Решение № 150 от 27.11.2023 г. на Районен съд - Севлиево по дело № 314/2023 г.

Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни постановления. Образувано е по жалба на А. А. А. от гр. Севлиево срещу наказателно постановление /НП/ № 2310500035 от 11.07.2023 година на Директора на РДГ – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите /Наредбата/ и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите му е наложено наказание глоба в размер на 300, 00 лв. по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. В жалбата се твърди, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и са основание за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и поддържано в съдебно заседание, е съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Представителят на административно - наказващия орган /АНО/ изразява становище за неоснователност на жалбата. По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът установи следната фактическа обстановка: Жалбоподателят А. А. А. е лесовъд на частна практика. В това си качество същият изготвил Горскостопанска програма /Изменение на ГСП/ на имот с № 21628.280.3, попадащ в отдел 271, подотдел „о1“ в землището на с. Добромирка, община Севлиево – частна горска територия. В същата се предвиждала насока на стопанисване – възобновяване; вид на сечта – краткосрочно-постепенна, с интензивност до 30 % и допустим размер на ползване 8 плътни куб. метра без клони. Програмата била съгласувана с РИОСВ В. Търново и със Заявление вх.№ 7450 от 10.08.2022 година била внесена от жалб. А. за разглеждане и утвърждаване от Директора на РДГ В. Търново. Със Заповед № РД13-242 от 25.08.2022 г. на Директора на РДГ В. Търново същата била утвърдена. В посоченото по-горе качество, на 18.08. 2022 година, жалб.А. маркирал насаждението, за което бил съставен и съответният Карнет-опис от същата дата. Същото обаче било маркирано от него за провеждане на краткосрочнопостепенна сеч с интензивност 60% и размер на ползване 15 плътни куб.м., въпреки предвижданията на горскостопанската програма за интензивност на сечта до 30% и допустим размер на ползване 8 плътни куб.м. На 29.08.2022 година, в качеството си на лесовъд на частна практика, жалб. А. издал Позволително за сеч с № 0683642, с което било разрешено провеждането на сеч в отдел № 271, подотдел „01“, имот с кад. № 21628.28.3, в землището на с. Добромирка, общ. Севлиево, с вид на сечта: краткосрочно постепенна фаза и с очакван добив от 15 пл.куб.м. дърва черен бор. Като срок за провеждане на сечта бил определен периода от 01.09.2022 година до 30.12.2022 година. На 25.10.2022 г. М. А. А. и свид. Г. И. М. – главни експерти в РДГ В. Търново, извършили проверка в посочения по-горе имот, като уведомили предварително жалбоподателя по телефона за извършване на проверката, но същият отказал да присъства. За резултатите от извършената проверка били изготвени Констативни протоколи серия В, № 009457 и серия В, № 009458. В тях проверяващите отразили, че са извършили проверка в имот с кад. № 21628.28.3, попадащ в отдел 271, подотдел „01“, в землището на с. Добромирка, общ. Севлиево, за който имало издадено Позволително за сеч № 0683642 от 29.08.2022 година от инж. А. А., което било за вид на сечта: краткорсрочно постепенна, осветителна фаза и очакван добив от 15 пл. куб. м. на дърва от дървесен вид черен бор. Проверяващите констатирА., че за имота имало издадена Заповед № РД13-242/26.08.2022 година за утвърждаване на изменение на ГСП от директора на РДГ – Велико Търново, съгласно която за имотът имало предвидена насока за стопанисване трансформация, вид на сечта постепенно – осветителна с интензивност до 30%, т.е. 8 плътни куб. метра дървесина без клони. При проверката на терен служителите на РДГ – Велико Търново констатирА., че подлежащите на сеч дървета в имота са били маркирани на 18.08.2022 година от инж.А. А. с КГМ № А2351 и оранжева боя, за което имало издаден карнет-опис, видно от който в имота били маркирани 27 броя дървета, равняващи се на 15 плътни куб. метра дървесина без клони. Съобразявайки тези обстоятелства проверяващите стигнА. до извода, че в имота било извършено маркиране с процент на интензивност – 60% или 15 плътни куб. метра дървесина без клони, което било извършено в нарушение на предвижданията на ГСП, утвърдена със заповед на директора на РДГ – Велико Търново от 26.08.2022 година. На 31.10.2022 година инж. М. А. и инж. Г. М. извършили допълнителна проверка в процесния имот, при която направили измерване на пъновете на отсечените маркирани дървета, на неотсечените, маркирани за сеч дървета и на останА.те немаркирани дървета, при което установили, че пъновете на отсечените дървета били 37 на брой, равняващи се на 22 плътни куб. м. дървета без клони; маркираните, неотсечени дървета били 3 броя, равняващи се на 2 плътни куб. метра дървета без клони и немаркиран дървостой, равняващ се на 24 плътни куб. метра дървета без клони. В резултат на тази констатация проверяващите стигнА. до извода, че маркирането в имота било извършено в нарушение на предвижданията на ГСП, одобрена със заповед на директора на РДГ – Велико Търново от 26.08.2022 година, тъй като в имота било извършено маркиране с процент на интензивност 50%, т.е. 24 плътни куб метра дървета без клони. Измерената дървесина била сортиментирана в три броя сортименти ведомости от деня на проверката – 31.10.2022 година, за които проверяващите записА., че са неразделна част от съставения за проверката Констативен протокол Серия В, № 009461 от 31.10.2022 година. С Писмо изх.№ РДГ12603 от 19.12.2022 година жалб. А. бил поканен да се яви на 11.01.2023 г. в 10.30 часа в сградата на ТП ДЛС „Росица“ гр. Севлиево за съставяне на АУАН. В писмото било отразено, че при неявяване АУАН ще бъде съставен в негово отсъствие. Поканата била изпратена чрез куриер и връчена лично на жалб.А. на 22.12.2022 г. На посочената в поканата дата - 11.01.2023 г. и час жалб. А. не се явил, поради което свид. И. Ц. Н., в присъствието на свид. Г. И. М. и свид. П. П., съставил против жалб. А. А. А., в негово отсъствие, АУАН серия В, № 008242, за това, че извършил маркиране в имот с № 0683642, попадащ в отдел № 271, подотдел „01“, имот с кад. № 21628.28.3, в землището на с. Добромирка, общ. Севлиево, в нарушение на предвижданията на горскостопанска програма, утвърдена със заповед РД 13-242 от 26.08.2022 година на директора на РДГ В. Търново за трансформация /краткосрочно постепенна сеч/ с интензивност до 30% и допустим размер на ползване 8 пл.куб.м. без клони, като след измерване на терен на маркирания и немаркирания дървостой, чрез пълно клупиране и сортиментиране, се установило, че запасът на насаждението е 48 плътни куб. мерта дървесина и в действителност насаждението било маркирано с интензивност 50% - 24 плътни куб. метра дървесина. Като дата на извършване на нарушението в АУАН е посочена 18.08.2022 година, а като място РДГ В. Търново, общ. Севлиево, с. Добромирка, имот 0683642, попадащ в отдел № 271, подотдел „01“, имот с кад. № 21628.28.3. В АУАН е посочено, че са нарушени законовите разпоредби на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 49, ал. 2 от Наредба 8/05.08.2021 г. за сечите в горите. С писмо изх. № РДГ05-2794 от 23.03.2023 г. така съставения АУАН бил изпратен до Община Севлиево за предявяване и връчване на жалб. А.. Същият обаче не бил връчен на жалбоподателя, а последният се подписал в него в качеството на връчител. С нарочно писмо актът за установяване на административно нарушение бил изпратен в РУ МВР с молба за предявяване и връчване на жалб. А.. Препис от така съставения АУАН бил предявен и връчен на жалб.А. на 13.04.2023 г. Видно от приложения по делото акт /л. 11 и 12 от делото/ жалбоподателят не подписал акта, а положил подпис за „Връчител“. Реално обаче актът му е бил връчен от старши инспектор Д. К. при РУ на МВР – Севлиево, който е положил подписа си за връчител до този на жалбоподателя. Жалбоподателят не е направил възражения при връчването на АУАН. Същият не е депозирал и писмени такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП № 2310500035 от 11.07.2023 година на директора на РДГ – Велико Търново против инж. А. А.. В него наказващият орган се е съгласил изцяло с констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 49, ал. 2 от Наредбата, поради което и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите му е наложил глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите в размер на 300, 00 лева. Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите И. Ц. Н., Г. И. М., П. П. П. и М. А. и от писмените доказателства: АУАН Серия В, № 008242 от 11.01.2023 г.; КП Серия В № 009457- 009458 от 25.10.2022 г.; КП Серия В № 009461; сортиментни ведомости; позволително за сеч № 0683642 от 29.08.2022 година; карнет-опис за извършеното маркиране в процесния имотритория, едно с един брой сортиментна ведомост - извадка от интернет информационната система на ИАГ - София; Заповед № РД13-242 от 25.08.2022г. на Директора на РДГ-Велико Търново; Информация за документ; Доклад за извършена проверка на ГСП; Заявление с вх. № 7450 от 10.08.2022 година; Изменение на ГСП за процесния имот; опис на превозните билети за дървесина, добита от процесния имот; покана до А. А. А., ведно с обратна разписка; писмо с изх. № РДГ05-2794 от 23.03.2023 г. до Община Севлиево ведно с известие за доставяне; разписка за връчване на копие от КП от 25.10.2022 г.; писмо с изх. № РДГ05-5255 от 02.06.2023 г. до РУ-Севлиево; писмо с вх. № РДГ05-5961 от 22.06.2023 г. от РУ - Севлиево ведно с Писмо с изх. № РДГ05-5252 от 02.06.2023 г. до РУ - Севлиево; процесното наказателно постановление; покана за доброволно изпълнение; писмо с изх. № РДГ05-6694 от 11.07.2023 г. за връчване на няколко наказателни постановления, ведно с известие за доставяне; разписка за връчване на констативнин протоколи; удостоверение № 12969/ 28.07.2017 г. на А. А. - извадка от публичния регистър на официалната интернет страница на ИАГ-София; заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г.; свидетелство за професионална квА.фикация; споразумение по чл. 107 от КТ; допълнително споразумение към трудов договор; длъжностна характеристика за длъжността „Гл. специА.ст – горски инспектор" от 06.01.2020 г. и протокол за освидетелстване на сечище № 0690439 от 09.01.2023 г. При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи: Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 14.07.2023 г. От клеймото на пощенският плик, с който жалбата е изпратена, се установява, че същата е подадена на 27.07.2023 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество. НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № РД 49-199/16.09.2011 год. на Министъра на земеделието и храните. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество. Актосъставителят и в последствие административно-наказващият орган /АНО/ са приели, че жалб. А. е нарушил разпоредбите на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 год. за сечите в горите. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, се наказва длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 год. за сечите в горите: „Маркирането на насажденията, предвидени за сеч, се извършва съобразно състоянието на насажденията, предвижданията в горскостопанския план или програма и при условията и реда, определени в тази наредба“. Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Явява се негов процесуален представител, който поддържа пред съда изложените в жалбата съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли същият да постанови решение, с което да отмени НП като неправилно и незаконосъобрано. Основното възражение в жалбата касае нА.чието на две наказателни постановления с номера 2310500035 от 11.07.2023 година – процесното и НП № 2310500038 от 11.07.2023 година, в които според жалбоподателя били описани различни фактически обстоятелства, касаещи един и същ имот, като в обжалваното наказателно постановление било записано, че след пълно клупиране в имота се установило, че насаждението е маркирано с интензивност 50% - 24 плътни куб. метра дървесина в нарушение на превдижданията на ГСП, утвърдена със Заповед № РД13-242 от 26.08.2022 година на директора на РДГ – Верико Търново за провеждане на краткосрочно – постепенна сеч с интензивност до 30% и допустим размер на ползване 8 плътни куб. метра дървесина без клони, а в НП № 38 от 11.07.2023 година било прието, че насаждението било маркирано, видно от карнет – описа от 18.08.2022 година за провеждане на краткосрочно – постепенна сеч с интензивност 60% и размер на ползване 15 плътни куб. метра дървесина без клони. Съобразявайки различията относно процента, с който е превишена маркировката на дърветата и размера /количеството/ на маркираните плътни куб. метра дървесина, жалбоподателят счита, че е нА.це разминаване относно основни факти по вменените му с двете наказателни постановления нарушения, което подлагало под съмнение достоверността на отразените в обжалваното наказателно постановление факти, прецизността на измерването и анА.зирането, направено от страна на контролните органи, които обстоятелства счита, че са достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Съдът категорично не споделя това становище на жалбоподателя. На първо място следва да се отбележи, че в обжалваното наказателно постановление е прието, че в имота е извършено маркиране от страна на жалбоподателя в нарушение на предвижданията на ГСП, утвърдена със Заповед № РД13-242 от 26.08.2022 година на директора на РДГ – Велико Търново за провеждане на краткосрочно – постепенна сеч с интензивност до 30% и допустим размер на ползване 8 плътни куб. метра дървесина без клони, тъй като след извършване на пълно клупиране в имота, съобразно КП от 31.10.2022 година, се установило, че реално имотът е бил маркиран от жалбоподателя с интензивност 50% - 24 плътни куб. метра дървесина. Т.е. това е реалното маркиране, извършено от жалбоподателя. В другото наказателно постановление с № 38 е прието, че жалбоподателят е издал Позволително за сеч за процесния имот с № 0683642 от 29.08.2022 година с вид на сечта краткорсорчно – постепенна – осветителна фаза и с очакван добив от 15 плътни куб. метра в нарушение на предвижданията на ГСП, утвърдена със Заповед № РД13-242 от 26.08.2022 година на директора на РДГ – Велико Търново за трансформация /краткосрочно – постепенна сеч с интензивност до 30% и допустим размер на ползване 8 плътни куб. метра дървесина без клони, като видно от карнет – описа от 18.08.2022 година насаждението е маркирано с интензивност 60% и размер на ползване 15 плътни куб. метра. Преценката на изложените по – горе фактически обстоятелства, свързани с вменените във вина на жалбоподателя нарушения, водят до извода, че в наказателните постановления не са отразени различни факти относно маркирането на имота, извършено от жалбоподателя, а на практика в едното НП съпоставката относно интензивността на маркирацията и съответно допустимия размер на ползване, е между показателите на ГСП и изготвените от А. карнет – опис и позволително за сеч, а в процесното наказателно постановление са съпоставени показателите на ГСП, т.е. предвижданията на сечта, отразени в ГСП и резултатите от направеното от служителите на РДГ – Велико Търново пълно клупиране на терен. Ето защо съдът приема, че по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя още повече, че той е бил запознат с констатациите от констативните протоколи от 25.10.2022 година и 31.10.2022 година, в които същите са описани подробно. Не на последно място съдът следва да отбележи, че и ГСП, съответно карнет – описа от 18.08.2022 година и сортиментната ведомост от 26.08.2022 година, както и позволителното за сеч за имота са съставени от самия жалбоподател и той изначално е бил наясно какви са били предвижданията на изготвената от него ГСП, но въпреки това е маркирал имота и съответно е издал позволителното за сеч с други показатели, различни от ГСП. На следващо място съдът намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и наказателното постановление съдържат изискуемите в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление са посочени датата и мястото на извършване на нарушението и законовите разпоредби, които са нарушени. Нарушението е описано пълно, ясно, точно и разбираемо. Описани са и обстоятелствата, при които същото е извършено и установено, както и нарушените разпоредби на материалния закон. Съдът намира, че АНО е описал с нужната конкретика всички релевантни факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя и поради това не са нА.це формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реА.зирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя изложи съображения за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради това, че горскостопанската програма била утвърдена със заповед на директора на РДГ В. Търново от 26.08.2022 г, а маркирацията в имота е била извършенан преди заповедта за утвърждаване на изменение на ГСП да е влязла в сила. В тази връзка се развиват съображения за това, че ГСП представлявала административен акт, който подлежи на обжалване и влиза в сила едва след изтичането на срока за обжалване. В настоящия случай към датата на маркирацията в имота – 18.08.2022 година, същата още не била влязла в законна сила, поради което жалбоподателят прави извод, че нямало как да бъде осъществен състава на нарушението, за което е санкциониран, тъй като този административен акт все още не бил влязъл в законна сила. Съдът не споделя така изложените доводи. Съгласно чл. 13, ал. 8 от ЗГ утвърждаването на горскостопанските програми се извършва със Заповед на директора на съответната Регионална дирекция по горите - за горските територии извън посочените в т. 1, които попадат в района им на дейност. Безспорно е също така, че въпросните заповеди съгласно ал. 9 на чл. 13 подлежат на обжалване по реда на АПК. По делото не се спори, че въпросната заповед, с която ГСП за процесният имот е била утвърдена, е издадена на 26.08.2022 г. и към датата на издвършване на маркирането в имота от жалбоподателя – 18.08.2022 г. не е била влязла в законна сила. В случая обаче следва да се вземе предвид, че процесната ГСП е била изготвена от жалб. А., заявлението за нейното утвърждаване е било подадено също от него и в този смисъл той е бил запознат с нейните предвиждания, в това число досежно насоката на стопанисване, вида на сечта – краткосрочно-постепенна с интензивност до 30% и допустим размер на ползване 8 плътни куб.м. без клони. Безспорно е, а това се установява и от приложения по делото карнет-опис, че маркирането на насаждението е било извършено от жалб. А. и то в нарушение на чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8/2011 г. досежно допустимия размер на ползване, въпреки знанието у А., че то следва да е до 30% и 8 плътни куб.м. без клони. Въпреки това и с ясното съзнание, че изготвената от самия него ГСП предвижда посочените по-горе допустими параметри на ползване, същият извършил маркирането в имота и то в нарушение на посочената по-горе разпоредба, а няколко дни след утвърждаването на ГСП с нарочна заповед на Директора на РДГ – Велико Търново издал и позволителното за сеч. Следва също така да се има предвид, че към датата на маркирането на имота – 18.08.2022 година, ГСП вече е била изготвена от жалбоподателя /на 27.07.2022 година, видно от заявлението на жалбоподателя за утвърждаване на изготвената от него ГСП на л. 31 от делото// и внесена за одобряване в РДГ – Велико Търново със заявление Вх. № 7450 от 10.08.2022 година, което още веднъж доказва обстоятелството, че маркирането в имота е в нарушение на ГСП, което несъмнено съставлява нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във връзка с чл. 49, ал. 2 от Наредбата. Деянието е осъществено и доказано както от обективна, така и от субективна страна. От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при форма на вина пряк умисъл. Същият е знаел, че маркирането в имота следва да е в съответствие с предвижданията на ГСП, изготвена от самия него, и въпреки това е маркирал имота в несъответствие с предвиденото в ГСП, като по този начин е нарушил изискванията на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. В тази връзка съдът намира, че АНО законосъобразно и обосновано на основание чл. 251, ал. 1, т. 1 от ЗГ е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А., като при определяне размера на наказанието е съобразил всички обстоятелства съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и обосновано е определил размера на глобата в нейния минимум от 300, 00 лева. На следващо място съдът следва да отбележи, че вмененото на жалб. А. нарушение не може да бъде квА.фицирано като маловажен случай, за който да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение е типично за вида си и и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Мотиви за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН са изложени в процесното НП. Съдът ги споделя изцяло, поради което не е необходимо да ги преповтаря или допълва. Касае се за нарушение на горското законодателство, охраняващо стопанисването и опазването на горите, които са национално богатство и поради това разрешението на тази дейност е поверена на определена категория лица – лицензирани лесовъди, спрямо които са предвидени завишени санкции, и извършените от тях нарушения, поради спецификата, си обосновават по-висока степен на обществена опасност. По тези съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Предвид изхода на делото жалбоподателя дължи на наказващия орган разноски за юрисконсулско възнаграждение по настоящото производство в размер на 120, 00 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът