Решение № 63 от 25.3.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 21/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на З. Я. Ц., М. Ц. Ц. и И. Ц. Ц., като непълнолетен действащ със съгласието на своята майка З. Ц., всички от гр.С., представлявани от адв.П. В., против решение № 97 от 25.04.2023г., поправено с решение № 187 от 10.08.2023г., постановени по гр.дело № 274/2022г. на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която са отхвърлени предявените от тях против „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр.С. искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща Ц. Ц., настъпила при ПТП 05.02.2022г., за размера над присъдените по 130000 лв. за всеки от ищците до 180000 лв. за З. и до по 190000 лв. за М. и И., в едно с лихви и разноски. Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени. Считат за безспорно установено, че вината за настъпилото ПТП е на водача на лекия автомобил П. Ч., предприел маневра „обратен завой“ на забранено място – пешеходна пътека и водачът на мотоциклета, баща на ищците, не е могъл да предвиди това противоправно действие. Маневрата е предприета в разрез с разпоредбата на чл.38 ЗДвП, от средната лента на пътното платно. Нарушени са и разпоредбата на чл.5 ЗДвП и тази на чл.38, ал.2 ЗДвП, а видимостта на пострадалия е била ограничена и според назначената по делото съдебна авто - техническа експертиза сблъсъкът е бил непредотвратим, като ПТП би настъпило и при скорост от 50 км /ч. Отрича се наличието на съпричиняване от страна на Цоньо Ц., при липсата на доказани по несъмнен начин негови действия в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Критериите в тази насока, приложени от съда, са неясни и неразбираеми. Навеждат се и оплаквания за неправилно определяне на размера на обезщетение в нарушение на изискването за справедливост и съдебната практика. Не е отчетена спецификата и изключителността на синовните отношения в разглеждания казус – връзката на съпрузите от тяхното детство, главната роля на бащата за израстването и развитието на децата, силната му ангажираност с тяхното отглеждане, предвид онкологичното заболяване на майката през 2014г. Опустошението от загубата на бащата е довело до необходимост от прием на медикаменти и посещения при психолог. Налице е позоваване на назначената по делото съдебна психологическа експертиза, която установява промени в психиката на всеки от ищците и необходимост от допълнително лечение. Изтъкват се и инфлационните процеси в страната и съгласно практиката. В отговор, застраховатлното дружество оспорва жалбата и прави искане за оставянето и без уважение като неоснователна. Счита решението за правилно и законосъобразно. Установени са множество нарушения на ЗДвП от страна на починалия, които следва да бъдат взети предвид при определяне на дължимото обезщетение. Назначената по делото САТЕ противоречи на нормативен акт в частта, разглеждаща спирачния път и съдът не е следвало да я кредитира в тази част. Според застрахователя, завишаването на размера на обезщетенията би довело до неоснователно обогатяване на ищците и би санирало драстичното незачитане на правилата за движение по пътищата от страна на пострадалия. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Оспорва наличието на предпоставки за прилагане на чл.З8 ЗА. Въззивна жалба против решението е подадена и от „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в частта, с която е осъдено да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди над размера от по 80 000 лв. за всеки от ищците, както и за имуществени вреди на З. Ц. в размер на 1305, 74 лв. Иска се отмяна в тази част, поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Присъдените обезщетения за неимуществени вреди се сочат за прекомерни, определени в нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, необосновани и несъответстващи на съдебната практика. Според застрахователя, процентът на съпричиняване от страна на пострадалия е определен неправилно. Сочи се, че изслушаните по делото две съдебни авто- технически експертизи не са съобразили нормативната уредба за изисквания при полагане на изпити за получаване на свидетелство за управление на МПС, относно възможността за спиране на суха настилка. Поведението на Ц. не е било съобразено с пътните условия и съответните разпоредби, поради което съпричиняването следва да бъде определено в по-висок размер. Досежно претенцията за имуществени вреди е посочено, че се касае за морален дълг, който не подлежи на обезщетяване. В отговор на въззивната жалба, ищците са поискали оставянето и без уважение като неоснователна. Считат решението в уважителната му част за правилно и законосъобразно и молят да бъде потвърдено. Поддържат доводите, изложени във въззивната им жалба. Застрахователят е депозирал и въззивна жалба против допълнително решение № 186/08.08.2023г. по делото, с което на З. Ц. е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на още 7 745, 48 лв., и съответни разноски. Твърди се липса на основание за присъждане на сумата, а при условията на евентуалност се претендира намаляването и. Претенцията се сочи и за недопустима, тъй като не е предявена пред застрахователя и не са налице предпоставките на чл.495 КЗ. Налице е позоваване на занижения процент на съпричиняване. Подаден е отговор от ищците, в който е изложено становище, че искът е редовно увеличен по реда на чл.214 ГПК. Представени са доказателства, че ответникът е уведомен за тази претенция, въпреки липсата на изискване по КЗ. Решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, тъй като претендираните суми – за погребение, гробно място, паметник, венци и свещи, са покрит застрахователен риск. По делото е подадена и частна жалба от застрахователя против постановеното по делото определение № 583 от 03.11.2023г., с което е определено възнаграждение на процесуалния представител на ищците по реда на чл.38 ЗА в общ размер от 20250 лв. Счита, че то не е съобразено с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, според която възлиза на сумата от 11482, 26 лв. Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против подлежащи на обжалване съдебни актове, което сочи на допустимост. По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното: Обжалваното основно решение, преценено служебно съобразно изискванията на чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо, като постановено от законен състав на компетентния съд, при изискуемите от закона форма и съдържание и при редовно развило се исково производство по допустими искови претенции. По правилността на решението: Искът е за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие, предявен против застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за участвалия в процесното ПТП автомобил и има правното си основание в чл.432 КЗ, вр чл.45 ЗЗД. По делото не се спори от фактическа страна, че в резултат на пътно- транспортно произшествие на 05.02.2022г., около 15.35 часа, в гр.С. на бул. „С. С.“ при сблъсък на пешеходна пътека между лек автомобил „Мерцедес“, модел МЛ 270 ЦДИ, с рег. № •, управляван от П. Ч., и мотоциклет „Ямаха“, с рег. №СН104К, управляван от Ц. Ц., е настъпила смъртта на водача на мотоциклета. Според изслушаната пред първата инстанция автотехническа експертиза, с изготвени основно и допълнително заключение, причина за произшествието е предприетата технически неправилна маневра от водача на автомобила за обръщане на посоката за движение, без да пропусне движещия се с предимство направо мотоциклет, като водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме мотоциклета при извършваната маневра „обратен завой“ и да го пропусне. Водачът на автомобила не се е огледал няколко пъти преди да навлезе в коридора за движещите се с предимство ППС, за да се убеди, че е безопасно да извърши маневрата „обратен завой“. Скоростта на мотоциклета е била 65, 23 км/ч, над максимално разрешената в населено място – 50 км/ч. Опасността от извършваната от автомобила маневра „обратен завой“ е възникнала и е възприета от мотоциклетиста на разстояние 26, 28 м. от мястото на удара, при което опасната му зона за спиране при наличната му скорост на движение е около 42, 53 м. Мотоциклетистът е бил изненадан от действията на водача на автомобила. Когато се е намирал на разстояние 23, 5 м. от автомобила, водачът на мотоциклета е предприел аварийно спиране, като е изминал разстоянието до удара за време 2, 01 секунди. В съдебно заседание на 30.03.2023г. в.л. Шишков е изчислил допълнително опасната зона за спиране на мотоциклетиста при движение с разрешената скорост от 50 км/ч., която е на стойност от 28, 65. Същата е по-голяма от възникване на опасността с около 2-3 м. Вещото лице е извел заключение, че при скорост от 50 км/ч също би настъпил удар в малко по-задната част на автомобила и може би щеше да бъде с по-малка сила, тъй като попада в опасната зона. Въззивникът-ответник не оспорва наличието на виновно поведение от страна на водача на лекия автомобил. Няма спор, че към момента на произшествието управляваният от виновния водач автомобил е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Ищцата З. Ц. е съпруга на загиналия мотоциклетист, а М. Ц. и И. Ц. са негови деца, към момента на произшествието съответно на 44, на 17 и на 13 години. При тези безспорни фактически обстоятелства, отговорността на застрахователя за вреди от процесния деликт е доказана по своето основание, при наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД и с оглед предвидената възможност за пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ, при изпълнено изискване по чл.380 КЗ за отправена до застрахователя писмена застрахователна претенция за обезщетение, по която е последвал отказ, поради недоказан деликт. Спорен е размерът на дължимото обезщетение. Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Размерът на обезвредата следва да бъде съобразен с вида, тежестта и продължителността на преживените от потърпевшия болки и страдания, както и с икономическите условия в страната към момента на увреждането. За установяване на горните обстоятелства, по делото са разпитани свидетелите М. Р. и С. С., братовчед на загиналия. От показанията им се установява, че трагедията от смъртта на Цоньо била голяма. С. отишъл на мястото на катастрофата. З. и децата били много зле, плачели. Доста време останали там. Давали им лекарства. Той прибрал децата, те нямат баба и дядо. С. бил най-близък с Ц.. Загубата довела до коренна промяна на ищците, затворили се в себе си. Преди били сплотено, задружно семейство. Излизали заедно, ходели на море, на планина. М. от лъчезарно момиче, което пишело стихове, ходело на състезания, на театър, станала затворена, започнала да рисува тъжни картини, спряла да излиза с приятели. И. се опитвал да се държи, казвал, че ще е мъжът в семейството и ще се грижи за майка си и М.. Но като крехко дете, плачел, не говорел, затворил се в себе си. З. и тя все плачела. Целият и съзнателен живот бил с Ц.. Познавали се от тийнейджъри, били заедно, станали гаджета, после семейство. Цоньо от малък загубил баща си, искал здраво семейство и да осигури на децата си това, което му е липсвало. Обграждал ги с много любов, бил страхотен човек и добър приятел. Те още го чакали да се върне, М. му пращала клипчета с послания, не искали да приемат факта на смъртта му. Той карал камион в чужбина и приемали, че е на път. Децата влошили успеха си в училище. М. отново се записала на танци, защото баща и щял да е доволен. Прави неща в негово име, той да ги хареса, поема грижи за И. и за майка си. З. е онкоболна от 2014г. Последвал тежък период за семейството и Ц. поел цялата грижа за нея и семейството, вършил цялата женска работа – шетане, готвене, пране. Тя не можела да стане, поради прилаганите терапии. Свидетелката Радева помагала на семейството след смъртта на Цоньо. Били много тежки дни, плачели затворени всеки в своята стая, спестявайки болката пред другите. Не можели да спят. Звезди не можела да взима успокоителни, заради заболяването си, пиела само билки. Понякога не можела да си вземе дъх. Започнала да пуши, отслабнала. Затварянето, отчуждаването един от друг още продължава. Липсвала им сплотеността с присъствието на бащата. В дома им навсякъде имало негови снимки. Ходели редовно на гроба. М. посещавала училищния психолог. С. взимал децата при себе си и при родителите си. Опитвал се да замести Цоньо, да ги подкрепя, но не е същото. Децата са променени, не се усмихват, не говорят. З. не работи, трудоустроена е и финансово са зле. Цоньо работел и се грижел за всичко. М. споделяла всичко с баща си, имали много силна връзка. И. също бил много близък с баща си, играели заедно кукерски игри. По делото е изслушана съдебно-психологична експертиза за всеки от ищците. От експертното заключение се установява, че при узнаване за смъртта на Ц. Ц. са настъпили отклонения в личностните характеристики при З. Ц., вследствие на претърпяна психична и емоционална травма с тежки белези на психично страдание от депресивен характер, а емоционалният и свят е изпълнен с гняв. Специфична особеност в случая, изразяваща се във всеобхватност на грижите при заболяването на съпругата и при възрастта на децата тогава – на 12-13 год., обосновава близост в семейството, надхвърляща границите на обичайното. Ищците не желаят да приемат реалността на загубата и развиват ирационални нагласи. Зациклянето на психичния процес в прехода от загуба към раздяла е ярък симптом на патология. Наблюдава се наслагване на последици от ситуационна депресия и признаци на посттравматично разстройство, външно подтиснати в очакване на резултат от наказателното дело, на което ищцата Зв. Ц. придава свръх ценно значение. Към момента на експертизата – 12.12.2022г., тя е психически нестабилна и с ирационални акцентуации, с белези на тежко психично страдание от голямата загуба. По обследването на И. Ц. вещото лице – психолог П.Г. заключава, че към момента на узнаване на процесното ПТП и смъртта, у детето са протекли необратими процеси с висок интензитет, като понастоящем се наблюдават проявления, характерни за изразена дистимна компонента /подтиснатост/ и спотаен гняв. Емоционалната връзка между двете деца, майката и починалия е разрушена във възходящ момент и се пораждат дефицити с водещо значение. Емоционалното разстройство е с незатихващ характер и тежки последици за психиката на детето от преживяното на местопроизшествието. Тези промени са в етап на затруднена преработка. Детето е в състояние на емоционална уязвимост, липса на увереност, проблем с установяване на граници и склонност към преминаване към действия. Настъпило е незатихващо емоционално разстройство. Прекъснатата бащина роля се проявява в представянето на детето пред света и формирането на представата му за света. Ежедневният контакт между детето и бащата има емоционална, когнетивна и социализираща функция и при неговата липса в периода на юношеството И. Ц. ще проявява свръхчувствителност, липса на добър самоконтрол, дефицити в разбирането за функционирането на света наоколо и мястото му в него. Паталогични изменения на психиката не са настъпили, като възстановяването приключва в края на юношеството. При М. Ц. експертът установява протекла бурна реакция на отрицание и водеща емоция на гняв в момента на узнаване за смъртта на баща си. И тук в периода на юношеството ролята на бащата е водеща и от ключово значение за формиране на определени социални умения. М. е имала необичайно силна връзка с баща си с особено значение за преодоляване на крайни проявления в поведението на детето. Доверието на бащата към нея е имало силно мотивиращ характер. Към момента тя е изтласкала и подтиснала последиците от преживяната внезапна загуба и възприятията й не отразяват обективната картина на случилото се. Наблюдава се изтласкване на травматичните последици и надценяване ролята на собствените механизми за справяне. Възгледите са обвързани, както и при И., с прекъснатата бащина роля, което се отразява на представянето пред света и възгледите за света. При липсата на бащата ще е налице емоционална уязвимост, демонстративна свръхувереност, съпроводени от дефицит в разбирането на света и мястото й в него. Възможни са проявления на трайна акцентуация, които биха довели до изменения в личностните характеристики на детето. При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че за търпените от ищците по вид, интензитет и продължителност неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния 45 годишен съпруг и баща, причинена на 05.02.2022г. при процесното ПТП, справедливо се явява обезщетение в размер на 180 000 лв. за З. Ц. и по 190 000 лв. за М. Ц. и И. Ц.. Загубата на съпруг, респективно родител, настъпила внезапно от инцидент, е довела до тежко душевно страдание на ищците, в по-висока степен за непълнолетните деца, които са в юношеска неукрепнала възраст. Лишаването им в тази възраст от присъствието, ролята, грижата на бащата във важен етап от израстването им, когато формират своя светоглед и се изграждат като личности, води до дефицити в определени техни социални умения, в разбирането им за света и мястото им в социума. Загиналият е бил в много близки отношения, с изградена силна емоционална връзка, както със съпругата, така и с двете си деца. Грижил се е и е способствал за всестранното им развитие. Бил е водещ в пълноценното им израстване в задружна семейна и приятелска среда. Особеност в случая е връзката на съпрузите от тяхното тийнейджърство, както и преживения труден период в семейството при заболяване и лечение на майката с тежка терапия, през което време бащата е поел изцяло грижите за съпругата си и за децата. Тези обстоятелства са довели до изключително близки всестранни и дълбоко емоционални отношения на бащата със съпругата и децата, при които болката и страданията от неговата загубата са с описаното от свидетелите и експерта- психолог висок интензитет и голяма продължителност, с перспектива за трайно отражение в живота на ищците и тяхното душевно състояние. От значение при определяне на горния размер на обезщетенията е и икономическата обстановка в страната към момента на увреждането, която се характеризира с инфлационни процеси, поскъпване на живота, както и завишени премии и лимити по застраховка „Гражданска отговорност“. Така посочените обстоятелства изключват определените обезщетения в посочения размер да водят до неоснователно обогатяване на ищците. Предвид установеното от вещото лице по автотехническата експертиза, че и при движение на мотоциклетиста с допустимата скорост от 50 км/ч, ударът също би настъпил, настоящата инстанция намира, че неправомерното поведение на Цоньо Ц., изразяващо се в движение с превишена скорост, не е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, поради което не следва да се приеме наличие на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия. Заявеното от в.л. Шишков, че ударът „може би щеше да бъде с по-малка сила“, сочи на предположение, несигурност, поради което не може да се приеме за категорично доказан изискуемият по чл.51, ал.2 ЗЗД принос на пострадалия за настъпването на вредите, обосноваващ намаляване на обезщетението. Предвид изложеното, решението на Сливенския окръжен съд в частта, с която предявените от З. Ц., М. Ц. и И. Ц. искове са отхвърлени за сумата над 130 000 лв. до размера от 180 000 лв. за З. и до размера от 190 000 лв. за М. и И., представляващи застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от процесното непозволено увреждане в резултат на ПТП, е неправилно, като несъобразено с приложимия закон, поради което следва да бъде отменено и исковете в отменената част - уважени, в едно с последиците за законната лихва и съдебните разноски. В останалата обжалвана част, досежно обезщетенията за неимуществените вреди, както и за имуществени вреди от 1305, 74 лв. за погребение, решението е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С допълнителното решение, ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на З. Ц. сумата от 6600 лв., имуществени вреди, в едно със законната лихва от 12.12.2022г. и сумата от 1145, 48 лв., имуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.02.2023г. Изложени са съображения за прието в хода на процеса двукратно увеличение на размера на иска за имуществени вреди с протоколни определения от 22.12.2022г. за първата сума и от 16.02.2023г. за втората, с представени фактури и касови бонове. Решението е валидно и допустимо, при спазване на срока по чл.250 ГПК и наличието на непълнота на основното решение, с което първоинстанционният съд не се е произнесъл по надлежно направеното в хода на процеса, на основание чл.214 ГПК, прието от решаващия съд увеличение на размера на предявения иск за имуществени вреди от процесния деликт. По правилността на допълнителното решение: В хода на първоинстанционното производство, на основание чл.214, ал.1, изр.3, предл.1 ГПК, с молба от 12.12.2022г., ищците са изменили размера на иска за имуществени вреди със сумата от 6600 лв., ведно със законната лихва от датата на молбата. Заявени са извършени разходи на посочената стойност за паметна надгробна плоча на починалия Ц. Ц., за което е представена фактура от 27.11.2022г., с приложен фискален бон за извършено плащане, като вземането е предявено пред ответника по реда на чл.380 КЗ. Касае се за нововъзникнало обстоятелство, настъпило след предявяването на исковата молба на 28.06.2022г., поради което и на основание чл.147, т.2 ГПК, същото правилно е прието за разглеждане с направеното увеличение на иска, както и приложените като доказателства фактура и фискален бон. Последните категорично доказват извършения разход, представляващ имуществена вреда вследствие на непозволеното увреждане, настъпило в резултат на процесното ПТП. Ерго, налице са основанията на чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в посочения размер, поради което искът в тази част се явява основателен и доказан и правилно е уважен от първоинстанционния съд. Допълнителното решение в тази част следва да бъде потвърдено. В съдебно заседание на 16.02.2023г., с писмена молба е направено и прието второ увеличение на размера на иска за имуществени вреди със сумата от 1145, 48 лв. Заявено е по фактите, че претенцията се обосновава от разходи, направени по приложени пет броя фактури, както следва: 1. №00500110609 от 10.03.2022г. за сумата от 95, 24 лв., по която са закупени гарафа, солница, вилица, лъжица и 30 бр. чинии; 2. №0050114963 от 27.07.2022г. за сумата от 72, 40 лв. за закупена купа за салата; 3. №0000000217 от 04.08.2022г. за сумата от 242 лв. и закупени възпоменателни некролози, организация на възпоменание и 40 бр. раздавки; 4. №0050118099 от 02.02.2023г. за сумата от 85, 84 лв. и закупени купа-мрамор и ритон-черен; 5. №0000000018 от 14.02.2023г. за сумата от 650 лв. за паметна плоча на мястото на процесното ПТП. Така заявените разходи, настоящата инстанция намира, че са частично надлежно предявени и доказани само дасежно сумите от 85, 84 лв. и 650 лв., или общо 735, 84 лв. по фактури от 02.02.2023г. и 14.02.2023г. За останалите разходи по три фактури, общо в размер на 409, 64 лв., е налице настъпила преклузия, с оглед липсата на основанията по чл.147, т.2 ГПК. Те не касаят нововъзникнали обстоятелства и нови доказателства, тъй като разходите по фактурата от 10.03.2022г. са направени преди 28.06.2022г., датата на предявяване на иска, като не са били заявени с исковата молба и фактурата не е била представена, а разходите по фактурите от 27.07.2022 и 04.08.2022г. са направени преди първото предявено увеличение на размера на исковата претенция, когато е могло да бъдат заявени с представяне на съответните доказателства. При тези обстоятелства, в частта за сумата от 409, 64 лв. искът е недоказан и неоснователен, тъй като за наведените основания и представените доказателства е настъпила преклузия и същите не могат да обосноват имуществени вреди в посочения размер. В тази част уважителното допълнително решение следва да бъде отменено и искът – отхвърлен, в едно с последиците за законната лихва и съдебните разноски. При горната промяна на резултата досежно размера на присъдените от първата инстанция имуществените вреди, обжалваното определение №583 от 03.11.2023г., постановено от първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК, с което е допълнено решението по чл.250 ГПК в частта за разноските, следва да бъде отменено, като същите бъдат определени в съответствие с резултата от спора във въззивната инстанция. С оглед уважената въззивна жалба на ищците и оставените без уважение въззивни жалби на ответника, в полза на Адвокатско сдружение „Н. и В.“, гр. Бургас следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за настоящата инстанция, както и допълнително такова за първоинстанционното производство, предвид увеличения от въззивния съд размер на обезщетенията. В представения списък на разноските по чл.80 ГПК се претендират суми по отделно за осъществена безплатно защита на всеки от ищците по предявените субективно съединени искове. Така заявената претенция не е съобразена с труда на адвокатите при субективно съединените искове, който е в същия обем и с еднаква сложност, съответстващ на един иск за непозволено увреждане от деликт, в резултат на който се дължат три отделни обезщетения. Касае се до общ фактически състав, пораждащ отговорността на застрахователя по прекия иск по чл.432, ал.1 КЗ. Поддържани са едни и същи възражения. Предвид това и при съобразяване изискването на чл.36, ал.2 ЗА за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, настоящата инстанция счита, че същото следва да бъде определено въз основа на общата величина на успешно защитения материален интерес на ищците /вж. опр. №199 от 11.05.2022г. по ч.т.д. №659/2022г. на ВКС, II т.о./, който в случая е 327335, 84 лв. за тримата ищци. Възнаграждението, съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. на ВсАС, възлиза на стойност 17743 лв. Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд