Решение № 839 от 12.11.2018 г. на Административен съд - Хасково по дело № 821/2018 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.118 ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от Т.А.А. ••• против Решение № 1012-26-170-1/09.08.2018г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата против Разпореждане № ••••••••••/№2/ прот.№ Y 01214/06.06.2018г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.82, ал.3 от КСО е отпусната и на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО е спряна наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от починал син. Жалбоподателката счита, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане били неправилни и в противоречие със закона. Сочи, че при направената преценка за правото на лична пенсия или наследствена пенсия от починал син в решението си директорът е направил преценка от сбора на двете лични пенсии за ОСВ и социална, като последната в случая нямала приложение, тъй като на основание §22т от ПЗР на КСО / в сила от 01.01.2015г / социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31.12.2014г. и изплащани на основание заличеното изречение второ на чл.101, ал.3а, продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока, за който са отпуснати. В случая социалната пенсия била отпусната пожизнено и тя можела да се изплаща и към лична и към наследствена пенсия. Жалбоподателката цитира разпоредбата на чл.101 от КСО и прави извода, че след като социалната пенсия била отпусната с начална дата до 31.12.2014г., то с посочената разпоредба на чл.101 от КСО се въвеждало изключение от тази забрана и когато се правела преценка то тя следвало да бъде между личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и наследствената пенсия в случая от починалия ѝ син. Според жалбоподателката нямало логика пенсионния орган да прави съпоставка между сбора от двете лични пенсии и наследствената, тъй като получаваната от нея социална пенсия би следвало да продължи да ѝ се изплаща на основание §22т от ПРЗ на КСО. Дали при преценка правото на исканата наследствена пенсия от починал син да се прави при съпоставка между двете лични пенсии / за ОСВ и социална / или само между личната пенсия за ОСВ жалбоподателката предоставя на съда. Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Хасково, редовно призован за съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен представител юрк. С., която оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Няма спор по делото, а и видно от представените доказателства, че към дата на подаване на заявление с вх. № 2116-26-518 от 26.02.2018г. до ТП на НОИ жалбоподателката Т.А.А. е получавала лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, социална пенсия за инвалидност по чл.90 от КСО и добавка по чл.84 КСО от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от починал съпруг. С цитираното по горе заявление жалбоподателката е поискала отпускане на наследствена пенсия от починал син, към която да и се изплаща добавка по чл.84 от КСО от починал съпруг като в заявлението изрично е посочила, че се отказва от личната си пенсия за осигурителен стаж и възраст, в случай, че е по- неблагоприятна от наследствената пенсия от сина ѝ. По повод подаденото заявление с Разпореждане № ••••••••••/№2/ прот. № Y 01214/06.06.2018г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково на Т.А.А. на основание чл.82, ал.3 от КСО е отпусната наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от А. Н. А., който е неин син, починал на 06.02.2018г. и същевременно на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО е спрял същата, тъй като е счел, че така поисканата пенсия е по- неблагоприятна за жалбоподателката. В разпореждането ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Хасково е посочил, че съгласно чл.81, ал.1 и ал.2 от КСО наследствената пенсия се определя считано от 01.03.2018г., за един наследник в размер на 50 на сто от полагащата се лична пенсия на починалото лице която е в размер на 229.52 лева. Посочил е, че след индексирането от 01.07.2018г., същата тази пенсия ще бъде в размер на 238.25 лева. Преценката за по-благоприятната пенсия е направена въз основа на получаваните от жалбоподателката към 01.03.2018г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на 200 лева, социална пенсия за инвалидност, в размер на 31.08 лева и добавка по чл.84 от КСО, в размер на 64.89 лева, като общия размер възлиза на 295.97 лева. В разпореждането е посочено, че от 01.07.2018г. след индексиране получаваната сума от жалбоподателката ще бъде в размер на 306.04 лева. Разпореждането е обжалвано от Т.А.А. с жалба вх. №1012-26-170 от 20.07.2018г. в ТП на НОИ – Хасково, във връзка с което е постановено Решение № 1012-26-170-1/09.08.2018г. на Директор на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на жалбоподателката против Разпореждане № ••••••••••/№2/ прот. № Y 01214/06.06.2018г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково. В решението е посочено, че пенсионният орган правилно е отпуснал на жалбоподателката поисканата от същата наследствена пенсия, но тъй като същата не е по-благоприятна от получаваните до този момент лични пенсии за осигурителен стаж и възраст и социална пенсия за инвалидност, правилно на основание чл. 95, ал.1, т.4 от КСО поисканата от Т.А. наследствена пенсия е спряна. Решението е изпратено на адреса на жалбоподателката и е получено на 13.08.2018г., видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата е подадена на 22.08.2018г. до Административен съд – Хасково чрез Директора на ТП на НОИ – Хасково. При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.117 ал.3 от КСО. Обективирано е в писмена форма и съдържа всички предвидени в чл. 59 ал.2 от АПК вр. чл.117 ал.5 от КСО реквизити. Наред с горното, съдът намира, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила. Предмет на оспорване е Решение № 1012-26-170-1/09.08.2018г. на Директор на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Т.А.А. против Разпореждане № ••••••••••/№2/ прот. № Y 01214/06.06.2018г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.82, ал.3 от КСО е отпусната и на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО спряна наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от починал син. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал.2 от КСО право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите. Няма спор в настоящото производство, че жалбоподателката Т.А. е родител на починалия А. Н. А., който е неин син и има право да заяви получаването на наследствена пенсия. Спорен по делото е по скоро въпроса коя от двете пенсии, тази получавана от жалбопадателката до този момент или претендираната от нея наследствена пенсия е по-благоприятна за нея. Разпоредбата на чл. 81 от КСО озаглавена „Определяне на наследствената пенсия“ сочи начина по който се определя същата и той е в процент от полагащата се лична пенсия на починалото осигурено лице, както следва: при един наследник - 50 на сто. В случая личната пенсия на починалото лице А. А. определена от ръководителя на „ПО“ към ТП на НОИ – Хасково към дата 01.03.2018г. е в размер на 459.03 лева или 50% от същата представлява сумата в размер на 229.52 лева. От доказателствата приложени по делото се установява, че жалбоподателката Т.А. към дата 01.03.2018г. е получавала лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на 200 лева, социална пенсия за инвалидност, в размер на 31.08 лева и добавка по чл.84 от КСО, в размер на 64.89 лв. В тази връзка общият сбор от личната пенсия за ОСВ на А., законово регламентирания от социалната пенсия за инвалидност процент, като и процентът от добавката по чл.84 от КСО възлиза, в размер на 295.97 лева. Разпоредбата на чл. 83, ал.2 от КСО гласи, че когато починалият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако това е по-благоприятно за тях. Съобразявайки текста на цитираната разпоредба и установеното до тук, безспорно се налага извода застъпен както от ръководителя на „ПО“ към ТП на НОИ – Хасково, така и от Директора на ТП на НОИ – Хасково в оспореното решение, че в действителност по-благоприятния за жалбоподателката размер на пенсия е този получаван от нея до този момент / в размер на 295.97 лв./, но не и размера на претндираната от нея наследствена пенсия / 229.52 лв./. Във връзка с гореизложеното и предвид възраженията направени от оспорващата в жалбата, че поисканата от нея пенсия е следвало да бъде изчислена и съобразена в следната поредност – 50% процента от личната пенсия на починалото осигурено лице, което е неин син към която да се изплаща добавка по чл.84 от КСО от починалия ѝ съпруг плюс получаваната от нея социална пенсия за инвалидност, като при сбора на тези три пенсии органа е следвало да прецени дали е по-благоприятен от получаваната от нея до този момент пенсия, следва да бъде посочено следното: Разпоредбата на чл.101, ал.1 от КСО сочи, че не могат да се получават едновременно следните пенсии: 1. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст; 2. лична или наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична или наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване; 3. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване; 4а. социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност и персонална пенсия с друг вид пенсия, включително пенсия, отпусната в друга държава; 5. (нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст или наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване с наследствена пенсия от същия вид. Съгласно §22т от ПЗР на КСО (Нов – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2014 г. и изплащани на основание заличеното изречение второ на чл. 101, ал.3а, продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока, за който са отпуснати. В конкретния случай следва да се има предвид, че когато след 01.01.2015г. се отпуска нов вид пенсия / какъвто е настоящия случай / преценката за по-благоприятния вид пенсия се прави между старите получавани видове лични пенсии и новия вид поискана пенсия. Не на последно място следва да бъде посочено и това, че няма как към новопоисканата от жалбоподателката пенсия следва да бъде добавена и съобразена, с оглед по-благоприятния размер получаваната от същата добавка по чл.84 от КСО от починал съпруг. Претендираната от жалбоподателката добавка е също вид пенсия независимо, че е използван израза „добавка“, което явно създава объркване у същата. Нормата на чл.84 от КСО се намира в Раздел III Наследствени пенсии, в който са определени видовете наследствени пенсии които могат да бъдат отпускани и получавани. Поради това няма как и с оглед разпоредбата на чл.101, ал.1 от КСО във вр. с §22т от ПЗР на КСО на А. при определяне на по-благоприятния размер да бъде съобразена последователността която тя счита, че органа е следвало да съобрази - 50% процента от личната пенсия на починалото осигурено лице, което е неин син към която да се изплаща добавка по чл.84 от КСО от починалия ѝ съпруг плюс получаваната от нея социална пенсия за инвалидност. Предвид изложеното съдът намира, че оспореното решение на Директора на ТП на НОИ е акт, който съдържа мотиви в обстоятелствената си част, позовава се на правно релевантни факти, които са установени с приложените към административната преписка писмени доказателства. Административният орган обстойно е коментирал приложените по преписката доказателства и е стигнал до правилният извод, че правилно на жалбоподателката е отпусната поисканата от нея наследствена пенсия, но тъй като същата не е по-благоприятна от получаваните до този момент лични пенсии за осигурителен стаж и възраст и социална пенсия за инвалидност и получаваната добавка по чл.84 от КСО, правилно на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО поисканата от А. наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от починал син е спряна. Оспореното с жалбата решение е издадено от компетентен административен орган в предписаната от закона форма, при правилно прилагане на материалния закон и спазване на процесуалните правила за издаването му, като е съобразен и с целта на закона. В този смисъл обжалваното решение се явява законосъобразно, с оглед на което не са налице посочените в чл.146 от АПК основания за отмяна на издаденият административен акт. Това прави жалбата неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като спорът не е от фактическа и правна сложност. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от Административно процесуалния кодекс, съдът