Решение № 275 от 24.2.2025 г. на Административен съд - Шумен по дело № 483/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е въз основа на жалба от А. О. С. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], против Решение № 2153-27-113/12.11.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен. С оспореното решение в частта по т.ІІ са потвърдени установените с Разпореждане № РВ-3-27-01717159 от 30.09.2024 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО недобросъвестно получени суми за парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 01.01.2018 г. до 20.08.2018 г. в размер на 4913, 08лв., от които 2891, 30лв.-главница и 2021, 78лв.-лихва, начислена по чл.113 от КСО. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Изразява се несъгласие с обжалваното пред органа разпореждане, като оспорващата сочи, че е получила добросъвестно осигурителните плащания и същите са извършени след контрол от страна на органите на НОИ. Излага и доводи за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.115, ал.1 от КСО. В тази връзка и по изложените съображения отправя искане за отмяна на решението в частта по т.ІІ, с което са потвърдени установените с Разпореждане № РВ-3-27-01717159 от 30.09.2024 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО недобросъвестно получени суми за парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 01.01.2018 г. до 20.08.2018 г. в общ размер на 4913, 08лв. Ответната страна, директор на ТП на НОИ – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Л. И., която възприема позиция за неоснователност на оспорването. Излага доводи за мотивираност на атакувания административен акт и за съответствието му с относимата правна уредба. След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, съдът приема за установено следното: Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на обжалваното Решение и чиито права, и законни интереси, са засегнати от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок по чл.118, ал.2 от КСО/ при Решение, връчено на 19.11.2024 г. и обжалвано на 02.12.2024 г./, същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От материалите по преписката и събраните по делото писмени доказателства от фактическа страна се установява следното: Атакуваното разпореждане е постановено след извършена проверка от контролен орган на НОИ, приключила с констативен протокол № КП-5-27-01492647 от 09.01.2024 г., при която е установено, че А. О. С. не попада в обхвата на осигурените лица по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО като регистриран земеделски стопанин и осигурителните вноски за същата са недължимо внесени, във връзка с което са издадени задължителни предписания № ЗД-1-27-01492653 от 09.01.2024 г., с които е разпоредено да се заличат подадените данни с Декларация обр. 1 за С. като земеделски стопанин. Несъгласна с издадените Задължителни предписания, А. С. ги оспорила по административен ред с жалба вх.№ 1012-27-18 от 24.01.2024 г., по реда начл.117 от КСО. Горестоящият административен орган - директорът на ТП на НОИ - [населено място], се е произнесъл по жалбата с Решение № 2153-27-27 от 25.03.2024 г., с което отхвърлил жалбата срещу атакуваните Задължителни предписания, Решението на директора на ТП на НОИ - [населено място] е потвърдено от Административен съд Шумен с Решение № 882 т 28.06.2024 г., влязло в законна сила на 18.07.2024 г. От същата дата издадените задължителни предписания за заличаване на подадените данни в Регистъра на осигурените липа за жалбоподателката са влезли в законна сила. На основание извършената проверка и влезлите в сила задължителни предписания е издадено обжалваното разпореждане № РВ-3-27-01717159 от 30.09.2024 г. С жалба вх.№ 1012-27-166 от 18.10.2024 г., адресирана до Директора на ТП на НОИ – [населено място], депозирана по реда на чл.117, ал.1 от КСО, А. С. изразила несъгласие с така издаденото разпореждане и направила възражение за изтекла погасителна давност по чл.115, ал.1 от КСО на задълженията по полученото ПО поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 09.05.2016 г. до 20.08.2018 г. в размер на 19312, 77 лв., от които 10832, 21 лв. - главница и 8480, 56 лв. - лихва, начислена по реда на чл. 113 от КСО до датата на разпореждането. С оспореното в настоящото производство Решение № 2153-27-113 от 12.11.2024 г. Директорът на ТП на НОИ – [населено място] отменил установените с Разпореждане № РВ-3-27-01717159 от 30.09.2024 г. на ръководителя по контрола по разходите на ДОО суми за 2016 г. и 2017 г. в размер на 14399, 69 лв., от които 7940, 91 лв. - главница и 6458, 78 лв. - лихва, начислена по реда на чл. 113 от КСО и потвърдил установените с Разпореждането суми за периода от 01.01.2018 г. до 20.08.2018 г. в размер на 4913, 08 лв., от които 2891, 30 лв. - главница и 2021, 78 лв. - лихва, начислена по реда на чл. 113 от КСО. (п.II). Горестоящият орган изложил подробни мотиви относно липсата на възникнало основание за осигуряване на лицето, съгласно разпоредбите на чл.10, ал.1 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Направил подробен анализ на доказателствения материал по административната преписка. В мотивите на решението си административният орган приел, че установените при проверката факти и обстоятелства, а именно, че С. не е осъществявала дейност като земеделски стопанин, за която да подлежи на осигуряване във връзка с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и &.1, ал.1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО, но въпреки че е знаела това, е внасяла осигурителни вноски и е подавала данни в Регистъра на осигурените липа с декларация Образец 1, послужили като основание за изплащането на паричните обезщетения от КСО обуславя извода, че изплатените на жалбоподателката обезщетения са неоснователно получени и са били недължими.Органът добавил още, че знанието от страна на С. на факти и обстоятелства, представляващи пречка за съществуването на правото на обезщетение и получаването му - а именно, че не е започнала и не е осъществявала дейност като земеделски производител, за която да подлежи на осигуряване, обуславя недобросъвестното му получаване, поради което същото подлежи на възстановяване, ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. Във връзка с възражението на оспорващата за изтекла погасителна давност, Директорът на ТП на НОИ-[населено място] извършил подробен анализ относно прекъсването и спирането на давностния срок, въз основа на който приел, че задълженията за 2016 г. и за 2017 г. в общ размер на 14399, 69 лев. са погасени по давност, а тези за 2018 г. в общ размер на 4913, 08лв.– не са погасени и подлежат на възстановяване. Касателно срока по чл.115, ал.1 от КСО за задълженията за 2018 г. приел, че същият започва да тече от 01.01.2019 г. и изтича на 01.01.2024 г., в случай, че същата не е прекъсвана на основание чл. 115, ал. 3 от КСО, или не е спирала да тече на основание чл. 115, ал. 5 от КСО. В конкретния случай обаче, давностният срок е спрял да тече за период от 9 месеца и 1 ден, т.е. срокът по чл. 115, ал.1 от КСО за установените задължения за 2018 г. изтича на 01.10.2024 г. (след като към 01.01.2024 г. се добавят 9 месеца и 1 ден), вследствие на което към 30.09.2024 г., когато е постановено разпореждането, петгодишният давностен срок не е изтекъл за задълженията за 2018 г.. В този смисъл и въз основа на горното решаващият орган обосновал извода си, че жалбата е основателна досежно паричните задължения заобезщетение, изплатени на оспорващата за 2016 г. и 2017 г. в общ размер на 14399, 69лв., поради което отменил атакуваното пред него разпореждане в тази му част. Със същото решение органът приел жалбата в останалата `и част за неоснователна, потвърждавайки атакуваното пред него разпореждане в частта му, указваща възстановяване на изплатените на А. С. обезщетения за периода от 01.01.2018 г. до 20.08.2018 г., в размер общо на 4 913, 08лева главница и лихви. Недоволна от така постановеното Решение в частта му по п.II, потвърждаваща Разпореждане № № РВ-3-27-01717159 от 30.09.2024 г. на ръководителя по контрола по разходите на ДОО досежно разпореденото възстановяване на неправомерно изплатени парични обезщетения за общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 01.01.2018 г. до 20.08.2018 г. в размер на 4913, 08лева, жалбоподателката го оспорила в тази му част в законовия срок с Жалба с вх.№2103-27-38 от 02.12.2024 г. по описа на ТП на НОИ – [населено място], пред Административен съд – град Шумен, с която инициирала производството по настоящото административно дело. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Оспореният административен акт, предмет на обжалване в настоящото съдебно производство, е издаден от компетентен по смисъла на чл.118, ал.1, във вр. с чл.117, ал.1, б.“д“ от КСО орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административно процесуалните правила. Съгласно разпоредбите на чл.107, ал.1 и ал.2, т.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от контролните органи на НОИ. Според приложената Заповед № 1015-27-79/25.07.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – [населено място] е оправомощена Ж. Т.-началник отдел КПК, да издава и подписва разпореждания за възстановяване на неоснователно получени ОП съгласно чл.114, ал.3 във вр. с чл.114, ал.1 и ал.2 от КСО и разпореждания на основание чл.115, ал.2 от КСО, която при отсъствие поради отпуск или командировка да бъде замествана от издалия разпореждането Н. Й.-началник сектор КРДОО. Според прил. заповед за отпуск № 29063/27.09.2024 г., на оправомощената Ж. Т. е бил разрешен платен годишен отпуск за 30.09.2024 г. от директора на ТП на НОИ-[населено място] (л.64), с оглед на което разпореждането от 30.09.2024 г. е било издадено от надлежно оправомощено лице, при условията на заместване. Съгласно чл.114, ал.3 от КСО, за възстановяване на недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане, което подлежи на обжалване пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Обжалваното Решение е издадено от Директора на ТП на НОИ – [населено място] именно в качеството му на ръководител на съответното ТП на НОИ. С оглед изложеното съдът приема, че атакуваното Решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни административни органи. Съдът намира, че по делото не се установяват допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Такива доводи не са релевирани и в подадената жалба, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство. Съдът намира, че атакуваният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и при съблюдаване целта на закона, поради следното: Съобразно регламентацията на чл.114, ал.1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да бъдат възстановени от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 от КСО. Добросъвестността по смисъла на чл.114, ал.2 от КСО при получаване на сумите за осигурителни плащания е обстоятелство, погасяващо задължението за връщането им. Легална дефиниция на двете понятия липсва в разпоредбите на КСО, поради което според общите принципи на правото следва да се приеме, че добросъвестност е налице, когато получателят е със съзнанието и субективното отношение, че сумите му се дължат. Добросъвестността е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях. В тази връзка предпоставките, даващи основание да бъде задължено едно лице да върне получените от него осигурителни плащания, са едновременно неправилното им изплащане и недобросъвестност при получаването им. В настоящия казус сумите не са били получени добросъвестно, понеже, видно от данните по делото, А. С. реално не е осъществявала дейност като земеделски производител, за която да подлежи на осигуряване по реда на чл.10, ал.1 от КСО във вр. с &.1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Това обстоятелство е било известно на оспорващата и въпреки това, последната е внасяла осигурителни вноски и е подавала данни в Регистъра на осигурените лица с декларация Образец 1, послужили като основание за плащането на паричните обезщетения по КСО и както правилно е приел административният орган в оспорения акт, сочи на недобросъвестност при получаването на паричните обезщетения. В тази насока, несъстоятелен и необоснован се явява релевираният от оспорващата довод, че паричните обезщетения са получени добросъвестно, тъй като осигурителните плащания били извършени след контрол от страна на органите на НОИ. Обоснован и съответен на фактите по делото е и изводът на Директора на ТП на НОИ-[населено място], че не е изтекла погасителната давност за възстановяване на неправомерно получените суми за 2018 г. Съгласно чл.115, ал.1 от КСО, вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Давността спира да тече, при обжалване - докато продължава спорът относно вземането; или когато е образувано друго административно или съдебно производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс (чл.115, ал.5, т.1 и т.2 от КСО). В случая спорът се отнася за парични обезщетения, дължими за периода от 01.01.2018 г. до 20.08.2018 г. Съгласно горецитираните правни норми, погасителната давност за същите е започнала да тече на 01.01.2019 г., респективно [възраст] давностен срок е следвало да изтече на 31.12.2023 г. вкл. В рамките на този срок обаче е налице спиране на давността по смисъла на чл.115, ал.5 от КСО. В случая, спиране на давността е налице в периода от 17.10.2023 г. до 17.07.2024 г. (0 години, 9 месеца и 1 ден), в рамките на който е извършена проверка от контролен орган на НОИ. Въпросната проверка е инициирана със Заповед №3P-5-27-01443714 от 17.10.2023 г., с която на контролен орган на НОИ е възложено извършването на проверка, която да установи дали оспорващата С. е осигурено лице по чл.4, ал.3, т.4 от КСО и основателно ли са подадени данните по чл.5, ал.4 от КСО за осигурителен стаж и доход в Регистъра на осигурените лица. С издаването на тази заповед за проверка е била спряна на 17.10.2023 г. започналата да тече от 01.01.2019 г. погасителна давност за задълженията за 2018 г. Проверката е приключила с констативен протокол № КП-5-27-01492647 от 09.01.2024 г. и издаване на Задължителни предписания № ЗД-1-27-01492653 от 09.01.2024 г., с които е разпоредено на А. С. да заличи подадените данни с Декларация обр.1.Срещу издадените задължителни предписания № ЗД-1-27-01492653 от 09.01.2024 г. С. подала жалба по административен ред пред Директора на ТП на НОИ, който с Решение № 2153-27-27 от 25.03.2024 г. отхвърлил жалбата и е потвърдил издадените задължителни предписания. Решението на директора на ТП на НОИ - Шумен било обжалвано по съдебен ред пред Шуменския Административен съд, който с Решение № 882 от 28.06.2024 г. отхвърлил жалбата на А. С.. Решението е влязло в законна сила на 18.07.2024 г.. С влизането в сила на горе цитираното Решение № 882 от 28.06.2024 г. на ШАС, пет годишният давностен срок по чл. 115 от КСО е започнал да тече отново, считано от 18.07.2024 г.. Въпросните административно и съдебно производство представляват обстоятелства по чл.115, ал.5, т.2 от КСО за спиране на погасителната давност за вземането на НОИ за неправомерно платено ПО за 2018 г., в периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г., в размер на 0 години, 9 месеца и 1 дни. Следователно, погасителната давност, която е следвало да изтече на 31.12.2023 г. вкл., е спряла да тече през периода от 17.10.2023 г. до 17.07.2024 г., респективно давностният срок по чл.115, ал.1 от КСО за установените задължения за 2018 г. в конкретния случай изтича на 01.10.2024 г.. Разпореждането, с което оспорващият е задължен да възстанови недобросъвестно полученото ПО за периода от 01.01.2018 г. до 20.08.2018 г., е издадено на 30.09.2024 г., т.е. преди изтичане на регламентираната в чл.115, ал.1 от КСО относителна и абсолютна погасителна давност, установеното с него вземане на НОИ за неоснователно изплатено парично обезщетение не е погасено по давност, респективно възражението на оспорващата в тази насока правилно е отхвърлено от ответника като неоснователно. В контекста на горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема, че като е потвърдил разпореждането, с което на жалбоподателката е разпоредено да възстанови неоснователно изплатените суми за парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 01.01.2018 г. до 20.08.2018 г. в размер на 2891, 30лв, ведно със законната лихва в размер на 2021, 78лв., директорът на ТП на НОИ – Шумен е постановил материално законосъобразен акт, който е в съответствие и с целта на закона. По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, съдът