Решение № 126 от 19.8.2024 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 266/2024 г.

Производството пред Районен съд – В. е образувано по молба от И. Ц., действаща в качеството й на настойник на И. М. И., с искане първоинстанционния съд да разреши извършването на изтегляне на суми- получени пенсии от банкова сметка, в полза на настойника. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил искането, тъй като е приел, че се иска разрешение за теглене на суми, които към момента на постановяване на решението не са придобити от запретеното лице. С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл. 165, ал. 4 от СК при разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилага чл. 130, ал. 3 и ал. 4, изречение първо от СК. Разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от СК посочва, че извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги на детето (в случая на поставения под пълно запрещение) се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на неговите интереси. Преценката следва да бъде извършена от съда, изхождайки от обстоятелството дали и до каква степен това разпореждане е свързано с удовлетворяването на нуждите на лицето. Преценката следва да бъде извършена с оглед особеностите на конкретния случай, както по отношение на нуждите, за удовлетворяването, на които се поддържа, че е необходимо извършването на разпореждането, така и с оглед особеностите на разпореждането с имуществото, което се иска да бъде разрешено, но винаги при отчитане интереса на поставеното под запрещение лице, който трябва да е безусловно и по категоричен начин установен. В настоящия случай безспорно е, че в интерес на поставеното под запрещение лице И. М. И. е определената му за настойник И. Ц. да полага грижи за него. Това нейно задължение е законово закрепено в нормата на чл. 164, ал. 3 от СК. Съгласно текста на разпоредбата задължението на настойника касае извършването на действия по управление на имуществото на поставения под запрещение, представителството му пред трети лица и полагане на грижи за него. За тази дейност настойникът не следва да бъде овъзмездяван – тя е почетна (чл. 164, ал. 1 от СК). Средствата за издръжка на поставения под запрещение следва да се осигуряват по възможност от неговото собствено имущество, като настойникът не е длъжен да предоставя лични средства. В правомощията на съда е и преценката дали исканото разпореждане е в интерес на поставеното под запрещение лице, предвид конкретната му нужда и данните за притежаването от него имущество. Въззивният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 130, ал. 3 от СК за даване на разрешение за изтегляне на парични суми от банковата сметка на запретеното лице. В интерес на запретения е да се полагат грижи за него, съответно получените от него суми под формата на държавна и социална помощ да достигат до него целесъобразно, а не само да стоят в неговата банкова сметка. С оглед изложеното въззивният съд счита, че разпореждането, за чието извършване е поискано разрешение от районния съд, е в интерес на поставеното под пълно запрещение лице, поради което е налице законовото условие за допускането му. При този извод обжалваното решение, с което първостепенният съд е отказал исканото разрешение, следва да се отмени като неправилно, като вместо това се постанови нов съдебен акт, с който да се разреши ежемесечно на И. В. Ц. с ЕГН: ••••••••••, в срок от една година напред от влизане в сила на настоящото решение да тегли от банковата сметка на И. М. И., ЕГН: ••••••••••, сумата от 640 лв. Воден от гореизложеното, Съдът