Решение № 642 от 6.8.2025 г. на Районен съд - Хасково по дело № 458/2025 г.

Производството по гр.дело № 458 по описа за 2025 г. на Районен съд - Хасково, поради оттегляне на исковете с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД е прекратено в частта, касаеща: 1. разликата над 32, 12 лв. до предявените с исковата молба 200 лв., заплатени в изпълнение на договор за потребителски кредит № 40007195170, престирани от ищеца в периода от 04.01.2022г. до 17.11.2022 г.; 2. разликата над 47, 43 лв. до предявените с исковата молба 200 лв., заплатени в изпълнение на договор за потребителски кредит № 40007373165, престирани от ищеца в периода 15.02.2022г. до 17.11.2022г.; 3. разликата над 574, 07лв. до 1957, 99 лв., заплатени в изпълнение на договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40003695022 от 01.04.2021 г., престирани от ищеца в периода от 27.04.2021 г. до 21.09.2021 г. С оглед на така допуснатото изменение в размера на предявените искове с правна квалификация чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, ищецът уточнява петитума по отношение на заявените осъдителни претенции с молба вх. рег. № 8323/08.05.2025 г. като искането му е да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца: 1. 5000 лв., заплатени в изпълнение на договор за потребителски кредит № 40006466506, престирани от ищеца в периода от 17.12.2021 г. до 02.07.2024 г.; 2. 2914, 87 лв., заплатени в изпълнение на договор за кредит № 40006790874, престирани от ищеца в периода 04.01.2022 г. до 13.04.2024 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане; 3. 32, 12 лв., заплатени в изпълнение на договор за потребителски кредит № 40007195170, престирани от ищеца в периода от 04.01.2022 г. до 17.11.2022 г.; 4. 47, 43 лв., заплатени в изпълнение на договор за потребителски кредит № 40007373165, престирани от ищеца в периода 15.02.2022 г. до 17.11.2022 г. и 5. 574, 07 лв., заплатени в изпълнение на договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40003695022 от 01.04.2021 г., престирани от ищеца в периода от 27.04.2021 г. до 21.09.2021 г. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между тях са сключени общо седем договора за потребителски кредит, а именно:

1.По силата на Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40024758184/04.04.2024 г., на ищеца в качеството на клиент е предоставен паричен заем в размер на 5000 лева, за срок от 36 месеца, при годишен лихвен процент- 41 %, лихвен процент на ден- 0.11 % и ГПР в размер на 48.94 %.

Съгласно раздел VІ от договора, именуван „Параметри“ е предвидено заплащането на възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги - „Фаст“ в размер на 2250 лева и „Флекси“ в размер на 2950 лева или общо 5200 лева, платими на 36 месечни вноски в размер на 144, 44 лева. Формирана по този начин, общата сума, която ищецът следва да заплати по този договор възлиза на 13 965, 02 лева, при усвоена главница в размер на 5000 лева.

По делото, във връзка с този договор са представени Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40024758184/04.04.2024 г.; декларация от 04.04.2024 г., подписана от ищеца, че е получил екземпляр от ДПК, ОУ и погасителен план, както и Общи условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, подписани на всяка страница от ищеца с дата 04.04.2024 г. Приложено е Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № 40024758184 на В. П. Д. от дата 21.10.2024 г., издадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за извършени и предстоящи плащания по договора и Покана за доброволно уреждане на просрочено задължение до ищеца, изпратена от ответното дружество на 20.06.2024 г., с която същият е уведомен, че просроченият дълг по договора за кредит № 40024758184, към датата на поканата, е в размер на 817, 25 лева.

Съгласно Разписка № 0500023661347812/29.10.2024 г. за сумата от 700, 00 лева, Разписка № 0500023923366345/25.11.2024 г. за сумата от 300, 00 лева, и Разписка № 0500024252132308/27.12.2024 г. за сумата от 400, 00 лева, и трите с посочен наредител: П. В. Д. и получател: „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, издадени от „Изипей“ АД, по процесния Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40024758184, са заплатени общо 1400 лева.

2.По силата на Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40006466506/02.11.2021 г., сключен между Д. Г. С. в качеството на клиент и ищеца В. П. Д. като солидарен длъжник, е бил предоставен на кредитополучателя паричен заем в размер на 5000 лева, за срок от 36 месеца, при годишен лихвен процент- 41 %, лихвен процент на ден- 0.11 % и ГПР в размер на 48.80 %.

Съгласно раздел VІ от договора, именуван „Параметри“ е предвидено заплащането на възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги - „Фаст“ в размер на 1250 лева и „Флекси“ в размер на 1750 лева или общо 3000 лева, платими на 36 месечни вноски в размер на 83, 33 лева. Формирана по този начин, общата сума, която кредиполучателят следва да заплати по този договор възлиза на 11 765, 02 лева, при усвоена главница в размер на 5000 лева.

По делото, във връзка с този договор са представени Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40006466506/02.11.2021 г.; декларация от 02.11.2021 г., подписана от Д. Г. С. като клиент и от ищеца като солидарен длъжник, че са получили екземпляр от ДПК, ОУ и погасителен план, както и Общи условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, подписани на всяка страница, включително и от ищеца с дата 02.11.2021 г. Приложено е Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № 40006466506 на Д. Г. С. от дата 21.10.2024 г., издадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за извършени и предстоящи плащания по договора и Покана за доброволно уреждане на просрочено задължение до ищеца В. П. Д., изпратена от ответното дружество на 20.06.2024 г., с която същият е уведомен, че просроченият дълг по договора за кредит № 40006466506, към датата на поканата, е в размер на 993, 10 лева.

Съгласно представените по делото Разписка № 0200015363697893/07.04.2022 г. за сумата от 400, 00 лева; Разписка № 0200015571608047/04.05.2022 г. за сумата от 200, 00 лева; Разписка № 0200015819460581/03.06.2022 г. за сумата от 200, 00 лева; Разписка № 0200016086834979/07.07.2022 г. за сумата от 200, 00 лева; Разписка № 0200016311089704/04.08.2022 г. за сумата от 200, 00 лева; Разписка № 0200016551589868/05.09.2022 г. за сумата от 200, 00 лева; Разписка № 0200016792901294/04.10.2022 г. за сумата от 200, 00 лева; Разписка № 0200017083442873/08.11.2022 г. за сумата от 200, 00 лева; Разписка № 0200017580378778/06.01.2023 г. за сумата от 200, 00 лева; Разписка № 0200017862587302/07.02.2023 г. за сумата от 200, 00 лева; Разписка № 0200018100158120/06.03.2023 г. за сумата от 200, 00 лева; Разписка № 0200018427646864/11.04.2023 г. за сумата от 200, 00 лева; Разписка № 0200018628614745/04.05.2023 г. за сумата от 200, 00 лева; Разписка № 02000189006196225/06.06.2023 г. за сумата от 200, 00 лева; Разписка № 0200019163097379/06.07.2023 г. за сумата от 200, 00 лева; Разписка № 0200019397769611/02.08.2023 г. за сумата от 200, 00 лева; Разписка № 0200019735068874/10.09.2023 г. за сумата от 200, 00 лева, всички дотук с посочен наредител: П. В. Д. и получател: „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, издадени от „Изипей“ АД; Разписка № 0200020050739206/13.10.2023 г. за сумата от 200, 00 лева; Разписка № 0200020312724715/11.11.2023 г. за сумата от 200, 00 лева; Разписка № 0200020568204644/09.12.2023 г. за сумата от 200, 00 лева; Разписка № 0200020981348903/22.01.2024 г. за сумата от 200, 00 лева; Разписка № 0200021098671880/05.02.2024 г. за сумата от 200, 00 лева; Разписка № 0200021661037170/02.04.2024 г. за сумата от 400, 00 лева, всички дотук с посочен с наредител: В. П. Д. и получател: „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, издадени от „Изипей“ АД и Вносна бележка № 993645082989/09.12.2022 г., с вносител: В. П. Д. и получател: „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за сумата от 200, 00 лева, издадена от „Пощенска банка“ АД, по процесния Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40006466506, от страна лично на ищеца или чрез неговия баща са заплатени общо 5200 лева.

3.По силата на Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40006790874/25.11.2021 г., сключен между Р. М. М. в качеството на клиент и ищеца В. П. Д. като солидарен длъжник, е бил предоставен на кредитополучателя паричен заем в размер на 3000 лева, за срок от 24 месеца, при годишен лихвен процент- 41 %, лихвен процент на ден- 0.11 % и ГПР в размер на 48.80 %.

Съгласно раздел VІ от договора, именуван „Параметри“ е предвидено заплащането на възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги - „Фаст“ в размер на 900 лева и „Флекси“ в размер на 1200 лева или общо 2100 лева, платими на 24 месечни вноски в размер на 87, 50 лева. Формирана по този начин, общата сума, която кредиполучателят следва да заплати по този договор възлиза на 6544, 42 лева, при усвоена главница в размер на 3000 лева.

По делото, във връзка с този договор са представени Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40006790874/25.11.2021 г.; декларация от 25.11.2021 г., подписана от Р. М. М. като клиент и от ищеца като солидарен длъжник, че са получили екземпляр от ДПК, ОУ и погасителен план, както и Общи условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, подписани на всяка страница, включително и от ищеца с дата 25.11.2021 г. Приложена е и Покана за извънсъдебно уреждане на дълга по Договор за кредит № 40006790874 до ищеца В. П. Д., изпратена от ответното дружество на 06.04.2023 г., с която същият е приканен да уреди доброволно дълга си извънсъдебно.

4.По силата на Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40003540598/18.03.2021 г., сключен между Д. Г. С. в качеството на клиент и ищеца В. П. Д. като солидарен длъжник, е бил предоставен на кредитополучателя паричен заем в размер на 1000 лева, за срок от 18 месеца, при годишен лихвен процент- 41 % и ГПР в размер на 48.74 %.

Съгласно раздел VІ от договора, именуван „Параметри“ е предвидено заплащането на възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги - „Фаст“ в размер на 300 лева и „Флекси“ в размер на 200 лева или общо 500 лева, платими на 18 месечни вноски в размер на 27, 78 лева. Формирана по този начин, общата сума, която кредиполучателят следва да заплати по този договор възлиза на 1844, 87 лева, при усвоена главница в размер на 1000 лева.

По делото, във връзка с този договор са представени Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40003540598/18.03.2021 г.; декларация от 18.03.2021 г., подписана от Д. Г. С. като клиент и от ищеца като солидарен длъжник, че са получили екземпляр от ДПК; Общи условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, подписани на всяка страница, включително и от ищеца с дата 18.03.2021 г.; погасителен план към договор за потребителски кредит № 40003540598 със закупена допълнителна услуга и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /СЕФ/ ведно с допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към СЕФ.

Във връзка с плащанията, извършени по този договор, ищецът представя Разписка № 0500013452822370/11.07.2021 г. с наредител: В. П. Д. и получател: „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за сумата от 105, 00 лева, издадена от „Изипей“ АД; Разписка № 0400013660690719/12.08.2021 г. за сумата от 98, 29 лева; Разписка № 0400013825482564/07.09.2021 г. за сумата от 102, 49 лева;

5.По силата на Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40007195170/21.12.2021 г., сключен между ищеца В. П. Д. в качеството на клиент и Д. Г. С. като солидарен длъжник, е бил предоставен на кредитополучателя паричен заем в размер на 5000 лева, за срок от 36 месеца, при годишен лихвен процент- 41 %, лихвен процент на ден- 0.11 % и ГПР в размер на 49.26 %.

Съгласно раздел VІ от договора, именуван „Параметри“ е предвидено заплащането на възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги - „Фаст“ в размер на 1250 лева и „Флекси“ в размер на 2500 лева или общо 3750 лева, платими на 36 месечни вноски в размер на 104, 16 лева. Формирана по този начин, общата сума, която кредитополучателят следва да заплати по този договор възлиза на 12 466, 83 лева, при усвоена главница в размер на 5000 лева.

По делото, във връзка с този договор са представени Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40007195170/21.12.2021 г.; декларации от 21.12.2021 г., подписана от В. П. Д. като клиент и от Д. Г. С. като солидарен длъжник, че са получили екземпляр от ДПК; Общи условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, подписани на всяка страница, включително и от ищеца с дата 21.12.2021 г.;

Във връзка с плащанията, извършени по този договор ищецът представя Разписка № 0400015335037580/04.04.2022 г. за сумата от 733, 14 лева; Разписка № 0400015441568197/18.04.2022 г. за сумата от 346, 30 лева; Разписка № 0400015655681538/13.05.2022 г. за сумата от 346, 30 лева; Разписка № 0400015881873792/10.06.2022 г. за сумата от 346, 30 лева; Разписка № 0400016172989974/19.07.2022 г. за сумата от 346, 30 лева; Разписка № 0400016343860955/09.08.2022 г. за сумата от 346, 30 лева; Разписка № 0400016671137042/19.09.2022 г. за сумата от 346, 30 лева; Разписка № 0400016871778066/13.10.2022 г. за сумата от 346, 30 лева, всички дотук с посочен с наредител: В. П. Д. и получател: „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, издадени от „Изипей“ АД и Вносна бележка № 993648489964/17.11.2024 г. с вносител: В. П. Д. и получател: „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за сумата от 4 583, 62 лева, издадена от „Пощенска банка“АД.

6.По силата на Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40007373165/06.01.2022 г., на ищеца в качеството на клиент е предоставен паричен заем в размер на 500 лева, за срок от 24 месеца, при годишен лихвен процент- 41 %, лихвен процент на ден- 0.11 % и ГПР в размер на 48.38 %.

Съгласно раздел VІ от договора, именуван „Параметри“ е предвидено заплащането на възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги - „Фаст“ в размер на 125 лева и „Флекси“ в размер на 300 лева или общо 425 лева, платими на 24 месечни вноски в размер на 17, 71 лева. Формирана по този начин, общата сума, която ищецът следва да заплати по този договор възлиза на 1165, 81 лева, при усвоена главница в размер на 500 лева.

По делото, във връзка с този договор са представени Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40007373165/06.01.2022 г.; декларации от 06.01.2022 г., подписана от ищеца, че е получил екземпляр от ДПК, както и Общи условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, подписани на всяка страница от ищеца с дата 06.01.2022 г. Във връзка с плащанията, извършени по този договор ищецът представя Разписка № 0400015343532796/05.04.2022 г. за сумата от 58, 96 лева; Разписка № 0400015393714831/11.04.2022 г. за сумата от 48, 57 лева; Разписка № 0400015571519721/04.05.2022 г. за сумата от 48, 57 лева; Разписка № 0400015819415294/03.06.2022 г. за сумата от 48, 57 лева; Разписка № 0400016131454573/12.07.2022 г. за сумата от 48, 57 лева; Разписка № 04000163116363128/05.08.2022 г. за сумата от 48, 57 лева; Разписка № 0400016625621182/13.09.2022 г. за сумата от 48, 57 лева; Разписка № 0400016871805232/13.10.2022 г. за сумата от 48, 57 лева; Разписка № 0400017130436736/14.11.2022 г. за сумата от 48, 57 лева, всички дотук с посочен с наредител: В. П. Д. и получател: „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и Вносна бележка № 993648496836/17.11.2022 г., с вносител: В. П. Д. и получател: „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за сумата от 428, 56 лева, издадена от „Пощенска банка“ АД.

7.По силата на Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40003695022/01.04.2021 г., на ищеца в качеството на клиент е предоставен паричен заем в размер на 1500 лева, за срок от 24 месеца, при годишен лихвен процент- 41 %, лихвен процент на ден- 0.11 % и ГПР в размер на 48.88 %.

Съгласно раздел VІ от договора, именуван „Параметри“ е предвидено заплащането на възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги - „Фаст“ в размер на 375 лева и „Флекси“ в размер на 900 лева или общо 1275 лева, платими на 24 месечни вноски в размер на 53, 13 лева. Формирана по този начин, общата сума, която ищецът следва да заплати по този договор възлиза на 3457, 99 лева, при усвоена главница в размер на 1500 лева.

По делото, във връзка с този договор са представени Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40003695022/01.04.2021 г.; декларации от 01.04.2021 г., подписана от ищеца, че е получил екземпляр от ДПК; Общи условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, подписани на всяка страница, включително и от ищеца с дата 01.04.2021 г.; погасителен план към договор за потребителски кредит № 40003695022 г. със закупена допълнителна услуга и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /СЕФ/ ведно с допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към СЕФ.

Във връзка с плащанията, извършени по този договор ищецът представя Разписка № 0500013452823071/11.07.2021 г. с наредител: В. П. Д. и получател: „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за сумата от 145, 00 лева, издадена от „Изипей“ АД; Разписка № 00000000000219619891/27.04.2021 г. за внесена сума в размер на 150, 00 лева към „ПРОФИ КРЕДИТ България“, издадена от „Интеркапитал Груп“ АД и Разписка № 0400013660739029/12.08.2021 г. с наредител: В. П. Д. и получател: „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за сумата от 140, 23 лева, издадена от „Изипей“ АД.

За изясняване на делото от фактическа страна и по искане на ищеца, съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като обективно и компетентно изготвено. Същото не бе оспорено от страните.

От заключението се установява на първо място какви са постъпилите суми в изпълнение на процесните договори за кредит, а след това стойността на ГПР и ГЛП, изчислени в хипотеза на включени допълнителни плащания и без допълнителни плащания по съответния договор, а именно:

1.По Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40003540598/18.03.2021 г. общо дължимата сума е 1 844, 87 лв. Кредитът е бил погасен предсрочно на 02.11.2021 г. като кредиторът е съобразил дължимите суми с датата на предсрочното погасяване. Вещото лице е изчислило и установило, че общо платената сума по кредита е в размер на 1424, 89 лева и с нея са били погасени: главница - 1000, 00 лева; възнаградителна лихва – 212, 46 лева; услуга Фаст – 126, 37 лева; услуга Флекси – 84, 22 лева; лихви за просрочие - 1, 84 лева. Информация за датите на постъпленията и разпределението на постъпилите суми по погасителен план подробно е дадена в констативната част от заключението.

Размерът на ГПР, с включена единствено възнаградителна лихва е 48.04 %. При включването и на плащанията за допълнителни услуги нараства до 136.22 %, а на ГЛП в първата хипотеза е 41 % и във втората – 89.11 %.

1. По Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40003695022/01.04.2021 г. общо дължимата сума е 3457, 99 лв. Кредитът е бил погасен предсрочно на 21.09.2021 г. като кредиторът е съобразил дължимите суми с датата на предсрочното погасяване. Вещото лице е изчислило и установило, че общо платената сума по кредита е в размер на 2074, 07 лева и с нея са били погасени: главница - 1500, 00 лева; възнаградителна лихва – 253, 86 лева; услуга Фаст – 93, 78 лева; услуга Флекси – 225, 00 лева; лихви за просрочие - 1, 43 лева. Информация за датите на постъпленията и разпределението на постъпилите суми по погасителен план подробно е дадена в констативната част от заключението.

Размерът на ГПР, с включена единствено възнаградителна лихва е 46.78 %. При включването и на плащанията за допълнителни услуги нараства до 155.68 %, а на ГЛП в първата хипотеза е 41 % и във втората – 97.65 %.

1. По Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40024758184/04.04.2024 г. /погрешно посочено в заключението 2021 г./ общо дължимата сума е 13 965, 02 лв. Вещото лице е изчислило и установило, че общо платената сума по кредита е в размер на 1400 лева и с нея са били погасени: главница – 225, 48 лева; възнаградителна лихва – 504, 96 лева; услуга Фаст и услуга Флекси – 504, 96 лева; лихви за просрочие - 1, 43 лева и платени такси по Тарифа – 30, 00 лева. Информация за датите на постъпленията и разпределението на постъпилите суми по погасителен план подробно е дадена в констативната част от заключението.

Размерът на ГПР, с включена единствено възнаградителна лихва е 49.65 %. При включването и на плащанията за допълнителни услуги нараства до 127.81 %, а на ГЛП в първата хипотеза е 41 % и във втората – 85.23 %.

1. По Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40006466506/02.11.2021 г. общо дължимата сума е 11 765, 02 лв. Вещото лице е изчислило и установило, че общо платената сума по кредита е в размер на 10 013, 94 лева и с нея са били погасени: главница – 3506, 80 лева; възнаградителна лихва – 3554, 12 лева; услуга Фаст и услуга Флекси – 2416, 57 лева; лихви за просрочие – 266, 37 лева; платени такси по Тарифа – 270, 00 лева и платени 0, 08 лв. от вноска № 30. Информация за датите на постъпленията и разпределението на постъпилите суми по погасителен план подробно е дадена в констативната част от заключението.

Размерът на ГПР, с включена единствено възнаградителна лихва е 49.65 %. При включването и на плащанията за допълнителни услуги нараства до 92.83 %, а на ГЛП в първата хипотеза е 41 % и във втората – 67.50 %.

1. По Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40006790874/25.11.2021 г. общо дължимата сума е 6544, 42 лв. Кредитът е бил погасен предсрочно с молба от 13.04.2023 г. /от констативната част на заключението/. Вещото лице е изчислило и установило, че общо платената сума по кредита е в размер на 6114, 87 лева и с нея са били погасени: главница – 3000 лева; възнаградителна лихва – 1257, 83 лева; услуга Фаст – 600 лева; услуга Флекси – 850 лева; лихви за просрочие – 144, 07 лева; такса за приоритетно разглеждане – 100, 49 лева; платени такси по Тарифа – 150, 00 лева; такса за предсрочно погасяване – 6, 93 лева и надвнесена сума – 6, 10 лв. Информация за датите на постъпленията и разпределението на постъпилите суми по погасителен план подробно е дадена в констативната част от заключението.

Размерът на ГПР, с включена единствено възнаградителна лихва е 49.66 %. При включването и на плащанията за допълнителни услуги нараства до 137.65 %, а на ГЛП в първата хипотеза е 41 % и във втората – 89.76 %.

1. По Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40007195170/21.12.2021 г. общо дължимата сума е 12 466, 83 лв. Кредитът е бил погасен предсрочно на 17.11.2022 г. като кредиторът е съобразил дължимите суми с датата на предсрочното погасяване. Вещото лице е изчислило и установило, че общо платената сума по кредита е в размер на 8101, 16 лева и с нея са били погасени: главница – 5000 лева; възнаградителна лихва – 1681, 22 лева; услуга Фаст – 381, 92 лева; услуга Флекси – 763, 84 лева; лихви за просрочие – 14, 54 лева; такса за приоритетно разглеждане – 173, 66 лева; платени такси по Тарифа – 40, 00 лева; такса за предсрочно погасяване – 41, 28 лева и надвнесена сума – 4, 70 лв. Информация за датите на постъпленията и разпределението на постъпилите суми по погасителен план подробно е дадена в констативната част от заключението.

Размерът на ГПР, с включена единствено възнаградителна лихва е 48.99 %. При включването и на плащанията за допълнителни услуги нараства до 103.65 %, а на ГЛП в първата хипотеза е 41 % и във втората – 73.27 %.

1. По Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40007373165/06.01.2022 г. общо дължимата сума е 1165, 81 лв. Кредитът е бил погасен предсрочно на 17.11.2022 г. като кредиторът е съобразил дължимите суми с датата на предсрочното погасяване. Вещото лице е изчислило и установило, че общо платената сума по кредита е в размер на 924, 88 лева и с нея са били погасени: главница – 500 лева; възнаградителна лихва – 148, 37 лева; услуга Фаст – 57, 31 лева; услуга Флекси – 137, 50 лева; лихви за просрочие – 0, 62 лева; такса за приоритетно разглеждане – 67, 69 лева; платени такси по Тарифа – 10, 00 лева; такса за предсрочно погасяване – 3, 39 лева. Информация за датите на постъпленията и разпределението на постъпилите суми по погасителен план подробно е дадена в констатативната част от заключението.

Размерът на ГПР, с включена единствено възнаградителна лихва е 49.63 %. При включването и на плащанията за допълнителни услуги нараства до 159.53 %, а на ГЛП в първата хипотеза е 41 % и във втората – 99.26 %.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение установителни и осъдителни искове с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД, чл.124 ал.1 пр.3 ГПК и чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на седем сключени между страните договори за потребителски кредит; отрицателен установителен иск за недължимост на сума за главница по Договор за потребителски кредит № 40024758184, поради извършено с исковата молба прихващане с вземания на ищеца по договор за потребителски кредит № 40006466506, договор за потребителски кредит № 40006790874, договор за потребителски кредит № 40003540598, договор за потребителски кредит № 40007195170 и договор за потребителски кредит № 40007373165, както и за присъждане на суми, дадени при начална липса на основание по недействителни договори за потребителски кредит - договор за потребителски кредит № 40006466506, договор за потребителски кредит № 40006790874, договор за потребителски кредит № 40007195170, договор за потребителски кредит № 40007373165 и договор за потребителски кредит № 40003695022, които са процесуално допустими.

При условията на евентуалност са предявени искове за прогласяване унищожаемостта на договор за потребителски кредит № 40024758184, договор за потребителски кредит № 40006466506 и договор за потребителски кредит № 40006790874, сключени от ищеца, без той да може да ръководи постъпките си поради хазартна зависимост.

Разгледани по същество, предявените главни искове са изцяло основателни, като съображенията за това са следните:

По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че между страните са били сключени процесните седем договора за потребителски кредит, чието съдържание е подробно регламентирано в представените Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40024758184/04.04.2024 г., Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40006466506/02.11.2021 г., Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40006790874/25.11.2021 г., Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40003540598/18.03.2021 г., Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40007195170/21.12.2021 г., Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40007373165/06.01.2022 г., Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40003695022/01.04.2021 г. и Общите условия на ответника към тях. Три от тях, а именно – договорите с № 40006466506, № 40006790874 и № 40003540598 са подписани от ищеца като поръчител, а останалите – в качеството му на кредитополучател, като автентичността на изявленията не е оспорена. Ето защо следва да се приеме, че договорите са породили уговорените с тях правни последици, а именно ответното дружество е отпуснало кредити в посочените по – горе размери, които е трябвало да бъдат погасени чрез изплащането на определени вноски, в предвидените срокове и размери. Договорите отговарят на установените в закона изисквания за форма и съдържание на този вид договор. Изпълнението на основното задължение на ответника по всеки един от тях, а именно да предостави заемната сума, освен че не е полемично между страните, се установява и от кредитираното заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза.

Тук е мястото да се посочи, във връзка с ответните възражения, че по трите посочени договора, подписани от ищеца като солидарен длъжник, е възникнала солидарна отговорност по смисъла на чл.121 ЗЗД и не е налице обезпечение на задълженията по тях под формата на поръчителство по смисъла на чл.138 и следва ЗЗД, че според настоящия съдебен състав това не е така. В договорите за потребителски кредит "Профи Кредит Стандарт" № 40006466506, № 40006790874 и № 40003540598, подписани от ищеца В. П. Д., същият е посочен като солидарен длъжник, който съгласно т. 10.1 от ОУ на основание чл. 121 до 127 ЗЗД се задължава да отговаря за задължението на клиента /кредитополучател/ за погасяване на кредита, за евентуално наложените договорни санкции и следващи задължения, произтичащи от ДПК и ОУ. Посочено е, че солидарният длъжник се съгласява да поеме солидарна отговорност за задължението на клиента за погасяване на възнаграждението за избран и закупен пакет от допълнителни услуги, в случай че е подписал споразумението за предоставяне на такъв пакет. Съгласно т. 10.2 от Общите условия задълженията на солидарния длъжник спрямо кредитора, посочени в предходната точка, са поети при условията на солидарност и кредиторът има право да изисква изпълнение както от клиента, така и от солидарния длъжник. Уговорено е, че до прекратяване на ДПК по смисъла на т. 12 кредиторът комуникира с клиента по повод размера на задълженията и необходимостта от изпълнение, а в случай че няма точно изпълнение – и със солидарния длъжник.

Настоящият съдебен състав приема, че в случая не се касае за общата солидарност, визирана в чл. 121 и сл. ЗЗД, с оглед на което ответните възражения следва да се приемат за напълно неоснователни. Уговорената солидарност следва да се квалифицира като учредено лично обезпечение по смисъла на чл. 138 и сл. ЗЗД с произтичащите от тази квалификация за третото лице правни последици, така както настоява ищецът. Квалификацията "солидарен длъжник" е обща и тя не дава информация за същината и характеристиките на отговорността на длъжниците към кредитора, а солидарна отговорност "по принцип" не съществува и поради това страната, която се позовава на такава, следва да докаже правното основание за възникването, т. е. да установи, че страните са съдлъжници и за тях трябва да се прилагат само общите правила на чл. 121 и сл. ЗЗД, или че е осъществен фактическият състав на друг вид договор, от който може да възникне солидарност – обикновено това е договор за поръчителство. За разлика от отговорността на солидарните длъжници по чл. 121 и сл. ЗЗД, отговорността на поръчителя има акцесорен характер. Съгласно чл. 138, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, за да произведе действие уговореното поръчителство, е необходимо да съществува главно задължение, което да бъде обезпечено от поръчителя, чието задължение е функция на главното правоотношение. Солидарните задължения по чл. 121 и сл. ЗЗД от своя страна са винаги самостоятелни, между тях не съществува функционална връзка, изразяваща се в съществуването на материалното право на всеки един от солидарните длъжници в зависимост от наличието на друг валидно възникнал и непогасен главен дълг. Поръчителят е лице, което се задължава да отговаря за чужд дълг солидарно с длъжника за задължението към кредитора, а съдлъжникът е лице, което отговаря за собствен дълг солидарно с другия длъжник за едно тяхно общо задължение. Ето защо следва да се приеме, че ищецът В. П. Д. има качеството на поръчител по процесните три договора за кредит, тъй като същият се е задължил при неизпълнение от страна на кредитополучателя да отговаря солидарно за задължението му, състоящо се в погасяване на кредита, т. е. поел е задължение да обезпечи задълженията на кредитополучателя по договора. Само по себе си обстоятелството, че В. П. Д. е посочен в договора като солидарен длъжник, не води до извода за наличие на солидарност по смисъла на чл. 121 и сл. ЗЗД. Важно е не посочването в договора на качеството на лицето, а същността на поетото задължение. От писмените доказателства по делото се установява, че кредитополучател /клиент, съгласно терминологията в договора/ са само посочените Д. Г. С. и Р. М. М. и кредитите са били усвоени единствено от тези лица. Така анализирайки постигнатите уговорки в договора, и вземайки предвид реалното предаване и преминаваното на парите в патримониума на кредитополучателя и разпоредбата на т. 10.2 от ОУ, следва извод, че кредиторът ще търси солидарния длъжник, само в случай на неизпълнение от страна на длъжника, т.е. при изпълнение от страна на кредитополучателя, няма да бъде ангажирана отговорността на поръчителя, от което следва, че намерението на страните по договора и преследваната от тях цел, е била ищецът да обезпечи дълга на Д. Г. С. и на Р. М. М. като поръчител. Той се явява гарант за изпълнение на поетите задължения, поради което даденото от него обезпечение се доближава най-много до правната фигура на поръчителя. Същият се е задължил да отговаря за чужд дълг солидарно с длъжника към кредитора, а не да отговаря за собствен дълг солидарно с другия длъжник за едно тяхно общо задължение. Задълженията му са акцесорни и за това по посочените три договора за кредит спрямо него следва да се прилагат разпоредбите на чл. 138 и сл. ЗЗД, а освен това и съгласно чл. 141, ал. 1 ЗЗД поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник.

На следващо място е необходимо да се обобщи, че и седемте сключени договори за заем попадат в приложното поле на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Същевременно, към тях е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази връзка, съдът съобрази, че следва да следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави /решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./; 4.) е налице неравноправна клауза в потребителски договор /решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС; решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др./.

Общата потребителска закрила по чл.146 ал.1 ЗЗП, вр. чл.24 ЗПК, предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност. В конкретния случай, съдът приема, че начинът на договаряне категорично изключва формиране на волята на страните по всяка една от клаузите на договора, част от които са и във вреда на потребителя, нарушават значително равновесието между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност /чл.143 ЗЗП/. В случая съдът намира за недоказано, клаузите на процесните договори за кредит да са били индивидуално уговорени с ищеца, за да е приложимо спрямо тях изключението по чл.146 ал.1 ЗЗП. Напротив, налага се извод за стандартизирани действия по сключване на договора, без възможност за същите да влияят на съдържанието на клаузите, т.е. касае се за такива, подготвени предварително - типови и стандартно предлагани на клиентите на заемодателя за съответния вид кредит /чл.146 ал.2 ЗЗП/. Съдържащата се в договорите декларация, че с подписването на договора, кредитополучателят, респ. „солидарният длъжник“ потвърждава, че са му разяснени, разбира и приема клаузите на договора, ОУ и Тарифата, както и че е получил преддоговорна информация, съдът намира за ирелевантна. При позоваване на неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при служебна проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски договор, съгласно решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/14 г. на ВКС, I т.о., търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза, като само обстоятелството, че договорът е подписан, е без значение във връзка с дължимата от съда защита на потребителя. Ако посоченото обстоятелство - подписване на договора от потребителя, би освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване на защитата при всички потребителски договори. Индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл.146 ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. В случая обаче по вече изложените съображения ищецът не е разполагал с такъв избор. В изложения смисъл е и напр. решение № 98/ 25.07.2017 г. по т.д. № 535/ 2016 г., ТК, I т.о. на ВКС. Предвид тези съображения, клаузите от процесния договор относно ГЛП, ГПР и възнаграждения за услуги, в случая за услугите „Фаст“ и „Флекси“ - съдът намира за нищожни, като неравноправни и неиндивидуално уговорени /чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.9 и 18, вр.чл.147 ЗЗП, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.24 ЗПК/. Тези клаузи са толкова съществени за процесните договори за потребителски кредит, че тяхната неравноправност води до нищожност на целия договор - чл.146 ал.5 ЗЗП. Съгласно чл.26 ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесните договори относно определянето на ГЛП, ГПР и възнаграждения за услуги да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или договорът за кредит да се сключи и ако в него не са включени тези клаузи. Като се изходи и от характера на договорите, които са възмездни, включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по тях е въведено като изрично изискване в чл.11 ал.1 т.9 и 10 ЗПК. Предвид на това, в случая не е приложима нормата на чл.26 ал.4 ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесните договори обуславя недействителността им като цяло.

Освен гореизложеното, според настоящия съдебен състав е налице недействителност на процесните договори за потребителски кредит и на основание ЗПК поради което и доводите на ищеца в тази насока се явяват напълно основателни. Клаузите относно ГЛП и ГПР съдът намира за нищожни и на основание чл.21 ЗПК. Не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, следва, че в ГПР е необходимо да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

По всеки от седемте процесни договори ГПР е посочен в допустимите от закона граници, а ГЛП е в размер на 41.00 %. В тези стойности не са включени възнагражденията за закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. В случая не се установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР в такива високи размери, довели до нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на всеки един от процесните заеми и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договорите, които да оправдават договарянето на такива високи проценти. Затова тези клаузи са нищожни, тъй като заобикалят закона, и в частност заобикалят ограничението на годишния процент на разходите по чл.19 ЗПК, което се доказва категорично по делото от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза. Същевременно, този извод се обосновава и на още по- силно основание, предвид уговорените в договора възнаграждения за допълнителни услуги, а именно: възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, с размер на вноските по тях, дължими заедно с месечната погасителна вноска по всеки от кредитите кредита. Клаузите за тези допълнителни възнаграждения са нищожни, тъй като липсва еквивалентност между поетото задължение за заплащане на допълнително възнаграждение и поетите ангажименти от страна на кредитора, които по същността си представляват дейност по усвояване и управление на кредита. С уговарянето им на практика се достига до предварително заплащане на цена, в повечето случаи съизмерима или надхвърляща размера на заетата сума. Наред с това, от съдържанието на договорите е видно, че възнаграждението за допълнителни услуги, макар наречено "незадължително", става изискуемо с подписването на съответния договор, но се разсрочва за срока на договора и вноските се добавят към месечните вноски за погасяване на кредита. Следователно длъжникът няма възможност да избира дали да ползва тези услуги, а те са неотменна част от самия договор за кредит, което потвърждава извода за неравноправния им характер. Същевременно, тези клаузи, по вече изложените съображения, не са били индивидуално уговорени. Договорените допълнителни възнаграждения по своя характер са такива за дейност по усвояване и управление на кредита и с тях се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.10а ал.2 ЗПК. Размерът на възнагражденията „Фаст“ и „Флекси“ е определен произволно и противоречи и на добрите нрави, тъй като е твърде висок. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Предвид задължителната практика на ВКС по т.3 на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД. С тях се заобикаля и забраната по чл.19 ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая ГПР по процесните договори е 48.94 % (по ДПК № 40024758184), 48.80 % (по ДПК № 40006466506), 48.80 % (по ДПК № 40006790874), 48.74 % (по ДПК № 40003540598), 49.26 % (по ДПК № 40007195170), 48.38 % ( по ДПК № 40007373165), 48.88 % (по ДПК № 40003695022), поради което, ако към дължимата по договора сума се присъединят и разходите по допълнителните услуги, ГПР надхвърля многократно нормативно допустимия размер от 50 %, което е видно както бе посочено вече от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗПК. Същевременно, според чл.33 ал.1 и 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

От изложеното дотук се налага и изводът, че посочването в договорите на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно процесните договори за потребителски кредит са недействителни на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

С оглед приетото по-горе и доколкото се констатира, че в процесните договори е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40024758184/04.04.2024 г., Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40006466506/02.11.2021 г., Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40006790874/25.11.2021 г., Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40003540598/18.03.2021 г., Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40007195170/21.12.2021 г., Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40007373165/06.01.2022 г. и Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40003695022/01.04.2021 г., сключени между страните, са нищожни на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, респ. предявените главни установителни искове за прогласяване на тази нищожност са основателни и като такива следва да бъдат уважени.

При това положение, съдът не следва да разглежда предявените при условията на евентуалност искове за прогласяване унищожаемостта на договор за потребителски кредит № 40024758184, договор за потребителски кредит № 40006466506 и договор за потребителски кредит № 40006790874, сключени от ищеца, без той да може да ръководи постъпките си поради хазартна зависимост, доколкото не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за това, а именно неуважаване на главните искове.

По исковете с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, че е налице предаване, съответно получаване на парична престация, нейният размер и пряка причинно- следствена връзка между обогатяването и обедняването. В тежест на ответната страна е да изясни наличието на основание, по повод на което е осъществено имущественото разместване.

Във връзка с иска по чл.124 ал.1 пр. 3 ГПК следва да се посочи, че в случая този иск има за свой предмет несъществуването на част от вземането на ответника за главница в размер на 3600 лв. по Договор за потребителски кредит № 40024758184, поради извършено с исковата молба прихващане с вземания на ищеца по договор за потребителски кредит № 40006466506, договор за потребителски кредит № 40006790874, договор за потребителски кредит № 40003540598, договор за потребителски кредит № 40007195170 и договор за потребителски кредит № 40007373165, т.е. на съответстващото му задължение на ищеца, в резултат на частичното погасяване, извършено със съдържащите се в самата искова молба изявления за прихващане. Така изложените твърдения и петитум са достатъчни да обосноват извод за наличие на интерес от търсеното съдебно установяване на частичното несъществуване на задължението на ищеца. По отношение на процесуалното (т.е. съдебното) възражение следва да се посочи още, че съгласно разясненията в мотивите към ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право, като при отрицателен установителен иск, за разлика от останалите искове, основанието на иска не е негов индивидуализиращ белег. Следователно при оспорване на вземане, претендирано от ответника по отрицателния иск, мотивирано с погасителния ефект на извършено от ищеца по иска изявление за прихващане (извършено било преди предявяването на иска, било със самата искова молба с оглед общоприетата в съдебната практика възможност тази молба да изпълнява и ролята на изявление с материалноправни последици) прихващането и неговите последици не са елемент от основанието на иска, като въпросът дали прихващането е породило правно действие е по съществото на спора, а не е от значение за неговата допустимост (в този смисъл и постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 571/11.03.2024 г. по ч. т. д. № 1363/2023 г. на ВКС, II т. о.).

Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗЗД прихващането е възможно когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. За това е необходимо това лице да направи изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, в посочения смисъл, което да достигне до другата страна в правоотношението. При това в ГПК, освен правилото на чл. 298, ал. 4 от ГПК, не се съдържат специални правила по отношение на правото на прихващане и упражняването му, поради което приложение намират тези, установени с разпоредбите на чл. 103-чл. 105 ЗЗД. От същите е видно, че решаващо за прихващането е изявлението на една от страните по реда на чл. 104, ал. 1 изр. 1 от ЗЗД, което е насочено към насрещната страна в правоотношението. Действието на прихващането се изразява с това, че двете насрещни вземания се погасяват до размера на по – малкото от тях. Обратното действие на прихващането води до това, че задължението на прихващащия се счита погасено към посочения момент. Това води до отпадане на отговорността на лицето за неизпълнение на задължението и за последиците от това неизпълнение. При прихващане, насрещните вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т. е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо, без значение кога е настъпила ликвидността. Ответникът по иска трябва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът - ищец по иска следва да установи възраженията си срещу вземането. Съгласно чл. 103 ал. 2 ЗЗД, прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността, поради което ирелевантен е началният момент на погасителната давност за активното вземане и дали такава е настъпила, тъй като вземането на ответника за остатъчния размер на главницата по Договор за потребителски кредит № 40024758184, съществува и е изпълняемо (потребителят винаги може да изпълни и преди падежа на задължението), а и чл. 103, ал. 2 ЗЗД допуска прихващане с погасено по давност вземане. Предвид изложеното се налага извод, че предмет на прихващането е пасивното вземане за главница във вида му към момента на извършване на изявлението, т. е. при отчитане на погасителния ефект на евентуалните предходни плащания по посочения договор, вкл. чрез уговорените погасителни вноски.

В случая, от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и от приетите като писмени доказателства по делото разписки за заплатени суми се установява, че в изпълнение на задълженията си по кредитните правоотношения, ищецът, респ. кредиполучателят, е заплатил на ответника следните суми: По Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40003540598/18.03.2021 г. с главница от 1000 лв. са заплатени общо 1424, 89 лева, от които 305, 78 лв. лично от ищеца; По Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40003695022/01.04.2021 г. с главница от 1500, 00 лв. са заплатени от ищеца 2074, 07 лева; По Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40024758184/04.04.2024 г. с главница от 5000 лв. са заплатени от ищеца 1400 лева; По Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40006466506/02.11.2021 г. с главница от 5000 лв. са заплатени 10 013, 94 лева, от които 5200 лв. лично от ищеца; По Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40006790874/25.11.2021 г. с главница от 3000 лв. са заплатени от ищеца 6114, 87 лева; По Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40007195170/21.12.2021 г. с главница от 5000 лв. са заплатени от ищеца 8101, 16 лева; По Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40007373165/06.01.2022 г. с главница от 500 лв. са заплатени от ищеца 924, 88 лева. Предвид съображенията, изложени по- горе, плащането на посочените суми е осъществено по договори, които се явяват недействителни по смисъла на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Разликите между платените от ищеца суми по процесните договори за кредит и чистата стойност на кредитите, с изключение на тази за Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40024758184/04.04.2024 г., по който договор остатъчния размер на главницата възлиза на сумата от 3600 лв., се явяват платени без основание, доколкото липсва такова за получаването им от ответника, поради което осъдителните претенции, след допуснатото изменение в техните размери, също са основателни и като такива следва да бъдат уважени.

Като законна последица от уважаване на исковете по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, главниците следва да се присъдят, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.02.2025 г. до окончателното им изплащане.

В случая по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40003540598/18.03.2021 г. посочената по - горе разлика между чистата стойност на кредита и заплатените от ищеца или от кредитополучателя суми възлиза на 424, 89 лева; по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40003695022/01.04.2021 г. – на 574, 07 лева; по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40006466506/02.11.2021 г. – на 5013, 94 лева; по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40006790874/25.11.2021 г. – на 3114, 87 лева; по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40007195170/21.12.2021 г. – на 3101, 16 лева; по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40007373165/06.01.2022 г. – на 424, 88 лева.

С оглед на всичко изложено по – горе и доколкото по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40024758184/04.04.2024 г., размерът на остатъчната главница е 3600 лв., а същата се дължи на ответника по аргумент от разпоредбата на чл.23 ЗПК и с оглед недопускане на неоснователно обогатяване на едната страна по кредитното правоотношение за сметка на другата, следва да се уважи и приеме за основателен искът за недължимостта й, поради извършеното с исковата молба съдебно прихващане със следните вземания на ищеца, а именно сумата в размер на 200 лв., заплатена от ищеца в качеството му на поръчител над чистата стойност по договор за потребителски кредит № 40006466506; 200 лв., заплатена от ищеца в качеството му на поръчител над чистата стойност по договор за потребителски кредит № 40006790874; 305, 78 лв., заплатена от ищеца в качеството му на поръчител над чистата стойност по договор за потребителски кредит № 40003540598; 3069, 04 лв., заплатена от ищеца над чистата стойност по договор за потребителски кредит № 40007195170 и 376, 57 лв., заплатена от ищеца над чистата стойност по договор за потребителски кредит № 40007373165.

С оглед изхода на спора и тъй като ищецът е бил освободен от заплащането на държавни такси и разноски по делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Хасково, държавна такса и разноски на основание чл.78 ал.6 ГПК в размер общо на 1890, 60 лева, от които 1490, 60 за държавна такса и 400, 00 лева за възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 5, 00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат по чл. 38 ЗАдв. в полза на Еднолично адвокатско дружество „••••••••“, БУЛСТАТ ••••••••, вписано в Софийска адвокатска колегия с № ••••••••, представлявано от адв. Д. Л. Ф., вписана в САК с личен № ••••••••••, БУЛСТАТ: ••••••••, съдебен адрес: ••••••••.

По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи, съдът намира следното: Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и С-428/16 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед всички посочени по – горе принципни съображения и като взе предвид липсата на правна сложност на делото, цената на исковете, както и наличие на трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси, извършените от адв. •••••••• процесуални действия, изразяващи се единствено в депозиране на писмени молби по делото, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, в полза на Еднолично адвокатско дружество „••••••••“, следва да се определи възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело в общ размер на 3360, 00 лева с включен ДДС по аргумент от § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и за всички искове или по 480, 00 лева по всеки от седемте договора за потребителски кредит, което да бъде заплатено от ответника. Това е така, тъй като в случая са предявени при условията на обективно кумулативно съединение установителни искове за прогласяване на нищожност на сключени между страните договори за потребителски кредит, за недължимост на суми по един от тях и осъдителни искове за връщане на недължимо платени суми по пет от договорите, от което следва, че предявените искове се основават на един и същ правопораждащ факт - недействителност на договор за потребителски кредит. Съобразно вида и броя на предявените искове, адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи в общ размер, доколкото исковете са взаимно свързани и зависими един от друг, независимо от кумулативното си съединяване, тъй като уважаването на установителните искове автоматично води до уважаване и на осъдителните.

Установителните искове за прогласяване на нищожност имат обуславящ характер както по отношение на процесуалното прихващане, т.е. на отрицателния установителен иск, така и спрямо осъдителните искове за връщане на даденото въз основа на недействителен договор, което предполага и еднаква защита по тях, поради което няма основание адвокатското възнаграждение да се формира отделно по всеки от исковете.

Според настоящия съдебен състав, върху адвокатското възнаграждение, вкл. при договори за правна защита и съдействие, сключени на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, ДДС следва да бъде начислен, като данъчната основа се формира от минималното адвокатско възнаграждение съгласно НМРАВ. В тази насока се споделя съдебната практика, обективирана в Определение № 98 от 8.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1544/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова; Определение № 50012 от 1.03.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 478/2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова; Определение № 266 от 18.04.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1913/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова; Определение № 64 от 1.02.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 453/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков и доколкото в случая адвокатското дружество безспорно е регистрирано по ДДС, то върху определения от съда минимален размер на адвокатското възнаграждение от общо 400 лв. по всеки един от договорите за потребителски кредит е добавен ДДС.

В тази връзка, съдът не споделя направеното възражението за прекомерност на договорения от ищеца хонорар за адвокат, тъй като такъв не е договарян по размера си, а се определя от съда.

Мотивиран от горното, съдът