Решение № 90 от 14.2.2024 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 74/2024 г.

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК. Образувано е по жалба от адв.К. Т.- АК Враца, в качеството й на пълномощник на взискателя Р. К. Ц. с ЕГН ••••••••••, с адрес за призовки и съобщения: ••• против Постановление на ДСИ при СИС при РС-Мездра от 04.01.2024г., постановено по изп.д.№ 61/2023г. по описа на РС-Мездра, с което е спряно производството по делото на основание чл.454, ал.1 ГПК. Поддържа се в жалбата, че постановлението на ДСИ е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателката посочва, че изпълнителното дело било образувано по задължение за текуща издръжка на малолетно дете, която се дължи и заплаща ежемесечно, така и издръжка за минало време на малолетното дете Х. Х., видно от приложения по делото изпълнителен лист № 40/06.07.2023 год. издаден по гр.д. № 1400/2022 год. по описа на Районен съд Мездра. Внасянето на жалба до РП-Враца, ТО-Мездра за престъпление по чл.183 от НК срещу длъжника, е причината, той да депозира по делото молба, с правно основание чл.449, ал.1 ГПК, като внесъл 20% от общото задължение и поел задължение да внася ежемесечно по 10%, което дало основание на ДСИ да спре производството по изпълнителното дело. Навежда доводи, че спиране на изпълнителното производство на основание чл.454 ГПК според изложеното в жалбата било неприложимо в случая, тъй като нормата на чл.454 ГПК била относима само до спиране на производството в случаи, когато изпълнението е насочено към публична продан на вещи на длъжника, но не го брани при останалите изпълнителни способи, както е в частност - изпълнението е насочено върху вземания на длъжника. Цитира съдебна практика. Посочва, че съгласно чл.432, ал.2, изр.2 ГПК, законодателя изрично е посочил, че делата за издръжка не могат да бъдат спирани. Дори да се приеме възможност за спиране на изпълнение по този род дела, то тя е допустима само за издръжка за минал период от време, но не и за текущата издръжка. Иска се отмяна на постановлението за спиране, ведно с всички произтичащи от това последици, като на жалбоподателката бъдат присъдени направените разноски във въззивното производство. Длъжникът К. Х. М. не изразява становище по жалбата. В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна. Изпълнителното производство е образувано на основание чл. 426, ал.1 от ГПК, въз основа на представен изпълнителен лист, подлежащ на изпълнение. Извършено е пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, като е установено, че същият притежава банкови сметки в Банка „ДСК“ АД, върху които е наложен запор на 17.07.2023 г. Суми от наложения запор не са постъпвали. Наложил запор и върху три броя моторни превозно средства, собственост на длъжника К. Х. М.. С молба вх. №995/03.10.2023 г., взискателят е поискал налагане на възбрана, оценка и изнасяне на публична продан на наследствен недвижим имот на длъжника. Установен е недвижим имот, придобит по наследство от длъжника и притежаващ 1/2 идеална част от същия, върху който е наложена възбрана. На 04.01.2024 г., длъжникът представил разписка с внесени 20% от дълга по сметката на ДСИ при PC - Мездра, като се е задължил всеки месец, считано от 04.02.2024 г. да внася дължимите 10 % от дълга му, както и издръжката за съответния месец, която сума е в размер на 872.17 лв. и същият следва да я внася всеки месец. В тази сума, освен издръжката за съответния месец, е включена и сумата от 622.17 лв., представляваща 10% от дълга му по изпълнителното дело, съгласно представения изпълнителен лист, начиная от 22.12.2022 г. В случай, че длъжникът не плати някоя вноска, на осн. чл. 454, ал.2 от ГПК, по молба на взискателя изпълнението ще продължи. С жалбата не са сочени нови доказателства. Врачанският окръжен съд, като взе предвид изложените в жалбата доводи и мотивите на ДСИ, приема за установено следното: Жалбата е процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок от чл.436 ал.1 ГПК, от страна, имаща право и интерес от обжалване и против акт на ДСИ, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество същата се явява неоснователна, по следните съображения: . Изпълнително дело № 61/2023г. по описа на ДСИ при СИС на РС-Мездра е образувано въз основа на изпълнителен лист № 40 от 06.07.2023 г., издаден по влязло в сила Решение № 112 /30.06.2023 г. по ГД № 20221450101400/2022 г. по описа на Районен съд - Мездра, с който длъжникът К. Х. М. е осъден да заплаща на малолетното дете Х. К. Х., ЕГН ••••••••••, чрез майка му и законен представител Р. К. Ц., месечна издръжка в размер на 250, 00 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска начиная от 22.12.2022 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на малолетното дете Х. К. Х., ЕГН: ••••••••••, чрез майка му и законен представител Р. К. Ц. издръжка за минал период - шест месеца преди завеждане на иска - 22.06.2022 г. до 22.12.2022 г. в общ размер на 1200, 00 лв. или по 200, 00 лв. месечно за този период, ведно със законната лихва върху сумата от 1200, 00 лв., начиная от 22.12.2022 г. до окончателното й изплащане. ДСИ при РС-Мездра извършил пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, като установил, че той притежава банкови сметки в Банка „ДСК“ АД и му наложил запор на 17.07.2023 г., като суми от запора не са постъпвали. На 03.08.2023г. съдия-изпълнителя е наложил запор върху три броя МПС собственост на длъжника К. Х. М.. С молба вх. № 995/03.10.2023 г., взискателят е поискал налагане на възбрана, оценка и изнасяне на публична продан на наследствен недвижим имот на длъжника. От справката от АВ съдия-изпълнителя установил, че длъжника притежава ½ ид.ч. от недвижим имот, придобит по наследство, върху който наложил възбрана на 12.10.2023г. и същата е вписана с вх.рег.№ 2048/12.10.2023г., Акт № 85, т.1, дв.вх.рег.№ 2041 на СВ при РС-Мездра. На 04.01.2024 г., длъжникът внесъл 20% от дълга, като представил разписка с внесената сума от 1244, 35 лв. по сметката на ДСИ при PC - Мездра, като се задължил всеки месец, считано от 04.02.2024 г. да внася дължимите 10 % от остатъка от дълга му. В протокол № 12 от 04.01.2024г., ДСИ с разпореждане постановил спиране на основание чл.454 от ГПК изпълнението по изп.дело № 61/2023г. по описа на ДСИ при РС- Мездра. При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция намира действията на ДСИ за правилни и законосъобразни. Спирането на изпълнителното производство означава временно преустановяване на следващите се изпълнителни действия, като извършените до спирането действия остават в сила заедно с възможността изпълнението да се възобнови, когато основанието за спиране отпадне. Основанията за спиране са императивно определени в закона – чл. 432, ал. 1 ГПК, чл. 454 ГПК, чл. 638, ал. 1 ТЗ – при спор относно законността на изпълнителния процес, смърт или недееспособност на страна в изпълнителния процес, очаквано доброволно изпълнение и откриване на производство за несъстоятелност по отношение на длъжника- търговец. Спирането настъпва съответно: 1/ по силата на закона; 2/ по разпореждане на съда; 3/ по искане на взискателя и 4/ с постановление на съдебния изпълнител – в случая на чл. 454 ГПК. Без съмнение, че длъжникът може да се позове на чл. 454 ГПК, когато вземането е за текуща издръжка и издръжка за минало време, което е привилегировано по арг. на чл. 445 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 454, ал.1 ГПК(Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот - до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 20 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях. Нормата на чл.454, ал.1 ГПК е императивна. При наличие на визираните в нея предпоставки съдия-изпълнителя е длъжен да постанови спиране на изпълнителното производство. В конкретния случай тези предпоставки са налице – внесена е 20% от дължимата сума и длъжникът писмено се е задължил да внася по 10% месечно от остатъка по дълга. Ако длъжникът не плати някоя от вноските, съдебният изпълнител по молба на взискателя продължава изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране, изводимо от ал.2 на чл.454 от ГПК. Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че нормата била неотносима към конкретния случай. В ал.1 на чл.454 ГПК са указани най-късните моменти, до които длъжникът може да се възползва от разпоредбата, и същата/разпоредба/ не следва да се тълкува в смисъл, че е относима само при предаване движими вещи в борса или магазин, при явен търг с устно наддаване и публична продажба. Аргумент за направения извод е и систематичното място на разпоредбата в ГПК – дял втори – изпълнение на парични задължения, глава четиридесета – общи правила. В случая не немира приложение цитираните в частната жалба Тълкувателно решение № 45 от 25.06.1969 год. на ВС по гр.дело № 41/1969 год., ОСГК и Решение № 1779 от 25.IХ.1968 г. по гр. д. № 1064/68 г., I г. о., тъй като взискателя с молба вх. № 995/03.10.2023 г. е поискал налагане на възбрана, оценка и изнасяне на публична продан на наследствен недвижим имот на длъжника. Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че съгласно чл.432, ал.2, изр.2 ГПК, делата за издръжка не могат да бъдат спирани. Разпоредбата на чл.432, ал.2 от ГПК визира, че за времето на спиране на изпълнителното производство не се правят удръжки върху трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или обезщетение или върху пенсия, като това правило не се прилага за вземания за издръжка или вземания, произтичащи от непозволено увреждане. Законодателят е имал предвид, че въпреки спряното изп.производство, продължават се правят удръжки на длъжника върху трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или обезщетение или върху пенсия, а не е имал предвид, че делата за издръжка не се спират. Изложеното дотук обосновава извода, че ДСИ при СИС на РС-Мездра е съобразил правилно изложените по-горе обстоятелства и е постановил обжалваното разпореждане за спиране напълно в съответствие с изискванията на процесуалния закон, поради което подадената против този акт жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. При този изход на делото, направените от жалбодателката-въззивник разноски не следва да й се присъждат. Предвид гореизложените съображения, Врачанския окръжен съд,