Решение № 343 от 15.5.2025 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1349/2025 г.

Производството е образувано по повод жалба на „Д. Ф. - •• " ЕООД с ЕИК: •••••••••, със седалище и адрес на управление гр. Б., ж.к. „Д.е.“ ул.Ч. г.••, представлявано от управителя Г.Д.Д. чрез пълномощника адв.К. К. от БАК против Наказателно постановление № 813155-F775589/11.02.2025 г., издадено от Директор на Дирекция "Обслужване " в ТД на НАП-Б., с което на основание чл. 181, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5 ЗДДС. Със жалбата са релевирани защитни възражения за незаконосъобразност поради допуснато съществено процесуално нарушение –издаване на НП извън срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. Настоява съдът да третира процесния случай като маловажен по см. пар.1, т.4 ЗАНН, с оглед „незначителността на вредните последици“и поради характера на нарушението, като представляващо по –ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид, който логически извод е обвързан с твърдение за издаден спрямо процесното дружество на 13.06.2024 г. Акт за дерегистрация. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява законен представител, представлява се от адв.К. К., който в обобщен вид акцентира върху аргументите, изложени в жалбата и моли съдът да отмени НП като незаконосъобразно, както и да присъди на дружеството въззивник направените в първоинстанционното производство разноски. За Административно - наказващият орган, редовно призовани, се явява упълномощеният представител гл.юрк.К., която моли, съдът да потвърди обжалваното НП като законосъобразно, с оглед законосъобразно приложение на хипотезата на чл.43, ал.6 ЗАНН. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е било връчено на управителя на жалбоподателя на 21.03.2025 г., а жалбата е депозирана на 03.04.2025 г. по реда на чл. 60, ал. 1 ЗАНН). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения: На 26.06.2024 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че задълженото лице е регистрирано по ЗДДС на 22.05.2017 г. и с ъ г л а с н о чл. 125, ал. 3 и ал. 5 ЗДДС има задължение да подава информация от отчетните регистри към справка-декларацията за всеки данъчен период. Посочено е, че като регистрирано лице, което е длъжно да подава информация от отчетните регистри към справка-декларацията, не е подало такава за данъчен период месец април 2024 г. Информацията от отчетните регистри към справка –декларацията по ЗДДС следва да се подаде до 14 число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, в случая до 14.05.2024 г., като към датата на съставяне на АУАН информация от отчетните регистри към СД по ЗДДС не е подадена. Нарушението е констатирано в Дирекция "Обслужване " при ТД на НАП Б., офис Б., ул. "А. " № 26 след изтичане на последния възможен срок за подаване на справка-декларацията по ЗДДС и приложенията към нея-14.05.2024 г. чрез извършване на съпоставка на регистрираните по ЗДДС лица и подадените от тях СД по ЗДДС и приложенията към тях. Описано е още, че до лицето била изпратена покана № 242-73/28.05.2024 г. за явяване в ТД на НАП Б. за подаване на СД по ЗДДС и информация от отчетните регистри, и съставяне на АУАН за ненавременно подаване на същите. В указания срок законен или упълномощен представител на дружеството не се явил, поради което актът бил съставен при условията на чл.40, ал.2 ЗАНН, а впоследствие връчен на 22.11.24 г. на упълномощено лице Д.Д.. До дружеството жалбоподател били изпращани покана №242-73#1/26.06.2024 г. за явяване в 7- дневен срок в ТД на НАП Б. за връчване „на актове за установяване на административно нарушение /АУАН/ на основание чл.125, ал.5 ЗДДС, вр. чл.179 от същия закон и на основание чл.125, ал.5 вр.чл.181 от същия закон“. Поканата била изпратена до седалище и адрес на управление, с обратна разписка и била върната с отбелязване, че адресатът е „преместен“. Поканата била изпратена и по електронен път на 10.07.2024 г., като видно от намиращото се на л.25 удостоверение за извършено връчване по електронен път, на 10.07.2024 г., поканата била връчена на жалбоподателя. Административно-наказателното производство било спряно на основание чл.43, ал.6 ЗАНН с отбелязване за спиране от 25.09.2025 г. поради ненамиране на нарушителя и връчване на АУАН след проведено щателно издирване.След връчване на АУАН на упълномощено лице - Д.Д., административно-наказателното производство е възобновено с отбелязване за възобновяване от 22.11.2024г. Въз основа на съставения акт на 11.02.2025 г., административнонаказващият орган, сезиран с преписката е счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена идентична фактическата обстановка с материализираната в АУАН и във формално-нормативно съотношение била дефинирана еднородна правна квалификация на нарушението по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. Предвид идентично възприетите и възпроизведени фактически и правни изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл. 181, ал. 1 ЗДДС наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 700 лева. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно изследване, съдът прие същите за достоверна и надеждна доказателствена основа, формираща горните фактически изводи, относими към доказателствения предмет. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на л. 33-35 – Заповед № 884/27.02.24г. г. т. 1. 2), а АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице съобр. т. 2. 1 от същата Заповед. При издаване на АУАН е спазен срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Съдът намира и, че лимитираният от законодателя минимум от съдържателни реквизити е спазен при издаване на НП, с което е гарантирано съблюдаване нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазено изискването за съответствие със задължителните съдържателни критерии, очертани с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Фактическата рамка на нарушението е развита в дълбочина- предметна, темпорална и пространствена детайлизация, придаваща процесуална годност на административнонаказателния обвинителен инструмент и позволяваща на нарушителя да разбере в какво е "обвинен" и да организира ефективно своята защита. В случая е постигната яснота за тези съществени елементи на обвинителната теза, с отразяване на признаците на неправомерното бездействие- задълженото, регистрирано по ЗДДС лице не е подало в срок- до 14.05.2024 г., информация от отчетните регистри към справка- декларацията по ЗДДС за данъчен период м. април 2024 г. Недвусмислено е конкретизирана и крайната дата, до която задължението по чл. 125, ал. 5 ЗДДС е могло да бъде изпълнено-14.05.2025 г. и индивидуализираната нарушена законова разпоредба, както в АУАН, така и в НП, обезпечават критериите за единство и тъждественост. При това положение съдът счита, че актосъставителят и АНО са изложили достатъчно факти, които да позволят на санкционирания, а и на съда, да разбере, от кога бездействието му е осъществило състава на административното нарушение. Независимо от горното административно-наказателното производство е белязано от пороци, имащи характер на съществени процесуални нарушения, поради тяхната колизия с правилото на чл.34, ал.3 ЗАНН.Предвид това съдът прие, че наказателното постановление е издадено извън 6-месечния срок, т.е. след крайната възможна дата 27.12.2024 г., тъй като не са били налице предпоставките за спиране на административно-наказателното производство по чл.43, ал.6 ЗАНН: В този контекст съдът намира следното: Щателността предполага ангажиране на различни ресурси за откриване на нарушителя, не и само двукратно посещение на адреса /издирване на телефон за контакт, електронно или физическо издирване и др. способи, до които ТД на НАП има достъп/, което в случая е изпълнено, видно от приложеното на л.25 Удостоверение за извършено връчване по електронен път на Покана изх.№242-73#1/26.06.2024 г., за предявяване на АУАН. Изяснено е в съдебната практика / в т. ч. актуалната практика на касационната инстанция Решение № 2988 от 12.04.2024 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2433/2023 г.; Решение № 3582 от 10.05.2024 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2311/2023 г. Решение № 1311 от 15.02.2024 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2326/2023 г. и мн. др. /, че за законосъобразно приложение на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, спирането следва да е закономерно обусловено и предшествано от щателно издирване, което в същността си представлява издирвателна дейност, съставена от активни, целенасочени, последователни и системни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими в закона и фактически възможни начини. Приложен в случая е само един способ, както следва: Извършени са две посещения на адреса на управление на жалбоподателя „Д.Ф. -16“ ЕООД разделени с времеви интервал от 7 дни, като там не са били открити нито представляващия дружеството, нито упълномощено от него лице за връчване на АУАН. За посещенията са съставени протокол Протокол F775589/17.09.2024 г. и Протокол F775589/25.09.2024 г., в които лаконично е отбелязано идентично съдържание: при посещение не бе открито лице или негов представител за връчване на АУАН. Така извършените посещения са през кратък период от време /7 дни/ и според настоящия съдебен състав не обосноват извод за проведено щателно издирване, тъй като двете посещения следва да бъдат извършени през по- дълъг период от време, с оглед гарантиране правата на издирваното лице, което продължава да се намира на адреса си, но поради една или друга причина краткотрайно отсъства, а не се укрива с цел осуетяване на връчването на АУАН. Също така, прави впечатление, че тези два протокола са с идентични номера, които съответстват на номерата на невръчени 2 бр. АУАН за връчване, като за съда остава непроследима реалността и действителността на спазената темпорална последователност между посещенията, предприети през 7 дни, без отбелязване на