Решение № 296 от 18.10.2023 г. на Районен съд - Враца по дело № 868/2023 г.

Производството е по реда на чл.58д-63д ЗАНН. Образувано е по жалба на •••• – кмет на Община Враца, срещу Наказателно постановление (НП) №МЕУ-12312/10.08.2023 г., издадено от министър на електронното управление, с което на основание чл.63, ал.2, вр. чл.65, ал.2 от Закона за електронното управление, за нарушение по чл.7г, ал.4, вр. ал.2, т.4, пр.1 ЗЕУ, вр. чл.15, т.3, б.Б, пр.1 от Задължителните разпореждания, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500, 00 лв. В жалбата се твърди, че нарушението не е извършено и че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При това се прави искане за отмяна на НП. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрк. Е. Димитрова, която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Прави искане за присъждане на направените разноски. Въззиваемата страна се представлява от юрк. В. Папайотова, която оспорва жалбата и заявявайки, че НП е правилно и законосъобразно, моли за неговото потвърждаване. Прави искане за присъждане на направените разноски. Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното: При извършена дистанционна проверка от св. М. Г. – държавен експерт в отдел „Бюджетен и проектен контрол“, дирекция „Политики за електронно управление“ в Министерство на електронното управление, се установило, че на 13.07.2022 г. са въведени данните в Информационната система за общините на Министерство на финансите към 30.06.2022 г. за касовото изпълнение на бюджета на общината за първото полугодие на 2022 г. Установило се обаче, че в 7-дневен срок от подаване на информацията, същата не е подадена в ИСБК. При това св. М. Г. приела, че в качеството си на кмет, жалбоподателят е допуснал информацията за първото шестмесечие за 2022 г. за касовото изпълнение на бюджета на Община Враца да не бъде подаден в срок в ИСБК, а именно в срок до 20.07.2022 г. С оглед така установеното, на 24.02.2023 г. св. М. Г. съставила АУАН, в който посочила, че е извършено нарушение по чл.7г, ал.4, вр. ал.2, т.4, пр.1 ЗЕУ, вр. чл.15, т.3, б.Б, пр.1 от Задължителните разпореждания. АУАН е връчен на жалбоподателят на 06.03.2023 г. и същият не е вписал възражения. На 10.08.2023 г., въз основа на съставения АУАН, при и дентично словесно описание на нарушението и субсумирането му под нормата на чл.7г, ал.4, вр. ал.2, т.4, пр.1 ЗЕУ, вр. чл.15, т.3, б.Б, пр.1 от Задължителните разпореждания, на основание чл.63, ал.2, вр. чл.65, ал.2 ЗЕУ, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500 лв. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св. М. Г. и от множеството приложени по делото писмени материали. Съдът кредитира така описания доказателствен материал, като счита, че същият е непротиворечив по отношение на фактите, подлежащи на доказване. Безспорно се установяват начина на извършване на проверка, както и направените в хода на същата констатации, при което и доколкото установеното в хода на проверката не се оспорва от страните, съдът не счита за нужно да излага по-подробен поотделно и съвкупен анализ на доказателствената съвкупност. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното: Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалба е депозирана в законоустановения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледайки я по същество съдът приема следното: Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с описанието, направено в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението и начина на констатиране на същото. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Разглеждайки НП от материалноправна гледна точка, съдът намира, че от доказателствено обезпечената фактология се установява, че на 13.07.2022 г. са въведени данните в Информационната система за общините на Министерство на финансите към 30.06.2022 г. за касовото изпълнение на бюджета на общината за първото полугодие на 2022 г. Информацията обаче, не е подаден в 7-дневния срок и в ИСБК, а именно в срок до 20.07.2022 г. Установява се и това, че жалбоподателят е назначил лице, което да отговаря за тези задължения, но в качеството си на кмет не е упражнил контрол и е допуснал да не се подаде информацията в предвидения в закона срок. При това, на 21.07.2022 г. същият е осъществил от обективна страна нарушение по чл.7г, ал.4, вр. ал.2, т.4, пр.1 ЗЕУ, вр. чл.15, т.3, б.Б, пр.1 от Задължителните разпореждания. Нарушението е и субективно съставомерно. Жалбоподателят е наясно със задълженията си в качеството си на кмет на Община Враца. Наясно е и с това, че е длъжен да упражнява контрол върху дейността на служителите на Община Враца и да следи дали същите изпълняват в срок и качествено възложените им задачи. Въпреки това е проявил небрежност по отношение на това си задължение и по този начин е допуснал информацията за първото шестмесецие за 2022 г. за касовото изпълнение на бюджета на Община Враца да не бъде подаден в 7-дневния срок в ИСБК. Правилно е приложена и санкционната норма на чл.63, ал.2, вр. чл.65, ал.2 ЗЕУ, съгласно която „Длъжностно лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 7г, ал. 2, 3, 4, 7 и 8, се наказва с глоба в размер от 1500 до 4500 лв....“. В случая жалбоподателят е санкциониран с глоба в минимално предвидения размер. Не може да се обсъжда приложение на чл.28 ЗАНН, тъй като, макар да не може да се говори за настъпили вредни последици от разглежданата деятелност и макар да не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, извършеното не се явява с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от същия вид. При това правилно е пристъпено към издаването на НП с налагането на санкция. Ето защо, приемайки оплакванията срещу НП за неоснователни, а НП за правилно и законосъобразно, санкционния акт следва да се потвърди, а жалбата да се остави без уважение. При този изход на делото, направеното от въззиваемата страна искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Ето защо жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран съдът