Решение № 2203 от 3.4.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 3026/2024 г.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 03.04.2024 г. В ИМЕТО НА НАР ОДА ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Серафимова Секретар: Анжела Савова Прокурор: като разгледа дело номер 3026 по описа за 2024 година докладвано от, и за да се произнесе взе предвид следното: Настоящото административно производство е по реда на чл.15-178 АПК, вр.с чл.44, ал.6 и ал.8 от ЗЧРБ Образувано е по жалба на Н. Х. И. гражданин на Б. срещу Заповед № УРИ-5392- ПАМ-483/12.03.2024 година на НАЧАЛНИК СЕКТОР „ НЕЗАКОННА МИГРАЦИЯ“ ПРИ ОТДЕЛ „МИГРАЦИЯ“- СДВР- ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР, с която последният принудително настанил в СДВНЧ- С. Н. Х. И. за срок не повече от 6 месеца. Развитите в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че същата е издадена при съществено нарушение на административно- производствените правила, тъй като административният орган не е уведомил оспорващият за започналото административно производство и не му е дадена възможност за участие в него и е нарушено правото му на изслушване, като административният орган не е осигурил право на преводач при връчване на заповедта и не е взел предвид, че Заповедта за връщане до страна на произход не е влязла в сила и образувано адм. дело № 5327/2023 година по описа на АССГ, което все още е висящо, не е преценил дали в случая е целесъобразно да се наложи най- тежката мярка. Посочва се още, че при издаване на Заповедта са нарушени материално- правните разпоредби и е невъзможно връщането на чужденеца в държавата му на произход. Иска се отмяна на Заповедта. В съдебно заседание, оспорващият- Н. Х. И. редовно и своевременно призован се явява и поддържа жалбата на заявените основания. Наред с това, жалбата и се поддържа от адвокат Х. редовно упълномощен. Ответникът по оспорването- Началник сектор „ Незаконна миграция“ при Отдел“ Миграция“- СДВР- Главен инспектор редовно и своевременно призован се представлява от юрисконсулт Д. И. редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнграждедине. Съображения относно неоснователността на жалбата развива и в представените по делото писмени бележки. Административен съд София-град след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите, възраженията и изразените становища на страните, при условията на чл.142, ал.1 АПК, вр. с чл.188 ГПК, прие за установено следното: Със Заповед от 06.12.2018 година, Директор СДВР оправомощил да налагат принудителни административни мерки по чл.39а, ал.1 и чл.44, алиня 5, 6, 9 и 13 от ЗЧРБ държавни служители, заемащи изрично посочени длъжности, измежду които и Началник сектор“ Незаконна миграция“ към Отдел „ Миграция“ при СДВР. Със Заповед № 4537 ПАМ—15/21.02.2022 година на Началник ГПУ- Ново село е наложена ПАМ на оспорващия „ Връщане до страна на произход- Б., страна на транзитно преминаване или трета страна на чужденеца без документи за самоличност- Н. Х. И. гражданин на Б.. Заповедта е връчена на оспорващия и текстът и е преведен на разбираме за него език с помощта на преводач от език урду на дата 22.02.2022 година. С Решение № 4386/03.07.2023 година, постановено по адм. дело № 5327/2023 година по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Н. Х. И.- гражданин на Б. срещу Решение № 8717/05.05.2023 година на Заместник- председател на ДАБ към МС на РБ. Решението на АССГ е оставено в сила с Решение №11704/29.11.2023 година, постановено по адм. дело № 8732/2023 година по описа на ВАС- Четвърто отделение. На 12.03.2024 година до Началник Отдел „Миграция“ при СДВР е депозирана Докладна записка, в която е посочено, че на 12.03.2024 година около 11, 40 часа е получен сигнал от дежурен служител на ООДЦ- СДВР за това, че екип на 02 РУ при СДВР е задържал една чужда гражданка без документи за самоличност, представила се с имена Н. Х. И., [дата на раждане], гражданин на Б. и при извършване на идентификация с техническо средство АФИС е установено, че има съвпадение, при извършената справка в АИС „БДС“ лицето има Л., и с отказан статут на бежанец, като от допълнителните справки е установено, че спрямо