часовия диапазон на посещенията. /Изцяло в този смисъл е константната практика на касационната инстанция досежно преценката на критерия за "щателно издирване", обективирана в Решение № 3582 от 10.05.2024 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2311/2023 г.; Решение № 1458 от 12.10.2015 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1413/2015г., Решение № 1470 от 15.10.2015 г. на АдмС - Б. по к. н. а. х. д. № 1465/2015 г., Решение № 1816 от 5.11.2014 г. на АдмС - Б. по к. н. а. х. д. № 1274/2014 г., Решение № 1047 от 16.06.2014 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 837/2014 г. / В случая с двата съставени протокола за двукратно посещение на адрес в интервал от 7 дни, са демонстрирани формализъм и инертност, несъвместими с критериите за щателно издирване по см. на чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Двата съставени протокола са подписани само от служителите, които са ги съставили. Няма подписи на други лица, намерени във или около адреса, които могат да удостоверят, че посещенията действително са извършени. Не са приведени конкретни доказателства, установяващи да са извършвани опити за връчване на АУАН, чрез ангажиране на други териториално компетентни органи по чл.43, ал.4 ЗАНН, не е извършвано призоваване по телефона. На дружеството била изпратена само Покана изх.№242-73#1/26.06.2024 г., с която дружеството е уведомено, че в 7-дневен срок от получаването й негов представител следва да се яви в ТД на НАП Б. за връчване на актове за установяване на административно нарушение, съставени на основание чл.125, ал.5 вр.чл.179 ЗДДС и чл.125, ал.5 ЗДДС вр.чл.181 ЗДДС.Тази покана е изпратена с пощенски оператор с обратна разписка и върната с отбелязване, че адресатът е преместен. На следващо място, визираната Покана изх.№242-73#1/26.06.2024 г., с която дружеството жалбоподател е уведомено, че в 7-дневен срок от получаването й негов представител следва да се яви в ТД на НАП Б. за връчване на множество АУАН на основание чл.125, ал.5 вр.чл.179 ЗДДС и чл.125, ал.5 ЗДДС вр.чл.181 ЗДДС, е надлежно връчена чрез известния на дружеството електронен адрес – видно от Удостоверение за извършено връчване по електронен път на 10.07.2024 г. /л.25/ В случая съдът приема, че своевременно –в двуседмичен срок след съставяне на АУАН по реда на чл.40, ал.2 ЗАНН дружеството жалбоподател е било поканено по електронен път да изпрати оторизиран представител за предявяването на множество АУАН, включително и такъв с правна квалификация на нарушението по чл.125, ал.5, вр.чл.181, ал.1 ЗДДС, като по волята на представляващия го субект, АУАН не бил предявен в разумен срок след съставянето му. Следователно дори да се приеме, че редовно поканеното дружество за предявяване на /множество неконкретизирани АУАН по фактически параметри и относим период на неизпълнение по чл.125, ал.5 ЗДДС/, по свободно усмотрение на представляващия не е изпратило представител за връчване на АУАН, представлява фингирано осведомяване за съставени срещу него актове на осн.чл.125, ал.5, вр.чл.181, ал.1 ЗДДС, отново не са били налице предпоставки за приложение на чл.43, ал.6 ЗАНН, а НП е следвало да се издаде в 6-месечния срок след съставяне на АУАН. Все пак настоящият състав приема, че изпратената по електронен адрес покана не може да се приравни на надлежно предявяване на АУАН, нито дори на уведомяване на жалбоподателя за съставения срещу него конкретен АУАН поради най-общия й бланкетен облик В т.см. Решение № 402 от 23.09.2020 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 443/2020 г.“ Изпратената до дружеството нотариална покана, връчена на управителя на "•••" ЕООД, гр. Перник, на 07.05.2019 г., удостоверява единствено, че последният е бил поканен от ••••а на ОСЗ – Перник, за получаване на множество актове за установяване на административно нарушение, сред които и такъв с № 22/25.03.2019 г. От доказателствата по делото е видно, че АУАН нито е предявяван, нито е връчван на представляващ юридическото лице.“ Независимо от горните бележки, настоящият състав приема, че не са спазени в цялост изискванията за щателно издирване по чл.43, ал.6 ЗАНН. Следва да се отбележи, че когато нарушител е юридическо лице, както е в настоящия случай, АУАН се предявява и връчва на лицето, което по закон представлява съответното ЮЛ или на изрично упълномощено от него лице, разполагащо с представителна власт да ангажира ЮЛ с действия във връзка с административнонаказателната отговорност, като липсва информация да са предприети конкретни действия в изпълнение на чл.43, ал.4 ЗАНН –да е ангажиран ресурс относно връчването чрез други органи или на съответната общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Неспазването на гореописаната в ЗАНН процедура по щателно издирване по см. на чл.43, ал.6 ЗАНН води до издаване на НП в нарушение разпоредбата на чл.34, ал.3 ЗАНН. По приложението на материалния закон: Единствено за пълнота на изложението настоящият състав намира, че при валидно спазване на срока по чл.34, ал.3 ЗАНН за издаване на НП, в принципен план нарушението би било доказано от обективна страна: Разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. Според чл. 125, ал. 5 от ЗДДС декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, а в ал. 3 на чл. 125 ЗДДС е предвидено, че заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период. Санкционната норма на чл. 181, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че регистрирано лице, което не подаде информация от отчетните регистри или подаде информация на технически носител, различна от посочената в отчетните регистри, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. По делото не се спори относно обстоятелството, че жалбоподателят е бил регистриран по ЗДДС на 22.05.2017 г.-19.06.2024 г., т.е. включително и за данъчния отчетен период – м.април 2024 г. Като такъв, независимо от обстоятелството, дали развива или не активна дейност е бил задължен за всеки данъчен период да подава справка-декларация по ЗДДС, както и информация от отчетните регистри в законоустановения срок по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. Съдът счита за безспорно установено по делото, че жалбоподателят не е подал до 14-то число на месеца, следващ отчетния, информация от отчетните регистри за данъчен период- м. 04. 2024 г. С бездействието си, при валидно издаване на НП в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН, съдът би бил обвързан от извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение, поради което при съблюдаване на императивната разпоредба на чл.34, ал.3 ЗАНН нарушението би било доказано. Единствено при валидно издадено НП в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН, съдът би приел за необходимо в рамките на оцнъчната дейност по индивидуализация на административното наказание да отбележи, че имуществена санкция в минималния законоустановен размер на чл. 181, ал. 1 ЗДДС – 500 лв. би била ориентирана с по-висока степен на ефективност към постижимостта на целите на административното наказание в чл.12 ЗАНН, в т.ч. към укрепване на предупредително- превантивната му функция, с оглед безрезултатния характер на нарушението и неговата поредност като първо такова за санцкионираното дружество. Отново в тезисен план съдът намира за необходимо да отбележи, че при процесуално изрядно издаване на НП в срока по чл.28 ЗАНН не биха били налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН според целената благоприятстваща административно-наказателното положение на жалбоподателя защитна теза. Маловажният случай по см. на чл. 28 ЗАНН е оценъчен критерий. В случая нарушението на чл. 125, ал. 5 ЗДДС не носи характеристиките на маловажен случай по см. на чл. 28 ЗАНН. Изначално в нормирания с чл.125, ал.5 ЗДДС състав на това нарушение законодателят не е предвидил настъпване на вредоносен резултат, което съответства на концепцията на законодателя за достатъчно противоречие между простото изпълнение белезите на това нарушение и интересите на обществото.В случая се касае за съществена дял от дейността на търговеца, обезпечаващ нормално функциониране на обществените отношения, свързани с данъчната отчетност, поради което поначало тяхното нарушаване представлява деяние с по-сериозна степен на обществена опасност в сравнение с други състави на административни нарушения. Своевременното деклариране на данните по ЗДДС, в това число и при нулеви стойности, е от значение за определяне на задълженията, както на деклариращия, така и на негови контрагенти, като ЗДДС е с повишени изисквания към отчетността на дейността на данъчните субекти. Продължителността на забавата на скрепените със срок задължения е един от критериите за укоримостта на деянието. В случая в наказателното постановление макар и в рубриката "отегчаващи отговорността обстоятелства" е обективирана изрична констатация, че дори и към датата на издаване на НП- 11.02.2025 г., /след почти 9 месеца от крайната дата за изпълнение на задължението 14.05.24 г./ нарушителят не е изпълнил законовото си задължение. Именно в този контекст и в прицнипен план при валидно издадено НП в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН минималният размер на имуществената санкция по чл.181 ЗДДС би бил съответен на формалния характер на нарушението и липсата на съпътстващ вредоносен резултат, свързан с ощетяване на фиска. С тези мотиви съдът намира, че поради допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с издаване на НП извън предписания срок в чл.34, ал.3 ЗАНН, обжалваното наказателно постановление следва да се отмени. Предвид изхода на спора, разноски се дължат в полза на дружеството-жалбоподател, което своевременно е направило искане за присъждането им, ведно с писмени доказателства, документално обосноваващи реалното извършване на разноски в размер на 140 лв. за заплатен адвокатски хонорар. Посочените разноски следва да се възложат в тежест на НАП, гр.С.. Така мотивиран, съдът Водим от горните съображения, съдът