Решение № 3503 от 27.7.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 11407/2022 г.

Предявен е иск по чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 258 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД от „България Трейд Къмпани” ЕООД, ЕИК 202038813, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Леденика“ № 1, ет. 5, ап. 18, представлявано от •••••••• М. А. Г. против „Осмио Метали“ ООД, ЕИК: 203749149, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Трепетлика“ № 6, ет. 2, представлявано от •••••••• В. Г. Н. за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 8620.81 лева /осем хиляди шестстотин и двадесет лева и осемдесет и една стотинки/ с вкл. ДДС - главница, - общ размер на неплатени възнаграждения за извършени счетоводни услуги, по Договор за счетоводно обслужване от 01.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.05.2022 г. до окончателното й погасяване. Притендира разноски. В исковата молба се твърди, че между страните е налице договор за счетоводно-консултантски услуги от 01.07.2016 г. На 13.11.2021 г. ответника заявил писмено, че едностранно прекратява договора с едномесечно предизвестие от 13.11.2021 г. до 13.12.2021 г. В периода 01.01.2019 г. - 12.12.2021 г. ищеца е извършвал на ответника договорените услуги, за което са съставени три фактури- № ••••••••••/18.10.2019 г. за сумата от 1260 лева с вкл. ДДС – за извършена услуга обработка на счетоводни документи за 2019 г.; фактура № ••••••••••/05.01.2021 г. за сумата от 3660 лева с вкл. ДДС – за извършена услуга счетоводно обслужване за периода от месец януари – месец декември 2020 г. и фактура № ••••••••••/13.12.2021 г. за сумата от 3700.81 лева с вкл. ДДС – за извършена услуга счетоводно обслужване за периода от месец януари – месец ноември 2021 г. и за периода от 01-12.12.2021 г. На 18.01.2022 г. от ищеца била отправена покана до ответника за заплащане на дължимите суми по банков път. Не е извършено плащане. Вземането е притендирано по чл. 410 от ГПК-ч. г. д. 6647/2022 г. на ПРС. Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника. В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването и прекратяването на договора на заявените дати. Оспорва през последните години да е осъществявана дейност по счетоводство на дружеството от ищеца, като сочи, че от есента на 2019 г. комуникацията между страните е затруднена поради нежелание на управителя на ищеца, не е предоставян достъп до счетоводните документи и същите не са предадени. Не е отчитана извършената работа, не е възстановявано ДДС и не е заплащан данък за 2018 г. от 12392, 44 лв., което е наложило запор на банкови сметки на „Осмио Метали“ ООД. Заявява, че през май 2020 г. е констатирано, че Г. не е подала ГФО за 2019 г. и това пречи на възстановяването на ДДС. В последствие същата подала нулеви отчети, въпреки наличие на дейност. През май 2021 г. се констатирало, че не е подадена ГДД за 2020 г. В последствие същата е подадена с грешни данни. Едва през юли 2021 г. е подадено искане за възстановяване на ДДС въпреки, че срока за това е изтекъл до 30.05.2020 г. Така за дружеството е ощетено с 22000 лв. Поради отказ на Г. да подаде ГФО за 2020 г. се наложило сключване на договор с друг счетоводител, който да представлява управителя и пред НАП по повод започнала проверка за възстановяване на ДДС. Между двамата счетоводители бил извършен контакт за предаване на документите, но Г. отказала, което поставило в затруднение набавянето и представянето в НАП на необходимите счетоводни документи. По повод на същата се констатирали пропуски при съставяне на ГФО за 2018 и 2020 г., както и непубликуване на същите в ТР. Заявява се неизпълнение на възложената работа или неточно изпълнение. Отправя се възражение за изтекла давност за вземанията за периода 01.01.2019-10.05.2019 г. ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намира от фактическа страна следното. От представените писмени доказателства-договор от 01.07.2016 г.; уведомление от 28.10.2021 г. е видно, че на същата дата между страните по делото е постигнато съгласие ищеца да предоставя на ответника писмени и устни счетоводно-консултантски услуги, обезпечаващи функционирането на дружеството в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство. Задължението на изпълнителя включва разработване на индивидуален сметкоплан на дружеството, хронологично и последователно вписване на счетоводните операции, поддържане на синтетични и аналитични счетоводни регистри, изготвяне и подаване на платежни и отчетни документи и съответни декларации и изменение, счетоводен отчет; представлява дружеството пред данъчна администрация, срещу възнаграждение определяемо в зависимост от броя на обработените документи. Договора се прекратява с едномесечно предизвестие от всяка от страните. На 13.11.2021 г. ищцовото дружество е уведомено от ответното за прекратяване на договора след изтичане на едномесечен срок от съобщението. От представените фактури (лист 11-13 от делото); уведомително писмо от 17.01.2022 г. (лист 15 от делото) е видно, че на 18.10.2019 г.; ищеца е начислил на ответника задължение в размер от 1260 лв. за обработка на счетоводни документи през 2019 г.; на 05.01.2021 г.-3660 лв. –за 2020 г. и на 13.12.2021 г.-3700 лв. –за 2021 г. На 17.01.2022 г. е изготвена и покана до ответника за заплащане на сумите по фактурите. От представения протокол от 26.05.2022 г. е видно, че на същата дата представител на ищеца е предал на ответното дружество фактури за покупки за периода 2016-2020 г., договори, извлечения от банкови сметки. От показанията на свидетелката Д. И. Д., счетоводител на ответното дружество се установява, че през 2021 г. свидетелката получил а искане от данъчна администрация з а предоставяне на счетоводни справки, оборотни ведомости и документи за период за възстановяване на ДДС. Тъй като немогли да се свържат с предишния счетоводител се наложило да се изискат от партньорите фактурите, за да се приключи проверката. Тогава се установило, че има грешки в подадените фактури в СД. През 2022 г. свидетелката получила първични счетоводни документи от от ищцовото дружество. Отчетните регистри, отчети и записи щяли да се изпратят по електронен път, но това не се случило. Счетоводни регистри и дневници поискали от НАП, за да се знае назад във времето, какво се случва. Данъчните органи обяснили, че проверката е била отлагана по много поводи и вече не било възможно продължаване. От показанията на свидетелката Г. Г. Н., без отношения със страните, се установява, че през 2020 г. управителя на ответното дружество се опитвал да се свърже с представителя на ищцовото, но последния не отговарял по телефона. Това наложило свидетелката да отиде до офиса в хотел ••••••. При посещенията през март, април не се установило там да има хора. В началото на 2021 г. свидетелката отново посетила офиса, но без резултат. През месец август 2021 г. свидетелката придружила •••••••••• Н. до офиса за среща с Г. няколко пъти. При първите три не се установил контакт. Чак на четвъртия път се появил мъжът на М. и предал папка с документи във връзка с фирмата. След това Н. разбрала, че има проблеми с данъчните. Фактурите били изпращани по електронен път или когато Н. била в България ги носила на ръка. От изготвеното заключение от 11.05.2023 г. по извършената ССЕ е видно, че процесните фактури за извършените счетоводни услуги не са отразени в счетоводството на ответното дружество. Същите не фигурират в дневниците за покупки за съответните периоди. Няма подадени годишни финасови отчети за периода 2018-2020 г. От приложеното ч. гр. дело № 6647/2022 г. на ПРС е видно, че за притендираното вземане ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника. От последния е постъпило в срок възражение. Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното. С оглед установените данни за проведено предходно заповедно производство между страните за притендираното вземане, по което е отправено възражение от длъжника съдът намира, че предявения иск по чл. 422 от ГПК е допустим за разглеждане. Предвид характера на възникналите между страните отношения съдът намира, че в настоящия случай приложими за решаване на спора се явяват разпоредбите на чл. 258 и следващите от ЗЗД, касаещи уредбата на договора за изработка. Не се спори между страни, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между тях са били налице договорни отношения в периода 01.07.2016 г. -13.12.2021 г., свързани с осъществяване от ищеца в полза на ответника на счетоводни услуги срещу определяемо възнаграждение в зависимост от обема на свършената работа. Спора се състои в изпълнението на задължението на ищеца в периода 2019, 2020 и 2021 г. и дължимостта на цената, с оглед притендиране от последния на възнаграждение в годишноопределен размер, отразено в съставени от него фактури. Доколкото от формална страна фактурите не съдържат подпис на получателя и от заключението по извършената ССЕ, което се кредитира изцяло от съда като компетентно изготвено се установява, че същите не са осчетоводени при получателя на услугата и не са включени в дневниците за покупки на дружеството съдът намира, че тези документи не са известни на управителя на ответното дружество преди предявяване на процесната притенция за заплащане на сумите по тях. Следователно той не е бил наясно, че работата е извършена и се дължи нейното заплащане. Това наред с липсата на ангажирани доказателства от страна на ищеца, сочещи изпълнение на задълженията му по договора - за завеждане и редовно водене на счетоводството на ответното дружество и отчитане на извършеното, води до формиране на извод за липса на изпълнение на възложената работа в периода, за който се притендира възнаграждението и по аргумент на чл. 266 от ЗЗД вр. чл. 258 от ЗЗД до липса на основание за заплащане на цената. За пълнота следва да се отбележи, че от ангажираните от ответника гласни доказателства-показанията на свидетелката Н., които се кредитират изцяло от съда като обективни и безпристрастни, се установява, че в продължителен период от време през 2020 и 2021 г. е липсвал контакт между представителите на двете дружества поради неотзоваване на Г. на телефонните повиквания на Н. към нея и затваряне на офиса, в който е следвало да се осъществяват услугите, което създава индиция за едностранно прекъсване на отношенията от страна на изпълнителя на услугите, водещо до затрудняване на работата на дружеството и възникване на проблеми с данъчната администрация, за което свидетелстват изложените от свидетелката Д. факти. Съобразно с изложеното по-горе, съдът намира, че иска е недоказан и подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на делото на ищеца не се дължат разноски, а на ответника следва да се присъдят притендираните такива в размер 160 лв. за възнаграждение на вещо лице и 1500 лв. за адвокатско възнаграждение, съответстващи на представения списък и доказателства. По изложените съображения, съдът