Решение № 3828 от 12.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 11479/2022 г.
Софийски градски съд12.07.2023 г.докладчик Свилен Станчев
Диспозитив
Признава за установено, че Н. Х. Ц. ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Сливен ж.к. „Сини ••••••• не дължи на „С.Г.Г.“ ЕАД гр. София, ЕИК •••••••, седалище и адрес на управление: гр. София район „Витоша“ ул. „••••••• сума от 20 000 (двадесет хиляди) лева по запис на заповед от 13.10.2007 г. и сумата от 940 лева разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1745 от 23.12.2008 г. и изпълнителен лист от 23.12.2008 г. по гр. дело № 4668/2008 г. на Сливенския районен съд и образувано изп. дело № 20097680400004 г. на ЧСИ М.М. рег. № 768, район на действие ОС Сливен, както и сумата от 28 793, 88 лева (двадесет и осем хиляди седемстотин деветдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки) законна лихва за периода от 19.12.2008 г. до 31.10.2022 г. по образуваното изпълнително дело, поради погасяване по давност, като отхвърля предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 1 ГПК за недължимост поради погасяване по давност на същите суми в частта му, в която е предявен от М. И. Ц. ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Сливен ул. „••••••• срещу „С.Г.Г.“ ЕАД гр. София. Осъжда „С.Г.Г.“ ЕАД гр. София да заплати на Н. Х. Ц. разноски в размер на 50 лева, а на адвокат Л. А. Г. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА в размер на 2022 лева. Осъжда М. И. Ц. да заплати на „С.Г.Г.“ ЕАД гр. София разноски в размер на 500 лева. Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Мотиви
производство действия на принудително изпълнение спрямо ответницата М. И. Ц., изразяващи се в налагане на запор на 13.01.2009 г. върху трудовото възнаграждение на ищцата, и впоследсствие събиране на вземания по наложен запор от 26.01.2009 г. до 24.10.2019 г. Всяко от тези плащания по наложения запор е действие на принудително изпълнение, което е прекъсвало давността, и от което е започвала да тече нова петгодишна давност. От последното действие към този длъжник на 24.10.2019 г. са изтекли 3 години и 8 месеца. Спрямо ищцата като поръчител не е изтекла петгодишната погасителна давност за вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение, поради което нейното задължение като поръчител не е погасено. По изпълнителното дело не са били предприемани действия на принудително изпълнение спрямо ищец.а Н. Х. Ц. след налагането на запор върху банкови сметки, съгласно разпореждане от 27.10.2009 г. (л. 89), за който са изпратени и получени запорни съобщения до задължените банки (л. 102, 105, 108, 116, 117). Последното поред съобщение за изпълнение на наложения запор е било от „Банка Пиреос“ АД от 25.11.2009 г. Прекъсването на давността по отношение на ищцата М. И. Ц. като поръчител няма действие спрямо ищеца Н. Х. Ц. като съпоръчител, по аргумент от чл. 148 и чл. 125 ал. 1 ЗЗД. Поради това, давността спрямо ищеца Н. Х. Ц. следва да се счита изтекла на 25.11.2014 г. На тази дата следва да се счита погасено вземането към този ищец за главница в размер на 20 000 лева. Поради погасяване на главното задължение, следва да се считат погасени по отношение на този ищец и вземанията за законна лихва и разноски по делото. Поради тези съображения предявеният отрицателен установителен иск срещу „С.Г.Г.“ ЕАД гр. София за недължимост на вземанията, предмет на изпълнително дело № 20097680400004 г. на ЧСИ М.М. е основателен в частта му, в която е предявен от ищеца Н. Х. Ц. и неоснователен в частта му, в която е предявен от ищцата М. И. Ц.. Ответникът следва да заплати на ищеца Н. Х. Ц. държавна такса в размер на 50 лева, а на адвокат Л. А. Г. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА в размер на 2022 лева. Ищцата М. И. Ц. следва да заплати на ответника „С.Г.Г.“ ЕАД гр. София разноски в размер на 500 лева. Мотивиран от горното, съдът