Решение № 1796 от 28.11.2014 г. на Районен съд - Русе по дело № 3102/2014 г.

Предявен е иск с правно основание чл.51 от ЗА. Ищецът Д.К.Ц. твърди, че на 28.02.08 г. сключил договор с Адвокатско дружество "Т. и Г." във връзка с правата му като страна по гр.дело № 3/2009 г. по описа на ОС-Добрич.Впоследствие процесуалното представителство се осъществило от ответника.Посочва, че адвокат Г. допуснал груби грешки при водене на процеса, като първата била неправилно предявена претенция като договор за заем, вместо като неизпълнение по търговско правоотношение.На второ място, адвокатът неправилно поискал прекратяване на производството по оспорване на представен от другата страна документ, вместо да докаже неговата неистинност.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 5 001 лв., частичен иск от общия размер на понесените вреди от 22 000 евро, ведно със законната лихва от завеждане на делото.Претендират се разноски за производството. Ответникът Б.И.Г. оспорва иска, като излага съображения, че по процесното дело не е допуснал грешки, които да са станали повод ищецът да загуби спора.Посочва, че клиентът му е бил запознат с изготвената искова молба и е бил съгласен с изложеното в нея.Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.Претендира разноски по делото. Третото лице-помагач на страната на ответника - ЗАД "ОЗК- Застраховане"' АД оспорват иска.Позовават се на изтекла в тяхна полза погасителна давност по чл.197 от ТЗ от настъпване на застрахователното събитие през 2007 г.Оспорват твърдението на ищеца за наличие на валидно облигационно отношение между страните, тъй като не са представени доказателства за сключен договор за правна помощ.Посочват, че не са налице необходимите предпоставки по чл.51 и чл. 72 от ЗА да бъде уважен предявения иск, включително и да бъде ангажирана отговорността им като застраховател. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: В настоящото производство е приложено гр.дело № 3/2009 г. по описа на ОС-Добрич.Видно от него, на 28.02.2008 г. ищецът упълномощил Адвокатско дружество ”Т. и Г.” във връзка със защитата му в него производство, заведено срещу лицето Д.Х. и с предмет заплащане на сумата от 43 028 лв., представляващи равностойността на 22 000 евро, дължими до договор за заем от 14.03.2006 г.В издадената във връзка с това разписка от същата дата е записано, че заемът е безлихвен.По делото няма спор, че впоследствие ответникът е осъществил процесуалната защита на Д.Ц.. С отговора си на исковата молба от 11.02.2009 г. ответникът в него производство оспорил иска, като изложил твърдения, че вземането е погасено на 20.11.2007 г.В тази връзка била представена разписка, издадена от Д.Ц..С нея същият удостоверил, че на посочената дата е получил от Д.Х. сумата от 22 000 евро, с което приема, че финансовите им отношения са уредени. В съдебно заседание на 13.02.2009 г. адв.Г. се противопоставил по приемането на представената от ответника разписка на основание чл.131 ал.3 от ГПК. Съдът уважил искането и отказал да приеме представения от ответника документ.В него заседание ответникът Д.Х. обяснил естеството на взаимоотношенията им с Д.Ц. по повод спорната сума.След изслушване на становището му, съдът приел, че пропускът за представяне на доказателството се дължи на особени и непредвидени обстоятелства, поради което приел разписката от 20.11.07 г. Адв.Г. оспорил истинността на документа.Съдът открил производство по реда на чл.193 от ГПК.По искане на страните, в същото заседание производството било спряно по общо съгласие. С молба от 24.02.2009 г. адв.Г. поискал възобновяване на делото, като отново изложил съображения защо оспорената разписката не следва да бъде приета като доказателство по спора. В съдебно заседание на 20.03.2009 г. съдът отменил определението си, с което приел като доказателство по делото документа от 20.11.2007 г., както и за откриване на производство по оспорване на истинността му. В обясненията си в съдебно заседание Д.Ц. пояснил, че процесната сума съставлява салдо на задължението на ответника към него във връзка с дългогодишните им търговски взаимоотношения. Ответникът потвърдил наличието на такива, но отрекъл изискуем дълг от 22 000 евро. Във връзка с твърденията на клиента си, адв.Г. направил искане за изменение на претенцията.Съдът не се е произнесъл по молбата. На 05.06.2009 г. съдът направил доклад по делото и разпределил доказателствената тежест.От страните не били ангажирали други доказателства и бил даден ход по същество на делото. С решение от 11.06.2009 г. исковата молба на Д. Ц. била отхвърлена.В мотивите на акта е посочено, че съдът е съобразил признанията на ищеца, направени в съдебно заседание на 20.03.2009 г., че сумата от 22 000 евро съставлява салдо към датата на подписване на разписката от 14.03.2006 г. във връзка със задължения на Д.Х. по договори за спедиция.При тези данни съдът приел, че се касае до взаимоотношения по чл.361 и сл. от ТЗ, а не за дължима сума по договор за заем. Първоинстанционният акт бил потвърден с Решение № 158 от 26.11.2009 г. по в.гр.дело № 369/2009 г. по описа на АС-Варна.Съдът приел, че разписката от 20.11.2007 г. е била надлежно приета преди преклузивния срок и в тежест на ищеца е било да проведе успешно производство по оспорването й, което той не е направил.В заключение съдът е приел, че ищецът не е доказал сключването на договор за заем, а дори да се приеме, че такъв е бил налице-то задължението по него е погасено чрез плащане, за което е било представено надлежно доказателство-разписката от 20.11.2007 г. Д.Ц. обжалвал този съдебен акт. С определение от 18.06.2010 г., постановено по гр.дело № 460/2010 г. по описа на ВКС, решението не било допуснато до касационно обжалване по съображения, че възприетото несъответствие на правното основание на иска с обстоятелствата, в една част неправилно преценени от съда от правна страна, не е било решаващо за изхода на делото.Отхвърлено е твърдението, че въззивният съд се е позовал на изключен от доказателствата по делото писмен документ.Аргументът е изведен от съдебния протокол от 13.02.2009 г. В проведеното на 10.09.2014 г. съдебно заседание по настоящото дело ищецът е изложил твърдения, че при подготовка на исковата молба по гр.дело № 3/2009 г. по описа на ОС-Добрич е предал на адвокат Г. нужните документи, като заявил, че сумата му се дължи по разписката от 14.03.2006 г.Това се оспорва от ответника.Ищецът е отказал да отговори на поставения от съда въпрос какви факти и обстоятелства е изложил пред адвоката преди изготвяне на исковата молба.Другата страна е пояснила, че до съдебното заседание от 20.03.2009 г., когато клиентът му дал обяснения пред ОС-Добрич, е бил в неизвестност за наличие на предходни търговски отношения между Д.Х. и подзащитния му. Представена е застрахователна полица от 27.11.2012 г., валидна за периода 28.11.2012 г.-27.11.2013 г., сключена между ответника и третото лице. При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл.51 от ЗА, за всяка виновно неизпълнение на задълженията си по този закон, адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди. По делото безспорно се установява, че ответникът, в качеството на адвокат, съдружник в АД ”Т. и Г.”, е представлявал Д.Ц. в спора по гр.дело № 3/2009 г. по описа на ОС-Добрич. Според чл.40 ал.2 от ЗА, адвокатът следва да се ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин. Ищецът счита, че ответникът му е причинил вреди, тъй като неправилно поискал прекратяване на производството по оспорване на представен от другата страна документ от 20.11.2007 г., вместо да докаже неговата неистинност.Не се твърди за наличие на умисъл у адвоката по повод соченото неизпълнение на договорните му задължения, а вредата е определена в размер на сумата, която Д.Ц. би получил при евентуално уважаване на иска му по гр.дело № 3/2009 г. по описа на ОС-Добрич. Съдът намира, че събраните в производството доказателства не могат да ангажират договорната отговорност на ответника. Същият е предприел нужните процесуални действия по оспорване на представения от Д.Х. документ и разписката е била изключена като доказателство по делото в проведеното съдебно заседание на 20.03.2009 г., респ. е отпаднала нуждата от производство по реда на чл.193 от ГПК.В постановеното решение от ОС-Добрич, искът на Д.Ц. е бил отхвърлен по съображения, че се касае до търговски взаимоотношения, с каквато претенция съдът не е бил сезиран, а не до вземане по чл.240 от ЗЗД.Не може да се вмени във вина на адвокат Г., че последващите инстанции са развивали правни съображения, основани на изключен като доказателство по делото документ. Не се доказва и второто наведено от ищеца нарушение от страна на ответника на задълженията му по ЗА-неправилно предявена претенция по договор за заем, вместо като неизпълнение по търговско правоотношение.По делото няма спор, че Д.Ц. е бил съгласен с депозираната от негово име искова молба по гр.дело №3/2009 г. по описа на ОС-Добрич. Не се доказва в съвместната им работа при подготовка на спора, лицето да е изложило факти пред адвоката, които да го мотивират да предяви иск по ТЗ, а не по чл.240 от ЗЗД.Съдът намира подкрепа на тези свои изводи освен в изразеното от ищеца нежелание да отговори на поставения му въпрос какви конкретни факти и обстоятелства е изложил пред ответника преди изготвяне на исковата молба, така също и в съдържанието на документа от 14.03.2006 г., където изрично е посочено, че се касае до безлихвен заем от 22 000 евро.Очевидно, че предвид текста на разписката, без допълнителни обяснения от страна на клиента, адвокатът не е бил във възможност да предяви различен иск от вземане по договор за заем. Съгласно чл.78 ал.2 от ГПК в тежест на ищеца са направените от ответника разноски за производството. По изложените съображения, съдът