Решение № 1751 от 18.12.2024 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 434/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 124, ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл). Делото е образувано по жалба от М. Ш. А. от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Заповед №305/18.09.2024 г., издадена от председателя на Комисия за защита на потребителите, за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, на [длъжност] в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, ГД „Контрол на пазара“ към Комисия за защита на потребителите, считано от 20.09.2024 г. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон, както и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят счита, че в случая не са налице предпоставките на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. за прекратяване на служебното му правоотношение. Сочи, че в оспорения акт не са изложени мотиви, обосноваващи обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Иска отмяна на оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба. В писмено становище, представено от пълномощник, излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Ответникът – Председател на Комисия за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, и в депозирано от последния писмено становище, излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържаща реквизитите, посочени в чл.108, ал.1 от ЗДСл. Счита, че в случая е налице и обективна невъзможност на служителя да изпълнява задълженията си, предвид липсата на дигитална компетентност, съобразно изискванията в Приложение №1А към Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако същото е над установения минимален размер. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното: Безспорно е по делото, видно и от приложеното служебно досие, че към датата на издаване на оспорената заповед, жалбоподателят е изпълнявал длъжността [длъжност] в [населено място] към Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите. По делото е приложен и Сертификат с рег.№ [номер], издаден на 03.04.2024 г. от директора на Център за развитие на човешките ресурси към МТСП, видно от който жалбоподателят М. Ш. А. е притежава [ниво[ на цифрова компетентност, [нива], съгласно Европейската рамка за дигитална компетентност (DigComp). Видно от Удостоверение № [номер]/[дата] г., издадено от ИД на Института по публична администрация към МС, жалбоподателят е завършил успешно и курс/семинар „•••“. Според показанията на разпитания по делото свидетел - Р. Б. Д., бивш служител на КЗП в периода 2015-2021 г., единственото обучение, свързано с изпълняваната от нея длъжност в КЗП-Кърджали, в т.ч. и с необходимите дигитални умения, е било провеждано от жалбоподателя М. А.. Същият е бил и водещ на проверките в звеното, като е обучавал и останалите новопостъпили служители в КЗП-[населено място]. Свидетелката сочи също, че компютрите на КЗП, в [населено място], са били поддържани от жалбоподателя. Със Заповед №305/18.09.2024 г., издадена от председателя на Комисия за защита на потребителите, предмет на настоящия спор, на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя, считано от 20.09.2024 г. В заповедта е прието наличие на обективна невъзможност за служителя да изпълнява служебните си задължения, поради липса на дигитална компетентност, въведена като изискване с разпоредбата на чл.15, ал.2 от НУРОИСДА. Прието е също, че в резултат на липсата на такава компетентност служителят не прилага дигитални умения съгласно Приложение 1А към НУРОИСД, среща трудности при създаването на цифрово съдържание чрез дигитални инструменти, както и при обработката и редактирането на съдържание, създадено от други. Посочено е, че липсата на дигитална компетентност води и до неспазване на основни правила за информационна сигурност в КЗП, както и до недобро ориентиране в работата с правни информационни системи и системи за електронно управление. Заповедта е получена от жалбоподателя на 19.09.2024 г., според отбелязаното в същата. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в установения от закона срок и от лице с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. При извършената проверка за законосъобразност по чл. 168 от АПК, съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган-председател на Комисия за защита на потребителите, който по силата на чл.8, ал.2, т.6 от Устройствения правилник на Комисия за защита на потребителите, се явява и орган по назначаване на държавните служители в КЗП. Оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма, като са посочени правни и фактически основания за прекратяването на служебното правоотношение на държавния служител. Предвид изложените от органа фактически обстоятелства за прекратяване на правоотношението, съдът приема че същата съдържа и надлежни мотиви. В тази връзка съдът намира, че при издаване на оспорения акт е спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В случая, служебното правоотношение с жалбоподателя е прекратено на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл., според който органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. Последната разпоредба визира хипотези на трайна неработоспособност, свързани със здравословното състояние на държавния служител. Според приетото в съдебната практика, обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е състояние, възникнало по причини, които стоят извън волята на страните по правоотношението и затова са непреодолими. За да е налице обективна невъзможност следва да са осъществени три кумулативни предпоставки: да е създадена нова фактическа обстановка, причините за нея да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение и тя да води до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията за съответната длъжност. Видно от съдържанието на процесната заповед, обективната невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения е обоснована с липсата на дигитална компетентност, съобразно чл.15, ал.2 от НУРОИСДА, като в резултат, служителят не прилагал дигитални умения съгласно Приложение 1а към НУРОИСДА. Според чл. 15, ал.2 от НУРОИСДА, служителите в държавната администрация, с изключение на заемащите технически длъжности, следва да притежават дигитална компетентност и да прилагат в работата си компютърни умения съгласно приложение № 1а. В последното приложение, в табличен вид е посочена рамката на дигитална компетентност, която държавните служители следва да притежават, като според даденото определение, дигитална компетентност са знания и умения за обработване на информация, създаване на съдържание, дигитална комуникация, информационна сигурност и решаване на проблеми, които са необходими за успешно изпълнение на длъжността. Според посоченото в приложението, за да отговаря на изискванията служителят следва да може: да създава цифрово съдържание (текст, таблици, изображения) в поне един формат чрез дигитални инструменти и редактира съдържание, създадено от други; да запазва, съхранява, повторно използва файлове и съдържание, както и да споделя с помощта на съответните инструменти; да търси информация онлайн чрез търсачки, да познава и прилага правилата в тази област; да прилага и променя функции и настройки на софтуер и приложения; да осъществява дигитална комуникация чрез използване на функции и инструменти в съответствие с приложимите правила; да демонстрира знания и умения за решаване на рутинни дигитални проблеми, съобразно длъжността; да информира и търси подкрепа за решаване на по-сложни дигитални проблеми съобразно длъжността, както и да познава и прилага правилата за информационна сигурност, съобразно заеманата длъжност. Установи се от приложения по делото Сертификат с рег.№ [номер]/[дата], че жалбоподателят М. Ш. А. притежава [ниво] на цифрова компетентност, [нива], съгласно Европейската рамка за дигитална компетентност (DigComp). Видно от информацията в официалната електронна страница на Института по публична администрация, в публикуваната от Европейската комисия Digital competences 2.0 – Рамка за дигитална компетентност, са идентифицирани ключовите компоненти на дигиталната компетентност в 5 основни области: 1) Грамотност, свързана с информация и данни: да може да формулира нуждите от информация, да намира и извлича цифрови данни, информация и съдържание. Да преценява значимостта на източника и неговото съдържание. Да съхранява, управлява и организира цифрови данни, информация и съдържание; 2) Комуникация и колаборации: може да взаимодейства, комуникира и да сътрудничи чрез цифрови технологии, като същевременно има предвид културното и поколенческото разнообразие. Може да участва в обществения живот като използва публични и частни цифрови услуги. Може да управлява собствената си цифрова идентичност и репутация; 3) Създаване на дигитално съдържание: може да създава и редактира цифрово съдържание, да подобрява и интегрира информацията и съдържанието в съществуващи системи за управление на знания, като същевременно разбира как се прилагат авторските права и лицензи. Знае как се дадат разбираеми инструкции на компютърна система; 4) Сигурност: може да защитава цифрови устройства, съдържание, лични данни и поверителността в дигитална среда. Знае как да защитава физическото и психическото здраве, и познава възможностите на цифровите технологии за повишаване на социалното благополучие и социалното включване. Осъзнава въздействието на цифровите технологии върху околната среда; 5) Решаване на проблеми: може да идентифицира потребности и проблеми, и да решава концептуални проблеми в цифрова среда. Може да използва дигитални средства за създаване на иновативни процеси и продукти. Поддържа актуални знания за дигиталната еволюция. По отношение на [нива] от Европейската рамка за дигитална компетентност (DigComp), които жалбоподателят е удостоверил, че притежава, е посочено, че се характеризират с разбиране и самостоятелно дефиниране на задачи, вкл. и решаване на нерутинни проблеми. Или, посочените по-горе основни области и нива на дигитална компетентност, които жалбоподателят притежава, съобразно представеното свидетелство, покриват изцяло изискванията на Приложение 1а към чл.15, ал.2 от НУРОИСДА, обратно на приетото в оспорената заповед. На следващо място, по отношение на твърденията на ответната страна, че в работата си служителят не прилагал дигитални умения следва да се отбележи, че тези съображения сочат на неизпълнение на служебни задължения, в т.ч. и некачествено изпълнение, които обстоятелства са от субективен характер и биха могли да обосноват ангажиране на дисциплинарна отговорност при наличието на предпоставките за това, но не представляват основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. По изложените съображения, тъй като не се установи наличието на хипотезата на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, съдът приема, че оспореният акт е незаконосъобразен, поради противоречието му с материалния закон - отменително основание по чл.146, т.4 от АПК. С оглед изхода на спора, предвид своевременно направеното искане и на основание чл.143, ал.1 АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят и деловодни разноски в размер на 1 200 лв. с ДДС, произтичащи от договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения ДПЗС от 03.10.2024 г. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като горният размер е в рамките на минимума, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с §2а от ДР на горната наредба. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът