Решение № 1211 от 14.3.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 3425/2023 г.

Производството е по реда на чл.62, ал.6, т.1 от Закона за кредитните институции, като същото е образувано по искане на прокурор от СГП по прокурорска преписка № 781/2023г. по описа на СГП. Производството по преписката е образувано във връзка с постъпила от Прокуратурата на Бамберг, ФРГ по водено в чуждата държава наказателно производство за извършени престъпления – измама и пране на пари, Европейска заповед за разследване, по смисъла на чл.2 от Закона за Европейската заповед за разследване и чл.3 от Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и Съвета на ЕС. Съгласно чл.31, ал.1 и ал.2 от Закона за европейската заповед за разследване действията, необходими за изпълнение на ЕЗР, насочени към събиране на информация, представляваща банкова тайна, се осъществяват по реда, предвиден в националното ни законодателство, и по точно глава осма на ЗКИ. Приложимия процесуален ред за събиране на информация, от категорията на поисканата, а именно- данни за откриването, закриването, наличностите и движението по банкова сметка, се осъществява по реда на чл.62 от Закона за кредитните институции, т.е. с предварително разрешение на съда. Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.6, т.1 от Закона за кредитните институции, разрешение за разкриване на банкова тайна се дава по искане на прокурора при изпълнение на ЕЗР. От приложените към искането материали е видно, че Европейска заповед за разследване № 710 AR 27/23 е приета за изпълнение по реда на чл.9, ал.1, т.1 от ЗЕЗР от страна на СГП с Постановление на прокурор от 15.02.2023г. От изложеното в искането, отразеното в ЕЗР, може да се направи извод, че са налице данни за осъществяване на престъпни действия, на територията на различни държави, включително и от територията на Република България, като деянието се разследва от органите на ФРГ. Последното обстоятелство определя както приложимия ред- чл.31 Закона за Европейската заповед за разследване, така и основателността на искането в светлината на чл. 62, ал.6, т.1 ЗКИ, като са налице данни за извършено на територията на молещата държава и наказуемо от нейния закон, престъпление. Отправеното до съда искане на прокурор при СГП обаче страда от редица недостатъци, дори да се игнорира липсата на изложение на обстоятелствата, които свързват посочените дружества и банкови сметки с разследваната престъпна дейност, доколкото същата е изложена от издаващата държава в самата ЕЗР. На първо място периода, които следва да обхваща разрешението на съда, не е ясно дефиниран, въпреки указанията на съда дадени в Решение по НЧД 2942/2023г. по описа на СРС, НО, като от една страна се иска разкриване на банкова тайна за времето от откриване на банковата сметка до 10.03.2023г., а от друга „за периода от откриването им до момента на изготвяне на отговора Ви“, което създава противоречие в искането, което не може да се преодолее от съда. Доколкото ръководно- решаващ орган в досъдебната фаза е именно прокурора, и той е овластен да направи преценка във връзка с доказателствата, които следва да се съберат за разкриване на обективната истина, то този период не следва да се определя от съда, нито пък е допустимо служебно да се запълват празноти в искането. Наред с това, следва да се посочи, че в приложените към искането материали се съдържат данни за съществуването и титуляра само за една от всички шест банкови сметки, а именно тази с титуляр „••••••“ ООД.(т.3 от искането). Липсва обаче справка от Регистъра на банковите сметки и сейфове при БНБ или съответната кредитна институция, относно която и да е от останалите пет банкови сметки, т.е. въобще не е проверено дали сметки с посочените IBAN номера съществуват, респективно дали техни титуляри са именно дружествата, свързани с разследваната престъпна деятелност. С оглед на изложеното, съдът намира, че не са налице основания за предоставяне на разрешение за разкриване на банкова тайна на база обсъденото искане, доколкото предвид посочената неяснота относно периода, не може да се издаде изпълнимо разрешение за разкриване на банкова тайна, а освен това същото се явява и немотивирано. Воден от горното и на основание чл.62, ал.6 и ал.7 от ЗКИ, СЪДЪТ