Решение № 1990 от 22.4.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 163/2025 г.

Производството по чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е образувано по жалба на Окръжен съд – Благоевград срещу Решение № ПИ-19 от 27.01.2025 г. на директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – София. Повдигнатият с жалбата спор е относно правото на жалба на взискателя, доколкото с обжалваното решение жалбата на Окръжен съд - Благоевград срещу разпореждане на публичния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство е оставена без разглеждане. В тази връзка е изтъкнато, че по аналогия на правото на взискателя в изпълнителното производство по АПК (чл. 294 АПК) и в това по ГПК (чл. 435 ГПК), и в изпълнителното производство по ДОПК следва да бъде признато правото му да обжалва действия на публичния изпълнител. Окръжен съд – Благоевград е страна в производството, прекратено с обжалваното пред директора на ТД на НАП - София разпореждане на публичния изпълнител, и в това му качество жалбата срещу разпореждането е допустима - чл. 6 ДОПК. С тези мотиви, поддържани и в съдебно заседание, е отправено искане решението на директора на ТД на НАП – София да бъде отменено и преписката – върната за произнасяне по същество. Ответникът директор на ТД на НАП – София е оспорил жалбата. Изтъкнато е, че право на жалба срещу действията по изпълнение имат само посочените в чл. 266, ал. 1 ДОПК длъжник и трето задължено лице. Взискателят не е сред тези лица и не може да обжалва разпореждането за прекратяване на производството по чл. 225, ал. 1 ДОПК. Ответникът – длъжник в изпълнителното производство – В. Х., е заявил, че няма задължения към Окръжен съд – Благоевград. Въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства съдът прие следното по фактите: Прекратеното изпълнително дело № 241581518/2024 г. по описа на ТД на НАП – София, офис Благоевград, е образувано за задължения на В. Х. по издаден в полза на Окръжен съд – Благоевград изпълнителен лист от 28.09.2017 г. До длъжника е изпратена показа за доброволно изпълнение, който в отговор на 02.10.2024 г. е подал възражение за погасяване на задълженията по давност. С разпореждане изх. № С250001-035-0003528/10.01.2025 г. публичният изпълнител е прекратил изпълнителното производство, поради изтичане на погасителната давност по чл. 171 ДОПК на 01.03.2023 г. Разпореждането е обжалвано от Окръжен съд – Благоевград с жалба до директора на ТД на НАП – София, който я е оставил без разглеждане с обжалваното пред съда решение. Решение № ПИ-19 от 27.01.2025 г. е връчено на Окръжен съд – Благоевград на 28.01.2025 г. От правна страна съдът прие следното: Обжалваното решение е постановено по реда на чл. 266 ДОПК, независимо че ответникът не е сезиран с жалба от субектите по чл. 266, ал.1 ДОПК. Доколкото решението е с правно основание чл. 267 ДОПК, правото на жалба на Окръжен съд – Благоевград, като взискател, е упражнено в срока по чл. 268, ал. 1 ДОПК и жалбата подлежи на разглеждане. По същество оплакването за неправилност на обжалваното решение е основателно. За да остави без разглеждане жалбата на Окръжен съд – Благоевград срещу разпореждането на публичния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело, решаващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ДОПК, която е неприложима. Жалбата, по която се е произнесъл, не е жалба срещу действия по изпълнение в смисъла на чл. 266, ал. 1 ДОПК, подадена от длъжник или трето задължено лице. Съответно разпоредбата на чл. 267, ал. 2, т. 7 ДОПК не може да е правно основание за оставяне без разглеждане на жалба на взискателя в изпълнителното производство. Защитата срещу действията, насочени към удовлетворяване на вземането на взискателя, се осъществява по реда на чл. 266 и сл. ДОПК. Именно тези действия, насочени към събиране на вземането, визира разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ДОПК при уреждане правото на жалба на длъжника и на третото задължено лице, защото от тяхното оспорване изброените субекти имат правен интерес. Разпореждането на публичния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 225, ал. 1 ДОПК е процесуално действие, а не част от действията по принудително изпълнение по смисъла на чл. 266, ал. 1 ДОПК (вж. Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. на ВАС по т. д. № 8/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия - "... действия по отлагане и възобновяване, прихващане и прекратяване на производството, не могат да бъдат възприети като „действия по принудително изпълнение”). Разпореждането по чл. 225, ал. 1 ДОПК е правнообвързващо след влизането му в сила, така че аргументи, като развитите в съдебното производство, са неподходящи. Право на взискателя е да предяви изпълнителния лист за удовлетворяване на вземането в ново изпълнително производство, но то не изключва правото му като страна да обжалва акт на публичния изпълнител за прекратяване на събирането му във вече образувано производство. Активната легитимация на взискателя в изпълнителното производство по ДОПК произтича от процесуалното му положение на страна - чл. 210, ал. 1, т. 1 ДОПК, с право на защита на своите права и законни интереси – чл. 6, ал. 2 ДОПК, а правният интерес – от отрицателното засягане на правната му сфера от прекратяване на изпълнителното производство за удовлетворяване на предявеното парично вземане, включително с оглед последиците по чл. 225, ал. 2 ДОПК. Противното произнасяне с обжалваното решение е израз на формалистичен подход, който е несъвместим с предназначението на защитата срещу незаконосъобразни действия на публичния изпълнител. Самото изпълнително производство е административно и правото на защита в административното производство е общ принцип (чл. 8, ал. 1 АПК), по силата на който страните следва да получат възможност да обжалват преграждащите го актове. Аналогично в производството по чл. 267 и сл. АПК всяка от страните разполага с възможност да обжалва актовете на органа по изпълнение – чл. 295 АПК. Също в ГПК при уредбата на изпълнителното производство – чл. 435, ал. 1 ГПК По изложените съображения жалбата е основателна и обжалваното с нея решение следва да бъде отменено – чл. 147, ал. 3 вр. чл. 144, ал. 2 ДОПК. След отмяната му преписката следва да бъде изпратена на ответника за произнасяне по жалбата по същество, доколкото действията по принудително изпълнение не подлежат на пряк правораздавателен контрол – чл. 144, ал. 2 ДОПК, а на обжалване пред съда, съгласно чл. 268, ал. 1 ДОПК, подлежи решението на решаващия орган. По изложените съображения и на основание чл. 268, ал. 2 ДОПК, съдът