чуждата гражданка има наложена ПАМ по чл. 41, т.1 от ЗЧРБ- Заповед № 15/21.02.2022 година на Началник ГПУ- Ново село, при извършената справка в АИС- Бежанци е установено, че чужденецът има отказан статут на бежанец, при проведеното интервю на разбираем език на Н. Х. И. е разяснено, че е незаконно пребиваваща в страната и трябва да се завърне в страната си по произход или в друга сигурна държава, и че може да и се съдейства за закупуването на билет за пътуване, чуждата гражданка няма външен адрес и средства за издръжка, отказва да се завърне в страната си на произход и е заявила, че иска да се установи в Германия и отново ще направи опити за незаконно преминаване на границата и е предложено с оглед индивидуалните обстоятелства, които не позволяват спрямо чужденеца да се приложи обезпечителна мярка по чл.44, ал.5 от ЗЧРБ поради наличие на опасност от укриване на чужденеца и с цел организиране на връщането, до отпадне на пречките и създаване на необходимата организация по изпълнението на наложената ПАМ спрямо него да бъде издадена Заповед за принудително настаняване в СДВНЧ към Дирекция „ Миграция“. Със Заповед № УРИ №5392 ПАМ-483/12.03.2024 година Началник сектор „ Незаконна Миграция“ при Отдел“ Миграция“ СДВР- Главен инспектор принудително настанил в СДВНЧ- С. чужденецът Н. Х. И.- [дата на раждане], гражданин на Б. за срок не повече от 6 месеца от датата на фактическото настаняване. Заповедта е връчена на оспорващия и е отбелязано, че е запознат с теста и на език, който владее на дата 12.03.2024 година. Чужденецът фактически е настанен в СДВНЧ Б. на дата 12.03.2024 година/ видно от приложения на лист 20 от делото Приемо- предавателен портокол. По делото са приложени доказателства удостоверяващи, че лицето издало Заповедта заема длъжността- Началник сектор„ Незаконна Миграция“ при Отдел“ Миграция“– СДВР, доказателства, че оспорващият е работил - Допълнително споразумение към трудов договор от 07.12.2023 година и заверено копие на Трудова книжка, видно от която е че Трудовият договор на оспорващия е прекратен на дата 25.02.2024 година. С оглед на така установената фактическа обстановка, Административен съд София-град намира предявената жалба за процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК от легитимирана страна и при наличие на правен интерес от обжалване.Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните: Оспорената Заповед УРИ-5392 ПАМ-483/12.03.2024 година на Началник сектор“ Незаконна миграция“ при Отдел“ Миграция“- СДВР- Главен инспектор представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 АПК, /така наречените условия за редовно действие на административните актове./При преценката, съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материално-правните и процесуално-правните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност-да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. В нормата на чл.44, ал.6 от ЗЧРБ, е посочено, че в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органите по ал. 1 могат да издадат заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Принудително настаняване се разпорежда и в случаите, когато чужденецът не изпълнява условията на наложените по ал. 5 обезпечителни мерки. В разглеждания случай, оспорената заповед е издадена на основание чл.44, ал.8 ЗЧРБ-разпоредба сочеща, че настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. В съответствие с разпоредбата на алинея 10 на чл.44 от ЗЧРБ настаняването на чужденци в специалните домове се извършва въз основа на заповед за принудително настаняване, издадена от компетентния орган по ал. 1, като в заповедта изрично се посочват необходимостта и законовото основание за настаняването, прилага се и копие от заповедта за наложената принудителна административна мярка връщане или експулсиране. За наличието на оперативна самостоятелност, говори и самият текст на чл. 44, ал.8 от ЗЧРБ-чрез използване на израза ”може“. В този смисъл, по силата на самата законова разпоредба е предоставена възможност на административния орган при наличие на някоя от изброените хипотези по своя преценка да издаде заповед за настаняване на чужденец в СДВНЧ, спрямо когото има наложена принудителна административна мярка- Връщане до страна на произход- Б. в случая наложена със Заповед от 21.02.2022.С оглед на това, н астоящият съдебен състав намира, че административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност, даваща му право на свободна преценка при постановяване на оспорената заповед и то по силата на самия закон-ЗЧРБ. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- това е Началник сектор “Незаконна миграция“ при Отдел“ Миграция“- СДВР, на когото изрично чл.44, ал.10 от ЗЧРБ е предоставил правото по силата на делегирани правомощия да издава заповед за принудително настаняване в СДВНЧ. Наред с това, това право е залегнало и в нормата на чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, според която принудителните административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", директорите на главните дирекции "Национална полиция", "Гранична полиция" и "Борба с организираната престъпност", директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция "Миграция", директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. Фактическите основания за налагането на конкретната принудителна административна мярка, в случай че съдържат класифицирана информация, се посочват в отделен документ, изготвен от съответните длъжностни лица по реда на Закона за защита на класифицираната информация.. Заповедта е издадена от Началник сектор „ Незаконна миграция“ към Отдел“ Миграция“-СДВР, на когото изрично Директор СДВР със Заповед от 06.12.2018 година е делегирал правото да издава Заповед за налагане на ПАМ по чл.39а, т.2 и т.4 и заповеди по чл.44, ал.5 и ал.6 от ЗЧРБ/ като е налице хипотезата на делегиране на правомощия, които законът е предвидил за възможност. Тук е мястото да се направи съпоставка между делегиране и заместване. Д. представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията на по-голям район или цялата страна.Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму. При делегиране на правомощия, актът се издава от името на органа, на когото са делегирани правомощията. За разлика от делегирането, заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период, заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Наред с това между страните няма спор, а и от приложените по делото доказателства е видно, че лицето С. С. към датата на издаване на Заповедта е заемал длъжността- Началник сектор“ Незаконна миграция“ към Отдел“ Миграция“ СДВР- Главен инспектор. Спазени са изискванията на чл.59 АПК за форма. Заповедта съдържа предвидените в чл.59, ал.2 АПК задължителни реквизити, с означение на фактическите и правните основания за издаването и-чл.44, ал.8 от ЗЧРБ, във връзка със съществуващи пречки по изпълнението на Заповед за ПАМ по чл. 39а, т.1 от ЗЧРБ – УРи-5392- ПАМ-15/21.02.2022 година– „Връщане до страна на произход- Б.“. Неоснователен е доводът на процесуалния представител на оспорващия, че заповедта не е мотивирана и от нея не може да стане ясно защо административният орган не е изложил конкретни мотиви в заповедта, защото от самата заповед е видно, че административният орган е посочил мотиви защо е издал заповедта за принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ- налице са пречки за изпълнение на ПАМ-„ Връщане до страна на произход- Б.“ и мотивите, изложени в Докладна записка от 12.03.2024 година, че е налице опасност същият да се укрие и да възпрепятства изпълнението на заповедта, не притежава средства за издръжка, не желае да се завърне в страната си на произход и ще направи опити за нелегално преминаване на границата, за да се установи в Германия, няма и външен адрес, на който да отседне. Формата е едно от условията за законосъобразно действие на административните актове. Тя е нормативно установена и винаги има изричен характер. Неспазването на формата води до порочност на административния акт. Най-голямо значение има писмената форма на административните актове. В АПК е предвидено, че административните актове трябва да отговарят и да съдържат определени реквизити. Тези реквизити гарантират, че волеизявлението, съдържащо се в административния акт, показва действителната вол