РЕШЕНИЕ

№ 4891

гр. София, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110132894 по описа за 2022 година Предявени са брачни искове с правно основание чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК, съединени с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК и чл. 56 СК, както и иск с правно основание чл. 143 СК.

Ищцата С. П. Г. е предявила против ответника Й. Т. Г. иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по вина на съпруга. Моли за прекратяване на брака. Твърди брачни провинения на съпруга. Моли за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Д. Й.ов Г., род. 23.10.2008 г., определяне местоживеенето на детето при майката, определяне на режим на контакт на бащата с детето, посочен в исковата молба, и присъждането на издръжка в размер на 500 лв. Желае да й бъде предоставено ползването на семейното жилище и да продължи да носи предбрачното си фамилно име Г.. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на хонорара за адвокат на ответника.

Ответникът Й. Т. Г. не оспорва, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, но твърди, че това е по вина на съпругата. Твърди брачни провинения на съпругата. Моли за отхвърляне на иска за предоставяне упражняването на родителските права на майката, тъй като бащата бил по-пригодният родител. Моли за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Д. Й.. Г., род. 23.10.2008 г., определяне местоживеенето на детето при бащата, определяне на режим на контакт на майката с детето, посочен в насрещната искова молба, и присъждането на издръжка в размер на 350 лв. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 49, ал. 1 СК С този конститутивен иск съпругът упражнява своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение (ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).

При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се прекрати. Между страните съвместно съпружеско съжителство липсва – от началото на 2022 г. са във фактическа раздяла, като и двамата съпрузи желаят развода.

Съобразно установените факти съдът счита, че предявените искове за развод са основателни. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.

По вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака Вината в семейното право представлява субективното отношение на съпруга към собственото му противобрачно поведение и неговия резултат.

Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК предвижда, че съдът се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това. Искането не представлява отделен установителен иск и тъй като законът не посочва каква да е неговата форма, то е възможно същото да е направено в исковата молба, в писмения отговор на ответника, както и устно пред съда. В случая и двете страни искат от съда подобно произнасяне.

Вина за разстройството на брачната връзка имат и двамата съпрузи. Страните са нарушили задълженията си по чл. 14 СК за общи грижи за семейството, взаимно уважение и разбирателство. Съпругата е имала извънбрачна връзка (така представената от ответника електронна кореспонденция с отговора на исковата молба), а съпругът при употреба на алкохол е вдигал скандали, упражнявал е психически тормоз над съпругата, а даже налитал на бой (св. Балкански, кредитиран по реда на чл. 172 ГПК, тъй като е син на ищцата от предходен брак). И двамата съпрузи не са положили достатъчно усилия, за да се запази бракът.

По мерките с правно основание чл. 59, ал. 2 СК относно родителските права, режима на лични отношения, местоживеенето на децата и издръжката на децата Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., ОСГК, разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай че не се постигне споразумение по упражняването им. Вложеният в чл. 59, ал. 1 и 2 СК смисъл е родителите да бъдат мотивирани да съгласуват отношенията си във връзка с децата, без тази съгласуваност да се поставя в зависимост от отношенията помежду им като бивши съпрузи. При прекратяване на брака чрез развод законът дава приоритет на постигането на съгласие между родителите по въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на децата и в частност – по упражняването на родителските права, като проявление на основополагащия принцип, изведен в чл. 18 от Конвенцията за правата на детето, за носене от двамата родители на обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, при въздигане на висшите интереси на детето в тяхна основна грижа. Само по изключение, при наличието на спор, се позволява намесата на съда с единствената цел да бъде дадена защита на интересите на ненавършилите пълнолетие деца, засегнати от родителския спор. Именно поради липсата на съгласие и с цел защита интересите на децата, съдът следва да предпочете единия от родителите, на когото да възложи упражняването на родителските права, изразяващи се в непосредствената, ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието на децата.

Родителските права и задължения са особена категория. Те са едновременно и права, и задължения. Имат относителен характер – спрямо децата и другия родител, и абсолютен характер – спрямо всяко трето лице. Несъмнено е, че върху децата може да бъде упражнена дори принуда, за да бъде осигурено родителското право на личен контакт, респ. за да бъде възстановена или изградена връзката между родителя и детето. Съдът е длъжен да събере сведения за желанията на детето, но не е обвързан от тях, тъй като в задачите му по делото е да защити интересите на детето. Макар да не е обвързан от желанието или нежеланието на детето да живее с единия родител и да има ли контакти с другия във всички случай съдът следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, да отчете ефекта на принудата при изпълнението на съответния режим, с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрелост и с оглед конкретното му психо-емоционално състояние (в този смисъл решение № 207 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 911/2012 г., решение № 331 от 01.11.2013 г. по гр.д. № 2181/2013 г., и решение № 234 от 08.07.2014 г. по гр.д. № 7289/2013 г., и трите на ВКС, ІV г.о.). Режимът на личните отношения трябва да осигури възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, като право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. Свиждането и вземането на детето от родителя, комуто не са предоставени за упражняване родителските права, са неразделни части от поддържането на лични отношения и ако е необходимо, следва да бъдат предвидени и защитни мерки по чл. 59, ал. 8 СК за изпълнението на режима. Наличието на родителското отчуждение, независимо от причините за него и степента му, налага възстановяването на връзката помежду родителя и детето да е водещата цел при решението за мерките, тъй като родителското отчуждение накърнява интереса на детето (Решение № 218 от 03.12.2019 г. по гр.д. № 763/2019 г., ВКС, III г.о.).

Страните по делото имат от брака си едно дете – Д., род. 23.10.2008 г. Същият е диагностициран с детски аутизъм. При изслушването му по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет. от съда и съгласно заключението на СПсЕ е установено родителско отчуждение към бащата (в умерена степен, от неособено продължителен период), което, според кредитираното от съда заключение на СПсЕ, не се дължи на съзнателно отчуждаващо поведение на майката, а по- скоро на включване от страна на майката на детето в информацията за конфликта. Това налага принудата по отношение на детето да се състои само в определен режим на контакт с бащата, но не и в определяне местоживеенето на това дете при този родител, което противоречи на желанията му.

Прочее, местоживеенето на детето следва да бъде определено при майката, на която и следва да се предоставят за упражняване родителските права.

Режимът на контакт на бащата с детето, който следва да се въведе, за да се възстанови връзката с него, следва да бъде постепенен: режим без преспиване – първите два месеца бащата взема детето всяка първа и трета събота от месеца за времето от 13: 00 ч. до 15: 00 ч.; като бащата взема и връща детето от адреса на местоживеене; Първа седмица от месеца е тази, в която всички дни са от един и същи месец. режим с преспиване след изтичане на двумесечен срок - всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10: 00 часа в събота до 18: 00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата, като бащата взема и връща детето от адреса на местоживеене; Първа седмица от месеца е тази, в която всички дни са от един и същи месец; - два пъти по 15 дни в месеците юни, юли и август по време, в което бащата не е в платен годишен отпуск, като бащата се задължава до 1 юни да уведоми майката кога ще ползва платения си годишен отпуск;

• по време на Новогодишните и Великденските празници на всяка четна година за времето от 10: 00 часа на 31 декември до 18: 00 часа на 2 януари, респективно от 10: 00 часа на Разпети петък до 18: 00 часа на Великден, и по време на Коледните празници на всяка нечетна година за времето от 10: 00 часа на 24 декември до 18: 00 часа на 26 декември; - на рождения ден на детето 23 октомври за времето от 17: 00 до 19: 00 часа, освен ако страните не се споразумеят за нещо различно; - на рождения ден на бащата 5 август, за времето от 10: 00 до 18: 00 часа;

Именно горният постепенен режим на контакт, би позволил да се възстанови емоционалната връзка между детето и бащата, вкл. като се преодолее нежеланието на детето да поддържа контакт с бащата, което съществува в момента. Спазването на този режим зависи от волята на майката в това да убеждава детето в нуждата от контакт с майката (съгласно чл. 125, ал. 1 СК всеки родител следва да полага грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето. Затова съдебната практика извежда задължението за родителя, при когото живее детето, да осигури контакта с другия родител, включително и чрез мотивиращо въздействие върху детето на родителя – вж. Решение № 110 от 22.05.2018 г. по гр.д. № 327/2018 г. на ВКС, IV г.о.), както и в пречупване на волята на самото дете.

Както е разяснено в решение № 66 от 22.04.2021 г. по гр.д. № 3214/2020 г., ВКС, IV г.о., за да се възстанови емоционалната връзка родител дете, накърнена при родителско отчуждение, понякога може да се налага да се вземат и брутални мерки по отношение детето и родителя – напр. лишаване на родителя от контакт, като детето се предостави за отглеждане на родителя, от когото е отчуждено, за 6 месеца, а на родителя, от когото не е отчуждено и при когото детето иска да живее, се разреши контакт само по телефона или в присъствието на друго лице. Обаче такива мерки не могат да се постановят в производства по чл. 59, ал. 2 СК вр. чл. 49 СК и чл. 127, ал. 2 СК, а те могат да бъдат постановени само в производства по ЗЗДН и по чл. 131 и сл. СК, каквото настоящото производство не е.

По исковете за издръжка: Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си (последното отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите – т. 2 от ППВС № 5/1970 г.), като според чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 СК е специална норма по отношение на чл. 139 СК и изключва неговото приложение. Освен това ищците по делото с оглед възрастта си са неработоспособни, поради което имат право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават издръжка (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК). Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата. Конкретните възможности на ответника да дава издръжки обаче са предпоставка за нейния размер (чл. 142, ал. 1 СК). Възможностите да се плаща издръжка се определят от доходите, имущественото състояние и квалификацията на дължащия издръжка (т. 5 от ППВС № 5/1970 г.).

Ищецът поначало няма нужда от издръжка, която да е съществено различна от нуждата от издръжка на всяко дете на неговата възраст, живеещо в столицата на страна и потребяващо блага от имуществен и неимуществен характер. За изчисляване размера на издръжка следователно следва да се ползват преди всичко данните на статистиката.

Определеният с ПМС размер на линията на бедност за страната за 2023 г. (дата на устните състезания по делото) е 504 лв. Линията на бедност се определя ежегодно по правилата на приетата от МС Методика, с ПМС № 241 от 24.09.2019 г., обн., ДВ, бр. 76 от 27.09.2019 г., в сила от 27.09.2019 г. Съгласно чл. 2 от Методиката линията на бедност за страната се определя въз основа на данните от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“, ежегодно провеждано от Националния статистически институт (НСИ), съгласно методология на Евростат. Размерът на линията на бедност за страната се изчислява по формулата: LBt+1 = PLSILCt-1 • (PISBt-1/100), където: t е текуща календарна година; t-1 – предходна календарна година; t+1 – следваща календарна година; LB – линия на бедност за страната; PLSILC – линия на бедност на еквивалентна единица според данни от изследването EU-SILC;

PISB – индекс на цените на малка по състав кошница, обявен от НСИ, за декември на година t-1 спрямо декември от предходната календарна година.

Размерът на линията на бедност по ал. 2 за следващата календарна година се определя до 31 август на текущата календарна година и не може да бъде по-малък от определения размер за предходната календарна година.

Линията на бедност по същество е определен процент от медианния (средния) доход на пълнолетно лице в страната, измерен от правилата на статистиката. Традиционно в последните няколко години процентът, определян от МС, е 60. Т.е. линията на бедност е показател, базиран на средния доход на пълнолетно лице в страната. Доколкото този показател е обективен и макар че ищецът по делото не е пълнолетно лице, а дте, то съдът намира, че именно линията на бедност поначало е ориентир, на който следва да се стъпи, за да се прецени необходимата издръжка за едно дете, която всякога е част (процент) от издръжката на пълнолетно лице. Или съдът намира, че ищецът се нуждае от издръжка общо в размер на 504 лв. мес.

Поначало по-голямата част от дължимата издръжка следва да бъде покрита от неотглеждащия родител – ответника, между 2/3 и 3/4 част, тъй като отглеждащият родител дава издръжка в натура, докато полага непосредствените грижи за детето (т. IX от мотивите на ППВС № 5/1970 г.), т.е. в случая между 336 лв. и 378 лв. С оглед възрастта на детето – почти 14 г., факта, че живее в София, където стандартът на живот е по-висок от провинцията и с оглед обичайните нужди, съдът по реда на чл. 162 ГПК намира, че детето се нуждае от издръжка от неотглеждащия родител в размер на 380 лв.

Размерът на издръжката зависи и от възможностите на дължащия издръжка да я заплаща, а последните от неговите доходи, имущество и квалификация (т. 5 от ППВС № 5/1970 г.).

Ответникът видно от писмените доказателства има среден доход над 2500 лв. мес., няма алиментни задължения към други ненавършили пълнолетие деца. Със своя доход може да покрие собствената си необходима издръжка от 504 лв. и с остатъка да плаща издръжката на детето от 380 лв.

Искът за издръжка следва да се уважи в размер на 380 лв., считано от исковата молба 20.06.2022 г. до пълнолетие или до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 500 лв. искът следва да се отхвърли.

Съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г., при развод съдът е длъжен служебно да се произнесе за издръжката на децата, дори ако няма предявен иск за издръжка. В случаите на служебно присъждане на издръжка следва да се присъждат и лихви, независимо от това, дали има или няма искане, тъй като в случая и лихвата се подчинява на същото служебно начало, както и главницата. Ето защо съдът е длъжен да осъди майката, която дължи издръжка, да плащат и законна лихва за забава върху евентуалните просрочени месечни задължения за издръжка.

Искът за издръжка на детето, предявен от бащата като процесуален субституент, следва да се отхвърли изцяло.

По ползването на семейното жилище Съгласно чл. 56, ал. 1, изр. 2 СК когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася по ползването на семейното жилище.

Според § 1 ДР СК и съгласно разясненията в незагубилото значение ППВС № 12/1971 г., семейно е жилището, което е било обитавано от съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца преди раздялата. По делото е безспорно, че на това условие отговаря жилището с адрес: ••••••••• Доколкото родителските права по отношение на детето се предоставят за упражняване на майката, която не притежава друго жилище в същото населено място, то съдът намира, че именно на майката следва да се предостави за ползване семейното жилище, за срок до пълнолетието на детето.

По предварителното изпълнение на решението Следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта за издръжката, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

По разноските: Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК разноските са в тежест на страната, която ги е направила, с оглед на факта, че и двете страни имат вина за дълбокото и непоправимо растройство на брака.

По държавните такси: Предвид изхода на делото всяка страна трябва да плати допълнителна държавна такса от по 25 лв. при решаване на делото по иска за развод съгласно чл. 6, т. 2 ТДТ ГПК.

Търсещите издръжка не внасят държавна такса (чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК), поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на съда върху присъдената в негова тежест издръжка – в размер на 547, 20 лв.

Така мотивиран, съдът