Решение № 62 от 24.2.2021 г. на Административен съд - Враца по дело № 548/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Директора на РИОСВ-Враца против Решение №260017/27.08.2020г., постановено по АНД №384/2020г. на Районен съд –Враца, с което е отменено издаденото от касатора НП № 3-1-ДТ/25.02.2020г. С касационната жалба се иска отмяна на решението по изложени съображения в същата, като се твърди че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Ответникът –„П.“ ЕООД ••• не ангажира становище по делото. Окръжна прокуратура-Враца, чрез прокурор Вътов дава заключение за неоснователност на касационната жалба, решението намира за правилно и следва да остане в сила. Административен съд - Враца в настоящият си състав, като обсъди приложените към делото доказателства, взе предвид изложените доводи от страните, заключението на участващия по делото прокурор и като съобрази разпоредбата на чл.218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл.211, ал.1 АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С Решение №260017/27.08.2020г., постановено по АНД №384/2020г. на Районен съд –Враца е отменено НП № 3-1-ДТ/25.02.2020г. на Директора на РИОСВ-Враца, с което на основание и за нарушение на чл.155, ал.1 от Закон за управление на отпадъците /ЗУО/ на „П.“ ЕООД •••, ЕИК •••••••••, представлявано от • Т.И.А. е наложена имуществена санкция в размер на 4000/четири хиляди/ лева. Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка и подробно и мотивирано е обсъдил всички доказателства по делото, като е обвързал изводите си с фактите по делото. Правилно въззивния съд е приел, че АУАН и НП не съдържат всички реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН по отношение на датата на нарушението и обстоятелствата при които също е извършено, както и точна правна квалификация на нарушението, което е в нарушение на чл.42, т.3, т.4, т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН. Правилно е прието, че посочената за нарушена разпоредба в акта и НП на чл.155, ал.1 ЗУО не представлява правило за поведение, предвид обстоятелството, че административно наказателната разпоредба не съдържа в себе си каквото и да е правило за поведение и е абсолютно невъзможно нейното нарушаване. Изложени са подробни мотиви в тези насоки, в резултат на което и НП е отменено като незаконосъобразно в неговата цялост. Касационната инстанция изцяло споделя така изложените правни изводи на въззивния съд за незаконосъобразност на НП и на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК ги възприема и препраща към тях. Установено е, че ответното дружество е отдало под наем имота на друго юридическо лице, в което са съхранявани отпадъците и същото е санкционирано за това по ЗУО. В закона не е предвидено задължение, съответно не представлява нарушение неосъществяването на контрол за начина на ползването на наетия имот. С оглед на така установеното не следва да се обсъждат и представените писмени доказателства с касационната жалба, още повече че в представената информация придружаваща превозите на отпадъци санкционираното дружество не фигурира. При осъществения контрол по реда на чл.218, ал.2 АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с процесуалния и материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд - Враца,