Решение № 1052 от 8.6.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 115/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК. С Решение № 23/02.02.2023 г., постановено по нахд № 435/2021 г., Районен съд – С., е потвърдил Наказателно постановление № 21-0339-000315/16.03.2021 г. на Началник Р. У. /РУ/ С. К. ОД на М. – Б., с което на S. M. H./С. М. Х./, с ЛНЧ •, с адрес: с.М., ул.“П. В.“ № ••, В.А, общ.С., за извършено нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 20.00 (двадесет) лева и за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 3000.00 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. В законния срок против решението на районния съд е подадена касационна жалба от санкционираното лице, чрез адв.Р. Н., в която се твърди, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила – касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Освен това се твърди, че атакуваният съдебен акт е и необоснован. Иска се отмяна на процесното решение и на горепосоченото НП, алтернативно – да се отмени решението на РС-С. и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Ответникът – Началник Р. У. С. К. ОД на М. – Б., с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Представителят на О. П. – Б., дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила. Нови доказателства по смисъла на чл.219, ал.1 от АПК не са събрани в касационното производство. Административен съд - Б., след като обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване пред БлАС. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение районният съд е потвърдил посоченото по-горе НП, с което на жалбоподателя С.Х. за извършено нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 20.00 (двадесет) лева и за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 3000.00 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, въз основа на приетите по надлежния ред доказателства и е приел, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно, издадено при спазване на установената за това законова процедура, от компетентен орган и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.57 от ЗАНН. Приел е за установено, че на посочената в АУАН и в НП дата, час и място на извършване на двете административни нарушения – 04.03.2021 г., около 07: 20 часа, в с.М., на ул.“П. В.“ с посока на движение К. ул.“Х. О.“, управлява собствения си лек автомобил МАЗЕРАТИ ГХИБЛИ с рег.№ • •• •• ••, като използва пътя за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно – въртене на автомобила в кръг с голяма скорост /дрифтиране/ с опасност за движението и не е изпълнил задължението си по чл.190, ал.3 от ЗДвП, във връзка с неплатени глоби с Фиш Х № 422501/29.01.2021 г. – нарушения по чл.104б, т.2 от ЗДвП и на чл.190, ал.3 от ЗДвП. В хода на производството пред административнонаказващия орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на посочените в обжалваното наказателно постановление две административни нарушения, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност и при съответна на вменените му деяния правна квалификация. Релевантните за спора факти и обстоятелства са категорично установени, доказателствата относно тях са обсъдени в съвкупност с доводите на страните, а решаващите правни изводи са в съответствие с материалния закон. Изводите на районния съд за доказаност на извършените нарушения на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на чл.190, ал.3 от ЗДвП изцяло се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Както правилно е установил първоинстнационният съд безспорно е установен нарушителят, извършените от него две административни нарушения и неговата вина, поради което деянията са съставомерни от обективна и субективна страна. От обективна страна поведението на жалбоподателя осъществява признаците на визираните в посочените правни норми нарушения. Деянията са виновно извършени, доколкото деецът, като правоспособен водач на МПС, е съзнавал задължението си да съобрази поведението си с правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, които не е изпълнил. Неоснователен е доводът на процесуалния представител на касационния жалбоподател, че в развилото се административнонаказателно производство АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон, тъй като на санкционираното лице – пакистански гражданин, не е бил осигурен преводач, поради което С.Х. не е бил разбрал за какво му е съставен АУАН и впоследствие и процесното НП. С това е било нарушено правото на безплатен превод на дееца, гарантирано от чл.6, параграф 3, б. „е“ от Европейската конвенция за правата на човека, транспонирано в чл. 21, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 53, ал. 3 от НПК. От кредитираните от първоинстанциония съд показания на св.М. К. – актосъставител, св.Сл. Г. – свидетел при съставянето на акт, и св.Д. М. – свидетел на нарушенията, извършено от Х., се установява, че С.Х. е разбирал български език и е бил наясно с повдигнатите му обвинения. Правилно не са били кредитирани показанията на св.С.М. – тъст на С.Х., предвид роднинските връзки между тези лица и същите са защитна позиция, която е в противоречие с всички събрани доказателства по делото, поради което правилно районният съд не е взел предвид тези показания. Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд, че връчения на дееца АУАН е бил подписан без отбелязвания и възражения, че не разбира написаното и че подписаното адвокатско пълномощно също е на български език, като няма данни да се е налагало неговия превод. За нарушителя не е имало каквато и да е неяснота относно това какви административни нарушения е извършил, за да твърди, че е нарушено по този начин правото му на защита, поради което може да се направи обоснован извод, че С.Х. владее български език и е разбирал за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не може да бъде споделено оплакването на касатора, че не е доказано по безспорен начин извършването на вмененото му административно нарушение. Както от АУАН с.АА Бл № 502928/04.03.2021 г., така и от показанията на св.М. К. – актосъставител, св.Сл. Г. – свидетел при съставянето на акт, и св.Д. М. – свидетел на нарушенията, се установява по безсъмнен начин, че С.М.Х. е управлявал описания по-горе автомобил, като използва пътя за обществено ползване за други цели – дрифтиране, като с това си поведение водачът Х. създава опасности и пречки за движението, като поставя в опасност живота и здравето на хората, намиращи се там. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тежест на нарушителя е да обори констатациите в акта, но това не е направено и до настоящия момент. Доводът на касатора за необоснованост на първоинстанционното решение е неотносим, тъй като необосноваността е касационно основане по чл.209, т.3, пр.3 от АПК и се отнася за решенията по административни дела, докато за решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела е приложима разпоредбата на чл.348 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна. Решението на районният съд е валидно, допустимо, в съответствие с материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационни основания за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, Благоевградският административният съд