РЕШЕНИЕ

№ 28

гр. Свищов, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря Петя Ив. Братанова като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Административно наказателно дело № 20234150200033 по описа за 2023 година за да се произнесе, взема предвид:

Жалба срещу Наказателно постановление № 04-2200178 от 30.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Велико Търново.

Жалбоподателят „Д. 003“ гр. Свищов, представляна от Б.Р.А., чрез пълномощника адв. Ц. Д. обжалва наказателно постановление № 04- 2200178 от 30.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Велико Търново, с което му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500, 00 лева на основание чл. 416 ал. 5 вр. чл. 414 ал. 3 от КТ вр. чл. 415 в ал. 2 от КТ.

Позовава се на допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, не бил спазен срока за издаване на наказателно постановление, липсвало съответнствие между нормата, въз основа на която било наложено административното наказание и нарушената законова разпоредба. Твърди, че неправилно нарушението било квлифицирано като такова по чл. 62 ал. 1 от КТ, тъй като в случая било извършено нарушение по чл. 63 ал. 2 вр. ал 1 предл. 1 от КТ, което се явявало самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Посочва, че лицето установено в обекта е заявило жевание да постъпи на работа на 12.10.2022г.., чрез подадена молба до управителя на дружество, като био нужно техническо време, в което да бъде оформена документацията, а не се целяло укриване на трудово правоотношение. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание поддържа жалбата. В хода по същество взема становище да бъде отменено наказателното постановление, тъй като ако се приеме, че е налице нарушение, същото се изразявало в това, че Н. е допуснато до работното място, без да и е представен трудово договор. В писмени бележки по делото излага подробни съображения за основателност на жалбата – работодателят бил допуснал до работа работника без да му предостави екземпляр от сключен трудов договор в писмена форма, поради което и неправилно нарушението било квалифицирано като такова по чл. 62 ал. 1 от КТ, поради което и на това основание наказателното постановление следвало да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира разноски.

Наказващият орган Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Велико Търново, чрез процесуалният си представител – ст.юрисконсулт К. взема становище за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено и се присъдят разноски по делото. Счита, че по безспорен начин се установил нарушителят и нарушението, тъй като работникът Ш. е полагала труд на 13.10. без писмен договор, в нарушение на закона, за което било дадено и предписание, което било изпълнено. В случай, че бъде отменено наказателното постановление, прави възражнеие за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, ако надвишава минималния предвиден размер.

След като се запозна със становището на жалбоподателя, събраните доказателства, разпита актосъставителя и свидетелите по делото, съдът намери за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление № 04-2200178 от 30.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Велико Търново, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 04- 2200178/15.11.2022г., на жалбоподателя „Д. 003“ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ, представлявано от управителя Б.Р.А. е наложена на основание чл. 416 ал. 5 вр. чл. 414 ал. 3 вр. чл. 415 в ал. 2 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500, 00 /хиляда и петстотин / лева, за това че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство, извършена от Д”ИТ”гр. В.Търново по работни места на 13.10.2022г., на обект на контрола –закусвалня и кафе „Д.“, находящ се в гр. Свищов, ул. ••••••••, е установено, че Ш. Н. Ш. с ЕГН •••••••••• полага своя труд на длъжност „••••••“ в обекта на контрол, без сключен писмен трудов договор. Отразено е, че при инспекцията по работни места, Ш. е заварен от контролните органи да полага своя труд присъщ на длъжността, като е приготвяла храна в кухнята на обекта. Посочено е, че полагането на труд от Ш. е удостоверено в Списът на работници и служители в обект закусвалня и кафе, находящ се в гр. Свищов, ул. •••••••• към 13.10.2022г., 13, 30 часа, заварени при проверката по работни места, който списък е утвърден от работодателя и в който Ш. саморъчно се е вписала и подписала като полагащо труд на длъжност „••••••“. Прието е, че според попълнената по време на проверката декларация от 13.10.2022г., 13, 50 часа, Ш. е деклирарила, че работи за работодателя в инспектирания обект, с работно време от 8 часа до 15 часа, срещу уговорено възнаграждение в размер на 710 лева, с почивни дни в събота и неделя, като прави закуски на длъжност „••••••“, без да има сключен трудов договор. Сочи се, че според писмени сведения от 13.10.2022г. на дружеството-работодател, според които ще бъде сключен трудов договор съгласно закона и ще бъде предоставен в Дирекцията. Отразено е, че Ш. полага своя труд в обекта на контрол, в рамките на работното време на обекта, като същата е йерархично и дисциплинарно подчинен на работодателя. Описано е, че при проверката в инспектирания обект, писмен трудово договор сключен между работника и работодателя за изпълнение на длъжността „ ••••••“ не бил представен, а на основание чл. 405а ал. 1 от КТ съществуването на трудовото правоотношение със страни по него Ш. Н. Ш. и Д. 003 ЕООД с начална дата на възникването му 13.10.2022г. е обявено с постановление на Д „ИТ“ В.Търново. Прието е, че с описаното деяние работодателят е осъществил състава на административно нарушение по чл. 62 ал. 1 вр. чл. чл. 1 ал. 2 от КТ вр. чл. 414 ал. 3 КТ вр. чл. 415 в ал. 2 КТ, което нарушение е извършено на 13.10.2022г. в посочения обект на контрол и е открито при проверка от Д „ИТ“ В.Търново относно спазване на трудовото законодателство.

Обсъдено е, че не са налице основанията за маловажен случай на административно нарушение.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 4.02.2023г., видно от известието за доставяне и Писмо изх. № 23005710 от 30.01.2023г. на Дирекция „Инспекция по труда“ В.Търново.

Видно от АУАН № 04-2200178/15.11.2022 г. е, че фактическото описание на нарушението съответства на възприетото в НП, посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 62 ал. 1 от КТ вр. чл. 1 ал. 2 КТ вр. чл. 414 ал. 3 вр. чл. 415 в ал. 2 КТ. АУАН се позовава на приложените като опис писмени материали: декларация от Ш. Ш., писмени сведения от представляващия работодателя, призовка и списък на работници и служители заварени по работни места на 13.10.2022г. от ДИТ В.Търново, протокол от извършена проверка, постановление на основание чл. 405а ал. 1 от КТ. Копие на същите са представени и приети като доказателства по делото. В писмени сведения от управител на дружеството-жалбоподател от 13.10.2022г.., същият посочил, че с лицето Ш. Ш. ще бъде сключен трудов договор съгласно закона и ще бъде представен в ДИТ В.Търново. С приложената декларация от 13.10.2022г.., Ш. Н. Ш. декларирала, че работи в Д. 003 ООД от края на септември 2022г. като ••••••, в обект – гостилница гр. Свищов, ул. •••••••, с работно време от 8 до 15 часа, при трудово възнаграждение в размер на 710 лева, почивни дни събота и неделя, като няма сключен трудов договор.

Видно от правилник за вътрешния трудов ред на гостилница •••••, утвърден от управителя на дружеството на 03.01.2022г., същият урежда трудовите правоотношения между работника и работодателя, при спазване разпоредбите на КТ, като са уредени работното време и почивките, отпуските, правата и задълженията на работодателя и на работниците. В приложения списък на работници и служители в обект Закусвалня и кафе в гр. Свищов, ул. •••••••, заварени по работни места при проверка от ДИТ В.Търново, на ред втори фигурира Ш. Н. Ш., с посочена длъжност ••••••.

Ш. фигирира и в приложения График за работа за м. октомври в обекта на проверка, считано от 13.10.2022г…

В протокол за извършена проверка изх. № ПР2234598/15.11.2022г. са отразени констатациите от извършена проверка по работни места на 13.10.2022г. и по документи в периода от 20.10.2022г. – 21.10.2022г. е отразено, че работодателят е допуснал нарушение на чл. 62 ал. 1 КТ, като не е сключил писмен трудов договор, чрез който да уреди отношенията по повод предоставяната от Ш. Н. Ш. работна сила, изпълняваща трудови функции за длъжността „••••••“ от 13.10.2022г. в обекта на контрол, като трудово правоотношение. Описано е, че в попълнената декларация Ш. декларирала, че работи за работодателя, в обекта на контрол, с работно време от 8 до15 часа, срещу трудово възнаграждение от 710 лева, без да има сключен трудов договор. Описано е, че Ш. полага труд на длъжност ••••••, в рамките на работното време на обекта, като е йерархично и дисциплинарно подчинена на работодателя.

Приложено по делото е Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение от 13.10.2022г., с което на основание чл. 405 а ал. 1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между Ш. Н. Ш., изпълняващ длъжност „•••••• в Д. 003 ЕООД, за описания обект. Постановлението е връчено на 13.10.2022г. на дружеството-жалбоподател, видно от отразяването. С писмо от 24.09.2020г. жалбоподателят уведомил НАП за подаване на Приложена по делото е и молба от Ш. Ш. от 12.10.2022г., с която заявила желание да бъде назначане да работи в Д. 003 Свищов.

След приключване проверката по работни места дружеството е призовано по реда на чл. 45 от АПК за извършване на проверка по документи в Д"ИТ" гр. Велико Търново с Призовка от 13.10.2022 г. При проверката по документи в Д „ИТ“ - гр. Велико Търново са представени изисканите с горепосочената призовка вътрешно-фирмена документация на предприятието. Приложен по делото е представения при тази проверка трудов договор № 15/12.10.2022г. между дружеството –жалбоподател и Ш. Н. Ш., с който последната била назначена на длъжност ••••••, адрес по месторабота гр. Свищов, ул. ••••••, при месечно възнаграждение 710 лева, работно време – 8 часа, по график, за неопределено време, с отразяване, че на 13.10.2022г. работника се задължава да постъпи на работа. Приложена по делото е и длъжностна характеристика за длъжността ••••••, с отразяване, че е връчена на работника на 12.10.2022г..

Съгласно справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. 5 от КТ изх. № 04388223036598/13.10.2022г.., 14, 27 часа, са изпратени заверени уведомления за сключени договори с Ш. Ш. и А. Ц., двете на длъжност ••••• Видно от разпита на актосъставителя Д. А. е, че на 13.10.2022г. извършили проверка относно спазване на трудовото законодателство на работодателя Д. 003 ЕООД в обект на контрол закусвалня •••••, намираща се на ул. •••••••, при която заварили Ш. Ш. да полага своя труд в обекта на длъжност „••••••“, без да има сключен писмен трудово договор, като същата приготвяла храна, изпълнявала трудови функции присъщи за посочената длъжност. Видно от показанията й, Ш. се вписала собственоръчно и се подписала в списък на заварените по работни места, който списък бил утвърден по-късно от управителя на дружеството, както и попълнила собственоръчно декларация, в която декларирала, че работи в обекта, но няма сключен трудов договор, при трудово възнаграждение 710 лева, с работно време от 8 до 15 часа. Същата изнесе, че по време на проверката, лице от обекта се обадило на управителя, който дошъл и поискали от него трудов договор на Ш., но такъв не им бил представен, а управителят писмено декларирал, че с лицето ще бъде сключен трудов договор и ще бъде представен в Дирекция Инспекция по труда. Допълни, че при проверката обявили с постановление по чл. 405а ал. 1 от КТ трудовото правоотношение, с което дали предписание на работодателя да сключи писмен трудов договор с Ш., а на по-късен етап в Дирекцията, в изпълнение на предписанието им бил представен трудово договор. Св. А. заяви, че съставения акт бил връчен на нарушителя, като при връчването не е имало възражение. Допълни, че при проверката в обекта не им били представени документи, а допълнително на по-късен етап в Инспекцията по труда били представени документи.

Св. Ж. Д. потвърди, че на 13.10.2022г. извършили проверка в обект кафе и закусвалня „•••••“ в гр. Свищов, при която установили, че лицето Ш. Ш. полага труд в обекта на длъжност „••••••“ без да има сключен писмен трудов договор, като същата изпървялала трудови функции присъщи за длъжността, приготвяла храна. Видно от показанията й, Ш. се вписала в списък на заварените по работни места, който списък след това бил утвърден от управителя на дружеството, както и същата попълнила декларация. Видно от нейните показания, когато при проверката се явил управителя на дружеството, му обяснили, че са записали работниците, той заверил списъка, а относно въпросното лице изискали писмен договор, вследствие на което управителят на дружеството декларирал, че такъв ще бъде сключен. Потвърди, че било издадено постановление, с което било дадено предписание да се сключи трудов договор с Ш.. Видно от показанията й, актът бил сключен в присъствието на управителя на дружеството, като при съставянето на акта не били направени възражения, а постановлението по чл. 405а ал. 1 КТ не било обжалвано.

Св. Х. П. заяви, че е само свидетел при съставянето на акта, който се съставил в Дирекция Инспекция по труда В.Търново на 15.11.2022г.., в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател, като не били направени възражения срещу акта, той бил подписан и на нарушителя бил връчен екзмепляр от акта.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за неоснователна.

При извършената служебна проверка на обжалваното НП съдът констатира, че при съставянето на акта и при издаването на НП не са допуснати нарушения на ЗАНН и КТ, които да налагат отмяна на атакуваното НП. НП се явява законосъобразно от процесуално-правна страна, тъй като е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му; спазени са формата и реда при издаването му и съдържа изискуемите по чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не са допуснати нарушения в административно-наказателното производство, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя, отразената в акта за нарушение фактическа обстановка е пренесена в издаденото постановление, посочена е нарушената законова разпоредба, което като цяло определя неговата законосъобразност от формална страна. Не са налице твърдените несъответствия между словесното описание на нарушението и правната му квалификация и основанието на което е наложено административното наказание. Нарушението и в АУАН и НП е квалифицирано като такова по чл. 62 ал. 1 от КТ вр. чл. 1 ал. 2 КТ вр. чл. 414 ал. 3 КТ вр. чл. 415в ал. 2 КТ. АУАН е съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството, препис от който е връчен. В тази насока възраженията на жалбоподателя, че не му е вречен, са неоснователни. Срещу съставения акт не е подадено възражение. Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното НП № 04-2200177 от 30.01.2023 г., което е съставено в предвидения в закона срок, поради което съдът не приема възражението на жалбоподателя, че наказващия орган не е спазил срока за произнасяне.

От показанията на разпитаните по делото свидетели А. и Д. се установи, че при проверката по работни места в обект кафе закусвалня ••••• в гр. Свищов, ул. ••••••• проверяващите са заварили на работа Ш. Ш., която работела в обекта. Бил е представен списък на работниците и служителите заварени в обекта, като в него същата се вписала, с посочване на заеманата длъжност и се подписала. Свидетелите установиха, че при проверката заварения да работи Ш. в попълнената декларация декларирала, че работи за дружеството-жалбоподател, при работно време от 8 до 15 часа, при месечно възнаграждение 710 лева, на длъжност ••••••, без трудов договор. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като логични, непротиворечиви и съответстващи на представените писмени доказателства. Същите съответстват и на приложените по делото сведения от управителя на дружеството-жалбоподател, според които с Ш. ще бъде сключен трудон договор.

Съгласно чл.1, ал.2 от КТ „отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения”, като преценката дали един договор и трудов или граждански се прави конкретно за всеки един случай. Установи се от декларацията на Ш. Ш., писмените сведения на управителя на дружеството, показанията на свидетелите А. и Д., че Ш. е предоставяла своята работна сила на дружеството– жалбоподател и осъществява трудова дейност в неговия обект. Общоизвестно е, че по силата на трудовия договор така както е регламентиран в КТ, едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, трудово възнаграждение и т.н. Съществуването на това правоотношение е надлежно обявено чрез Постановлението по чл. 405а от КТ. Основният факт /отрицателен/ - липсата на сключен писмен трудов договор между жалбоподателя и Ш. Ш. към момента на проверката е категорично доказан, тъй като се установи от показанията на свидетелите А. и Д., че при проверката трудов договор с лицето не им бил представен, поради което което съдът намира, че визираното в НП нарушение по чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ е налице.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ -отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като с чл. 61, ал. 1 от КТ законодателят е предвидил трудовият договор да се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването му на работа, а разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ гласи, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Предвидената писмена форма е такава за действителност, като трудовият договор обективира изявленията на двете страни в писмен акт, който трябва да съдържа минимално необходимото съдържание на трудовия договор по чл. 66, ал. 1 от КТ.

От събраните в хода на производството доказателства се установява по несъмнен начин, че към датата на извършената от служителите на Д „ИТ“ гр. Велико Търново проверка по работни места в обект закусвалня и кафе „•••••“ -13.10.2022г., Ш. Ш. е работила, предоставяйки работната си сила като е полагала труд, приготвяйки храна в кухнята на обекта, поради което правоотношенията й с дружеството е следвало да бъдат уредени като трудови, съгласно изричната разпоредба на чл. 1, ал. 2 КТ.

Безспорно е, че към момента на проверката на място в обекта- 13.10.2022г. Ш. Ш. е работила в обекта, без да има сключен писмен трудов договор. В попълнена декларация същата собственоръчно е записала, че работи на длъжност ••••••, считано от края на месец септември 2022г.. и няма сключен трудов договор, а в приложените писмени сведения от работодателя, изготвени по време на проверката.13.10.2022г., същият заявил, че с лицата А. М.а Ц. и Ш. Ш. ще бъдат сключени трудови договори съгласно закона и ще бъдат представени в ДИТ В.Търново. От същата дата- 13.10.2022г. е Постановление за обявяване на съществуващо трудово правоотношение, подписано от Б.А., в качеството му на управител на „Д. 003“ ЕООД и Ш., като е дадено предписание работодателят да предложи на работника сключване на трудов договор в срок до 18.10.2022г., което постановление се установи от показанията на св. Д., че не е обжалвано. Следователно се налага извода, че на 13.10.2022г. не е имало сключен писмен трудов договор между „Д. 003“ ЕООД и А. М.а Ц., въпреки което тя е полагала труд като ••••••.

Впоследствие-в периода 20-21.10.2022г. при извършена проверка по документи е бил представен сключен трудов договор № 15 от 12.10.2022 г. между „Д. 003“ ЕООД и Ш. Ш. за длъжността „•••••“. От уведомлението по чл. 62, ал.5 КТ, изпратено от работодателя до ТД на НАП относно трудов договор № 15 от 12.10.2022 г. се установява, че работодателят на 13.10.2022 г., след проверката/ в 14, 27 часа/ е уведомил ТД на НАП за сключения договор, но видно от текста на уведомлението, Ш. е посочена с длъжност •••••, а не с договорената в трудовия договор длъжност - „••••••“. Следва да се посочи, че тази неточност и факта дали е коригирана, няма отношение към състава на вмененото нарушение, което нарушение се изразява в това, че Ш. Ш. няма сключен трудов договор към датата на проверката. В изпълнение на служебните си задължения, извършилите проверката длъжностни лица при Д „ИТ“-Велико Търново лично и непосредствено са възприели, че Ш. е била част от организиран работен процес, реализиран от „Д. 003“ ЕООД. Последната е работила като „••••••“, като е участвала при приготвянето на храната. От изложеното следва категоричния извод, че в случая са налице задължителните елементи на едно трудово правоотношение- престация на работна сила при упражняване на конкретна трудова функция и при определено работно време и при уговорено възнаграждение, и като такова е следвало да бъде уредено в съответствие с изискванията на чл. 62, ал. 1 от КТ.

Наказващият орган правилно е подвел извършеното нарушение към санкционната норма на чл. 414, ал.3 от КТ, като е определил наказание имуществена санкция за дружеството-жалбоподател в качеството му на работодател, която е в минималния предвиден размер от 1 500 лв.

В случая не са налице условия за налагане на имуществена санкция по чл. 415 в от КТ и да се приложи отговорност за маловажно нарушение, тъй като според разпоредбата на чл. 415 в ал. 2 от КТ нарушенията по чл. 62 ал. 1 от КТ не са маловажни.

По безспорен начин е установено извършването на нарушението от страна на жалбоподателя, като отразеното в акта и в наказателното постановление напълно съвпада с фактическата обстановка, установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства и от събраните гласни доказателства.

Наказателното постановление е съобразено с материалния и процесуалния закон, като вярно е посочена нормата на материалния закон, която е била нарушена, както и нормата, с която е наложена санкцията за извършеното нарушение. Наложеното административно наказание – имуществена санкция е в минималния размер.

По изложените съображения, атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото основателно се явява искането за присъждане на разноски на основание чл. 143 ал. 3 АПК вр. чл. 63 ал. 3 от ЗАНН. Съгласно чл. 78 ал. 3 от ГПК вр. чл. 37 ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде 100 лева, като жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ДИТ В.Търново сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът