Решение № 76 от 16.5.2024 г. на Районен съд - Ихтиман по дело № 836/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Настоящото дело е инициирано въз основа на жалба, подадена от „•“ ООД, ЕИК •, със седалище и адрес на управление: гр. Ихтиман, ул. „•“ № 3, с управител •, чрез адв. П. П. от Адвокатска колегия-Пазарджик, срещу Наказателно постановление № 728086-F715813 от 29.09.2023 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС – „имуществена санкция“ в размер на 600 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на Министерство на финансите. С депозираната жалба се оспорва издаденото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Претендират се разноски. В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. П., който поддържа жалбата. Излага подробни доводи, обосноваващи тезата, че към момента на съставяне на издадения АУАН и връчване на процесното наказателно постановление има допуснати съществени процесуални нарушения, а именно, че са връчени на лице без представителна власт. Поддържа, че не е осъществено нарушението на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на Министерство на финансите. В последното открито съдебно заседание, ответникът /наказващият орган/ или негов процесуален представител не се явяват. Преди заседанието от наказващия орган е постъпила писмена защита, в която се твърди, че оспореният акт е правилен и законосъобразен. Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното наказателно постановление и същата е депозирана пред надлежния съд. В оспореното наказателно постановление е посочена следната фактическа обстановка, която, въз основа на събраните доказателства по делото, се възприема за настъпила и от настоящия съдебен състав, а именно: На 09.05.2023 г. в 09.46 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС- бензиностанция, находяща се на адрес гр. Ихтиман, София област, ул. „•“ № 3, стопанисвана от „•“ ООД, ЕИК: •. При извършена фактическа проверка на касовата наличност в обекта към момента на проверката е установена от проверяващия екип сума в размер на 348 лева. Разчетения оборот от инсталираното в обекта фискално устройство модел ЕСФП „Ойл СИС 2.0Д-КL” с индивидуален номер OS006852 и фискална памет № 58006852, регистрирано в НАП, съгласно дневен финансов отчет № 0101383 от 09.05.2023 г. е в размер на 389.88 лева. Фискалното устройство инсталирано в обекта притежава операциите „служебно въведени“ и „служебно извадени“ суми за регистриране на извършената промяна в касовата наличност. Установената промяна в касовата наличност от проверяващия екип е в размер на 41, 08 лева и представлява изваждане на пари от касата. Констатациите от извършената проверка са отразени от свидетеля З. П., служител на НАП, в съставен протокол за извършена проверка. Протоколът е съставен 09.05.2023 г., в 11 часа, 15 мин и е бил връчен на служител на дружеството, който се разписал за това. Свидетелят З. П., служител в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № f715813/14.07.2023 г. срещу дружеството за нарушение на чл. чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на Министерство на финансите. Съставеният АУАН е връчен на адв. П. В. П., в качеството на упълномощено лице от „•“ ООД. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление с № 728086-F715813 от 29.09.2023 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС – „имуществена санкция“ в размер на 600 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на Министерство на финансите. Препис от наказателното постановление е връчен на пълномощник на въззивника – адв. П. на 06.10.2023 г., срещу подпис, който в законоустановения срок подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство. Адв. П. е упълномощен от •, в качеството им на съдружници в дружеството с ограничена отговорност „•“, за получаване на съставения на дружеството АУАН и наказателно постановление. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН - протокол за извършена проверка с дата 09.05.2023 г., копия от опис на паричните средства в касата, към момента на започване на проверката, дневен отчет, фискални бонове, препис-извлечение от акт за смърт, дружествен договор на „•“, както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите – З. З. П., М. В. Д., Г. Г. С., В. Б. Й. и Н. А. П.. Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, тъй като същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти. Налице е спор относно приложимото право. От показанията на свидетеля З. З. П. се установява начина, по който е протекла проверката на бензоностанцията, стопанисвана от въззивника, както и че административнонаказващият орган е бил уведомен, че управителят на дружеството е починал. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице, тъй като извършените действия по депозиране на жалбата са потвърдени от управителя на „•“ ООД с молба вх. № 709/02.02.2024 г. (л. 85) и по делото е прието пълномощно с дата 31.01.2024 г. Жалбата е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност. Въпреки тези констатации съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено. Въззивникът, „•“ е дружество с ограничена отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) дружеството се представлява от управителя. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба „в Търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа“. Органите на юридическото лице са средство, чрез което волята на юридическото лице се формира и изразява по отношение на трети лица. Общото събрание на дружество с ограничена отговорност е волеобразуващ орган - с взетите решения по въпросите за управление, посочени неизчерпателно в чл. 137 ал. 1 ТЗ, се изразява общата воля на съдружниците. Компетенциите на управителя включват управленска дейност - организиране и ръководство дейността на дружеството, както и дейност, като волеизявяващ орган и представителство. Органният представител (управителя) извършва действия съобразно дадената по закон компетентност, упражнява представителни функции, като част от правомощията си на орган на юридическото лице. Органният представител, чрез който ЮЛ влиза в правоотношения с трети лица, е част от организационната структура на юридическото лице. Правилата относно учредяване на представителната власт за дружество с ограничена отговорност по чл. 141, ал. 2 от ТЗ са императивни. Осъществяването на представителство само от управителя не допуска процесуално представителство от адвокат, упълномощен от името на дружеството само от съдружниците (в този смисъл, доколкото се обсъждат правни норми от ТЗ -определение № 1 от 2.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 522/2023 г., I т. о., ТК). Видно от представеното пълномощно адв. П. В. П. е упълномощен от • „в качеството на съдружник“ на „•“ООД (л.32 от делото). Идентично е съдържанието и на пълномощно от • (л.33), който е упълномощил адв. П., „в качеството на съдружник“ на „•“ООД“. Съгласно приета по делото справка от Търговски регистър (75- 77 от делото) се установява, че през периода от 23.10.2015 г. до 07.12.2023 г. вписан в Търговския регистър управител на дружеството е г-жа •, а лицата •, са съдружници в него. Извършената проверка, от служители на НАП, във връзка с която е образувано настоящето дело е направена на 09.05.2023 г. Горепосочените пълномощни, с които адв. П. е упълномощен да представлява дружеството в административното производство са нотариално заверени на дата 13.07.2023 г., АУАН с № F715813 е връчен на адв. П. на 14.07.2023 г., а процесното наказателно постановление на 06.10.2023 г. От изложеното е видно, че всички извършени действия от административнонаказващия орган в производството по издаване на обжалваното наказателно постановление и неговото връчване са извършени при вписан в ТР управител на дружеството с ограничена отговорност г-жа •. От приет по делото препис-извлечение от акт за смърт се установява, че г-жа • е починала на 28.10.2018 г. (л.124) От показанията на свидетеля З. П. се установява, че проверяващият екип е бил уведомен, че управителят на дружеството е починал. Свидетелят посочва, че след направена консултация с юрисконсулти към НАП се е стигнало до извода, че е законосъобразно адв. П. да бъде упълномощен по отделно от всеки един от съдружниците в дружеството, след което да го представлява в административното производство. Правата на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност са посочени в чл. 123 от ТЗ, а именно, че всеки съдружник има право да участва в управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, да бъде осведомяван за хода на дружествените дела, да преглежда книжата на дружеството и право на ликвидационен дял и в устава на дружеството. Съдружниците участват в управлението на дружеството, като активно поведение на изразяване на становища, предложения, гласуване при вземане на решения по същество чрез Общото събрание. Компетенциите на Общото събрание са посочени неизчерпателно в чл. 137 от ТЗ и не включват представителна власт. Представителна власт не им е предоставена и с дружествения договор на жалбоподателя. Както беше посочено, съгласно императивната разпоредба на чл. 141, ал. 2 от ТЗ дружеството се представлява от управителя. Следва да се отбележи, че в случая, видно от представените пълномощни, адв. П. В. П. е упълномощен от • в качеството им на съдружници във „•“ООД, дори не са от Общото събрание или в изпълнение на взето решени от този орган. Предвид изложеното, съдът намира, че, макар вписаното в ТР физическо лице, като управител на дружеството да е било починало, въз основа на това обстоятелство не може да се приеме, че е настъпила промяна в представителната власт на дружеството, тъй като не е взето решение на Общото събрание за избор на нов управител и този нов управител не е вписан в Търговския регистър. Респективно липсва надлежно учредена представителна власт на адв. П. да представлява „•“ООД в административното производство. Следователно, при съставянето на процесния АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани със съставяне и връчването му, както и по отношение на обжалваното наказателно постановление. На първо място са нарушени правилата за участие на нарушителя, респективно негов представител, в случаите, когато е юридическо лице, регламентирани в чл. 40 от ЗАНН. В изготвения и връчен на служители в търговския обект, Протокол за извършена проверка № 0474926/09.05.2023 г. е отбелязано, че на 16.05.2023 г. управител или „упълномощено лице“ следва да се яви в сградата на приходната администрация за съставяне на АУАН. Протоколът е връчен на служители в обекта, като няма доказателства така формулираната покана да е достигнала до представител на дружеството жалбоподател по закон. На следващо място, в инкорпорираната в АУАН разписка е отразено, че същият е връчен на адв. П., по отношение на когото съдът приема, че към момента на връчването на акта не е имал надлежно учредена представителна власт по отношение на дружеството-жалбоподател. Обжалваното наказателно постановление е връчено по идентичен начин, отново на лице без представителна власт. С оглед на изложеното съдът намира, че са нарушени правилата на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, като макар да се касае за известен нарушител, същият не е бил надлежно поканен за съставяне на акта, нито е надлежно представляван при съставянето на акта и не му е връчен законосъобразното. Този пропуск на административно наказващия орган води до ограничаване на правото на защита на санкционирания субект- юридическото лице, а не на съдружниците в него, което превръща нарушението на процесуалните правила в съществено и отмяна на издаденото, въз основа на ненадлежно предявения АУАН, наказателно постановление. (в този смисъл например Решение № 4726 от 8.07.2014 г. по адм. д. № 3241/2014 г., Решение от 8.07.2008 г. по к. н. а. х. д. № 2992/2008 г., Решение № 2256 от 05.4.2017 г. по адм. д. № 20/2017 г, Решение № 7168 от 20.11.2015 г. по адм. д. № 7109/2015 г., Решение № 4783 от 14.7.2017 г. по адм. д. № 4751/2017 г. всички по описа на АССГ). Предвид гореизложеното, в административнонаказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, които са неотстраними и на това основание атакуваното наказателно постановление подлежи на отмяна. Неспазването на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН е съществено нарушение, доколкото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Следва да се отбележи, че периодът от време през което дружеството- жалбоподател е било без действащ управител е значителен, от 28.10.2018 г. до 07.12.2023 г., но Държавата, чрез Прокуратурата на Р. България, е разполага с правна възможност да предяви иск по реда на чл. 155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на дружеството, след като в продължение на три месеца същото не е имало вписан управител. На следващо място, както беше посочено, за обстоятелството, че физическото лице, вписано като управител на дружеството е починало административнонаказващият орган е бил уведомен още при започване на проверката. Същият е разполагал с възможността, в случай, че съдружниците не предприемат действия за продължаване дейността на дружеството и назначаване на управител в определен срок, компетентните служители от НАП да уведомят окръжния прокурор, който съгласно чл. 155, т. 3 от ТЗ е легитимиран да предяви иск за прекратяване на дружеството. Следва да се има предвид в случай, че управителят е бил упълномощил лице, на което да бъдат връчвани актовете на приходната администрация, то неговата представителна власт не е прекратена със смъртта на физическото лице, вписано като управител. Това произтича от разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която когато упълномощител е юридическо лице, пълномощието се прекратява с прекратяването му (на дружеството). Респективно, издадените от въззиваемата страна АУАН и НП е могло да бъдат връчени на лице, упълномощено от управителя на дружеството преди смъртта му. Като по делото няма данни да са направени каквито и да било опити да бъде установено дали има такова лице. В заключение, настоящият съдебен състав счита, че административнонаказващият орган е могъл да приложи и разпоредбата на чл. 11 от ДОПК, регламентиращ фигурата „временен, съответно особен представител”. В случая, аргументирайки наличие на нетърпящи отлагане процесуални действия, органът по приходите може да поиска от районния съд по местонахождението му назначаването на временен, съответно особен представител. Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено на посоченото основание, като обсъждането на останалите въпроси и доводи релевирани от страните, които иначе биха се явили релевантни за делото, се явява безпредметно. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът