Решение № 556 от 9.2.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1159/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на И. Р. С., чрез пълномощника - адв. М., срещу Решение № 1012-12-223#1/06.11.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 122-00-815-6/14.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено разпореждане №122-00-815-3/01.10.2021 за отпускане на парично обезщетение за безработица / ПОБ / по чл.54а, ал.1 от КСО и разпореждане № 122-00-815-8/26.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателят е отпуснато ПОБ за периода от 13.08.2021г. до 12.12.2021г. в размер на 12 лева дневно.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Прави се искане за отмяна на оспореното Решение, допълнителни аргументи навежда в представено писмено становище, претендира разноски в минимален размер, съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно вида на делото.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Допълнителни доводи излага в представени писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и представените писмени становища основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:

На 16.08.2021г. жалб. С. подал заявление вх. №Ф-01-400 в Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Велинград за отпускане на ПОБ на основание чл. 54а от КСО, в което декларирал, че последното му правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 12.08.2021 г., упражнявал е трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз, т.е. за него са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) №987/2009. Поискал удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето от 13.02.2021 г. до 12.08.2021 г. С уведомително писмо изх. №У-122-00-815-1/19.08.2021 г., на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/ на жалбоподателя е указано да представи следните документи:

На 30.08.2021г. жалб. С. представил: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което декларирал причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период „изтичане срока на договора”, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004, осигурителен номер, копия от фишове за заплата - 3 броя, договор за работа от 13.02.2021 г. - 1 страница и декларация за работа от работодателя „Keelings Retail UC“, че е работил на постоянен договор. Жалбоподателят не представил документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

На основание чл. 8 от НОИПОБ със структурирани електронни документи (СЕД) U001CB №241244 от 14.09.2021 г. и U003 №243171 от 16.09.2021 г. било изискано предоставяне на информация за горепосочените периоди, като с разпореждане №122-00-815-1 от 14.09.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по отпускане на ПОБ било спряно до получаване на изисканите СЕД.

На 16.09.2021 г. в ТП на НОИ - Пазарджик постъпили СЕД U017 №244970 и U004 №244975 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени:

• период на осигурена заетост: от 13.02.2021 г. до 12.08.2021 г.;

• причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“;

• доход за периода: от 13.02.2021 г. до 12.08.2021 г. в размер на 13895 евро - брутен доход.

Предвид това на основание чл. 55 от АПК с разпореждане №122-00-815-2 от 23.09.2021 г. било възобновено производството по подаденото заявление за отпускане на ПОБ. С разпореждане №122-00-815-3 от 01.10.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) №883/2004 на жалб. С. било отпуснато ПОБ за периода от 13.08.2021 г. до 12.06.2022 г. в размер на 74.29 лв. дневно.

По повод последващ контрол на изплатените ПОБ, за уточняване причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия с писмо с изх. №1030-12-1441 от 06.07.2023 г. от работодателя било изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.

На 01.08.2023 г. с вх. №1030-12-1441#1 в ТП на НОИ - Пазарджик бил получен документ, с който работодателя „Keelings Retail UC“ уведомявал: „Искам да потвърдя, че И. С. от горния адрес е работил в Keelings Retail като главен оперативен работник на постоянен договор. И. е работил в Keelings между 13.02.2021 г. и 12.08.2021 г. И. подаде оставка от длъжността при обстоятелства, при които напусна преди края на договора си.“. Въз основа отговора от работодателя, ответника приел, че след като жалб. С. е подал оставка и трудовия договор е постоянен, няма как да се приеме, че трудовото правоотношение на жалбоподателя е прекратено поради изтичане срока на договора.

Предвид тези данни чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД U001 №705255 от 03.08.2023 г. и Н001 №705481 от 03.08.2023 г. било изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето за времето от 13.02.2021 г. до 12.08.2021 г. На 03.08.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик били получени СЕД U002 №706165 и Н002 №706166 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени:

В оспореното Решение ответника е посочил, че установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. В НОИПОБ е регламентиран реда за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, като към което се прилагат: т. 1 за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО - акт за прекратяване на правоотношението, какъвто жалбоподателят не приложил към заявлението си, не представил след изискването му от административния орган, не е наличен и към депозираната жалба.

Въз основа новоузнатите обстоятелства и получени нови удостоверителни документи, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е извършена нова преценка на данните от последно получения СЕД U002 №706165 от 03.08.2023 г., като с разпореждане №122-00-815-6 от 14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т.1 от КСО ръководителя по осигуряването за безработица е отменил разпореждане №122-00-815-3 от 01.10.2021 г. за отпускане на ПОБ по чл. 54а, ал. 1 от КСО на И. С.. В оспореното Решение е посочено, че съгласно чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица. По силата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО, ПОБ се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

За неоснователно полученото парично обезщетение на основание чл. 54ж, ал. 3, вр. чл. 114, ал. 1 от КСО било издадено разпореждане №122-00-815-7 от 18.09.2023 г., с което жалб. С. е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода от 13.08.2021 г. до 12.06.2022 г. в размер на 14595.66 лв. - главница и 2539.92 лв. - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

С разпореждане №122-00-815-8 от 26.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО на жалб. С. било отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 13.08.2021 г. до 12.12.2021 г. (4 месеца) в размер на 12.00 лв. дневно, с мотиви „Получен е удостоверителен документ от работодателя за причината за прекратяване на заетостта и са постъпили нови структурирани електронни документи U002 №706165 от 03.08.2023 г. и Н002 №706166 от 03.08.2023 г., с които компетентната институция на Ирландия удостоверява причина за прекратяване на заетост „напускане на служителя“ считано от 13.08.2021 г.“. В съответствие с горното, ответника е приел, че случаят попада в хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, а именно безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение получават минимален размер на обезщетението за срок от 4 месеца, което се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавно обществено осигуряване, който за 2021 г. е 12 лева дневно.

При определяне на периода и размера на паричното обезщетение е взета предвид потвърдената в СЕД U002 №706165 от 03.08.2023 г. и Н002 №706166 от 03.08.2023 г., издадени от компетентната институция на Ирландия, причина за прекратяване на последната трудова заетост от 13.08.2021 г. на жалб. С. - „напускане на служителя“.

В обжалваното Решение ответника е приел, че като е отпуснал ПОБ на И. С. в размер на 12 лв. дневно, съгласно чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от КСО за срок от 4 месеца, ръководителят по осигуряването за безработица правилно е приложил материалния закон и целта му.

На 04.10.2023 г. с вх. №1030-12-1441#2 в ТП на НОИ - Пазарджик, жалбоподателя представил декларация за работа от работодателя „Keelings Retail UC“, че е работил на постоянен договор и нечетливо копие на преносим документ U1, издаден на 31.01.2022 г. от компетентната институция на Ирландия, в който не се разчитали период на осигурена заетост - т. 2.1.1, доход за периода - т. 2.3.1 и причина за прекратяване на заетостта - т. 3.

Съгласно чл. 61, т. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004, компетентната институция (КИ) на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

Компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетението да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство (чл. 62, т. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004).

Въз основа на тези аргументи, с оспореното Решение ответника е потвърдил разпореждане № 122-00-815-6/14.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено разпореждане №122-00-815-3/01.10.2021г.за отпускане на парично ПОБ по чл.54а, ал.1 от КСО и разпореждане № 122-00-815-8/26.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателят е отпуснато ПОБ за периода от 13.08.2021г. до 12.12.2021г. в размер на 12 лева дневно.

В показанията си пред съда, които съдът цени изцяло като обективни и логични св. П. посочва, че познава жалбоподателя от съвместната им работа в Ирландия. Отишла в Ирландия малко след него, последният си тръгнал след нея от Ирландия. Когато си тръгвали им била дадена да попълнят бланка, относно това, че напускат работното си място. Попитали дали имат право на обезщетение, на което им било отговорено положително, като на въпроса „Какво да попълним?“ им било казано „Поради изтичане на договора“. Тези указания получили от работодателят, не са подписвали документи. Св. П. отишла на работа в Ирландия чрез фирма - посредник, на която платила. Не е подписвала трудов договор. Работила в Ирландия около 3-4 месеца, а жалб. С. около 6 месеца. Не й е известна точната причина за прекратяване на договора на жалб. С.. Когато всеки един от работниците си тръгвал, се обаждал на отговорника М. У., на което последният им отговарял, че могат да го направят без проблем. Св. П. нямала договор с „Кийлингс“. Свидетелката посочва, че не знае дали жалбоподателят е работел на трудов договор и дали е подписвал такъв. Двамата работели в цех за плодове.

Пред съда св. О. свидетелства, че познава жалбоподателя, тъй като са от едно и също село. Не са работили заедно в Ирландия, но знае за случая, тъй като се счита за потърпевша. Жалб. С. й споделил, че получил писмо, с което го уведомявали, че следва да върне получена сума. Свидетелката работела в „Кийлингс“ – Ирландия от м. януари до м. юни 2020 г., където отишла чрез офиса им в гр. Пловдив. Не е сключвала трудов договор с „Кийлингс“. Когато работниците поискали да си тръгнат от Ирландия, се обаждали на лице с име С., която била на длъжност „Човешки ресурси“ в „Кийлингс“ - Ирландия, казвали й датата на която имат закупен билет за връщането си в България, на което им било отговаряно, че няма проблем да си тръгнат, за което не били оформяни и подписвани документи. Не знае дали жалбоподателя имал сключен трудов договор, за какъв срок, както и какво е било основанието за неговото прекратяване. При подаване на документи в НОИ свидетелката посочила „поради изчитане на договора“, тъй като така й било казано. Казвали, че съкращават всички, поради изтичане на договора и че могат да се обърнат към НОИ. Съдът кредитира изцяло показанията на св. О., като последователни и вътрешнонепротиворечиви.

Съгласно вписаното в приетото по делото за сведение писмо изх. № 1052-40-132/10.06.2021г. директора на НОИ е указал на директорите на съответните ТП на НОИ при постъпило заявление за отпускане на ПОБ по българското законодателство с декларирана или удостоверена с ПД U1 или СЕД 002/СЕД U17 последна заетост по законодателството на Ирландия, следва на основание чл.1, ал.1 от НОИПОБ и чл.35 от АПК от лицата да бъде изискван и акт за прекратяване на трудовото правоотношение или друг документ, от който да е видна причината за прекратяване на правоотношението. В случай, че бъде констатирано несъответствие между посочената в представения документ причина за прекратяване на заетостта и причината за прекратяване, удостоверена в издадения ПД U1, за това несъответствие следва със СЕД Н001 да бъде уведомена ирландската институция, като от същата бъде поискано при необходимост да анулира издадения ПД U1 и да издаде нов. Към искането следва да се приложи копие от представения документ.

Жалбата е подадена до териториално компетентния административен съд от надлежна страна - адресат на атакувания административен акт, с който се вменява правно задължение и поради тази причина съществува пряк, личен и непосредствен правен интерес за подателя на оспорването от провеждане на съдебна проверка за законосъобразност. Потестативното процесуално право на жалба е упражнено при спазване на срока по чл.118, ал.1 от КСО, поради което подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства.

По съдебен ред е оспорено решение на директора на ТП на НОИ-гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждания по чл. 117, ал. 2 от КСО на ръководителя на осигуряването за безработица. Съгласно правилото на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение, поради което се налага извод, че авторът на обжалваното решение е разполагал с материална, териториална компетентност и такава по степен, за да издаде оспорения акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 за отпускане на обезщетение може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на обезщетението. Съгласно чл. 54л от КСО отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Съдът намира, че обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, но е немотивиран и издаден при нарушаване на административнопроизводствените правила.

Според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. В конкретната хипотеза административния орган мотивира издаване на оспореното в настоящото производство Решение с това, че на 03.08.2023г. от компетентната институция на Ирландия са получени СЕД U002 и Н002, с които е потвърден периода на заетост 13.02-12.08.2021г., причина за прекратяване на заетостта – напускане на служителя, в който смисъл е и уведомлението от „Keelings Retail UC“, че жалб. С. е работел като главен оперативен работник на постоянен договор, подал оставка от длъжността при обстоятелства, при които напуснал преди края на договора си. Същевременно при първоначалното отпускане на ПОБ, ТП на НОИ се е доверил на служебно изисканите от компетентната институция на Ирландия СЕД U17 и U004, в които са удостоверени същият период на заетост, но като причина за прекратяване на заетостта е посочено „изтичане на договора“. Следва изрично да се подчертае, че тези СЕД произхождат от съответната държавна институция на Ирландия и представляват официални удостоверителни документи за вписаните в тях обстоятелства. От мотивната част на оспореното Решение на става ясно поради каква причина административния орган игнорира посоченото в първоначално издадените СЕД U17 и U004. По делото няма данни компетентната ирландска институция да ги е обявила за невалидни или оттеглила по смисъла на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност.

По делото е представен СЕД U1, издаден на 31.01.2022 г., който не е изследван, посочено е единствено, че информацията, съдържащ се в него е нечетлива. В писмата, изходящи от „Keelings Retail UC“ е налице противоречива информация. Първоначално в писмо от 09.08.2021г. е посочено, че жалб. С. е бил с постоянна заетост в периода 13.02.-12.08.2021г. Същевременно в писмо от 31.07.2023г. „Keelings Retail UC“ сочат, че същият е бил с постоянна заетост в горепосочения период, но подал оставка от длъжността при обстоятелства, при които напуснал преди края на договора си. При така подадената информация, след като се касае за периода, взет предвид при първоначалното определяне на ПОБ, на която се е позовал и административния орган в оспореното Решение не става ясно дали периода на сключване на договора е бил за срок от 13.02.-12.08.2021г., или е постоянен договор, както е посочено в цитираните писма. В материалите по преписката е налично писмо с вписан № 1050-12-2158/12.10.2023г., изпратено от длъжностно лице при ТП на НОИ до посоченото лице за контакт с „Keelings Retail UC“, за изискване на сключения с жалб. С. трудов договор, отговор на което не е налично по делото. В тази връзка в съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя твърди, че не разполагат с такъв договор, съответно не могат да го представят. Вписаното във въпросния трудов договор е от особено значение за правилното решаване на делото, тъй като от неговите клаузи би се извел мотивиран извод за размера на ПОБ за процесния период, най-вече при установяване дали е сключен за определен срок, или е безсрочен и установяване на причините за неговото прекратяване – изтичане на неговия срок или преждевременното напускане на служителя, което е в пряка връзка с основанието за отпускане и размера на ПОБ. В зависимост от тези данни следва да се прецени за какъв срок и какъв размер на ПОБ следва да бъде определен на жалбоподателя. Въпреки събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени източници не можа да бъде установено дали жалб. С. е имал сключен трудов договор с работодателя, какъв вид е бил същият, както и причината за неговото прекратяване, доколкото и двете свидетелки дадоха сведения за собствените си отношения с „Keelings Retail UC“, но не дадоха конкретни показания относно релевантните за жалб. С. персонално обстоятелства. В тази връзка по преписката не са налице доказателства, че жалб. С. / ако е имал сключен трудов договор /, е прекратил трудовото си правоотношение по собствено желание. Приетото от административния орган като страница 1-ва от трудов договор / л. 79 / не е придружено с превод на български език, на който се води административното производство, съгласно разпоредбата на чл. 14 от АПК, като дилетантния му преглед води до извода, че приложения документ представлява най-общо казано предложение за работа, с посочване длъжността и произтичащите от нея задължения на работника, който не съдържа характеристиките на трудов договор. По делото са налице данни от гласните доказателствени средства, от които може да се направи извод, че осигуряването на работа в Ирландия е ставало чрез посредник, от който евентуално би се получила информация и данни за наличието или не на сключени трудови договори, вкл. и с жалб. С., както и причината за тяхното прекратяване.

При първоначалното определяне размера на ПОБ с издаването на разпореждане № 122-00-815-3/01.10.2021г. административния орган е пренебрегнал указанията на директора на НОИ, обективирани в писмо изх. №1052-40-132/10.06.2021г., като макар да е изискал от жалб. С. да представи трудов договор и въпреки, че такъв не е предоставен, е определил размер на ПОБ, с което е игнорирал и посоченото в разпоредбата на чл. 8, ал.4 от НОИПОБ.

Задължението на административният орган под формата на доказателствена тежест съобразно чл.170 АПК е свързано с изискването за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая - чл.35 от АПК, което следва да е инкорпорирано в съдържанието на административния акт по чл.59, ал.2, т.4 от АПК посредством изискването за неговата мотивираност. За да бъде мотивиран административният акт същият следва да е постановен след осъществена в пълнота административна проверка и на базата на всички относими доказателства, въз основа на които следва органа да представи правните изводи, приложими към съответната нормативна разпоредба. В настоящият случай правното основание не е подкрепено с необходимият анализ на събраните доказателства, в т.ч. не е преодоляно несъответствието между отделните събрани в производството документи. При анализ на съответствието им може да се наложи събиране на допълнителни данни от компетентната администрация на Ирландия. Едва при наличие на несъмнени данни и установеност на не/наличието на трудов договор и основанието за неговото прекратяване може да се даде и решение на спорното право с оглед претендираният период и размер на определеното ПОБ. В конкретната хипотеза административния орган не е изложил мотиви защо не следва да бъде взета предвид информацията в първоначално издадения СЕД, която произхожда от държавна институция на друга държава-членка на ЕС, не е издирил всички относими доказателства. В този смисъл оспореното Решение не отговоря на законовото изискване за мотивираност, по чл.117 ал.3 КСО, следствие от допуснато нарушение на чл.35 АПК. Нормативното правомощие на ръководителя на ТП на НОИ да решава спорният въпрос по жалбата по същество, обуславя именно задължението му по чл.35 АПК. След като в настоящият казус безспорно е налице неизяснено, спорно обстоятелство, определящо правните последици и изхода от производството, липсата на произнасяне по него, обуславя и процесуалната незаконосъобразност на постановеният акт.

На следващо място от доказателствата по делото се установява, че жалб. С. не е бил уведомен и не е участвал в производството по издаване на административния акт. Производството за издаване на разпореждане по чл. 54ж от КСО е започнало служебно, но с него пряко се засягат права и законни интереси на осигуреното лице - отменят се предоставени му вече и упражнени от него права на обезщетяване за безработица, като е нарушен и стабилитета на административния акт по първоначалното отпускане на ПОБ. Неуведомяването за инициираното административно производство е лишило жалбоподателя от възможност за защита в производството по издаването на неблагоприятният за него административни акт, което представлява съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила и не може да бъде преодоляно чрез неговия контрол за законосъобразност по съдебен ред.

Предвид изложеното, оспореното Решение като неправилно, поради противоречието му с материалния закон и постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната на органа, с указания за ново произнасяне. Отмяната на оспорения административен акт не преклудира възможността за иницииране отново на производство по чл. 54ж, ал. 2 от КСО при наличие на фактически и правни основания, съответни на приложените по преписката доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, при събирането на всички относими доказателства, тяхното съпоставяне и обсъждане и при съобразяване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изхода на делото, на жалбоподателя се дължат разноски, но доколкото същите не са конкретизирани по основание и размер, при липса на списък по чл.80 от ГПК и доказателства за договарянето и изплащането на адвокатски хонорар, хипотетичното в тази връзка искане на жалбоподателя следва да бъде отклонено.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав