Решение № 71 от 26.1.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 2952/2021 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК/ чл.436, ал.2 НПК/. Образувано по жалба от адв. Ю. защитник на осъд.КР. Г. К. срещу протоколно определение от 06.07.2021г. по НЧД№ 3985/2021г. по описа на СРС, НО, 108 състав, с което е оставена без уважение молбата на КР. Г. К. за реабилитация по чл.87 от НК за осъждането по НОХД №11997/2021г. по описа на СРС, НО, 108 състав. В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Посочва, че съдът е отказал да приложи разпоредбата на чл. 87, ал.2 от НК, което становище защитата намира за неправилно, тъй като вземането е погасено по давност и подзащитният му с покана до БТК ЕАД от 17.05.2021г. е направил възражение за изтичането й. Защитата посочва, че в правото погасяването на парично задължение може да се извърши чрез плащане, прихващане, подновяване, опрощаване и изтекла погасителна давност. Следователно изтеклата погасителна давност следва да се приравни на възстановяване на причинените с престъплението вреди по смисъла на чл. 87, ал.1, т.2 НК. Прави се искане за отмяна на актуваното определение и въззивният съд да постанови съдебна реабилитация по отношение осъждането на К. по цитираното дело. В проведеното открито съдебно заседание, адв. Ю. поддържа жалбата. Представя отговор от БТК ЕАД с посочена банкова сметка, както и платежно нареждане от КР. Г. К. към БТК ЕАД за сумата от 2445 лв, които се приеха по делото. Адв. Ю., с оглед представените документи моли да не се разглеждат аргументите му за давността, тъй като междувременно вредите са възстановени освен това са налице и останалите обстоятелства по чл.87 НК за постановяване на съдебна реабилитация. Представителят на СГП, предлага да се потвърди атакуваното определение. Осъденото лице К. поддържа становището на защитника си и моли да бъде реабилитиран. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, становищата на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: Съгласно разпоредбите на чл. 87, ал.1 от НК, всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда при изпълнени в кумулативна даденост на няколко правно значими факти, дадени в хипотезата на посочената норма. Производството пред СРС е образувано по молба на осъдения К. за постановяване на съдебна реабилитация. В производството пред СРС са събрани следните доказателства – справка за съдимост и бюлетини, сл. бележка от НСлС, удостоверение от орган по настойничество и попечителство. Съдебният състав правилно е установил, че К. е бил осъждан два пъти и че по първото - НОХД № 1007/1994 година на СРС, същият се явява реабилитиран по право по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 1 НК. К. е осъждан и по НОХД № 11997/2012 година по описа на СРС, НО, 108 състав, с присъда от 24.10.2013г., влязла в сила на 28.03.2014г. за пр. по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 вр. чл.194, ал 1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение е било отложено за срок от 4 години. Правилно СРС е установил, че на 28.03.2018 година е изтекъл срокът на изтърпяване на наказанието, а 3-годишния срок по чл. 87 НК е изтекъл на 28.03.2018 година, както и че от събраните доказателства, се установява, че осъденият К. е имал добро поведение. СРС е приел, че не е налице другата кумулативна предпоставка – доказателства за възстановяване на причинените вреди, като това по чл.195 НК, за което е осъден К. е с вредоносен резултат и молителят не е представил пред първата инстанция доказателства за възстановяването на вредите и че позоваването на изтекла погасителна давност не е уважителна причина, тъй като не разкрива желание от страна на осъдения и положени усилия за възстановяването ми. Пред въззивната инстанция осъденото лице ангажира доказателства, чрез представяне на вносна бележка за сумата от 2445 лева внесени по сметка на БТК ЕАД / л. 15, 16 от внчд/ на която са оценени вещите отнети от владението на БТК предмет на осъждането по НОХД 11997/2012 година по описа на СРС, НО, 108 състав, с което следва да се счете, че и вредите са възстановени, с което са изпълнени всички предпоставки на чл. 87 от НК Първото изискване е в тригодишен срок от изтичане на срока на наложеното- изтърпяно наказание с влязла в сила присъда, молителят да не е извършил друго престъпление, наказуемо с "лишаване от свобода". По делото безспорно е доказано, че осъденият в този срок не е извършил каквото и да било престъпление т.е. посоченият правно значим факт /изискване/ е изпълнено. Второто такова е да е имал добро поведение, което спрямо молителя е изпълнено, съгласно представената по делото доказателства. Трето изискване е при умишлено престъпление да са възстановени причинените вреди, което с оглед представените пред въззивният съд доказателства също е изпълнено. Предвид изложеното, Съдът счита, че са изпълнени всички предпоставки, визирани в чл. 87, ал.1 от НК спрямо него за постановяване от съда на реабилитацията му. Воден от изложеното и на основание чл.436, ал.3 от НПК, Съдът