Решение № 1493 от 9.11.2018 г. на Районен съд - Бургас по дело № 3866/2018 г.

Производството е по реда на чл. 91, ал. 6 от Закона за рибарството и аквакултурите/ЗРА/, вр. с чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на В.К.К., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••, управител на „Д“ ООД, с ЕИК, с постоянен и настоящ адрес: ••• против Наказателно постановление № 02-30/03.08.2018 г., издадено от К Г Д на длъжност началник отдел “Рибарство и контрол - Черно море”- гр. Бургас към Главна дирекция “Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр. Бургас, оправомощен да издава наказателни постановления, съгласно Заповед № РД 09 -25 / 21.01.2014 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите, с което за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.49, т.2 от ЗРА, и на основание чл.85 от ЗРА, на същия е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. В жалбата се моли за отмяна на обжалваното НП, тъй като са нарушени чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В АУАН и НП липсвало описание на съществени обстоятелства свързани с нарушението.Посочва се, че не е извършено описаното в АУАН нарушение на чл.49, Т.1 И Т.2 от ЗРА и чл. 49а от ЗРА.Твърди се, че са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят изпраща представители- адв. Й и Д от БАК, представящи пълномощни, които в пледоариите си доразвиват доводите изложени в жалбата, като сочат и че не са били уведомени, че частично производството е било прекратено с резолюция на АНО, както и че погрешно жалбоподателят е бил санкциониран като физическо лице. Описват и че твърдяните документи са били впоследствие представени, както и че нарушението не е било описано ясно. Процесуалният представител на АНО моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити, а като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 11.04.2018г., 11.11 часа, гр.Бургас, свидетелят- актосъставител- Н.Д.К., на длъжност -специалист, сектор „РК” Бургас към ГДРК при ИАРА, заедно със свой колега- инспектор Николов, посетил в магазин за риба в ЦКП „Краснодар”. Поискали празен касов бон, като преди това се легитимирали на продавачката в магазина, която впоследствие била установена като съпругата на жалбоподателя. Магазинът бил за продажба на риба и рибни продукти. В магазина се продавали различни видове риба и рибни продукти, но при поискване не били представени документи за продажбата на риба от вида „бяла риба” и сребриста каракуда и затова изискали да бъдат представени такива документи в ИАРА. Актосъставител- Н.Д.К. съставил АУАН на същата дата 11.04.2018 г. в 12.00 часа /стр. 11 от делото/, на лицето жалбоподателя- В.К., описвайки в АУАН-а, следната фактическа обстановка: на 11.04.2018г., 11.11 часа, гр.Бургас, ЦКП „Краснодар“, в магазин за риба, лицето В.К.К., управител на фирма „Д“ ООД, с ЕИК и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, бл. вх. ет. ап., предлага и продава риба от вида „бяла риба“ - 5 кг., по данни на проверяваното лице, и сребриста каракуда - 1 кг, по данни на проверяваното лице, в прясно състояние без търговски или платежен документ. Не бяха представени документите - копия в търговския обект по време на проверката. С тези действия лицето В.К.К., в качеството му на управител, извършва административно нарушение на чл.49, т.1 и т.2 и чл.49а от Закона за рибарство и аквакултури. В акта е описано е че е била без декларация за произход и първи документ за продажба. Впоследствие при съставянето на акта били представени документ за първа продажба № BG0120915 и декларация за произход BG 0971202. При тези данни АНО с Резолюция от 03.08.2018 г., и съгласно разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, описал, че на жалбоподателя не може да се вмени във вина, предвид и постъпилите доказателства нарушение по чл.49а, и по чл.49, т.1 ЗРА, като частично прекратил производството по акта в посочения смисъл. Този акт не бил връчен на жалбоподателя или на негови представители, като по време на проверката бил направен и КП, Екземпляр от който бил връчен на съпругата на жалбоподателя – продавачката, която се разписала и вписала имената си. При подписване на акта жалбоподателят вписал възражения, като впоследствие в срока по чл.44 от ЗАНН не представил такива. Впоследствие на 03.08.2018 г. /на същата дата/, АНО издал и атакуваното понастоящем НП, като със същото посочил, че на“ 11.04.2018г., 11.11 часа, гр.Бургас, ЦКП „Краснодар“, в магазин за риба, лицето В.К.К., управител на фирма „Д“ ООД, с ЕИК и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, бл. вх. ет ап. предлага и продава риба от вида „бяла риба“ - 5 кг., по данни на проверяваното лице, и сребриста каракуда - 1 кг, по данни на проверяваното лице, в прясно състояние без търговски или платежен документ. Не бяха представени документите - копия в търговския обект по време на проверката. С тези действия лицето В.К.К., в качеството му на управител, извършва административно нарушение на чл.49 т.2 от Закона за рибарство и аквакултури. При съставянето на акта бяха представени документ за първа продажба № BG0120915 и декларация за произход BG 0971202.“. Предвид изложеното, на основание чл. 91, ал. 4 от ЗРА и чл.85 от ЗРА наложил на жалбоподателя административно наказание- глоба в размер на 1000 лева. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена на база събрания по делото гласен и писмен доказателствен материал, при които не се констатираха противоречия. Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗАНН вр. с чл.314, ал.1 НПК, намира жалбата за основателна, като съображенията за това са следните: При проверка на редовността на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и представляващи формални основания за отмяна на НП. АУАН и НП са съставени от компетентните за това органи. АУАН е връчен на нарушителя и той своевременно се е запознал с него. Но както правилно сочи защитата, то не става ясно по какъв начин АНО е счел кои е субектът на отговорността и какво административно наказание следва да се наложи. Действително разпоредбата на чл.85, ал.1 от ЗРА повелява- Който доставя, предлага или продава риба и други водни организми в нарушение на чл. 49, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. Тоест наказателно отговорно може да е както ФЛ, така и ЮЛ. При горното описание на фактите, обаче, въобще не става ясно защо е определено като наказателноотговорно лице- физическото лице- настоящ жалбоподател- В.К.. Така и в акта и в НП, е било вписано, че същият е управител на фирма „Д“ ООД, с ЕИК, но нито в един от актовете е описано въпросният търговски обект, в който очевидно и лицето не е присъствало към момента на проверката, а там е била съпругата му, на която е бил връчен констативният протокол от проверката, че обектът- магазин, се стопанисва от него, като физическо лице или от фирмата на която е управител, която е ЮЛ. Това обстоятелство, както правилно сочи защитата само по себе си е достатъчно, за да обоснове порочност на обжалвания акт и да доведе до неговата отмяна. Не става ясно как е избран субектът на отговорността, а оттам и как АНО е преценил, че следва наказанието по смисъла на цитираната разпоредба да е глоба, а не имуществена санкция, което само по себе си е абсолютен порок на актовете и на производството като цяло. Същото е достатъчно основание за отмяна на НП. При проверка на редовността на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП съдът намира, че е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя и представляващо формално основание за отмяна на НП. Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗРА е забранено в заведенията за обществено хранене и в търговската мрежа доставянето, предлагането и продажбата на риба и други водни организми без: 1.копие от декларация за произход и документ за първа продажба - в случаите, когато се извършва първа продажба на риба и други водни организми, или 2.търговски или платежен документ - във всички останали случаи. Разпоредбата на чл.85 от ЗРА предвижда, който доставя, предлага или продава риба и други водни организми в нарушение на чл.49, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. Внимателният прочит на цитираните разпоредби сочи, че в същите се съдържат няколко различни и самостоятелни хипотези, с настъпването на всяка една от които се осъществява самостоятелен състав на административно нарушение, като изпълнителните деяния са изчерпателно разграничени и посочени от законодателя, а именно: доставяне, предлагане и продажба на риба и други водни организми, като в сочената за нарушена разпоредба на чл.85 от ЗРА, липсва подобно изпълнително деяние, което да съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, поради следва да се приеме, че търговецът е санкциониран за деяние, което не му е било ясно описано. Допуснатото нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление без съда да разглежда спора по същество./ виж Решение по НАХД № 4032 по описа за 2014 година на БРС/. От описанието на извършеното нарушение в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление е видно, че отговорността на търговеца е ангажирана за това, че в неговия обект са проверени риба и други водни организми без изискуемите придружителни документи за произход и търговски или платежни документи, като впоследствие по т.1 е прекратено производството, видно от изложеното по-горе. По принцип АНО разполага с процесуална възможност да прекрати производството за някое от нарушенията и да накаже в случая само за едно от вменените нарушения, но впоследствие НП следва ясно за описва нарушението по смисъла и на чл.57, т.5 от ЗАНН, което съдът намира, че в случая не е сторено. Освен гореизложените пороци, то в НП са налице и други такива, като с разпоредбата на чл. 49 от ЗРА е въведена забрана за доставянето, предлагането и продажбата на риба и други водни организми в заведенията за обществено хранене и в търговската мрежа без: 1. копие от декларация за произход и документ за първа продажба - в случаите, когато се извършва първа продажба на риба и други водни организми, или; 2. търговски или платежен документ - във всички останали случаи. Съответно, с нормата на чл. 49а от ЗРА е предвидено задължение за стопанисващите заведения за обществено хранене и обекти за търговия с риба и други водни организми, при проверка на контролните органи и на потребителите при поискване, да представят копие от декларацията за произход, документа за първа продажба и фактура. В случая, в обстоятелствената част на наказателното постановление са посочени взаимноизключващи се факти – от една страна "извършва предлагане и продажба на риба без необходимите документи по чл. 49, т.1/прекратено впоследствие/ и т.2 от ЗРА", а от друга "без да представи при поискване документите по чл. 49, т.1 /прекратено/ и т.2 от ЗРА". Видно е, че се касае за два самостоятелни състава на нарушения, които взаимно се изключват, т.е. няма как да се извършват едновременно. След като жалбоподателя е санкциониран, за това, че извършва продажба/предлагане на риба без конкретните документи, то нелогично е, предвид констатираната от контролните органи липса на същите, лицето да бъде санкционирано и за това, че не ги представя /в този см. Виж Решение № 966 от 20 май 2016 г. на БАС по КНАХД №388 по описа за 2016 г. /. Освен това не е ясно при изрично описано в НП- че „лицето В.К.К., в качеството си на управител, извършва административно нарушение…“. Не са ангажирани каквито и да било доказателства, че същият е управител на процесното Дружество по делото, което е в тежест на АНО /макар и да е служебно проверимо на сайта на ТР/, както и как точно АНО счете, че неприсъстващият дори по време на проверката жалбоподател- и то физическо лице, но същевременно като управител, извършва нарушението, като по-горе бе посочено и че неясно остава кой стопанисва процесиня търговски обект, такива данни липсват по делото – ФЛ или ЮЛ. Ето защо при така констатираните пороци в производството, съдът достигна до извод, че НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Само в допълнение би могло да се посочи и че е налице и техническа грешка в края на НП, където е посочено, че същото може да бъде обжалвано пред „РС-Поморие“. Допуснатите нарушения са съществени и са достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление без съда да разглежда спора повече по същество. Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд