Решение № 397 от 9.11.2023 г. на Районен съд - Дупница по дело № 1003/2023 г.

Районен съд - Дупница09.11.2023 г.докладчик Страхил Николов Гошев

Диспозитив

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0348-000405 от 30.05.2023 г., издадено от Началник група, към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, упълномощен със Заповед № МЗ 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на В. Й. С., с адрес: с. О......., об. С............, ул. Д.......... №....... с ЕГН ••••••••••, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 200, 00 лева, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК. Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

Мотиви

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-0348-000405 от 30.05.2023 г., издадено от Началник група, към ОДМВР-Кюстендил, РУ- Дупница, упълномощен със Заповед № МЗ 8121з-1632/02.12.2021 г., с което н а В. Й. С., с адрес: с. О......., об. С............, ул. Д.......... №....... с ЕГН ••••••••••, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 200, 00 лева, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. НП е обжалвано в срок от санкционирания субект. В жалбата си излага твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални и материалноправни нарушения. Моли за отмяната на атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с редовно упълномощен от него процесуален представител - адв. Р., който поддържа жалбата и развива допълнителни доводи в нейна подкрепа. Иска се отмяна на НП. Въззиваемата страна е редовно призована, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Взема становище за неоснователност на жалбата в съпроводителното писмо, с което е изпратена АНП. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното: На 16.05.2023 г., около 15: 47 часа, в гр. Дупница, на ул. „Орлинска“ срещу дом № 55, в посока към центъра на града жалбоподателят управлявал лек автомобил „........., с рег. №................, собственост на неговата майка А.С. Същият пътувал заедно със св. К. Д.. Автомобилът бил спрян за проверка от автопатрул на КАТ съставен от свидетелите З. и С.. При проверката служителите на МВР установили, че предните странични стъкла на автомобила са облепени допълнително с тъмно фолио за намаляване на прозрачността им, което не е заложено от производителя, като приели, че по този начин е нарушено качеството им при натрошаване парчетата от стъклото да са такива, че рискът от нараняване да е минимален, с което е нарушена системата за пасивна безопасност. Констатирали, че същото представлява техническа неизправност по чл. 10, ал. 1, т. Б, б. „Б“ от ППЗДВП, във връзка с правило номер 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за единни условия относно одобряването на безопасни стъкла и материали от стъкло, приложимо на основание Решение 97/836/ ЕО на Съвета от 27.11.1997г. с оглед на присъединяването на Европейската общност към споразумението на икономическата комисия за Европа на ООН. Разпоредили на водача на започне да маха поставеното фолио, което същият отказал да направи. С оглед на тези констатации полицейският служител Н. С. в присъствието на св. З. и на нарушителя съставил АУАН, който бил подписан от посочените лица, като препис от акта е връчен срещу подпис на жалбоподателя. С акта били иззети контролен талон и СРМПС, като след отстраняване на констатираната техническа неизправност СРМПС е било върнато на водача на 17.05.2023 г., съгласно направената разписка върху АУАН. Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП № 23- 0348- 000405 от 30.05.2023 г., издадено от Началник група, към ОДМВР- Кюстендил, РУ-Дупница, упълномощен със Заповед № МЗ 8121з- 1632/02.12.2021 г., с което на В. Й. С., с адрес: с. О......., об. С............, ул. Д.......... №....... с ЕГН ••••••••••, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 200, 00 лева, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление не съвпадат по признаци. Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните свидетели И. З. и К. Д., както и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят в отделни части от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. И двамата добросъвестно заявяват какво си спомнят по случая и поддържат изцяло констатациите отразени в АУАН. Конкретно св. З. заявява пред съда пълна липса на спомен за проверката извършена от него и колегата му Н. С., но в същото време след запознаване с АУАН, макар да не си спомня подробности твърди, че поддържа констатациите в акта след като го е подписал. Писмените доказателства, вкл. служебно изисканите от съда също са еднопосочни и спомагат за установяване на множество релевантни към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че АУАН и НП са издадени в срок и от компетентен административен орган. Спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат почти всички необходими реквизити. Въпреки това според съда при съставянето на АУАН и след това при издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието и по-точно описанието на нарушението откъм обективна страна и приетите за относими и нарушени материалноправни разпоредби на ЗДВП и ППЗДВП. Съгласно приетата за нарушена от актосъставителя и от АНО разпоредба на чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП: „Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: т. 1. технически изправни.“ В същото време с оглед на даденото описание на нарушението и изложените в АУАН и НП твърдения, че предните странични стъкла на автомобила са облепени допълнително с тъмно фолио за намаляване на прозрачността им, което не е заложено от производителя, според съда относима и по-специална е нормата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, която гласят: „Забранява се ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.“ И съответно ал. 3 „Намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.“ За да се установи съдържанието на правната норма, е необходимо да се отчете целта на въведената от законодателя забрана и смисъла на употребените от него понятия в закона, което определя съотношението на нормата на чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП, към тази на чл. 105, ал. 1 от ЗДВП, като обща към специална правна норма. Приложимата санкционна разпоредба в тези случаи и за извършени нарушения на чл. 105, ал. 1, вр. с ал. 3 от ЗДвП би била единствено нормата на чл. 185 от ЗДвП, а не неправилно посочената в НП и употребена от АНО друга такава – чл. 179, ал.6, т. 2 от ЗДвП. Всичко това обосновава неправилно приложение на материалния закон. В същото време не е дадено правилно и точно описание на нарушението, вкл. на относимите разпоредби, като е цитирана неправилно и неотносимо несъществуваща такава от цитирания ППЗДВП - чл. 10, ал. 1, т. Б, б. „Б“ от ППЗДВП. Разпоредба с такова писмено означение изобщо не съществува и не е налична в ППЗДВП, което обективно затруднява жалбоподателя, а и съда да изследва волята на актосъставителя и на АНО относно приложимата норма. Няма как жалбоподателят сам да установява, а съдът сам да прилага норми, които не са коректно посочени от актосъставителя и АНО или да ги замества с други съществуващи и относими към предмета на обжалваното НП такива. Напротив допусната неточност е съществена и рефлектира категорично върху правото на защита на санкционирания субект, който дори не е юрист. Нещо повече с оглед даденото неточно и непълно описание на нарушението в АУАН и след това идентично в НП е релевирано и към правило № 43 на ИКЕ ООН, което би било относимо именно към разпоредбата на чл. 105, ал.1 от ЗДвП с оглед вида и характеристиките на нарушението свързани с поставено фолио за затъмнение на предните странични стъкла на МПС, а не към посочената от АНО обща материалноправна норма на чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП. В тази насока виж и практиката на АС-Кюстендил относно приложението на чл. 105 от ЗДвП - Решение № 210 от 17.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 161 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил. Нарушението в частта относно затъмнението на стъклата и намаляване на прозрачността им не е и доказано в необходимата степен, доколкото не е извършвано измерване на същите със съответно годно техническо средство, с каквото видно от писмото на АНО РУ-Дупница не разполага. Съдът не разполага с процесуална възможност, съгласно нормите на ЗАНН и НПК, за отстраняване на посочените по-горе неточности допуснати в хода на административнонаказателното производство от актосъставителя и от АНО, поради което единствената правна възможност е за отмяна изцяло на обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно. Така мотивиран и на основание член 63 от ЗАНН, съдът

Цитирани разпоредби

10