/22/ЕФРР/1745 и НИН и ОПРР20/22/ЕФРР/1746 на основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ).

От представена по делото заповед № РД-02-14-790/17.08.2022г. на Министъра на МРРБ е видно, че Д. Г.Г. - Заместник Министър на регионалното развитие и благоустройство е определена за ръководител на УО на ОП “Региони в растеж 2014-2020“.

От приетата по делото комплексна съдебно- техническа експертиза се установява, че е налице несъответствие между КСС, представена от Община Враца на етап кандидатстване по проект „Реконструкция, ремонт и внедряване на мерки за енергийна ефективност на образователни институции и КСС към одобрения проект за обект ПМГ „А. И. Ц.. Налице е несъответствие между реално извършените СМР и актуваните СМР и непредвидените СМР. Дейностите, които бенефициентът Община Враца е отчел като непредвидени и които се отнасят до СМР на обекти - ЦДГ • ОДЗ • ОДЗ • не са били предвидени в съответните инвестиционни проекти за всеки обект. В инвестиционния проект за обект •• СОУ Х. Б. не се съдържа част „Паркоустройство и благоустройство“. Установено е също така, е налице надвишения с над 15% за част от СМР, които са подробно описани в експертизата. А стойността на неизпълнените СМР за обектите ЦДГ • ОДЗ • и СОУ „Х. Б.“ е в общ размер 258 168, 97 лева. Прието е от СИЕ, че правилно е изчислена, чисто математически сумата, която не подлежи на верификация по договор № BG 16 RFOP001-1=019-0001-C01-S-002/ 17.05.2018г., с изпълнител „К.-“ ООД, е правилно изчислена от УО на ОПРР.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът приема от правна страна следното:

От приложените към преписката писмени доказателства се установява, че жалбата е депозирана в предвидения в чл.149, ал.1 АПК 14-дневен срок. Процесното решение е подлежащ на оспорване по реда на АПК административен акт. Жалбоподателят, като адресат на неблагоприятен за него акт, е надлежна страна. Предвид това съдът счита, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, настоящият съдебен състав я намира за частично основателна.

Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – Заместник Министър на МРРБ и Ръководител на УО на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“, в кръга на неговите правомощия, съгласно заповед № РД-02-14-790/17.08.2022г., в съответната писмена форма, като от формална страна съдържа както фактически, така и правни основания. Спазени са административно производствените правила при издаване на акта.

Според съда в хода на конкретното административно производство няма допуснати съществени процесуални нарушения, който да водят до незаконосъобразност на издаденото решение само на това основание. То е образувано въз основа на подадено искане за плащане № 6 /окончателно/ от 21.05.2021г., придружено с окончателен технически и финансов отчет. Община Враца е уведомена с писмо от 02.11.2021 г. за констатирани пропуски и неточности в подаденото искане и необходимостта да представи допълнителни и/или коригирани документи, във връзка с което е коригирано искането за окончателно плащане. Т. е. при извършения предварителен контрол преди верификация на обществената поръчка са констатирани от страна на ответника нарушения, които биха могли да имат финансово влияние и водят до съмнение за извършена нередност, респ. до вероятност за налагане на финансова корекция.

Съдът установява и че обжалваното решение е издадено в предвидената от законодателя писмена форма, като се мотивира с конкретно изложени в него фактически и правни основания. Т. е. не са налице основанията по чл. 146, т. 1-2 от АПК, която да го правят невалиден, съотв. незаконосъобразен административен акт.

Производството по верификация е особено административно производство, ясно разписано в Раздел II на Глава V от ЗУСЕСИФ. Това производство започва по искане на бенефициента и в негова тежест е да докаже допустимостта на извършените и предявени от него разходи. Целта на това производство е да потвърди допустимостта на извършените разходи. Допустимостта на разходите за изпълнението на проекта се преценява съобразно правилата, установени в правото на ЕС - чл. 65 и сл. от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г., Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел "Европейско териториално сътрудничество", Делегиран Регламент (ЕС) № 481/2014 на Комисията от 4 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на специалните разпоредби за допустимостта на разходите по програмите за сътрудничество и националните правила, предвидени в раздел I на Глава пета от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Чл. 65, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 гласи, че допустимостта на разходите се определя въз основа на националните правила, освен в случаите, в които са определени специални правила във или въз основа на настоящия регламент или в правилата за отделните фондове. Едновременно с това разпоредбите на чл.18, параграф 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 1299/2013 налагат извод, че всички национални правила за допустимост на разходите се определят така, че да не засягат вече определените такива в нормативните актове на ЕС и се прилагат в неуредените случаи, т.е. извън тези, обхванат от приложимите регламенти за съответната програма.

Съгласно чл.60-68 ЗУСЕФСУ междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. По правило допустими са разходите, които са реално извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото право – на Съюза и национално, на оперативната програма, на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. Конкретните изисквания за допустимост на разходите са регламентирани в чл.57 и 58 ЗУСЕФСУ. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава разхода като недопустим за верификация. За да откаже верификация на разходи в общ размер на 962 081, 07 лева и да не признае разходи в размер на 745 001, 46 лева, отчетени като собствени приходи, по т.1 до т.4 вкл. и т.10 от решението, органът се е позовал на чл. 57, ал. 1, т. 2, като в т.5, т.6 и т.8 е посочил т.3 на чл.57, ал.1 ЗУСЕФСУ.

Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ (приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) предвижда, че разходите се считат за допустими, ако попадат във включени в документите по чл.26, ал.1 и в одобрения проект категории разходи.

Съгласно чл.23, ал.1, т.3 от Административният договор сключен между страните не са допустими за верификация изпълнени нови позиции в КСС към договора за строителство и промени в количествата на конкретна позиция от КСС над 15 %. Съгласно чл.23, ал.2 от договора, в случай, че е извършена промяна/замяна на определен вид материал в конкретна позиция от количествено стойностната сметка (КСС), то такава промяна/замяна е допустима, само в случай, че качеството/техническите характеристики на новия вид материал са по-добри, а единичната цена за съответната позиция остава същата или е по-ниска, от съответната цена по договора с изпълнителя. Според ал.3 на чл.23 от договора, "в случаите, когато в съответните Насоки за кандидатстване по конкретната процедура за предоставяне на БФП или въпросите и отговорите към тях е посочено изрично, че са допустими непредвидени разходи в КСС (в размер до 10% от стойността на СМР, финансирани от БФП по проекта) и в договора с изпълнителя на CMP има включена клауза, касаеща третирането на непредвидени разходи, тези разходи (в размер до 10% от стойността на СМР, финансирани от БФП по проекта) се отчитат на окончателно плащане. Непредвидените разходи могат да се отчитат и при искане за междинно плащане само в случай, че СМР дейностите са напълно приключили. С цел верифициране на непредвидените разходи бенефициерът следва да представи отделен протокол за приемането им или отделна част от протокола, придружен от необходимите документи, обосноваващи изпълнението им. На верификация подлежат само разходи, които попадат в следната хипотеза: "Непредвидени разходи за строителни и монтажни работи са разходите, свързани с увеличаване на заложени количества строителни и монтажни работи и/или добавяне на нови количества или видове строителни и монтажни работи, които към момента на разработване и одобряване на технически или работен инвестиционен проект обективно не са могли да бъдат предвидени, но при изпълнение на дейностите са обективно необходими за въвеждане на обекта в експлоатация. Разходите, които биха могли да бъдат верифицирани като непредвидени, следва да отговарят на условията за допустимост на разходите по процедурата, в рамките на която е сключен договорът. " По отношение разходите посочени в т.1 от решението органът е приел, че такива представляващи собствено съфинансиране не са предвидени, съгласно актуалния бюджет по проекта. Съгласно чл. 8 от АДБФП всеки непредвиден в проектното предложение разход или различен от предвидения, с изключение на разходите за строително-монтажни работи, който възникне при изпълнението на проекта, и който не е включен в бюджета на проекта посредством допълнително споразумение, се счита за недопустим и не подлежи на верификация. Изискването даден разход да е включен в одобрения проект, за да се счита за допустим, е заложено в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, поради което правилно Ръководителя на УО е извършил отказ за верификация на посочената сума от 745 001, 46 лв. като собствено съфинансиране.

По отношение разходите посочени в т.2, т. 3, и т.4 вкл. от решението.

Органът е приел, че разходите не са допустими за верификация, тъй като са били предвидими при изготвяне на инвестиционния проект. Мотиви се съдържат, както в самото решение, така и в подготвителните документи по издаването му, съдържащи се в административната преписка, което е допустим начин за мотивиране съгласно ТР № 16/75 г. Изпълнителя е бил запознат с естеството на възложената работа, с документацията за участие и изискванията на възложителя съответно е бил наясно с това какъв е проекта на обществената поръчка и оттук какви СМР следва да извърши с оглед инвестиционния проект. Предвид вида на осъществените нови и надвишени количества СМР описани в акта, и предвид изложеното по-горе, жалбоподателят е можел при полагане на необходимата грижа да предвиди какви са или биха били необходимите за изпълнение на инвестиционния проект дейности. Не се установява по делото да е била налице извънредна ситуация по извършване на строително – монтажните работи, която да е наложила отклонение от одобрения проект и КСС и която да налага извършване на непредвидени дейности измежду посочените в обжалваният акт. По т.4 от решението са приети за недопустими разходи, които имат отчетени количествени надвишения повече от 15% от количествата заложени в договорите. Касае се за договор с изпълнител Р.ЕООД за обект спортна зала в СОУ Х. Б., който недопустим разход възлиза на 179, 35 лв. с ДДС. Този извод на адм. орган е правилен и се подкрепя от събраните по делото доказателства, вкл. и от заключението на вещите лица.

По отношение на т.5 от решението не извършването на верификация и плащане на разходи е с оглед установените несъответствия между реално изпълнените на обекта дейности и отчетени разходи за съответните обекти в процесната точка от решението. Такова несъответствие се установява и в приетата по делото и неоспорена от страните тройна съдебно-техническа експертиза. УО е извършил проверка на място в периода от 28-30.03.2022г., където са установени тези несъответствия, отразени са в измервателен протокол от 30.03.2022г. за всеки един от проверяваните обекти – ЦДГ • ОДЗ • и СОУ „Х. Б.“ и е подписан от представител на възложителя без възражения. С оглед констатациите, следва да се приеме, че в случая отчетените разходи визирани в т.5 от решението не са реално извършени и не е налице условието на т.3 от чл.57, ал.1 от ЗУСЕФСУ.

Що се касае до верифицираните и платени на бенефициента разходи в размер на 266 707, 00 лева БФП по искане за междинно плащане №2, в т.6 от оспореното Решение са определени за недопустими поради несъответствие на разходите с реално извършените дейности. С искане за плащане № 2 /междинно/ са верифицирани разходи за авансово плащане към изпълнителя Каримпекс – 1 ООД в размер на 431 105, 15 лв без ДДС/ 544 553, 88 лв. с ДДС. Остатъкът до пълния размер на авансовото плащане е неверифициран във връзка със сигнал за нередност № 638 и съответно е поискан повторно в настоящото искане за плащане № 6 (окончателно). Договорът с изпълнителя К. - ООД е прекратен като по него са извършени две междинни плащания, от които не е приспадана сума от извършеното авансово плащане. Прието е, че сборът от вече верифицирани разходи и отчетените и подлежащи на верификация такива в настоящото искане за плащане по договор № ВС16 RFO Р001-1. 0 19-0001-С01- S -002/17.05.2018г. с изпълнител К.ООД е по-висок от разходите за реално извършени дейности, като отчетените разходи, за които няма реално извършени дейности са в размер на 280 744, 21 лева.

Съгласно чл. 57, ал.1 от ЗУСЕФСУ в приложимата му редакция от 2015г. Разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно следните условия:

1. разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл.3, ал. 2;

1. разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи;

1. разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности;

1. разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство;

1. разходите са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система;

1. за направените разходи е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г.) и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013;

1. разходите са съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи.

В чл.64, ал.1 от ЗУСЕФСУ се установяват две основания искания разход да не се верифицира. Първото е бенефициентът да не представи в срок изисканите от него допълнително документи или разяснения по чл. 63 от ЗУСЕСИФ, второто е да е започнала процедура по администриране на нередност, като разхода може да бъде включен в следващо искане за плащане. Двете основания са дадени в алтернативно съотношение, т. е. наличието на което и да е от тях, съставлява /въздига се от закона/ за основание да се постанови отказ за верификация и плащане на заявени разходи, като административния орган не действа в условия на оперативна самостоятелност, т. е. решаващият орган няма право на избор или на свободна преценка дали да откаже или не верифициране на искани плащания, а е длъжен да издаде административен акт с указано от закона съдържание, в случая при наличие на едната от предпоставките да откаже исканата верификация. Т. е. органът действа при обвързана компетентност. Извън случаите по ал. 1 ръководителят на управляващия орган на основание чл.64, ал.3 от ЗУСЕФСУ издава отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост. Отказ за верификация се издава и за установяване на недължимо платени и надплатени суми по проекта вследствие на извършено верифициране. УО е отделил неверифицираната сума по сигнал за нередност относими към разходите, която е 5% от разходите 280 744, 21 лева, или - 14037, 21 лева, а сумата от 266 707, 00 лева представлява разликата между стойността на недопустимите разходи поради непокриването им с реално извършени дейности.

С Решението са определени верифицирани и платени разходи през 2018г. за недопустими в размер на 266 707.00 лв. по т.6 от решението/описани в т. 6.1 от решението/, в размер на 70 352, 13.00 лв. по т.8 от решението/описани в т.8.1 от решението/ и в размер на 8738, 57 лв. по т.10 от решението/описани в т.10.1 от решението/.

Като основание за издаване на акта по т. 6 и по т.8 ответника е посочил нормите на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, във вр. чл. 62, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, както и чл. 30 от АДБФП, сключен между МРРБ и Община Враца, недължимо платени, на осн. чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. във вр. чл. 62 от ЗПФ по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК.

Като основание за издаване на акта по т.10 от решението ответника е посочил нормите на чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ, във вр. чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ, както и чл. 7, ал. 3 от Постановление № 189 от 28 юли 2016 г. на Министерски съвет за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014 - 2020 г. (ПМС № 189 от 28.07.2016 г.), сключен между МРРБ и Община Враца, недължимо платени, на осн. чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. във вр. чл. 62 от ЗПФ по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК.

Съгласно чл.56, ал.1 от ЗУСЕСИФ финансова подкрепа се предоставя и тя може да се използва за финансиране на разходи, които са допустими съгласно приложимото за програмния период право на Европейския съюз, разпоредбите на този раздел, актовете по неговото прилагане и други относими норми на българското законодателство. Нормата на чл.57, ал.1 от същия закон сочи, кога разходите са допустими, като са посочени кумулативно условията за това, съгласно т.3 разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности. В случая ответника е приел, че не са налице предпоставките визирани в т. 3 от текста, а за разходите по т.10 е приета т.2 на чл.57, ал.1 от ЗУСЕФСУ. Нормата на чл. 62, ал. 2 от ЗУСЕСИФ предвижда, че чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган.

Съгласно чл.35, ал.1 от Наредба №Н-3/22.05.2018г. бенефициентът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл.162, ал.2, т.8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Нормата на ал.3 на същия текст сочи, че в случаите по ал.1, т.2 УО отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

При последваща проверка на представени вече отчетни документи ръководителят на УО е установил, че част от вече верифицираните разходи са недопустими на основание чл.57, ал. 1, т.2 и т. 3 ЗУСЕСИФ, поради което са "недължимо верифицирани и платени", т. е. в процесния акт е обективирана воля за изменение на размера на верифицираните разходи чрез намаляване на тяхната сума. При преглед, обаче, на съдържанието на разпоредбите, сочени като правно основание за издаване акта, се установява, че нито една от цитираните разпоредби не предвижда основание за изменение на размера на разходите, които са верифицирани с влязъл в сила акт. Систематичното място на разпоредбите на чл.56 и чл.57, ЗУСЕСИФ е в раздел I "Общи условия и допустимост на разходите" на глава пета "Финансово управление и контрол" от ЗУСЕСИФ. Те касаят общия случай на верификация, а не изменение на размера на вече верифицирани разходи. Другата цитирана в акта разпоредба - на чл.35, ал.1, т.2 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г., също не съдържа основание за изменение на размера на вече верифицирани разходи. В случая плащането се предхожда от влязъл в сила акт на верификация, при чието издаване е извършена преценка, че е налице основание за плащане. Зачитането на стабилитета на влязъл в сила административен акт е задължение както на неговия адресат, така и на неговия издател. Производството по отмяна или изменение на влязъл в сила административен акт има извънреден характер, поради което в тежест на органа е да установи, че е спазил сроковете и основанията за провеждането му. ЗУСЕСИФ не съдържа регламентация относно изменението и отмяната на влязъл в сила акт за верификация, поради което е приложим редът по чл. 99 и сл. АПК, за чието спазване нито са представени доказателства, нито се твърди от издателя на акта. По изложените доводи оспореното решение по т. 6, съответно т. 6.1, т.8-8.1 и т.10-10.0 е незаконосъобразно. От тук незаконосъобразно се явява и прихващането на сумите по т.7, т.9 и т.11, определени като недопустими в решението в т.6, т.8 и т.10.

По т.12 от решението:

По делото не се спори, че на Община Враца са били наложени финансови корекции с Решение № РД-02-36-970/24.10.2022г. и с Решение № РД-02-36-971/24.10.2022г. Жалбоподателя оспорва тази част от решението, като твърди, че е възразила срещу констатацията за наличие на нередности определена финансова корекция, посредством жалба, по която към момента на подаване на настоящата жалба няма образувано производство и предвид липсата на окончателно решение по същите желае прихващането да бъде отложено, до произнасяне с краен съдебен акт. Тук следва да се съобрази, че след като с решение по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ е определена финансова корекция на бенефициера и няма доказателства, че изпълнението на последната е спряно, предвид допуснато предварително изпълнение на актовете за определяне на финансови корекции по закон, то последните се изпълняват по реда на чл.75 ЗУСЕФСУ от допустимите средства по проекта, засегнати от нарушението, верифицирани в процедура по верификация. Така издаденият акт за определяне на финансова корекция позволява намаляване/приспадане размера на верифицираните засегнати от нарушението средства със стойността на корекцията и няма пречка двете волеизявления да са направени в рамките на един акт при наличие на съответните фактически и правни основания за това.

С оглед на изложеното жалбата в частта, с която е оспорено решението по т.1-5 вкл. и т.12 следва да се отхвърли като неоснователна, а в останалата част следва да бъде уважена.

С оглед на изхода от спора на страните следва да се присъдят разноски по делото съобразно уважената част, но тъй като Община Враца не е поискала да й бъдат възложени направените от нея разноски, то по отношение на тях съдът не следва да се произнася. Претендирани са разноски единствено от страна на ответника, на когото следва да се възложат, съобразно отменената част от решението. Ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещи лица по изслушаната и приета по делото комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза в размер на 13 587 лева, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 53 760, 92 лева, за което са представени писмени доказателства и списък по чл.80 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 АПК, съдът