Решение № 46 от 12.6.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 54/2023 г.

С присъда № 1 от 24.01.2023г. постановена по НОХД№ 320 /2022г.

Ямболският окръжен съд е признал подсъдимите И. А. И. – със снета по делото самоличност, осъждан, ЕГН •••••••••• и И. К. М. – със снета по делото самоличност, осъждан, ЕГН •••••••••• ЗА ВИНОВНИ в това, че за времето от около 17.40 часа на 09.03.2022 г. до около 08.00 часа на 10.03.2022 г., в частен дом, находящ се в гр.Стралджа, обл. Ямбол, ул. Г. М. Д. № 17, действайки в условията на опасен рецидив, в съучастие помежду си като съизвършители, са направили опит да отнемат чужди движими вещи – 486.35 лева от владението на собственика им П.Г.С. от гр. Стралджа, с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила - нанасяне на удари по лицето с юмруци, като деянието не е довършено поради независещи от тях причини, поради което на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б", вр. чл. 58а, ал.1 от НК е ОСЪДИЛ всеки от тях на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда е ПРИЗНАЛ подсъдимите И. А. И. и И. К. М. /двамата със снета по делото самоличност/ ЗА ВИНОВНИ и в това, че на неустановена дата в началото на месец март 2022 г., от частен дом, находящ се в гр. Стралджа, ул. Г. М. Д. № 17, действайки в условията на опасен рецидив и в съучастие помежду си като съизвършители, са отнели чужди движими вещи - парична сума в размер на 500 лева от владението на собственика им П.Г.С. от гр.Стралджа, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр.чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. „б", вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е ОСЪДИЛ всеки от тях на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия И. А. И. ОБЩО наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначачен СТРОГ режим.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК е ЗАЧЕЛ времето, през което подсъдимият И. е бил с мярка за неотклонение Задържане под стража, считано от 11.03.2022 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия И. К. М. ОБЩО наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначачен СТРОГ режим.

На основание чл. 59 ал. 1 от НК съдът е ЗАЧЕЛ времето, през което подсъдимият М. е бил с мярка за неотклонение Задържане под стража, считано от 11.03.2022 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

ОСЪДИЛ е подсъдимите И. И. и И. М. да заплатят направените по делото разноски в размер на по 170.40 лева в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР - Ямбол.

Недоволни от така постановената присъда са останали и двамата подсъдими, като подс. И. А. И. е подал въззивна жалба чрез служебния си защитник адв. М. Д. от АК - Ямбол, а подс. И. К. М., чрез служебния си защтник адв. В. Н. от АК - Ямбол против присъда № 1/24.01.2023г. постановена по НОХД№ 320/22 г. на ОС - Ямбол.

И в двете жалби се навеждат доводи за необоснованост на атакувания съдебен акт, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира се изменение на присъдата на осн. чл.334, т.3 от НПК и намаляване на наложеното наказание на подсъдимите. В жалбите не се излагат конкретни съображения в подкрепа на направените доводи и не се съдържат искания за събиране на допълнителни доказателства. Претендира се изменение на атакувания съдебен акт и намаляване на наложените наказания на двамата подсъдими.

В съдебно заседание, представителят на Апелативна прокуратура - гр.

Бургас заявява, че при провеждане на съдебното следствие в Ямболския окръжен съд, не са допуснати процесуални нарушения. Твърди, че подсъдимите са признати за виновни, като съдът при определяне на наказанието за деянието по чл. 199, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.„б“ от НК, е съобразил особената процедура, по която подсъдимите са дали съгласие да протече процесът, техните самопризнания, фактът, че деянието е останало недовършено във фазата на опита, както и тяхното съдебно минало, а именно многократните им осъждания и е определил наказание 6 години „лишаване от свобода“, като е приложил разпоредбата на чл. 58а от НК, за редуциране на наказанието с 1/3 и е определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години. Счита, че съдът е анализирал всички доказателства в тяхната съвкупност, като е наложил на подсъдимите минимално предвиденото в закона наказание, редуцирано на основание чл. 58а от НК. Навежда довод, че същото се отнася и за деянието по чл. 196 НК, за което съдът е признал подсъдимите за виновни и на основание чл. 23 НК е определил едно общо аказание - 4 години „лишаване от свобода“, което подсъдимите да изтърпят при „строг“ режим, като е съобразил чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИН, както и на основание чл. 59 НК е зачел времето, през което подсъдимите са били задържани под стража при изпълнение на присъдата. Намира присъдата за обоснована, мотивирана, а наказанието съобразено както с тежестта на деянията, настъпилите общественоопасни последици, личността на подсъдимите, разпоредбата на чл. 58а, ал. 3 от НК, като наказанието е намалено с една трета. Предлага да не се уважават депозираните въззивни жалби, като се потвърди присъдата на Ямболски окръжен съд, като обоснована, мотивирана и непротиворечаща на закона.

Защитата на подс. М., адв.Н. заявява, че поддържа подадената въззивна жалба. Излага становище, че присъдата е явно несправедлива. Сочи, че делото е разгледано по реда на особените правила, а именно на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие, което е показател за разкаянието на подс.И. М.. Твърди, че подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Претендира налагане на минимално предвидено в закона наказание по смисъла на чл.199, вр. чл. 198, вр. чл. 28 НК, както за това деяние, така и по отношение на повдигнатото му обвинение по чл. 196 НК, като на основание чл. 58 НК е поискано редуциране на наказанията към минимума предвиден по закон. Сочи, че подс. И. К. М. е проявил добро процесуално поведение още по време на провеждането на досъдебното производство, като е направил самопризнания, участвал е активно в провеждане на следствения експеримент и с това е съдействал изцяло за установяване на обективната истина по делото. Твърди, че подс. И. М. до задържането му за престъпленията, предмет на това дело, е работел като строител. Навежда довод, че същият е млад човек и не е женен, но живее на семейни начала. Към момента няма други висящи наказателни производства, като в съдебно заседание пред Ямболски окръжен съд отново е заявил съжаление за проявата си и желание да се поправи. Счита, че заслужава да му се даде нов шанс в живота. Моли съда на основание чл. 334, т. 3 от НПК, да измени атакуваната присъда на ЯОС и да постанови решение на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, като намали наложеното наказание.

Защитата на подс. И., адв. Д. заявява, че поддържа така дадената въззивна жалба. Моли съда да приеме, че така наложеното наказание от 4 години „лишаване от свобода“ на подсъдимия И. А. И., е явно несправедливо и същото следва да бъде намалено. Твърди, че делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, което сочи, че подсъдимият се е разкаял и признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Навежда довод, че видно от направените самопризнания, доказателствата събрани по делото и обвинителния акт, подсъдимият И. А. И. действително е участвал в престъпленията, за които е привлечен. Счита, че спрямо подсъдимия И. са налице редица смекчаващи вината обстоятелства, които дори и да не са многобройни, са достатъчни за индивидуализиране на наказанието при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Сочи, че подсъдимият е имал добро процесуално поведение, най-вече в досъдебната фаза на производството. Същият още при първия разпит пред разследващия полицай от РУ – Стралджа на 14.03.2022 г., се е признал за виновен, съдействал е за разкриване на обективната истина, както за авторството на деянието, така и за механизма, за неговото извършване. Участвал е в следствен експеримент. Твърди, че подс.И. И. е на 23 години, родителите му са починали и сам изкарва прехраната си. В съдебната фаза пред Окръжен съд – Ямбол, подс.И. изразил съжаление за стореното и е демонстрирал отново желание да се поправи. Сочи, че към настоящия момент не са налице други висящи наказателни дела срещу него. Моли съда да постанови решение, като на основание чл. 334, ал. 3, т. 3 от НПК, измени атакуваната присъда на Ямболски окръжен съд и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК намали наложеното на подсъдимия наказание, като същото се индивидуализира при превес на смекчаващи вината обстоятелства, което да съвпадне с фиксирания в закона минимален размер на наказанието „лишаване от свобода“, а именно 5 години и след това на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, така определеното наказание да се редуцира с 1/3. Счита, че така наложеното наказание спрямо подсъдимия И., би изиграло своята роля предвидена в закона, превантивна, наказателна и възпираща.

В личната си защита подс. М. моли, ако е възможно да му се намали наказанието на 3 години „лишаване от свобода“.

В личната си защита подс. И. моли съда да му намали наказанието на 2 години „лишаване от свобода“.

В последната си дума подс. М. съжалява за извършеното и заявява, че няма повече да постъпва така. Моли да му се намали наказанието.

В последната си дума подс. И. моли, ако може да му се намали присъдата. Съжалява за постъпката си, която вече няма да повтори. Заявява, че няма деца.

Ямболският окръжен съд при стриктно спазване на съответния процесуален ред, е изследвал всички относими към предмета на доказване обстоятелства. Анализирал е обстойно и задълбочено събраните в хода на ДП и приобщени по време на съкратеното съдебно следствие доказателства, както в тяхната съвкупност, така и поотделно. Обективно, всестранно и пълно е изяснил фактите по делото и след правилна преценка на съвкупния доказателствен материал, обосновано е приел за установена изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка.

Подсъдимите М. и И. са признали изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и са заявили, че не желаят да се събират доказателства за тях. Същите изрично са заявили, че разбират обвинението и се признават за виновни, след като съдът е разяснил правата им. Решаващият съд правилно е приел, че самопризнанието на подсъдимите, заявено по реда на чл.371, т.2 от НПК, се подкрепя от събраните по делото във фазата на досъдебното производство доказателства, поради което с изрично определение на основание чл.372, ал.4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимите М. и И., без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Решаващият съд законосъобразно е приобщил на осн. чл.283 от НПК събраните в ДП доказателства съдържащи факти от значение за изясняване на обстоятелствата по делото, като ги е прочел. В този смисъл, без да извършва разпит на свидетелите и вещото лице, съдът на базата на събраните по делото в досъдебното производство доказателства е приел за установена фактическата обстановка, твърдяна от представителя на държавното обвинение в обвинителния акт и неоспорвана от подсъдимите и техните служебни защитници.

Безспорно е установено по делото, че пострадалият П.С. живеел сам в дома си в гр. Стралджа, ул. „Г. М. Д." № 17. Поради напредналата му възраст той трудно се обслужвал сам и в дома му, за да му помага идвала св. С.С. - съпруга на неговия покоен брат, която живеела в съседство. В началото на месец март 2022 г. тя занесла хранителни продукти на С., който извадил портфейла си, за да й плати същите. Тогава тя видяла, че той имал пари. Същата вечер подс. И. и подс.М. решили да влязат в къщата на пострадалия, за да извършат кражба на намиращите се там евентуално пари. Те влезли през капандурата намираща се над входната врата, от там минали по покрива и пробивайки дупка в тавана, влезли в една от стаите, където от оставен върху бюфет хартиен плик, взели сумата от 500 лева, които си разделили. Излезли обратно чрез отключване на входната врата, на която ключът бил поставен отвътре. В този момент пострадалия С. бил в дома си, но не разбрал за станалото. На следващият ден при отиване при него св. С.С. видяла, че парите му ги няма и го попитала, къде са, но той й отговорил, че не знае.

На 09.03.2022 г. двамата подсъдими решили отново да влязат в къщата на С. и го направили по същият начин, както предходния път. Тъй като в стаята, в която влезли предния път нямало нищо, те решили да отидат в другата стая, където в този момент на леглото лежал пострадалия. Те включили осветлението и го попитали дали има пари от пенсията (в размер на 486.35 лева), на което той им отговорил, че няма и, че те са в банката. Недоволни от отговора му, подс. И. му нанесъл няколко удара с юмрук по лицето, в резултат на което С. паднал на земята. Веднага след това те потърсили пари под дюшека на леглото му, както и в шкафовете в къщата, но не намерили такива и затова напуснали къщата през входната врата, чрез отключването й отвътре с ключа поставен на нея.

На 10.03.2022 г. св. С.а отишла при пострадалия и го заварила да лежи на леглото си, като всички шкафове и легла били разхвърляни. Тя го попитала какво е станало, а той й обяснил, че неизвестни лица са били в дома му, за да вземат пари. Свидетелката С.а уведомила органите на РУ – Стралджа, като на място бил извършен оглед.

Няколко дни по-късно здравословното състояние на пострадалия С. се влошило, поради което били извикани медицински лица от гр. Стралджа, а на 15.03.2022 г. той починал. В акта за смърт било отбелязано, че е починал от мозъчен инсулт.

В хода на разследването била изготвена съдебно-медицинска експертиза, която дала заключение, че на пострадалият П.С., в резултат на нанесените му удари от подсъдимите, била причинена контузия на главата с наличие на охлузвания, кръвонасядания и оток на тъканите в областта на лявата половина на челото и лявото слепоочие; повърхностна разкъсно- контузна рана в областта на средната част на лявата вежда с размери около 1.5 – 2 см.; кръвонасядания в областта на дясната половина на лицето непосредствено в областта на дясното рамо на долната челюст над и под него, както в областта на брадичката и повърхностно охлузване по предната повърхност на долната половина на дясната подбедрица с размери около 1-1.5 см. Същите според експерта са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. извън случаите на чл. 128 и 129 от НК. На следващо място е дадено заключение, че с оглед така получените от него телесни увреждания, не е налице причинно-следствена връзка между тях и настъпилата впоследствие на 15.03.2022г. смърт, която е в резултат на „мозъчен инсулт”.

Безспорно е, че съдебното следствие е проведено по правилата на глава 27 от НПК. След анализ на доказателствената съвкупност, съдът правилно е приел, че направеното самопризнание от подсъдимите по чл. 371, т. 2 от НПК, се подкрепя изцяло от събраните на досъдебното производство и приобщени по делото гласни и писмени доказателства: показанията на разпитаните по делото свидетели – пострадалия П.Г.С. (починал), С.С.а С.а, И. К. М. (разпитан и пред съдия), Д.Й. С.К., Й.И.Т., Г.Й.Х., И.С.И.., Е.П.И.., К.В.К., К.М.К., Г.Р.Г., Н.К.П. и Г.А.Г.; обясненията на двамата обвиняеми както и от приложените писмени доказателства - справки за съдимост, акт за смърт, съдебно медицинска експертиза, протоколи за следствени експерименти. По отношение на стойността на вещите, предмет на опита за грабеж, съдът обосновано е съобразил показанията на св. С.С. (л. 17 от ДП), която сочи, че пенсията на пострадалия П.С. е в размер на 486.35 лева. Обосновано съдът изцяло е кредитирал всички събрани по делото доказателства, тъй като по отношение на главния факт, те са в хармонично единство, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а заключението на вещото лице по изготвената в хода на разследването съдебно-медицинска експертиза е изготвено професионално и при изпълнение на всички законови изисквания за това.

Правилна е преценката, че доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин обстоятелствата досежно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на двете престъпления и напълно подкрепят самопризнанията на подсъдимите.

По гореизложените съображения апелативният съд намира, че първата инстанция е изяснила правилно фактите по делото имащи значение за изясняване на обективната истина. Правилен е изводът, че самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно и събрани по надлежния процесуален ред.

При така установената фактическа обстановка, изяснена по безспорен начин на базата на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и в рамките на признатите от подсъдимия, и установени от доказателствените източници фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт, решаващият съд законосъобразно и обосновано е приел, че подсъдимите И. А. И. и И. К. М., от обективна и субективна страна са осъществили състава на престъпленията, както следва:

• за времето от около 17.40 часа на 09.03.2022 г. до около 08.00 часа на 10.03.2022 г., в частен дом, находящ се в гр. Стралджа, обл. Ямбол, ул. Г. М. Д. № 17, действайки в условията на опасен рецидив, в съучастие помежду си като съизвършители, са направили опит да отнемат чужди движими вещи – 486.35 лева от владението на собственика им П.Г.С. от гр. Стралджа, с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила – нанасяне на удари по лицето с юмруци, като деянието не е довършено поради независещи от тях причини – престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.18, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК.

• на неустановена дата в началото на месец март 2022 г., от частен дом, находящ се в гр. Стралджа, ул. Г. М. Д. № 17, действайки в условията на опасен рецидив и в съучастие помежду си като съизвършители, са отнели чужди движими вещи – парична сума в размер на 500 лева от владението на собственика им П.Г.С. от гр. Стралджа, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. „б" от НК.

По отношение на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл.20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК, законосъобразно съдът е заключил, че от обективна страна е установено по безспорен начин, че подсъдимите И. и М. за времето от около 17.40 часа на 09.03.2022 г. до около 08.00 часа на 10.03.2022 г., в частен дом, находящ се в гр. Стралджа, обл. Ямбол, ул. Г. М. Д. № 17, действайки в условията на опасен рецидив, в съучастие помежду си като съизвършители, са направили опит да отнемат чужди движими вещи – 486.35 лева от владението на собственика им П.Г.С. от гр. Стралджа, с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила - нанасяне на удари по лицето с юмруци, като деянието не е довършено поради независещи от тях причини.

Правилно съдът е посочил, че обект на престъплението грабеж са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи и обществените отношения, които осигуряват на човека възможност свободно да формира своята воля и да избира поведение.

От обективна страна подсъдимите, действайки в съучастие като съизвършители, са направили опит да отнемат процесните чужди движими вещи – пари в размер на 486.35 лева от владението на собственика им П.С., като прекратят фактическата власт върху тях, която до момента на деянието се е упражнявала от пострадалия.

Престъплението “грабеж” е самостоятелно съставно престъпление, представляващо конструкция от едновременно извършване на кражба и употреба на сила или заплашване. И двамата подсъдимите са осъществили всички негови етапи, упражнили сила върху пострадалия – в съучастие оказвали пряко физическо въздействие върху личността на С. чрез нанасяне на удари с юмрук със сила в областта на лицето му, като употребената сила е била насочена към преодоляване на каквато и да било съпротива от страна на пострадалия и е свързана с извършения опит за прекъсването на фактическото държане на процесните вещи. Безспорно целта на двамата подсъдими е била да отнемат пенсията на пострадалия П.Г.С. (която е в размер на 486.35 лева, установено от разпита на свид. С.С. – л. 17 от ДП). Между двата акта, съставляващи изпълнителното деяние на грабежа, съществува функционална връзка, тъй като силата употребена от подсъдимите, безспорно е била насочена към прекъсване на връзката между пострадалия и движимите вещи, като те са отишли в дома на жертвата именно с намерение да отнемат чуждите движими вещи – парите от пенсията му. Подсъдимият И. още в началото нанесъл няколко удара с юмрук по лицето на постр.С., в резултат на което той паднал на земята и по този начин е била сломена неговата съпротива. От нанесените му удари на пострадалия била причинена контузия на главата с наличие на охлузвания, кръвонасядания и оток на тъканите в областта на лявата половина на челото и лявото слепоочие; повърхностна разкъсно - контузна рана в областта на средната част на лявата вежда с размери около 1.5 - 2см.; кръвонасядания в областта на дясната половина на лицето непосредствено в областта на дясното рамо на долната челюст над и под него, както в областта на брадичката и повърхностно охлузване по предната повърхност на долната половина на дясната подбедрица с размери около 1-1.5 см. Въпреки това подсъдимите не успели да довършат изпълнителното деяние на грабежа по независещи от тях причини, тъй като не намерили парите от пенсията на пострадалия, като впоследствие напуснали дома му.

Правилно решаващият съд е заключил, че деянието е осъществено от двамата подсъдими в съучастие като съизвършители. Подсъдимите И. и М. са участвали активно – както със собствени действия, така и с явно приемане и съгласяване с действията на другия, в осъществяването на физическата принуда по отношение на пострадалия и опита да се отнемат вещите. Всеки от тях, като съизвършител намирайки се на местопрестъплението е действал съобразно конкретния замисъл за извършване на престъплението. В тази насока решаващият съд правилно е приел, че е налице задружното им участие в самото изпълнителното деяние на престъплението - съучастие под формата на съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.

Подсъдимите И. И. и И. М. са извършили престъплението, в условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, тъй като преди това са били осъждани за тежки умишлени престъпления, извършени от тях като пълнолетни както следва:

• подс. М. е осъждан както следва: с Присъда № 32/21.02.2018г. по НОХД № 1593/2017г. на ЯРС, влязла в сила на 09.03.2018г. е осъден на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. З и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и „б" от НК на две години лишаване от свобода, при строг режим. С Присъда № 139/23.10.2018г. по НОХД № 793 от 2018г. по описа на ЯРС е осъден на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. З, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и „б" от НК на една година и четири месеца лишаване от свобода. С Определение № 826/28.11.2018г. на ЯРС му е определено по тези две присъди едно общо наказание на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, в размер на 2 години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с три месеца и е в общ размер на 2г. и 3 м. „лишаване от свобода“, изтърпяно 17.10.2019г. С Присъда № 70/15.07.2020г. по НОХД № 152/2020г. на ЯРС на основание чл. 346, ал. 2, т.1 и т. З, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. З и 4, вр. чл. 18, ал. 1 от НК му е наложено наказание от осем месеца „лишаване от свобода“, както и на основание чл.196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и „б" от НК му е наложено наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК му е определено общо наказание от 1 г. и 4 м.„лишаване от свобода“. С Определение на ЯРС от 02.11.2020 г. по НОХД № 963/20г. е одобрено споразумение, с което е признат за виновен по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. З, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и „б" от НК, като му е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода. С Определение № 260285/25.11.2020г. на ЯРС, на основание чл.25, ал. 1, вр. чл.23, ал. 1 от НК му е определено по последните две присъди общо наказание от 1г. и 4м. „лишаване от свобода“, което е изтърпяно на 20.10.2021 година;

• подс. И. е осъждан както следва: с Присъда № 32/21.02.2018г. по НОХД № 1593/2017г. на ЯРС на основание чл. 195, ал. 1, т. З, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК е осъден на осем месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години. С Присъда № 139/23.10.2018г. по НОХД № 793/2018г. на ЯРС на основание чл. 195, ал. 1, т.3, 4, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК му е определено наказание от единадесет месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 г. и 6 м. С Определение № 774/12.11.2018г. на ЯРС на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието по Присъда № 32/21.02.2018г. на ЯРС от осем месеца „лишаване от свобода“. Определение № 261/12.11.2018г. по НОХД № 943/18г. на ЯРС е одобрено споразумение, с което е признат за виновен по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК и му е наложено наказание от 1 година „лишаване от свобода“, изтърпяно на 25.03.2020 година.

Правилно съдът е посочил, че субекти на престъплението са пълнолетни вменяеми лица. Всеки от двамата подсъдими И. И. и И. М. е пълнолетно наказателноотговорно лице, което не е било собственик на движимите вещи (предмет на грабежа), и което по време на извършване на деянието е могло да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Вината като субективен елемент на престъплението е свързана с конкретно психическо състояние на дееца, отразяващо негово субективно отношение към общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици. Константна е съдебната практика, според която за субективната страна на деянието следва да се съди най-вече от конкретните обективни действия на дееца, предшестващи настъпИ. резултат. За умисъла на дееца се преценява от начина на извършване на престъплението и от обективно причиненото. В конкретния случай съдът е съобразил съвкупността от всички обстоятелства за извършеното престъпление и е отчел поведението на виновните и пострадалия, начина и способа на извършване на престъплението, използваната сила и нейната насоченост, като правилно е приел, че от субективна страна по време на извършване на деянието подсъдимите са действали умишлено, с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Всеки от тях, като човек без психични отклонения, и с достатъчен житейски опит, логично е съзнавал, че инкриминираните вещи, чието отнемане са целели, са чужди – на пострадалия, че той не е съгласен да му бъдат отнети, и че това несъгласие те са преодоляли чрез упражнената спрямо него физическа принуда. С използването на силата подсъдимите са целели да установят своя фактическа власт върху предмета на престъплението, извършено именно с намерението да присвоят определена сума пари. Те са имали и намерение да се разпоредят с вещите, които отнемат, в свой интерес – противозаконно да ги присвоят. Несъмнено всеки от тях, предвид възрастта му, психичният му статус и многократните осъждания напълно е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици. Бил е наясно, че спрямо пострадалия е употребена сила, за да му се отнемат вещи и логично е целял настъпването именно на такъв вредоносен резултат. Съучастническите им действия при осъществяване на деянието показват едно целеустремено поведение, насочено към изпълнение на съвместното им престъпно решение, взето преди извършването на деянието. Обоснован е изводът, че конкретното деяние е извършено от подсъдимите в съучастие при общност на умисъла им за извършване на престъплението. Всеки от подсъдимите е имал съзнанието, че не действа сам, както и волята да осъществи намерението си заедно с другия участник, като за отговорността на подсъдимите е достатъчно, че те са съзнавали връзката между действията си. По делото тя е доказана както от вземане на общото престъпно решение за грабежа, така и от синхрона в поведението на подсъдимите, при осъществяване на принудата и опита за отнемането на вещите, а и след това.

Правилен е изводът, че подсъдимите И. и М. логично са съзнавали и факта, че вършат деянието в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.„а” и б. „б” от НК, тъй като предвид посочените по-горе осъждания, са осъществили процесното деяние след като са били осъждани като пълнолетни за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като са били осъждани повече от два пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. Към датата на извършване на деянието не са изтекли пет години от изтърпяване на предишните наказания, съгласно чл. 30, ал. 1 от НК.

За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК от обективна страна безспорно подсъдимите И. И. и И. М. с престъпната си деятелност са осъществили признаците на основния състав на престъплението кражба, визиран чл. 194, ал. 1 от НК, като са извършили действия по прекратяване владението на собственика П.Г.С. върху съответните инкриминирани чужди движими вещи - парична сума в размер на 500 лв., и са установили свое владение върху тях, с отнасянето им от мястото, където са се намирали. Налице е прекратяване на фактическата власт на пострадалия върху процесните вещи, което е настъпило вследствие на деянието на подсъдимите, при липсата на съгласие за това от страна на собственика или негов пълномощник. Подсъдимите са отнели съответните пари и ги отнесли от мястото, с което прекъснали владението на собственика, а с напускане на местопрестъплението са установили трайна фактическа власт върху отнетото, като са довършили деянието. Подсъдимите не са придобили владението на правно основание, което да ги прави или да е годно да ги направи собственици на процесните пари и са установили своята фактическа власт непосредствено и директно, а не чрез други лица.

По отношение на квалификацията на престъплението, свързана с личността на подсъдимите И. и М., процесното деяние е осъществено от тях в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б“ от НК, предвид предходните им осъждания – преди деянието, при неизтекъл срок по чл. 30, ал. 1 от НК. Същите са били осъждани за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ за срок не по-малко от една година, изтърпяването на което не е било отложено по смисъла на чл. 66, ал. 1 от НК, както и са били осъждани два и повече пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления, като по поне една от присъдите, изтърпяването на наказанието не е отложено по смисъла на чл. 66, ал. 1 от НК. Видно от справката им за съдимост те са били осъждани многократно с присъди, посочени подробно по-горе в изложението.

От субективна страна подсъдимите И. и М., при конкретното деяние, са действали с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Разбирали са свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Имайки предвид и факта, че са осъждани за престъпления против собствеността, логично са съзнавали всички елементи от състава на процесното престъпление и това, че извършват противоправно и общественоопасно деяние, от което ще настъпят целени от тях престъпни последици. Осъществили са кражбата с намерение противозаконно да присвоят процесните пари, като са съзнавали, че лишават от владение върху вещите техния собственик, предвиждали са преминаването им в своя фактическа власт и са целели именно това. Действали са и с намерение за своене, тъй като след установяване на фактическата си власт върху вещите, са се разпоредили фактически с тях – разделили са сумата помежду си и са излезли обратно чрез отключване на входната врата с ключът, който бил поставен отвътре. Както и при опита за грабеж и за това деяние безспорно е доказано, че е извършено от двамата подсъдимите в съучастие, при общност на умисъла им към престъплението – всеки от тях е съзнавал, че не действа сам, както и е имал волята да осъществи намерението си заедно с другия участник в изпълнителното деяние. За отговорността на подсъдимите е достатъчно, че те са съзнавали връзката между действията си – доказано по делото от съвместното вземане на общото престъпно решение, от едновременното пристигане, от синхрона на поведението на подсъдимите при деянието и напускане на местопрестъплението. Подсъдимите са разбирали противоправния характер на извършеното, но са целели незаконното си облагодетелстване, като са съзнавали и факта, че вършат деянието в условията на „опасен рецидив” – след като и двамата са били осъждани за тежки умишлени престъпления, извършени като пълнолетни, на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК – по чл. 29, ал. 1 б. „а” от НК и след като са били осъждани два или повече пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, извършени като пълнолетни, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК – по чл. 29, ал. 1 б. „б” от НК, и преди да са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30 НК.

Ето защо ЯОС законосъобразно е заключил, че от всички събрани по делото доказателства, по безспорен и несъмнен начин се установява, че подсъдимите И. А. И. и И. К. М. са осъществили както от обективна, така и от субективна страна съставите на престъпленията по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, както и по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК.

Правилна е преценката, че подбудите и причини за извършване на двете престъпления са желанието на подсъдимите И. и М. да се облагодетелстват по неправомерен начин, ниската им правна култура, както и изградените им престъпни навици.

Оплакванията и на двамата подсъдими във въззивните жалби са за явна несправедливост на наложените наказания, като се претендира тяхното намаляване.

При определянето вида и размера на наказанието на подсъдимите, за извършените от тях престъпления, решаващият съд е съобразил предвиденото от законодателя в съответните разпоредби на НК наказание за всяко престъпление, отчел е степента на обществена опасност на деянията и личността на извършителите, взел е предвид подбудите мотивирали подсъдимите да извършат конкретните престъпления, преценил е и всички останали обстоятелства влияещи върху размера на отговорността и съответно е съобразил изискванията визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането целите на наказанието.

Съдът правилно се е съобразил с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК във връзка със задължителното приложение на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, препращаща към разпоредбата на чл.58а от НК.

За престъплението по чл.199, ал.1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години и възможност за конфискация до ½ от имуществото на виновния, а за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК наказание лишаване от свобода от две до десет години.

Осъществените деяния от подсъдимите са с много висока степен на обществена опасност, предвид вида и характера на престъпните посегателства, засегнатите обществени отношения, механизма на осъществяване, вида и интензитета на упражнената принуда при опита за грабеж, времето - в тъмната част от денонощието, мястото на извършване – дома на пострадалия, възрастта на пострадалия – 86 години, механизма на извършване. Деянието грабеж е останало във фазата на опита поради независещи от подсъдимите причини. Този вид престъпления, свързани с отнемането на вещи чрез използването на сила и/или заплашване се характеризират с една значително по-висока степен на обществена опасност, която адекватно е отчетена от законодателя с оглед предвидените за тях наказания, като вид и размер. Касае се за грубо посегателство срещу имуществото и телесната неприкосновеност на видимо възрастен мъж, разкриващо проявената агресивност и арогантност на извършителите, които очевидно не зачитат правовия ред и морално - етичните ценности, възпитаващи в уважение и респект към възрастните хора. Степента на обществена опасност се завишава и от обстоятелството, че деянието е осъществено през нощта, в дома на пострадалия, което разкрива безцеремонното отношение на подсъдимите към собствеността и личността на пострадалия.

Данните по делото обосновават извод, че личната обществена опасност на подсъдимите също е завишена, предвид предишните им осъждания за умишлени престъпления от общ характер, разкриващи трайните им престъпни навици. Упражнената спрямо тях наказателна репресия, не е изиграла своята поправителна и превъзпитателна роля, поради което престъпните нагласи на извършителите са трайно утвърдени.

При индивидуализацията на наказанието решаващият съд обосновано е съобразил смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства при определяне на конкретните наказания за двете извършени от подсъдимите И. и М. престъпления.

Съдът правилно е съобразил, че по делото са налични смекчаващи отговорността им обстоятелства - процесуалното им поведение и изразеното съжаление, както и относително невисокия размер на предмета на престъпленията. Неправилно съдът е ценил като смекчаващо отговорността обстоятелство тяхната млада възраст, тъй като И. е бил на 23 години, а М. на 30 години. За да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелство „младата възраст“, тя трабва да е близка до непълнолетието, тъй като именно това е възрастта, в която моралните императиви не са достатъчно устойчиви.

Като отегчаващи обстоятелства правилно съдът е ценил съдебната обремененост на подсъдимите извън квалифициращото обстоятелство „опасен рецидив“, престъпната им упоритост при осъществяване на деянията, както и интензитета на упражнената при опита за грабеж сила срещу възрастен човек с ниска степен на способност да противодейства на двама млади мъже (на пострадалия била причинена контузия на главата с наличие на охлузвания, кръвонасядания и оток на тъканите в областта на лявата половина на челото и лявото слепоочие; повърхностна разкъсно-контузна рана в областта на средната част на лявата вежда с размери около 1.5-2см.; кръвонасядания в областта на дясната половина на лицето непосредствено в областта на дясното рамо на долната челюст над и под него, както в областта на брадичката и повърхностно охлузване по предната повърхност на долната половина на дясната подбедрица с размери около 1-1.5 см.).

Правилна е преценката, че наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни нито изключителни по своя характер, така че и най-лекото, предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко в случая. Затова съдът правилно е наложил наказанията при условията на чл. 54 от НК.

Правилно предходните осъждания, определящи извършените от подсъдимите престъпления като такива в условията на „опасен рецидив“, не са отчетени като отегчаващо отговорността им обстоятелство, тъй като те са съставомерен елемент, заради което законодателят е предвидил по-тежко наказание.

Съобразявайки изброените обстоятелства решаващият съд правилно и обосновано е определил наказания за двамата подсъдими за двете престъпления под средния размер и при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер малко над предвидения в закона минимум съответно от пет години и две години, а именно: за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК в размер на по шест години лишаване от свобода, което правилно е редуцирал по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК на четири години „лишаване от свобода“; за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК - наказание три години лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК правилно е намалил на две години „лишаване от свобода“. Така определени наказанията след тяхната редукция са под предвидения в закона минимум от 5 години за престъплението по чл.199, ал.1 от НК и в рамките на предвидения законов минимум от две години за престъплението по чл.196, ал.1 от НК.

Правилна е преценката на решаващия съд, че така определените наказания на всеки от двамата подсъдими, като вид и размер, са справедливи, подходящи за постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК и съответстващи в пълна степен на обществената опасност на деянията и дееца. Правилно съдът е заключил, че така определените наказания ще допринесат всеки подсъдим да преосмисли постъпката си, да осъзнае вината си и да се поправи, като съобразява в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Правилна е преценката, че всяко конкретно наказание е необходимо и достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху всеки подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.

Обоснован и законосъобразен е изводът, че са налице всички законови условия за кумулиране на двете наказанията, наложени на всеки от подсъдимите, тъй като деянията са извършени в условията на реална съвкупност – преди да е влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Затова, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът правилно е определил по едно общо наказание на всекиго от подсъдимите в размер на по четири години „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Съдът правилно не е намерил основание за завишаване на общото наказание, тъй като в конкретния случай, то се определя по съвкупност от 2 деяния, спрямо лица наказани при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК и изразили разкаяние. Правилна е преценката на съда, че за да се изпълнят целите на наказанието, визирани от законодателя в чл. 36, ал. 1 на НК, не е необходимо по-продължително въздействие върху тях, като млади хора изразили съжаление, сочещо на начало на преосмисляне на действията им и започнал превъзпитателен ефект в тяхното съзнание.

Предвид горното неоснователни са претенциите на подсъдимите и техните защитници да се намалят наложените им общо определени наказания от 4 години съответно на три години за М. и на две години за И., още повече, че именно последният е упражнил принудата спрямо пострадалия при опита за грабеж, нанасяйки му телесни увреждания. Решаващият съд е проявил снизходителност в достатъчна степен спрямо двамата подсъдими, поради което намаляването на определените наказания ще бъде обществено неоправдано и явно несправедливо.

Законосъобразен е изводът, че спрямо подсъдимите е налице законова пречка за прилагане на института на условното осъждане и предвид нормата на чл. 57, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗИНЗС, общото наказание от по четири години „лишаване от свобода“, следва да се търпи от тях при първоначален „СТРОГ“ режим.

Правилно съдът е заключил, че с така определните общи наказания, които подсъдимите да изтърпят ефективно, тяхното поправяне, успешно може да бъде постигнато при изолирането им за този срок от обществото, като по този начин, адекватна защита би получил и общественият интерес. Правилно съдът е посочил, че наказанието освен възмездие и израз на отрицателна обществена оценка на извършеното престъпление и на неговия извършител, е и средство за постигане на конкретни обществени цели, вкл. и за неутрализиране възможността за вършене на други престъпления от дееца, както и за отправяне на предупреждение към останалите членове на обществото като се манифестира нетърпимост към подобно престъпно поведение.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът правилно и законосъобразно е зачел времето, през което подсъдимите И. и М. са били с мерки за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 11.03.2022 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

Законосъобразно съдът, предвид осъдителния характер на присъдата и с оглед разпоредбата на чл. 189 от НПК, е възложил в тежест на подсъдимите направените по делото разноски, като ги осъдил да заплатят направените по делото разноски в размер на по 170.40 лева в приход на Републиканския бюджет, по сметка на ОД на МВР – Ямбол.

При цялостната проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По изложените съображения апелативният съд намира присъдата на Ямболския окръжен съд за обоснована, законосъобразна и справедлива, поради което следва да бъде потвърдена изцяло.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.338, вр. чл. 334, т.6 от НПК, съдът