Решение № 8379 от 7.10.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 315/2023 г.

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Н. А. П., [ЕГН], [населено място], [жк], ет.4, представлявана от адв. И. Й. обжалва Ревизионен акт /РА/ № Р-16001622001076-091-001/13.10.2022г., издаден от В. С. К. – началник сектор, в качеството му на орган, възложил ревизията и Н. И. П. – главен инспектор по приходите, в качеството му на ръководител на ревизията, при ТД на НАП – [област], потвърден с Решение № 2/03.01.2023г. на Директора дирекция "ОДОП" - [област] при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя, на основание чл.19 ал.2 ДОПК е установена отговорност за задължения на „Мебелна къща Никеа“ ЕООД: корпоративен данък за 2018г. в размер на 0, 00 лв. и прилежащи лихви в размер на 631, 55 лв.; ДДС за периода от 01.10.2018г. до 30.06.2020г. в размер на 3 272, 11лв. и прилежащи лихви 1 096, 45лв.; отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни лица за периода от 01.10.2018г. до 31.12.2018г. в размер на 0, 00лв. и прилежащи лихви 200, 29лв.; отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.08.2018г. до 30.06.2020г. в размер на 15 504, 03лв. и лихви 4 805, 92лв.; отговорност за вноски за държавно обществено осигуряване /ДОО/ - за осигурители, за периода от 01.08.2018г. до 30.06.2020г. в размер на 26 401, 84лв. и лихви 8 386, 75лв.; отговорност за вноски за здравно осигуряване /ЗО/ - за осигурители, за периода от 01.08.2018г. до 30.06.2020г., в размер на 11 196, 25лв. и лихви 3 538, 06лв.; отговорност за универсален пенсионен фонд /УПФ/ - за осигурители, за периода от 01.08.2018г. до 30.06.2020г. в размер на 6 433, 96лв. и лихви 2 036, 44лв. или общо в размер на 62 808, 19лв. главница и 20 695, 46лв. лихви.

• Жалбоподателят поддържа, че в производството по чл.19 ДОПК елементите на фактическия състав за ангажиране на отговорността на физическото лице следа да бъдат установени по несъмнен начин от ревизиращите органи. По отношение отговорността по чл.19 ДОПК е посочено, че: субект на отговорността е орган на управление или управител на задълженото лице или е платец на такова задължение; съставът изисква укриване на факти и обстоятелства, които особеният субект е длъжен по закон да обяви по съответния ред пред съответния орган по приходите; фактите и обстоятелствата, които субектът е длъжен да обяви, имат значение за материалния данъчен състав към момента на проявлението им; необходимо е да е налице и непосредствена причинно-следствена връзка межди укриването на тези факти и обстоятелства от данъчния орган, пред който е следвало да бъдат обявени и невъзможността да се съберат задълженията за данъци, респект. задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ - практиката на ВАС приема, че се изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на субекта на отговорността и несъбирането на данъчните задължения на дружеството, от чиито управител се търси вземането; обективната невъзможност да се съберат задълженията за данъци/ЗОВ в резултат на това поведение, е предвидена в състава на нормата, като тя не може да се тълкува разширително, нито да се свързва със затрудняване или с ограничаване на възможността за принудително събиране на задълженията. Предвид посочените елементи от фактическия състав на приложената хипотеза се твърди, че в РА и доклада отсъстват конкретни констатации за укрити от приходната администрация факти и обстоятелства и те са свързани с издадения на дружеството ревизионен акт и с определените с него задължения. В тази вр. е заявено, че напротив – всички данни са декларирани към момента на възникване на задълженията за извършване на такова действие. В РА отсъства анализ на доказателствата, който да сочи такива факти и обстоятелства. Не е налице връзка между изплатените на лицето суми от дружеството и неплащане на задълженията, декларирани към НАП.

В ход по същество адв.Й. представи списък на разноските и моли жалбата да бъде уважена.

• Ответникът Директор на Д „ОДОП“ – [област] при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт Кр.С. оспорва жалбата и поддържа законосъобразност на РА. Поискано е оспорването да бъде отхвърлено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В ход по същество е заявено искане – при уважаване на жалбата да се приложи нормата на чл.161 ал.3 ДОПК.

В писмени съображения по същество на гл.юрисконсулт С. е посочено, че разпоредбата на чл.19 ал.1 ДОПК регламентира отговорността на трети лица – в случая собственик на дяловете и управител на задълженото лице по чл.14 т.1 и т.2 ДОПК, който е извършил недобросъвестни плащания в пари от имуществото на „Мебелна борса Никеа“ ЕООД, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, в резултат на което имуществото на дружеството е намаляло, е жалбоподателят. За вменяване на отговорността на ревизираното лице /РЛ/ по реда на чл.19 ал.2 ДОПК, приходните органи са установили, че в качеството му на управител на „Мебелна борса Никеа“ ЕООД, Н.П. е допуснал да бъде разпределен дивидент в размер на общо 141 341, 11лв. за 2016г., 2017г. и 2018г., както и че от сметката на дружеството към личните сметки на управителя са извършени преводи с основание „връщане на суми“, които надвишават с 58 738, 00лв. размера на предоставените от него средства за финансово подпомагане на дружеството. Именно тези действия са квалифицирани като „недобросъвестно“ и „съзнателно“ с цел – неплащане на задължения към бюджета и обосноваващи прилагане на нормата на чл.19 ал.2 ДОПК. Посочено е, че според подадени и публикувани годишни финансови отчети /ГФО/ и баланси на дружеството – към 31.12.2016г. дружеството е разполагало с налични парични средства в каса в размер на 115 хил.лв., към 31.12.2017г. – 2 хил. лв., към 31.12.2019г. – 26 хил.лв., а към 30.06.2019г. /според оборотна ведомост от лицето, осъществявало счетоводната отчетност/ - наличните средства в касата на дружеството са 96 567, 62лв. Счита се, че в случая лицето безспорно е действало недобросъвестно, тъй като е знаело за съществуването на неплатени задължения на дружеството, защото са декларирани със справки-декларации /СД/, годишни данъчни декларации /ГДД/, данък дивидент и задължения по декларации обр.6. Знанието на РЛ за тези задължения се презюмира от качеството му на управител и собственик на дружеството-длъжник, но се доказва и от обстоятелството, че задълженията са формирани с подадените декларации. Поддържа се, че изплащането на дивидент е безспорно установено чрез подаване на справка по чл.73 ЗДДФЛ за изплатени суми от фирми за 2018г. – доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на физически лица по чл.38 ал.1 ЗДДФЛ, в размер на 107 372, 41лв. и удържан данък 5 368, 62лв., с което се доказва обективното намаляване на имуществото на длъжника. В тази вр. е вписано, че законът не влага в думата „плащане“ единствено фактическото действие по предаване на съответната парична сума, а също така и правните действия по вземане на решение и допускане на плащане, с което се намалява имуществото на длъжника. Тоест, недобросъвестността обхваща съзнателното волево поведение на отговорното лице, с което се затруднява и/или прегражда събирането на установените към този момент публични задължения – вземането на решение за разпределяне на дивидент в полза на представляващия дружеството, е достатъчно за реализиране на солидарната отговорност на жалбоподателя в хипотезата на чл.19 ал.2 ДОПК. По отношение на причинно-следствената връзка е посочено, че тя представлява обусловеност от несъбираемостта на публичните задължения като пряката последица от действията, с които преднамерено е намалено имуществото на задълженото лице. Разпоредителните действия предполагат наличието на умисъл с две възможни форми – действие или бездействие и за уникалността на връзката следва да е налице волево недобросъвестно поведение на субекта, което цели пряко вреда към фиска, при знание, че това поведение ще доведе до невъзможност да се съберат публични задължения.

Поддържа се, че в случая е безспорно, че в периода на активна дейност главният длъжник е притежавал парични средства, с които да покрие вече установените му публични задължения. Безспорно е и бездействието на РЛ относно погасяване на декларираните пред фиска данъчни и осигурителни задължения, респект. укриването на информация за налични активи, спрямо които е могло да се насочи изпълнението. Настъпилият след 2019г. дефицит в имуществото на дружеството и поведението на РЛ се явяват в пряко причинно-следствена връзка, която като краен резултат е довела до обективна невъзможност за погасяване на публичните задължения, въпреки предприетите действия от приходните органи. Този резултат е пряка последица от недобросъвестното поведение на РЛ в условията на еднозначна каузална връзка и единствена причина за несъбирането на данъчните задължения на дружеството.

Относно приетата по делото ССч.Е е посочено, че в табличен вид – от таблица 1 до таблица 5 вкл., в.л. е описало сумите и движението по банковите сметки на физическото лице и тези на Мебелна борса Никеа, от които може да се направи категоричен извод, дори и без прецизни изчисления, че сумите преведени от дружеството на Н.П. многократно надвишават тези, преведени от него на дружеството. Тоест, потвърждават се изводите на приходните органи – Н.П. се е разпореждал с имуществото на дружеството, което е довело до неговата неплатежоспособност и на практика е действал недобросъвестно. За информацията в табличен вид на стр.8 от експертизата е заявено, че същата е единствено от „при прегледа на сметка 493 Разчети със собственика“, като експертът не е ползвал информацията от сметка BG65PRCB92301047479914 в Прокредит банк – собственост на дружеството, изискана в съдебното производство. Освен това, в.л. е описало единствено внесените от РЛ по сметката на дружеството, но не и от дружеството към лицето. В тази вр. се счита, че в.л. едностранно е разгледало само внесените от собственика суми /Дт на с-ка 503/ Кт на с-са 493/, което не е коректно, защото не са разгледани взетите счетоводни операции по върнатите суми на управителя. Предвид това заключението по конкретния въпрос се счита за немотивирано и необективно. Освен това в.л. не е посочило по кои конкретни банкови сметки на дружеството са внесени сумите и дали тези записвания се обвързват с движенията на средствата по банковите сметки на дружеството и с тези по личните банкови сметки на П.. Експертът изрично е посочил, че за някои от сумите в заключението е коригирано извънсчетоводно осчетоводяването и ги е отнесла в с-ка 493, което се счита за недопустимо. Поддържа се искането за отхвърляне на жалбата, а при отмяна на РА – заявеното за прилагане нормата на чл.161 ал.3 ДОПК.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок от страна с правен интерес /съобщение за решението е получено по електронен път на 04.01.2023г. – удостоверение за връчване по електронен път, л.12; жалбата е с вх.номер при административния орган от 17.01.2023г./. Упражненото процесуално право на оспорване е по реда на чл.156 ДОПК.

1. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001622001076-020-001 от 02.03.2022г. /л.1083, т.4/, издадена от В. С.. К. - началник сектор при ТД на НАП [област], на основание чл.112 и чл.113 ДОПК е образувано ревизионно производство по отношение жалбоподателя с обхват: отговорност за задълженията на „Мебелна борса Никеа“ ЕООД за: корпоративен данък за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г., данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношение за периода от 01.08.2018г. до 30.06.2020г., данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни ФЛ за периода от 01.10.2018г. до 31.12.2018г., ДДС за периода от 01.10.2018г. до 30.06.2020г., ДОО за осигурители за периода от 01.08.2018г. до 30.06.2020г., ЗО за осигурители за периода от 01.08.2018г. до 30.06.2020г., УПФ за осигурители за периода от 01.08.2018г. до 30.06.2020г., като е определен срок за приключване на ревизията два месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 11.03.2022г. по електронен път /л.1085, т.4; л.1109, т.5/. В ЗВР от 02.03.2022г. са определени лицата, които да извършат ревизията: Н. И. П. – гл.инспектор по приходи /ръководител на ревизията/ и В. [населено място], ст. инспектор по приходите. Със Заповед за изменение на ЗВР от 09.05.2022г., срокът на ревизията е удължен до 10.06.2022г. /л.116, т.1/. Изменителната ЗВР е издадена също от В.К.. Връчена е на 09.05.2022г. по електронен път, л.118. С последваща изменителна ЗВР от 10.06.2022г. /л.111, т.1/ срокът на ревизионното производство е удължен до 08.07.2022г. /връчена по електронен път на 21.06.2022г., л.113/. С изменитела ЗВР от 30.06.2022г. /л.103, т.1/ срокът е удължен до 08.08.2022г. /връчена електронно на 13.07.2022г., л.105/.

РД № Р-16001622001076-092-001/22.08.2022г. /л.72 и сл./ е изготвен и подписан от Н.П. /гл.инспектор по приходите и ръководител на ревизията/ и В. Д. /ст.инспектор по приходите/ с електронни подписи.

РА № Р-16001622001076-091-001/13.10.2022г. /л.28 и сл./ е издаден от В.К., Началник сектор и възложил ревизията и Н.П., гл.инспектор по приходите и ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2 ДОПК и подписан с ел.подписи.

За компетентност на органа, издал ЗВР е представена заповед на Директора на ТД на НАП – [област]: Със Заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021г. са определени органи по приходите, които да издават ЗВР съгласно чл.112 ДОПК и заповеди за изменение на ЗВР, в обхвата на които В.К. /т.5, л.4 и т.5 от Приложение № 1, л.6/.

ЗВР, РД и РА са подписани с електронни подписи, които не са оспорени от жалбоподателя.

В РА е посочено /л.28 гръб/, че не е подадено възражение против РД, поради което фактическите констатации и правни изводи в доклада са приети. Фактическите основания и правни изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД, който съдържа подробно описание на извършените от ревизиращия екип процесуални действия. Изпълнено е задължението по см. на чл.120 ал.2 пр.2-ро ДОПК /чл.120 ал.1 т.5 ДОПК; Т.Р. № 5/2015г. по т.д.№ 4/2014г., ВАС/.

2. В изпълнение на задължения по доказателствата относно валидност на електронните подписи на приходните органи, подписали ЗВР, РД и РА към съответните дати на издаване с електронни подписи и за удостоверяване на положен квалифициран електронен подпис с оглед изискванията на Регламент /ЕС/ № 910/2014г., ответникът представи снимков материал /л.1117 и сл., т.4/. За Н.П. се констатира, че е с валиден електронен подпис от 22.08.2022г. до 13.10.2022г., в който период попадат датите на издаване на РД и на РА /л.1117, 1118 – 27.10.2021г. – 27.10.2022г./. За В.К. се констатира, че е с валиден електронен подпис от 02.03.2022г. до 13.10.2022г., в който период попадат датите на издаване на ЗВР и на РА /л.1119, 1120 – 08.09.2022г. – 08.09.2023г.; 14.09.2021г. – 14.09.2022г./. За В.Д. се констатира, че е с валиден електронен подпис на дата на издаване на РД – 22.08.2022г. /л.1121 – 14.09.2021г. – 14.09.2022г./. В хода на делото са приети документи относно издадени електронни подписи на служителите, участвали в ревизията /л.1134 гръб и сл., т.4/ - посочено е, че от 01.02.2022г. заявяването и издаването/подновяването на ел.подписи се извършва чрез ЦУ на НАП. При заявяването за издаване на електронни подписи всеки служител попълва Искане за издаване на квалифициран електронен подпис /КЕП/ и декларация-съгласие, в които освен трите имена, посочва и ЕГН и сл. адрес. Исканията се изпращат на доставчика на удостоверителни услуги /ДУУ/ - Информационно обслужване. Електронните подписи са издадени поименно на всеки служител. В базата данни на ДУУ за лицето /служителят/ е наличен ЕГН. Електронният подпис е с валидност 1 година, след което се изисква подновяването му за още 1 година. Информационно обслужване АД представи визуализирани квалифицирани удостоверения за КЕП, издадени от същото в качеството на ДУУ /л.1321 и сл., т.5/ по отношение на лицата Н.П., В.Д. и В.К. - изрично е посочено от доставчика, че на тези приходни органи са издадени квалифицирани удостоверения за КЕП със съответен сериен номер и срок на валидност, като към писмения отговор са приложени копия от визуализирани квалифицирани удостоверение за КЕП, налични като електронен документ. За всяко от лицата подробно е описан КУКУП със сериен номер в шестнадесетичен вид и в десетичен вид с валидност и спецификация като електронен документ, издаден от ДУУ – StampIT Global Qualifed CA. Представена е основна и детайлна информация за КУКЕП, ведно с проверка за статус на КУКЕП.

Представените извлечения с данни за посочените приходни органи разкриват информация от квалифицирани сертификати съгласно Регламент 910/2014 и Приложение I към регламента - в съответствие с изискванията на чл.3 т.15, посочени в Приложение № 1 на Регламент 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година. В приетите по делото извлечения на хартиен носител /л.1117 и сл./ изрично е вписано съответствие на сертификатите с Регламент 910/2014.

Съобрази се, че РА е индивидуален административен акт с декларативен характер и за да е валиден, актът следва да е издаден от компетентни органи по материя, по място и по степен. Компетентността на органите да възложат ревизионното производство и да издадат РА е определена в материалноправните разпореди на закона, независимо, че се намират в процесуален закон - ДОПК: чл. 7 ал. 1 вр. чл. 8, чл. 119 ал. 2 относно РА и чл. 112 ал. 2 т. 1 относно ЗВР. В случая ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, РД и РА са създадени като електронни документи по смисъла на чл. 3 ал. 1 Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, по отношение на които, предвид фикцията в ал. 2 се приема, че е спазено изискването за писмена форма. Изпратени са на РЛ като електронни документи, подписани от посочените в тях органи по приходите с електронен подпис, ведно със съответно удостоверяване на потвърждение за получаване по см. на чл.30 ал.6 ДОПК. На основание чл. 184 ал. 1 ГПК, приложим с препратката от § 2 ДР ДОПК, тези електронни документи са представени с административната преписка като възпроизведени на хартиен носител, заверен от страната. Според чл. 4 ЗЕДЕУУ, автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление, а адресат на същото е лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма /чл.5 с.з./. Нормата на чл.13 ЗЕДЕУУ съдържа дефиниции за електронен подпис и различните му форми /електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис/ с препратка към разпоредбите на Регламент /ЕС/ № 910/2014. Квалифицираният електронен подпис има значение на саморъчен подпис, а за да е налице такъв, е необходимо да е спазено изискването на чл. 26 от цитирания Регламент. Доказателствената сила на подписания с КЕП /квалифициран електронен подпис/ електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. Доказателства, че лицата подписали ЗВР, РД и РА са притежавали КЕП, са представени в съдебното производство в изпълнение на указания по доказателствата.

Според приетите доказателства РА е издаден от компетентни органи по см. на чл.119 ал.2 ДОПК, в предвидената форма съгласно чл.120 ал.1 ДОПК и съдържа изискуемите реквизити по чл.120 ал.2 ДОПК. Първата ЗВР е връчена редовно /вкл. изменителните/ и ЗВР, РД и РА са подписани с квалифицирани електронни подписи, валидни към съответните дати на издаване/подписване на документите и съответстващи на изискванията на Регламент 910/2014. Съобрази се, че съгласно чл.25 §1 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година, правната сила и допустимостта на електронния подпис като доказателство при съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма или че не отговоря на изискванията за квалифицирани електронни подписи. В случая се установи, че КЕП са валидни към дати на подписване на ЗВР, РД и РА. КЕП са свързани с всяко от лицата, за които са издадени – приходните органи В.К., Н.П. и В.Д.. Не се открива недостатък, обосноваващ във вр. с Решение на СЕС по дело С-362/21г., извод за нищожност на РА. Съобразени са изискванията на чл.26 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 за усъвършенстваните електронни подписи във вр. с чл.3 т.12 – квалифициран електронен подпис, т.15 – квалифицирано удостоверение за електронен подпис, т.35 – електронен документ и чл.25 – правна сила на електронните подписи.

В допълнение се отбелязва и посоченото по-горе – не е налице оспорване на електронните подписи като неотговарящи на изискванията за „квалифициран електронен подпис“ по см. на чл.3 т.12 от Регламент № 910/2014, вкл. представените доказателства от ответника и Информационно обслужване АД не са оспорени от жалбоподателя.

3. Според данни от ревизионната преписка: Н. А. П. е физическо лице с адрес в [населено място]. РЛ е собственик и управител на Мебелна борса Никеа ЕООД за периода от 06.01.2015г. до 07.07.2020г. Дружеството е вписано в ТР на 06.01.2015г. и регистрирано по ЗДДС от 15.01.2015г. – по избор. За периода 2015г. – 2019г. включително са подавани ГДД по чл.92 ЗКПО, в които като представляващ дружеството е вписан Н.П.. В хода на ревизията са предприети процесуални действия за събиране на доказателства от РЛ /посочени в РД/, но не са представени такива /отразено в РД, л.74/. Присъединени са документи и обяснения от извършена ПУФО, както и са извършени проверки на трети лица. С протокол от 25.03.2022г. /неточно посочено в РД, че е от 25.03.2021г./ - л.125 и сл., са присъединени документи от ПУФО, документирана с протокол от 02.03.2022г. – описани в РД, л.73 и сл. Налице е била и декларация за съгласие за разкриване на банкова тайна относно сметките на П.. Изискани са данни от Райфайзенбанк/България АД и от Прокредит Банк България и са представени извлечения от съответните банкови сметки. По сметка BG16RZBB91551009184195 в Райфайзенбанк ЕАД, за периода от 10.04.2018г. до 05.06.2020г. тегления и вноски в брой са извършвани единствено от П. – управител и собственик на Мебелна борса Никеа ЕООД. По посочената банкова сметка за периода са извършени преводи /дебитни и кредитни обороти/ от П. за и от личните му банкови сметки с основание „Временна финансова помощ“ и „Връщане на временна финансова помощ“. По сметка BG65PRCB92301047479914 в Прокредит банк / България са извършени тегления и вноски в брой единствено от П. в качеството му на управител на дружеството. Основанието е идентично с предходно посоченото. В РД /л.79 и сл./ са описани декларираните от дружеството салда в счетоводните баланси към 31.12.2015г., 31.12.2016г., 31.12.2017г., 31.12.2018г., 31.12.2019г. Установено е, че задълженията на Мебелна борса Никеа ЕООД са формирани през периода, когато собственик е бил П.. Според данни в публикуваните баланси за периода 2016г.-2019г. и информация в ОВ към 30.06.2020г. – дружеството е разполагало с налични стоки, с които би могло да обезпечи публичните си задължения и с налични парични средства в брой и по банкови сметки, с които да погаси задълженията си към НАП /представени цифром в таблица, л.80/.

Установено е наличие на преводи по личните банкови сметки на П. от Мебелна борса Никеа ЕААД с основание „Частично връщане“ /Кт. Оборот/, с основание „заем“ – възстановени суми, вкл. има преводи от дружеството към РЛ без посочено основание /л.80 гръб/. Констатирани са разлики – суми по личните сметки на П. /Кт оборот/, преведени от банковата сметка на представляваното от него дружество, като не са установени суми от клиенти на дружеството. В РД е посочено, че след анализ на личните банкови сметки на П. в Прокредит банк ЕАД, е установено, че единствено за 2016г. и за 2017г. е упоменато в банкови извлечения – плащане на дивидент от Мебелна борса Никеа ЕООД, като преводите за дивидент не са взети предвид при анализ на паричните потоци, които включват предоставени от лицето и върнати от дружеството суми за временна финансова помощ. В банковите извлечения на РЛ са записани като основание за останалите преводи между личните и фирмените сметки – дебитни обороти – парична вноска по Търговския закон и Кредитни обороти – вноска по чл.134 от Търговския закон. Предвид това е направен извод, че получените средства по банковата сметка на П. от Мебелна борса Никеа надвишават размера на предоставените от лицето средства за финансово подпомагане на дружеството по банков път /сумарно и комплексно за периода 2016г.-2020г./. Установено е, че на Н.П. са изплатени суми от Мебелна борса Никеа ЕООД съгласно подадена справка по чл.73 ЗДДФЛ за изплатени суми от фирми за 2018г. – доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на ФЛ по чл.38 ал.1 ЗДДФЛ в размер на 107 372, 41лв. и удържан данък 5 368, 62лв.

Наличието на обстоятелства по чл.19 ДОПК е мотивирано със следните обстоятелства и изводи на приходните органи: РЛ е управител на ЮЛ, за чието задължение се реализира отговорността му; наличие на задължение на ЮЛ /чл.20 ДОПК/ и невъзможност установените задължения на Мебелна борса Никеа ЕООД да бъдат събрани от него - описани са данни от информационната система на НАП за задължения в ревизирания период – л.81 гръб, по ЗДДС, по ЗКПО, по ЗДДФЛ и ЗОВ, вкл. са описани проверени документи по см. на чл.226 ДОПК /срещу дружеството е образувано изпълнително дело/2018г. за просрочени задължения в общ размер на 76 518, 83лв. и предприети действия за обезпечаване с извод – „налице е обективна несъбираемост на задълженията на дружеството“/; в Мебелна борса Никеа ЕООД са били налични парични средства, които не са били използване за погасяване на възникналите задължения към бюджета и П. се е разпоредил с имуществото на дружеството – разпределя дивиденти през периода – за 2016г. – 9 744, 10лв., за 2017г. – 24 224, 60лв., за 2018г. – 107 372, 41лв.; според данни от банковите извлечение от Прокредит банк ЕАД от сметките, собственост на РЛ, е установена разлика за 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г., като общо за периода по личната банкова сметка на РЛ от банковата сметка на Мебелна борса Никеа са получени 58 738, лв. Изводът е, че в резултат на тези данни – имуществото на дружеството е намаляло и по този начин не са платени задълженията за данъци и осигуровки; наличие на поведение на Н.П., изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител – за изтеглените суми от Н.П. от сметките в Райфайзенбанк и Прокедит банк няма представени счетоводни документи, доказващи същите да са внесени в касата на дружеството или да са използвани за разплащане с доставчици или задължения към персонала, поради което е прието, че изтеглените суми са останали в разпореждане на ФЛ за лични нужди. Посочено е още, че според данните от балансите на дружеството, подписвани за периода 2015г. – 2019г. от Н.П., е било видно, че са били налице парични средства, които не са ползвани за погасяване на задълженията към бюджета. РЛ се е разпоредило с имуществото на дружеството – разпределя дивидент през 2018г., в резултат на което имуществото на дружеството е намаляло и по този начин не са платени задълженията за данъци и осигуровки. Счетено е, че напълно съзнателно и недобросъвестно управителят се разпорежда с дяловете на дружеството в момент, когато последното е изпаднало в неплатежоспособност и ги прехвърля на друго лице /от 11.08.2020г. правната форма на дружеството е променена на ООД и едноличен собственик на капитала и управител е Д.Ц./, с цел да се разграничи от дружеството след възникване на невъзможността същото да изпълни данъчните си и осигурителни задължения.

• Няма спор относно установения факт – до 10.07.2020г. дружеството е управлявано от П. лично и той е подписвал търговската документация, банковите документи, данъчните декларации, трудови договори и се е разпореждал си имуществото на дружеството до тази дата, вкл. дейността на дружеството е организирана и осъществявана от едноличния собственик и управител П. по см. на чл.141 ТЗ.

• Не е спорен и факта на теглене и внасяне на средства в брой от П., извършвал плащания от/към сметките на дружеството, към/от свои лични банкови сметки с основание – временна финансова помощ и връщане на временна финансова помощ.

• Отсъства спор и относно обстоятелството – за времето, когато собственик на дружеството е РЛ, дружеството има изискуеми и неплатени задължения, формирани по подадени декларации. В случая няма съставен ревизионен акт на дружеството, който е влязъл в сила.

• В обобщение: Приходните органи са установили от информацията за движение на парични средства по банковите сметки на дружеството и тези на РЛ /личните/, че от сметките на дружеството - на РЛ са извършени преводи към личните сметки на П. с основание „връщане на суми“, като върнатите суми са в по-голям размер от предоставените от него на дружеството под форма на временна финансова помощ – сумарно за периода 2016г. – 2020г. получените средства по банковата сметка на РЛ от дружеството надвишават размера на предоставените от него средства за финансово подпомагане на дружеството с общо 58 738 лв. Ведно с това е констатирано получаване на суми от РЛ под форма на разпределен дивидент. Просрочените задължения на дружеството, за които е образувано ИД от 2018г. в общ размер 76 518, 83лв., са категоризирани като трудно събираеми с писмо от 10.03.2021г. Осъществени са били проверки за установяване имущественото състояние на длъжника и процесуални действия за обезпечаване /запор върху товарен автомобил с неустановено местонахождение и с други наложени запори; запор върху налични и постъпващи сметки на дружеството, по които към 26.06.2020г. не са били установени авоари и постъпления/ и събиране на установените задължения на дружеството, но задълженията не са били събрани. Същевременно в периода 2016г. – 2019г. П. се е разпоредил с имуществото на дружеството – от банковата сметка на дружеството по негова лична сметка са постъпили парични средства, чийто размер надвишава с 58 738 лв. този на предоставените от него средства на дружеството, както и е разпределил и получил дивидент в размер на 107 372, 41лв. за 2018г., знаейки, че управляваното от него дружество има непогасени данъчни и осигурителни задължения.

Ведно с това при ревизията е констатирано /л.80, РД/, че през 2016г. дружеството разполага с 667000лв. по с-ка Стоки и 115 000лв. по с-ки от група 50 /парични средства/; 2017г. – 1 183 хил.лв. по с-ка Стоки и 2000лв. по с-ки от гр.50; 2018г. – 1 570хил.лв. по с-ка Стоки; 2019г. – 2 215 хил.лв. по с-ка Стоки и 26 000лв. по с-ки от гр.50; 30.06.2020г. – 2 302575, 31 лв. по с-ка Стоки и с-ка каса 96 567, 62лв., с-ка Банка – 7 774лв.

Както е посочено в ПУФО № П-16001621153199-073-001/02.03.2022г. /л.804 и сл., т.3/: Задълженията на Мебелна борса Никеа ЕИООД според проверка в информационната система на НАП са по ЗДДС – главници по подадени справки -декларации в размер на 3 380, 43лв., от които за периода от 01.04.2019г. до 30.06.2020г. са 3 272, 11лв. – собственик и управител е Н.П.; ЗКПО – задължението е за лихва за закъснение по вноски за КД за 2018г. в размер на 631, 59лв.; ЗДДФЛ – данък от доходите по трудови и приравнени на тях правоотношения, декларирани с декларация обр.6 в размер на 15 741, 19лв. за периода от 01.04.2019г. до 31.07.2020г., когато собственик е РЛ, вкл. данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни ФЛ, който се определя по декларация по чл.55 ал.1 ЗДДФЛ, който данък е платен със закъснение, поради което се дължи лихва в размер на 229лв. за 2018г., когато собственик е РЛ; ЗОВ – декларация 6 – ДОО в размер на 26 768, 11лв. за периода от 01.05.2019г. до 31.07.2020г., когато собственик е РЛ, вкл. декларация 6 – ЗО в размер на 11 344, 24лв. за периода от 01.05.2019г. до 31.07.2020г., когато собственик е РЛ, както и декларация 6 – ДЗПО-УПФ в размер на 6 526, 45лв. за периода от 01.05.2019г. до 31.07.2020, когато собственик е бил П. /л.813, т.3/.

В писмени обяснения от Н.П. /05.10.2021г., л.489, т.2/ е посочено, че до 10.07.2020г. е подписвал търговски и трудови договори, банкови документи и данъчни декларации.

РЛ и новия собственик не са представили изисканите им търговски, счетоводни и банкови данни, поради което приходните органи не са имали достъп до всички оригинални първични документи, вкл. банкови извлечения и са събирани данни от информационните масиви на НАП, при което са установени описаните по-горе задължения.

По отношение „добросъвестност“ и „недобросъвестност“ е посочено в потвърдителното решение, че теорията и съдебната практика приемат за добросъвестен онзи, който не знае определено обстоятелство. Когато лицето е знаело за наличието на вече възникнали данъчно осигурителни задължения по силата на подадени декларации, но въпреки наличието на знание за това е извършено разплащане с имуществото на ЮЛ в своя полза и несвързано с неговата дейност, е основание да се счита, че то е действало недобросъвестно. Нормата на чл.19 ал.2 ДОПК въвежда презумпцията за знание - счита се наличие на недобросъвестност, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задължения до една година от декларирането.

4. В съдебното производство са приети: Изпълнително дело на Мебелна борса Никеа ЕООД за просрочени задължения в общ размер на 76 518, 83лв. - № 180520849/2018г. и Протокол № [рег. номер]-026-0030068/15.05.2021г. за прекатегоризиране на дълга в несъбираем /л.1132 и сл., т.4/ - с Разпореждане на прекратяване на производството по принудително изпълнение по чл.225 ДОПК от 30.06.2021г. /л.1148 и сл./ е прекратено производството по принудително изпълнение на публични вземания по изпълнително дело № 180520849/2018г. в размер на 78 484, 99лв. /главница и лихви/. Според информация в Протокол от 15.06.2021г./л.1152 и сл./ - публичните задължения по изп.дело са установени с – декларации – образец 6 от 21.09.2018г. за м.08.2018г. – 3, 39лв.; от 23.10.2018г. за м.09.2018г. – 44, 02лв.; от 23.11.2018г. за м.10.2018г. в размер на 54, 26лв.; от 17.12.2018г. за м.11.2018г. – 63, 50лв.; от 25.01.2019г. за м.12.2018г. – 181, 61лв.; останалите декларации обр.6 са от м.02.2019г. за м.01.2019г. и сл. до м.08.2020г. за м.07.2010г.; декларация по ЗДДС от 14.01.2019г. за м.12.2018г. – 6, 71лв., като останалите декларации по ЗДДС са от м.04.2019г. за м.03.2019г. до 14.12.2020г. за м.10.2020г.; декларация от 29.01.2019г. за периода 01.10.2018г.-31.12.2018г. – 200, 29лв.; данъчна декларация по ЗКПО от 29.03.2019г. за 2018г. – 631, 55лв.; НП от 27.07.2020г. за м.03.2020г. – 500лв.

В съдебното производство е допусната ССч.Е, заключението по която да отговори на поставени въпроси в молба на л.1338 – с какви суми жалбоподателят е финансирал дружеството от дата на създаването му до 30.06.2020г., какви суми са му били възстановени, по какъв ред и как предоставянето и възстановяването са отразени в счетоводните записи на дружеството.

От ПроКредит Банк /България/ ЕАД са изискани разпечатки на банкова сметка на Мебелна борса Никеа ЕООД от дата на откриване на банковите сметки на дружеството до 30.06.2020г. Информацията е изискана и от ОББ АД – представени са извадки от електронната система на банката с информация – счетоводна дата, вид на операцията, референция, сума, основание, банков наредител, получател в периода от дата на откриване на сметката на дружеството до 30.06.2020г. /л.1346 и сл./. По отношение изискани данни от Прокредит Банк ЕАД е постановено разкриване на банкова тайна – чл.62 ал.5 т.3 от Закона за кредитните институции /л.1362 гръб – съдебно заседание от 30.01.2024г./. Информацията е представена на диск /плик с номер 1366, т.5/. По делото са приети банкови и счетоводни документи, изходящи от неучастващото лице Мебелна борса Никеа ЕООД /съдебно заседание от 06.03.2024г., л.1371 и сл., т.5/. Същите са обособени в приложения към делото.

ССч.Е даде следното заключение, при изслушване на което експертът уточни, че на стр.2 от експертизата – таблицата накрая с текст „получени от Мебелна борса“, следва да се приеме, че това са парични средства от физическото лице, преведени на дружеството, като пише – получени от Мебелна борса или преведени от жалбоподателя и получени от дружеството. При проверка в счетоводството на дружеството експертът е видял само осчетоводени суми, които са дадени от физическото лице на дружеството – вноски в брой по банковите сметки на дружеството – Прокредит банк и Райфайзен банк. Не са видяни осчетоводени върнати суми от дружеството на управителя. В.Л. заяви, че е проверила всички данни при сравнение с извлеченията от банковите сметки и осчетоводяванията, както и с годишните отчети и е установено, че няма разминаване с отчетите. Имало е грешни стопански операции, които е коригирала – без да е имала такава задача, но при констатация за неправилно осчетоводяване в „самото основание на банковото извлечение“. Тоест, на конкретна дата няма друга сума, има дата на извлечението и сума, като няма друга дата и няма как да бъде друга сумата в случая.

През 2019г. РЛ е получило от дружеството общо 200лв., а през 2020г. – 1 200лв. /с основание частично връщане получени от Мебелна борса Никеа/ - банкова с-ка BG57PRCB92301445696001 в евро; BG58PRCB923010456960161 в лева – 2019г. получени от Мебелна къща Никеа ЕООД общо 2 600лв. – основание не е записано, като през 2020г. са получени от дружеството 150лв. без записано основание; BG73PSCB92301045696037 – общо получени средства от Мебелна борса Никеа ЕООД, преведени от жалбоподателя: 2016г. – 80 350лв., 2017г. – 58 000лв., 2018г.- 119 500лв., 2019г. – 217 950лв.; 2020г. – няма, като сумите са с основание – парична вноски по ТЗ, временна финансова помощ, вкл. без записано основание.

Преведени парични средства от Мебелна къща Никеа ЕААД на Н.П.: 2016г. – 69 256, 89лв. /основание – за 2015г. и възстановени вноски по чл.134/ - от тях 60 000лв. са с основание „възстановени вноски по чл.134“ и 9 256, 89 лв. с основание „дивидент“, л.1407; 2017г. – 93 363, 33лв., от които 18 000 – с основание плащане дивидент за 2016г., а остатъка – възстановяване вноски по чл.134: 70 350лв. с основание „възстановяване вноски по чл.134“ и 23 013, 33лв. с основание „дивидент“; 2018г. – 173 320лв. – всички с основание „финансова помощ“, както и „връщане на финансова помощ“, л.1407; 2019г. – 197 875, 49лв., получени от дружеството с основание „финансова помощ“, „връщане на временна финансова помощ“, незаписано основание и незаписано грешно осчетоводени суми, за които експертът уточни, че има съвпадение между дати и суми, което е причината за извършена корекция – същата е само за целите на обективно представяне на действителните факти, като в.л. е уточнило на л.1407 – 1 800, 49лв. с основание „служебен трансфер за погасяване на вноска с наредител Мебелна борса Никеа ЕООД“, 107 630лв. с основание „финансова помощ и връщане а финансова помощ“, 88 445лв. преводи, в които не е вписано основание; 2020г. – 6 700лв. с основание „служебен трансфер за погасяване на вноски с наредител Мебелна борса Никеа ЕООД.

Неоснователно в писменото становище по същество представителят на ответника поддържа, че в.л. не е съобразило данните от банкова с-ка BG65PRCB92301047479914 с титуляр Мебелна борса Никеа ЕООД – на л.1407 е посочено, че информацията от диска за тази сметка по отношение банкови извлечение за периода 2015г. до 2018г., е идентично с приложените от жалбоподателя на хартиен носител, като разликата се състои в това, че в диска не са изписани в цялост основанията на получените и наредени преводи.

През 2020г. по б.с-ка – завършваща с цифри…184195 с титуляр Н.П. /л.1407/ са получени от дружеството 517лв. с основание – връщане на временна финансова помощ и общо са възстановени на лицето 830лв. на това основание.

До л.1408 /стр.7/ от експертизата са описани данните от банковите сметки, съдържащи се в ревизионната преписка с посочен лист от делото за местоположението им.

При проверка на движението на банковата с-ка BG44RZBB91551011811906 съобразно информацията в диска, приет по делото, която банкова с-ка е с титуляр Н.П., е установено, че за 2018г. са преведени парични средства от Мебелна борса Никеа ЕООД общо 515 500лв., от които 100 000лв. с основание „разпределяне на дивидент“ и 415 500лв. с основание „връщане на временна финансова помощ“; за 2019г. са преведени парични средства от Мебелна борса Никеа ЕООД общо 552 330лв., от които за 552 130лв. не е посочено основание и 200лв. с основание „частично връщане“. Експертът е посетил на място счетоводството на Мебелна борса Никеа ЕООД и е прегледал информация на диск от счетоводните регистри за периода 2018г. до 2020г. Извършено е сравнение на данните, извлечени от счетоводния софтуер – оборотни ведомости и справки движения по сч.с-ки 498 Други дебитори, 499 Други кредитори и 493 Разчети със собственика, с публикуваните отчети на дружеството в ТР за 2018г. и 2019г. - констатирана е идентичност на информацията. Посочено е, че всички данни, съдържащи се в таблиците от № 1 до № 6 на заключението са счетоводно отразени по с-ка 493 Разчети със собственика. Вписано е, че някои от тях са коригирани от експертизата и ги е отнесла в с-ка 493 разчети със собственика, което обстоятелство бе уточнено при изслушване на заключението, при съобразяване с характера на спора – същият не касае правилност или грешки при осчетоводяване на сумите.

Експертът е представил движения по с-ка 493 разчети със собственика, представляващи вноски от жалбоподателя от негово име в банковата сметка на дружеството, които НЕ са взети предвид в РД: 2018г. – 232 100лв.; 2019г. – 1 062 445лв.; 2020г – 26 040лв.

Заключението е оспорено от представителя на ответника, но по същество – без да са поставени допълнителни въпроси, изясняващи поддържани неточности или неправилност.

ССч.Е се цени като обективно и компетентно изготвена с приложени специални знания. Експертът е проверил всички събрани по делото доказателства относно движението на банковите сметки на жалбоподателя и Мебелна борса Никеа ЕООД, като е извършил съпоставка между информацията в счетоводните регистри на дружеството и публикуваните отчети в ТР, при която е установена идентичност. Корекцията по с-ка 493 Разчети със собственика бе изяснена при изслушване на заключението и се възприема, тъй като спорът не е за правилно счетоводно отразяване на суми по банкови сметки, а за действително обективното съдържание на сметките във вр. с получени от дружеството парични средства от собственика и върнати от дружеството на собственика.

В обобщение според данните от ССч.Е и при съобразяване на посочените от в.л. вноски от жалбоподателя от негово име в банковата с-ка на дружеството, които не са взети предвид в РД се получава следния резултат: получени от дружеството 1 796 902лв. и получени от РЛ /върнати му/ - 1 603 336, 36лв.

По делото са приети без оспорване представените на в.л. счетоводни регистри при посещение на място в счетоводството на дружеството /л.1415 и сл., т.5/.

5. В случая при ревизията на П. отсъстват констатации за извършена ревизия с установени задължения на Мебелна борса Никеа ЕООД, а са констатирани невнесени данъчно осигурителни задължения от дружеството по подадени декларации. Подадените декларации са изпълнително основание и във вр. с чл.105 и чл.209 ал.2 т.2 ДОПК – с декларирането на задължения по съответния закон, РЛ като лице – отговорно за организацията и управлението на дейността на дружеството, е било наясно с обстоятелството, че с подадените декларации са формирани задължения за данъци, дължими в определените в съответния закон срокове. Констатирано е, че в периода, в който са били налични изискуеми данъчно осигурителни задължения на дружеството, управителят е нареждал суми от банковата сметка на дружеството към своя лична сметка без да са налице доказателства, че е предоставил средства на дружеството под форма на „временна финансова помощ“ в по-висок установен размер. Прието е за недоказано твърдението в жалбата при административното оспорване за предоставянето на средства в брой от управителя и е посочено, че за приходните органи не е било възможно установяването на това обстоятелство, тъй като са предприети действия за установяване местонахождението на търговската и счетоводна документация на дружеството, която не е предоставена от новия представляващ. Ведно с това РЛ е разпределяло в своя полза и дивидент в процесния период 2016-2018г. Констатирано е, че към 30.06.2020г. – моментът на прехвърляне на дяловете на другото лице, дружеството е разполагало с налични средства в брой в размер на 96 000лв., за които няма доказателства да са предадени на новия собственик и управител. Няма доказателства и за предаване на наличните стоково-материални запаси. При отсъствие на доказателства за предаване на наличните парични и стокови запаси, е направен извод за извършено разпореждане от Н.П. с тези активи на дружеството в своя полза. В периода 2019г. – до м.06.2020г. са формирани основната част от задълженията на дружеството по подадени декларации, за които е ангажирана отговорността на РЛ. С оглед данните от м.07 и м.08.2020г. за нов едноличен собственик на капитала на Мебелна борса Никеа ЕООД от 11.08.2020г. – дружеството е преустановило дейност след като П. се е разпоредил с имуществото му в своя полза. Действията на Н.П. са квалифицирани като недобросъвестни, тъй като в качеството си на управител, той е бил със знанието за наличните – възникнали и изискуеми данъчни и осигурителни задължения на Мебелна борса Никеа ЕООД, но вместо да предприеме необходимите действия за тяхното погасяване, се е разпоредил с наличните в дружеството парични средства и стоки в своя полза, доколкото не се установяват и не се посочват доказателства за противното, след което той е прехвърлил цялото си дялово участие в дружеството и то е станало нефункциониращо и в невъзможност да погасява задълженията си. Поради това е прието наличието на причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение на РЛ, изразяващо се в разпореждане на имущество на дружеството в своя полза и прехвърляне на дялове на трето лице, в резултат на което дейността на Мебелна борса Никеа ЕООД е преустановена и не са изплатени задълженията на дружеството.

Прието е, че е налице обстоятелство по чл.19 ал.2 т.1 ДОПК – извършени са плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент. Дефиниция за „скрито разпределение на печалбата“ се съдържа в §1 т.5 б.“а“ ДР ЗКПО - сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви и "б".!

За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 19 ал. 2 ДОПК следва да са налице кумулативно посочените предпоставки: субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК; действие - субектът да извърши някое от следните действия: 1. да извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; 2. да отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 3. да извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задължено юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице. Действието следва да е извършено недобросъвестно. Вследствие от извършено от лицето недобросъвестно действие, имуществото на задълженото лице е намаляло; причинно-следствена връзка - по тази причина /намаляване имуществото на задълженото лице/ да не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; граници на отговорността - в резултат на недобросъвестното си поведение лицето отговаря до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Нормата на чл. 19 от ДОПК урежда два отделни състава на отговорността и различни прояви на неправомерно поведение на третото лице /укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване на имущество по ал. 2/, които водят до невъзможност съответните задължения да бъдат събрани – чл. 19 ал. 1 ДОПК, респективно погасени – чл. 19 ал. 2 ДОПК. Чл. 19 ал. 3 ДОПК единствено разширява обхвата на субекта на отговорността, като включва и мажоритарни съдружници или акционери, когато действията са извършени по тяхно решение, с изключение на негласувалите и гласувалите против.

Доказателствената тежест за установяване на всяка една от посочените кумулативни предпоставки е за данъчната администрация – чл.170 ал.1 АПК.

При възприетото тълкуване на нормата от материална и от процесуално правна гледна точка между страните са безспорни само първият и вторият елемент от фактическия състав на чл. 19 ал. 2 ДОПК, а именно: Н.П. е бил управител на "Мебелна борса Никеа" ЕООД през ревизирания период и е налице задължение на лице по чл. 14 т. 1 ДОПК - "Мебелна борса Никеа" ЕООД, като задълженията са определени от самото дружество по основание и размер с подаване на съответните декларации.

Спорен е въпросът дали извършените от ревизираното лице действия съставляват предвидения в нормата на чл. 19 ал. 2 т. 1 предложение 1-во ДОПК фактически състав и ако е така - налице ли е причинно-следствена връзка между действията на управителя и невъзможността публичните задължения да бъдат погасени от основния длъжник - дружеството.

Предвид установеното от ССч.Е – движения по с-ка 493 Разчети със собственика, представляващи вноски от жалбоподателя от негово име в банковата сметка на дружеството, които не са взети предвид в РД и РА, вкл. липсата на анализ и съпоставка между всички сметки на ревизираното лице и дружеството, за което следва да бъде отбелязано, че са изискани доказателства, но не са представени в хода на ревизията, което обстоятелство обосновава приложение на чл.161 ал.3 ДОПК, съдът приема, че не са доказани твърденията на приходната администрация, че жалбоподателят е извършил плащания от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. "а" ЗКПО. Според събраните по делото доказателства - недоказани са изводите на приходните органи, че изтеглените парични средства от ревизираното лице представляват скрито разпределение на печалбата в негова полза, като отклонявайки парични средства от дружеството умишлено е намалил имуществото му и това е довело до невъзможността да бъдат погасени задълженията за данъци и осигурителни вноски. В тази вр. бе посочено, че след анализ на всички банкови сметки на РЛ и дружеството – наличните в преписката, изпратените от двете банки и приети в съдебното производство, вкл. с проверка в счетоводството на Мебелна борса Никеа ЕООД, е установено: получени от дружеството 1 796 902лв. и получени от РЛ /върнати му/ - 1 603 336, 36лв. Разликата е 193 565, 64лв. Ако от тази сума /разликата/ се извадят 96 000лв., за които е прието, че към 30.06.2020г. – моментът на прехвърляне на дяловете на другото лице, дружеството е разполагало с налични средства в брой в размер на 96 000лв., за които няма доказателства да са предадени на новия собственик и управител – остатъкът е 97 565, 64лв. Размерът изцяло покрива този на задълженията по изпълнителното дело – 78 484, 99лв.

По отношение на разпределен дивидент за 2018г. отсъства информация в ревизионната преписка за дата на прието решение за разпределяне на дивидент или за дата на изплащането му във вр. с чл.50 ал.1 т.3 б.“а“ вр. чл.53 ал.1, чл.65 ал.2 и ал.3, чл.73 ал.4 ЗДДФЛ. Дори от установената разлика в размер на 193 565, 64лв. да бъде извадена сумата на дивидента за 2018г. – 107 372, 41лв., остатъкът от 86 193, 23лв. също изцяло покрива размерът на непогасените данъчно осигурителни задължения по изпълнителното дело – 78 484, 99лв. Тук отново се отбелязва, че в хода на ревизията са изискани всички търговски, банкови и счетоводни документи от актуалния представляващ Мебелна борса Никеа ЕООД, но същите не са били представени, поради което е имало обективна пречка за приходните органи да осъществят цялостна проверка и направят съответни на информацията изводи.

Последица от изложените данни е невъзприемане на извода за наличие на причинно-следствена връзка между недобросъвестно действие, намаляване на имуществото и непогасяване на задълженията. Отсъства, но по обективна причина – непредставяне на цялостна информация, преценка от органите по приходите на основния за спора въпрос - как стойността на установените теглени суми от банкови сметки на дружеството са се отразили върху имущественото състояние на същото и как тези действия са попречили за удовлетворяване на публичните вземания на дружеството. По данни от информационните системи на НАП и подадените и публикувани годишни финансови отчети и баланси на дружеството е констатирано: към 31.12.2016г. дружеството е разполагало с налични парични средства в каса – 115 000лв.; към 31.12.2017г. – 2 000лв.; към 31.12.2019г. – 26 000лв.; към 30.06.2020г. – 96 567, 62лв. – спрямо сумата по изпълнителното дело – 78 484, 99лв. Ведно с това е установено, че наличните запаси от стоки през периода 2016г. – 30.06.2020г. са се увеличили от 667 000лв. на 1 183 000лв. към 31.17.2017г.; 1 570 000лв. към 31.12.2018г.; 2 215 000лв. към 31.12.2019г. и 2 302 575, 31лв. Тоест, в хода на изпълнителното дело е съществувала информация за целите на принудителното събиране на публичните задължения на дружеството, имуществото на което не е намалено с недобросъвестно действие, което да е причина за невъзможност да бъдат погасени задълженията.

Посредством ССч.Е се установи, че неоснователно е прието в РА, че сумарно за периода 2016г. – 2020г. получените средства по банковата сметка на П. от Мебелна борса Никеа ЕООД надвишават размера на предоставените от него средства за финансово подпомагане на дружеството с общо 58 738лв. Предвид данните от ССч.Е следва да се приеме, че с извършени разпоредителни действия с имущество – изплащане на дивидент за 2018г., не е налице намаляване на имуществото до степен, изключваща погасяване на публичните задължения на дружеството. В тази вр. отсъства действие на лицето, прието от приходните органи като недобросъвестно разпореждане с имуществото на дружеството. Освен това – не е посочено кога е получен дивидент за 2018г., за да се съпоставят конкретни дати с дати на подаване на относими декларации на дружеството.

Ведно с посоченото по-горе относно фактическата установеност от ССч.Е, следва да бъде съобразено, че отговорността на жалбоподателя не може да бъде ангажирана по реда на чл. 19 ал. 2 ДОПК за задължения на дружеството, възникнали след датата на изплащане на дивидентите, което е самостоятелно основание да се приеме, че липсва една от кумулативните предпоставки на чл. 19 ал. 2 ДОПК, а именно недобросъвестно извършени действия от Н.П.. В тази вр. се отбелязва, че моментът на възникване на отговорността на РЛ по чл. 19 ал. 2 ДОПК е моментът на изплащане на дивидентите, който момент не е индивидуализиран в РА при доказателствена тежест за приходните органи. Безспорно е установено, че в периода от 2016г. – 2018г. е разпределен дивидент, но не е посочена дата на приемане на съответните решения и получаване на съответните суми, за да се осъществи обективна преценка по см. на чл.19 ал.10 ДОПК. Разпределението на дивидент не е съпоставено с датите на подаване на декларациите от дружеството, от които са се породили задълженията на Мебелна борса Никеа ЕООД в съответен размер. Съгласно чл. 19 ал. 10 ДОПК е налице недобросъвестност по смисъла на ал. 2 и 3, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението. С оглед приетите в съдебното производство доказателства случай не следва да бъде прието за доказано наличието на недобросъвестност по см. на чл. 19 ал. 10 ДОПК.

В случая отсъства констатация и твърдение за продажба на активи на дружеството при обвързка с наличието на фактическия състав на чл. 19 ал. 2 т. 1 пр.2-ро ДОПК - тя да е извършена по цени, значително по-ниски от пазарните. Ведно с това отсъстват доказателства П. да се е разпоредил с наличните в дружеството парични средства и стоки в своя полза, доказването на което твърдение е в тежест на приходните органи, а не се презюмира.

В РД е посочено /л.80/, че за периода 2016г.-2019г. дружеството е разполагало с налични стоки, с които би могло да обезпечи публичните си задължения, така и с налични парични средства в брой и по банкови сметки, с които да погаси публичните задължения. Установи се, че не са налице обстоятелствата от обхвата на чл.19 ал.2 т.1 пр.1-во 2-ро ДОПК. Следователно, не може да бъде направен извод за извършени в цялост предвидените процесуални действия по изпълнителното дело. Не е доказано и разпореждане с имуществото на дружеството от страна на РЛ, предвид опровергаване на констатацията в РА със ССч.Е за разлика от 58 738 лв. по отношение получени от П. средства по банкова с-ка спрямо предоставени от него средства за финансово подпомагане на дружеството. Органите по приходите е следвало да докажат при условията на пълно и главно доказване наличието на недобросъвестност при извършване на действия по чл. 19 ал. 2 т. 1 ДОПК. В случая отсъстват последователно изложение на факти, обстоятелства и направени въз основа на тях изводи относно причинна връзка между изплащането на дивидент през 2018г. и невъзможността да се съберат публичните вземания. Както бе посочено, отговорността на жалбоподателя не може да бъде ангажирана по реда на чл. 19 ал. 2 ДОПК за задължения на дружеството, възникнали след датата на изплащане на дивидентите, което е самостоятелно основание да се приеме, че липсва една от кумулативните предпоставки на чл. 19 ал. 2 ДОПК, а именно недобросъвестно извършени действия от Н.П.. Приходните органи не са отграничили период преди и след изплащане на дивидента за 2018г.

Ведно с изложеното, следва да бъде съобразено, че фактическият състав на отговорността на дружеството за задълженията по ЗДДС, ЗКПО, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ, както и данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица и този на отговорността по чл. 19 ал. 2 ДОПК на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК, е различен, различни са и датите на възникването им. В този смисъл следва да се посочи, че моментът на възникване на отговорността на жалбоподателя по чл. 19 ал. 2 от ДОПК е моментът на изплащане на дивидентите, а не моментът на възникване на несъбраните задължения за данъци и ЗОВ на дружеството - като в случая се установи, че сумата на дивидента за 2018г. не намалява имуществото на дружеството с размер, който да е причина да не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Правилното определяне на момента на възникване на отговорността от своя страна е от значение както за определяне на началния момент на изчисляване на лихвите върху установените задължения, така и за давностните срокове. Това обстоятелство самостоятелно е достатъчно, оспореният ревизионен акт да бъде отменен изцяло. С оглед акцесорния характер на вземането за лихва за забава, недължимостта на главниците влече след себе си и недължимост на установените с РА лихви.

До извод в обратната насока не води и възприетата от органите по приходите констатация на публичния изпълнител, че не може да бъде проведено успешно производство по събиране/погасяване на вземането, както и че дългът е прекатегоризиран в "трудно събираем", доколкото същите не са достатъчни да изпълнят изискването на чл. 19 ал. 2 ДОПК за невъзможност задължението да бъде събрано от лицето по чл. 14 т. 1 и 2 ДОПК.

Не се констатира и хипотезата на чл. 19 ал. 1 ДОПК, като приходните органи, вкл. решаващият орган не са се позовали на това правно основание. Първият елемент от фактическия състав на чл. 19 ал. 1 ДОПК безспорно е налице, но отсъстват констатации за останалите, които да бъдат съпоставени с изискванията на посочената норма. По отношение на втория елемент от фактическия състав - наличието на действие, изразяващо се в укриване от субекта на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, действително е налице знание, че данъкът по декларации обр. 6, СД по ЗДДС и останалите е дължим от дружеството, както и че същият не е внесен. Но няма укриване, вследствие на което не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Следва в тази връзка да бъде съобразено, че укриването на факти и обстоятелства като проявна форма на поведението на субекта на отговорността предполага активно, съзнателно действие. При наличието на законово задължение за лицето, в качеството му на член на орган на управление или управител, да обяви определени факти и обстоятелства пред органа по приходите или пред публичния изпълнител, нормата на ал. 1 на чл. 19 изисква това лице не просто да не изпълни задължението си за заявяване на фактите и обстоятелствата, но да ги укрие. Защото неизпълнението може да е резултат на различни причини, включително и небрежност. Необходимо е да е налице волева насоченост на действие с цел укриването на тези факти. Кои са тези факти и обстоятелства, следва да бъде установявано за всеки конкретен случай. При ревизията не е констатирано разминаване или несъответствие в подадените и приети от приходните органи декларации. Разминаването между декларираното и действителното е укриване, но само от обективна страна като реално проявено действие. От субективна страна, за да е налице съставомерно действие, е необходимо да се установи, че е налице умисъл – субектът трябва да е бил наясно със смисъла и значението на действията си, да е предвиждал последиците и да е искал или допускал настъпването на тези последици. За прилагането на отговорността по чл. 19 ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с подадените данни в декларациите не е налице.

Посочените съображения обосновават извод за основателност на жалбата с прилагане нормата на чл.161 ал.3 ДОПК по отношение на разноските. Както бе посочено, приходните органи са изискали в хода на ревизията цялостна информация за банковите сметки на РЛ и дружеството, каквато не е представена. В хода на съдебното производство бяха събрани допълнителни доказателства от неучастващи лица – банки и от Мебелна борса Никеа ЕООД, счетоводството на което дружество е проверено от ССч.Е. Допълнителните доказателства са информация, проверена и анализирана от съдебната експертиза, каквато възможност приходните органи не са имали при осъществени предвидените в ДОПК процесуални действия.

Мотивиран така, съдът