Решение № 78 от 29.5.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 61/2024 г.

Производството е образувано по жалба на С. Г. В., избран за председател на сдружение с нестопанска цел „Д.“ против отказ № 20240311104154/11.03.2024 г. на Агенция по вписванията. Жалбоподателят сочи, че съображенията за отказа са несъстоятелни. Заявлението до АВп. и приложените към него документи са съобразен с приетия Устав, също приложен, и с разпоредбите на ЗЮЛНЦ. Не съществуват сочените нередовности от ДЛР. Иска отказа да се отмени и се постанови АВп. да извърши вписване по заявлението, като претендира и разноски. АВп. изразява становище за неоснователност на жалбата, преповтаряйки мотивите на отказа. Претендира разноски. БлОС счита за допустима жалбата, подадена против постановения отказ 20240311104154/11.03.2024 г. от дл. лице към АВп да впише сдружение „Д.”. За преценка на основателността на жалбата БлОС съобрази следното: Заявено е искане в АВп. за вписване на сдружение „Д.. След извършването на дължимата проверка на основание чл. 21 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и чл. 91 от Наредба 1/14.2.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е постановен отказ. Същят е мотивиран като е цитиран чл. 12, ал. 7 от Устава „При прекратяване на членството, имуществените отношения между бившия член или правоприемниците му и сдружението се уреждат след приемане на ГФО от общото събнание. В случай на непогасени задължения на бившия член към сдружението се извършва прихващане от вземанията му от сдружението.“ Прието е, че разпоредбата е неясна и противоречи с разпоредбите на ЗЮЛНЦ. Посочено е, че съгл. чл. 3, ал. 6 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел не разпределят печалба; както и че е налице изрична забрана в чл. 43, ал. 2 от ЗЮЛНЦ в производството по ликвидация имуществото на сдружението да се прехвърля по какъвто и да е начин на: учредителите и настоящите и бившите членове; на лицата, били в състава на органите му и служителите му; на ликвидторите освен дължимото възнагарждение; на съпрузита на лицата по т. 1-3; на роднините на лицата по т. 1-3 по права линия - без ограничение, по съребрена линия - до четвърта степен, или по сватовство – до втора степен включително. Посочено е, че за заявената регистрация на сдружение, определено за извършване на общественополезна дейност, е приложим чл. 37, ал. 2 от ЗЮЛНЦ, съгласно който се отказва вписване, когато разпоредбите на устава или учредителния акт противоречат на разпоредбите на глава трета от закона Съдът не споделя мотивите за отказа на длъжностното лице за вписване на сдружението. Счита, че разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от Устава е ясна; в същата не съзира противоречие, каквото не е посочено от дл. лице в какво конкретно се изразява констатираното от него противоречие, като се съобрази, че тя е израз на спазване на чл.20, т. 10 и 12 от ЗЮЛНЦ, визиращи за част от задължително съдържание на устава на правила за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството. От чл. 12, ал. 7 от Устава не може да е извлече, че с нея се разпределя печалба. Видно е, че разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗЮЛНЦ съдържаща забрана, не е и не може да се наруши с дословното й визирането й в Уставава. Въпреки че съдът не споделя аргументите в отказа, счита, че същият като краен резултат следва да се потвърди, по следните съображения: Във формулираните в Устава цели според съда прозира, насочване дейността на сдружението срещу единството на нацията. За извода съда съобрази една от визираните цели в чл. 2, ал. 1, т. 2 от Устава, която е за „опазване и популяризиране на македонското културно и историческо наследство”, обсъдена във вр. с определения предмет на основната дейност на сдружението в чл. 2, ал. 2, от Устава за постигане на целите си, а именно да съхранява, развива и предава на поколенията историческата истина за македонския въпрос и работата за неговото решаване…” - т. 1; да организира и развива дейност, възстановява и изгражда паметници, свързани с македонското минало и наследство - т. 2; да работи за защита правата на македонците - т. 3; да организира изнасянето на лекции, беседи и доклади за миналото и настоящи проблеми на македонския народ - т. 4; да организира регионални Македонски събори, чествания на исторически дати и събития - т. 6; да извършва самостоятелна събирателна дейност на исторически, мемоарни и архивни материали, свързани с историята и репресиите срещу македонците; да осигурява записването, съхраняването и популяризирането намакедонското фолклорно богатство т. 8 и т.н. Тази цитирана дейност за постигането на целите, обсъдена със самите цели и при същевременно отчитане от съда на споровете по отношение на български исторически личности и събития, е дейност която съдът преценява, че е с насоченост срещу единството на българската нация. А дейност насочена срещу това единство или към разпалване на национална и етническа вражда е забранена от императивната норма на чл. 44 ал. 2 от Конституцията на РБ. Ето защо съдът потвърждава отказа за вписване на сдружението. По отношение на правото на сдружаване, закрепено в чл. 11 от Конвенцията за защита на правата и основните свободи, на което се позовава жалбопадателя ще следва да се отбележи, че при необходимост за защита на правата и свободите на останалите граждани, неучастващи в сдружението, Конвенцията допуска упражняването на правото на свободно сдружаване да бъде ограничавано. Ще следва да се отбележи още по повод молба до АВп. на молителя, в която напомня за осъждането на България от нерегистрирането им, че решенията на ЕСПЧ не влияят върху самостоятелната оценка, която съдът прави на документите и обстоятелствата, съобразно вътрешното си убеждение и закона по всяко конкретно дело. По изложените съображения съдът потвърждава отказа. Разноски на Агенцията не се дължат, въпреки неоснователността на жалбата. След като регистърното производство е охранително, то отговорността за разноски по см. на чл. 78 ГПК не може да се реализира, тъй като тази отговорност касае насрещни страни в производството, а регистърният орган не е насрещна страна на заявителя. Водим от горното съдът