Решение № 187 от 25.6.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 558/2023 г.

производство по несъстоятелност се спират съдебните спорове по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника. Спряното производство подлежи на прекратяване или на възобновяване по реда на чл.637, ал.2 или ал.3 ТЗ в зависимост от това дали вземането, предмет на иска, е прието в производството по несъстоятелност при условията на чл.693 ТЗ или не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък, респ. дали са подадени възражения срещу приетото вземане. Безспорно е и се установява от справка в ТР по партида на „Лорд-МП“ ООД, ЕИК 202451580, че спрямо дружеството е открито производство по несъстоятелност, като с решение № 78 от 21.12.2023г. по т.д. № 42/2023 г. на Окръжен съд - Ловеч е обявена несъстоятелността на дружеството и е определена начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2018 г.. Производството по несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ (чл. 634а ТЗ). В този смисъл настоящото производство е заварено спрямо това по несъстоятелност на търговеца. Установява се от депозираната по делото молба с вх. № 1432/26.02.2024 г., че вземането на въззиваемия ищец „Дени -Трейд“ ЕООД, ЕИК 127603269, е предявено своевременно в преклузивните срокове за това по чл. 655, ал. 1 и чл. 658, ал. 1 ТЗ и същото не е прието от назначения синдик на дружеството. Целта на спирането на завареното производство е то да бъде запазено, за да може с оглед на процесуална икономия, ако относно предявеното вземане, предмет на иска, възникне спор в производството по несъстоятелност, спорът да се разреши по исков ред в завареното производство, вместо да се предявява нов иск (по реда на чл. 694 ТЗ). Завареното производство по чл. 637, ал. 3 ТЗ вече обслужва единствено нуждите на производството по несъстоятелност (чл. 637, ал. 4 ТЗ) и играе ролята на иск по чл. 694 ТЗ (без да се преминава от осъдителен в установителен иск). С оглед изложеното и като има предвид изричната разпоредба на чл. 637, ал. 3, т.1 ТЗ (спряното […] производство се възобновява и продължава с участието на синдика и кредитора, ако вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания...), факта, че спорът относно ликвидността и изискуемостта на предявеното от кредитора вземане вече е повдигнат пред съд и е предмет на разглеждане по образуваното исково производство по т.д. №92/2023г. на ШОС (в.т.д. №558/2023г. на ВАпС), в какъвто смисъл са и мотивите на синдика да откаже приемането на това вземане за удовлетворяване в производството по несъстоятелност, включвайки го в списъка на неприетите вземания на кредитори на „Лорд-МП“ ООД, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, въззивният съд приема, че производството е допустимо, правото на иск по завареното производство е надлежно упражнено. Предмет на предявените главни искове е претендираното от ищеца „Дени-Трейд“ ЕООД солидарно осъждане на ответниците „Лорд-МП“ ООД /н./, Н. П. Н. и П. И. П., за заплащане на сумата от 136 745, 84 лв., представляваща двойния размер на платената като задатък цена от 68 372, 92 лв. за доставка на 235, 76 тона фуражна пшеница бъдеща реколта 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба 01.08.2022 г. до окончателното ѝ плащане. Ищецът основава претенцията си на сключен на 15.03.2021 г. договор за спогодба, продажба с предварително плащане на цената и поръчителство. Твърди се, че с подписване на договора ответното дружество е признало, че дължи на ищеца сумата от 68 372, 92 лв. и се задължава да му достави 235.76 т. фуражна пшеница на същата стойност. Сочи се, че съгласно постигнатото съглашение страните приемат, че задължението на ищеца да заплати договорената пшеница е изпълнено в деня на сключването му чрез прихващане със съществуващото насрещно задължение в същия размер. Договорът е подписан от ответниците П. И. П. и Н. П. Н. в качеството им на поръчители. Поради обстоятелството, че ответното дружество не изпълнява задължението си в уговорения срок – 15.07.2021 г., с уведомление, връчено на ответниците на 02.02.2022 г., ищецът се е отказал от договора и ги е поканил да заплатят двойния размер на платената като задатък цена. Въпреки отправената покана и проведените впоследствие разговори за доброволно уреждане на спора до датата на депозиране на исковата молба дължимата сума не е изплатена. В срока за отговор на исковата молба ответникът „Лорд-МП“ ООД не е представил такъв, въпреки редовността на уведомяването с връчено съобщение по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК. За да уважи частично исковите претенци първоинстанционният съд е приел, че същите са доказани в своето основание по отношение на „Лорд- МП“ ООД, който не е изпълнил точно задължението си по договора да достави уговорената стока, тъй като ищецът е изпълнил задължението си по договора и е платил стойността на стоката, чрез извършеното прихващане с вземането си от ответното дружество. По отношение искането спрямо поръчителите, то същото е прието за преклудирано, на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Като предмет на въззивно обжалване е въведено решението в неговата осъдителна част, в която ответникът - длъжник „Лорд-МП“ ООД е осъден да заплати на ищеца - кредитор „Дени -Трейд“ ЕООД сумата 136 745, 84 лева, представляваща двойния размер на платената като задатък цена от 68 372, 92 лв. за доставка на 235.76 тона фуражна пшеница бъдеща реколта 2021 г., по сключения между тях договор от 15.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба - 01.08.2022 г. до окончателното ѝ плащане, на основание чл.93, ал.2 ЗЗД във вр. с чл. 288 ТЗ, чл. 334 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и разноските по делото в размер на 5 117, 90 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. В отхвърлителната му част, относно правоотношението между „Дени -Трейд“ ЕООД и поръчителите, първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила. Пред въззивната инстанция не се оспорва наличието на постигнатото между страните съглашение от 15.03.2021 г., наименовано договор за спогодба, продажба с предварително плащане на цената и поръчителство. Спорните въпроси в производството са свързани с тълкуването и прилагането на отделните договорни клаузи; наличието на предпоставките, описани в хипотезата на чл. 334 ТЗ; дали страните са постигнали уговорка за задатък и дали сключеният договор е бил в сила към датата на предявяване на исковата молба. Валидността на договора от 15.03.2021 г. не е оспорена от страните в производството. От съдържанието на договора става ясно, че страните са постигнали съгласие за доставка на 235.76 тона фуражна пшеница бъдеща реколта 2021 г. от страна на „Лорд-МП“ ООД, с единична цена 290 лв./тон или обща цена 68 372.92 лв., която ще бъде платена предварително от купувача „Дени-Трейд“ ЕООД при условията на чл. 334 ТЗ. Страните са внесли яснота в отношенията си, като в чл. 1 от договора са посочили, че общият размер на задължението на „Лорд-МП“ ООД към „Дени-Трейд“ ЕООД, към датата на подписване на договора, е 68 372, 92 лева. Съгласно чл. 3 от договора в деня на подписването на договора ищецът е изпълнил задължението си да заплати уговорената цена за пшеницата чрез прихващане с насрещното задължение на ответното дружество към него в същия размер от 68 372, 92 лв., като и двете насрещни задължения се смятат погасени изцяло. Ответното дружество изрично се е съгласило с извършеното прихващане и е заявило, че с него ищецът е изпълнил задължението си да плати предварително уговорената с договора цена за доставка на 235.76 т. фуражна пшеница, като му е известно, че съгласно чл. 334 ТЗ, ако не предаде стоката в уговорения срок, платената от купувача цената се смята за задатък, който следва да бъде върнат на ищеца в двоен размер (чл.4). Договорът съчетава белезите на спогодба, с която страните уточняват размера на задълженията на ответника към ищеца, начина на погасяването им чрез търговска продажба с предварително плащане на цената посредством извършеното прихващане между две насрещни изискуеми и ликвидни парични задължения и договор за поръчителство, с който са обезпечени вземанията на ищеца по договора за търговска продажба. Договорът за спогодба съдържа в себе си взаимни отстъпки между страните с цел преодоляване на спорната между тях ситуация или на бъдещ спор. Тези отстъпки не са отказ от права, а отказ от първоначални твърдения, в резултат на което се достига до общоприемливо решение на съществуващия правен конфликт. Извършването на взаимни отстъпки следва да почива на свободната и обективна мотивация и преценка на всяка една от страните. Това следва от целта на договора за спогодба – съгласуване интересите на страните по него. Доколкото спогодбата има възмезден и двустранен характер, то едната страна прави отстъпки поради извършени такива от другата. В настоящия случай уговорка в такъв смисъл е направена от страните, които са се съгласили да извършат прихващане на техни насрещни парични вземания, като по този начин продавачът „Лорд – МП“ ООД приема, че купувачът „Дени Трейд“ ЕООД е изпълнил насрещното си задължение за предварително плащане на договорената цена за доставка на договореното количество фуражна пшеница, бъдеща реколта 2021 г. от 68 372, 92 лв. (чл. 4). Така спогодбата е произвела конститутивното си действие. Специфично за договора за спогодба е неговия съставен характер. Така в настоящия случай страните са приели в съдържанието на договора да бъде включена и друг вид сделка, продажба с предварително плащане на цената. Константна е практика на ВКС, че тази договорка следва да бъде постигната в писмена форма за нейната действителност, което в настоящия случай е спазено. Като необосновано следва да бъде отхвърлено направеното възражение на въззивника, че с предявените искове, основани на въпросната защитна клауза ищецът осъщестява злоупотреба с права. От една страна, както е изяснено по делото, постигнатата договореност в чл.4 от въпросния договор е акт на принципа за договорната свобода, по нейната валидност не е повдиган спор между страните и от фактическа и правна страна липсва основание съдът да отхвърли нейната задължителност по смисъла на чл. 20а ЗЗД. От друга страна, договореното с тази клауза задатъчно предназначение на дължимите по предходните доставки от ответника на ищеца суми съответства изцяло на интересите на страните и възлаганите от тях цели на договора от 15.03.2021г. – с отнасянето на тези суми като предварително плащане на цена по процесната доставка да се обезпечи нейното изпълнение. Следователно, в случая е налице обективно съответствие на договореностите между страните от 15.03.2021 г. със защитната клауза на чл. 334 ТЗ и чл. 93 ЗЗД, предявените в делото искове защитават надлежно законоустановените права на ищеца и липсва намерение за увреждане. Ето защо възражението на ответника – въззивник за „злоупотреба с права”, се явява необосновано от фактическа и правна страна и като такова следва да бъде отхвърлено. При така установените в първоинстанционното производство характеризиращи спора между страните обстоятелства се налага извода за защитимо от закона материално право, основано и произтичащо от търговска сделка, която изпълнява изискванията на чл. 334 ТЗ и чл. 93 ЗЗД. Съгласието на страните, постигнато с договора от 15.03.2021 г., че дължимите от ответника на ищеца по предходни техни търговски сделки суми ще се считат за предварително плащане по тази нова сделка между тях, е в съответствие с принципа за договорна свобода, изведен в чл. 93 ЗЗД и чл. 334 ТЗ, и съдът не може да отклони задължителността на тази тяхна договореност. Ето защо довода на въззивника, че в случая няма реално предварително плащане на уговерената с договора от 15.03.2021 г. цена по процесната доставка е фактически и правно необоснован. С оглед на изложеното предпоставките на материалното право на чл. 334 ТЗ са изпълнени. Посочената норма отрежда на предварително платената при търговските сделки цена ролята на задатък, при следните условия – търговската сделка да е сключена в писмена форма с уговорката за предварително плащане на цената и самата цена да е предварително платена. Още повече, имайки предвид и обстоятелството, че самата защитна клауза на чл. 334 ТЗ е надлежно разгледана и съгласувана от страните в чл. 4 от сключения между тях на 15.03.2021 г. договор за спогодба, продажба с предварително плащане на цената и поръчителството. Относно отрицателното условие от фактическия състав на защитната клауза на чл. 334 ТЗ – неизпълнение на процесната доставка, довело до надлежното упражняване на материалното право на ищеца за задатък, уредено в чл. 93 ЗЗД и в чл. 4 от сключения с ответника договор от 15.03.2021г., като се откаже от последния и поиска връщане на предварително платената по него цена в двоен размер. Възможността една от страните да прекрати облигационната връзка чрез свое едностранно волеизявление изрично е предвидена в закона - така чл. 93, ал. 2 ЗЗД. Правото на отказ от договора е субективно материално потестативно право, с чието упражняване договорната връзка между страните се ликвидира чрез прекратяване, вследствие на което страните, освен ако не са уговорили друго, понасят неблагоприятните последици при реализиране на гражданската им отговорност от изправната страна, която е упражнила правото си. С оглед систематичното тълкуване на текстовете, правото на отказ се различава от правото на разваляне. На първо място отлика се наблюдава в предпоставките за упражняване на правото (при развалянето следва да се даде подходящ срок по чл. 87, ал. 2 ЗЗД за изпълнение), правните последици от правото на отказ не настъпват с обратно действие, както тези при развалянето на договора. Правото на отказ се упражнява чрез едностранно адресирано волеизявление. В трайно установената съдебна практика се приема, че исковата молба, с която се претендират последици от неизпълнението, съдържа имплицитно предупреждение и волеизявление на изправната страна по договора. Ако към момента на постановяване на решението правоотношенията между страните сочат на неизпълнение от страна на длъжника по сключения договор, то исковата молба има значението на покана. И щом реално няма изпълнение самото предявяване на иска поставя длъжникът в забава от момента на връчване на исковата молба. С оглед изложеното дори да се приеме, че с получаването на нотариалната покана от ответника правото на отказ не е било упражнено, то със сигурност в хода на настоящото производство ищецът е упражнила правото си съгласно чл. 93, ал. 2 ЗЗД. С направения отказ от договора за ищеца възниква правото да иска задатъка в двоен размер съгласно чл. 93, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 288 ТЗ, т.е. сумата от 136 745, 84 лв., с оглед на което предявенят иск се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер. Възраженията на въззивника са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. С оглед основателността на главната претенция, основателна е и акцесорната такава за законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното ѝ заплащане, поради наличие на виновно неизпълнение на парично задължение от ответника по договора между страните. В заключение, въззивният съд достига до извод за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено. В останалата му част, по отношение правоотношението между ищеца и поръчителите, решението като необжалвано е влязло в сила. По разноските: С оглед изхода на спора на въззивника не се дължат разноски. Въззиваемата страна не е претендирала разноски пред въззивния съд, поради което такива не се присъждат. Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 271, ал.1 ГПК, съдът