Решение № 562 от 15.4.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 670/2024 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 499, ал. 5 във вр. чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ за осъждането на ответника Гаранционен фонд да възстанови на застрахователя сумата, платена от последния по претенция на НББАЗ, заедно със законната лихва от датата на плащането. Според разпоредбата на чл.499 ал.5 от КЗ, когато застрахователното събитие е настъпило извън територията на Република България, ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Гаранционния фонд по чл.518 и застрахователя, сключил задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице и бюрото по чл. 506 КЗ е извършило плащане по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят възстановява на бюрото платените от него суми. Ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със законната лихва от датата на плащането. В процесния случай не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 30.03.2017г. ищецът ЗД „Евровинс“ АД е сключил с Д.Б.К. чрез застрахователен посредник „Ауто-Експрес“ ЕООД договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №BG/07/117000989374, за МПС марка „Ямаха 250“, с рег. №•••••••, със срок на договора, на застрахователния период и на застрахователното покритие от 11: 50ч. на 30.03.2017 г. до 23: 59ч. на 29.03.2018г., при уговорена премия в размер на 45лева, платима на две вноски на 30.03.2017г. и 29.09.2017г. По тази полица пред ищеца е била заявена претенция и образувана преписка по щета във връзка с ПТП, настъпило на 05.08.2017г. в Италия, причинено по вина на водача на застрахования мотоциклет, в резултат на което били причинени щети на друго МПС. Във връзка със заявена претенция от Италианското, НББАЗ платило сумата от 31 224, 57лева, след което отправило искане първоначално към ГФ, а в последствие към „Евроинс“ АД за възстановяването й предвид сключената с него застраховка "Гражданска отговорност" на увреждащото МПС. На 19.10.2023г ищцовото дружество е извършило плащане на процесната претенция в полза на бюрото. Ищецът претендира от ответника да му възстанови така заплатената сума от 31 224, 57лева, доколкото намира, че процесният договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №BG/07/117000989374, към датата на произшествието - 05.08.2017г., е бил прекратен поради неплащане на първата дължима вноска, при което липсва застрахователно покритие и основание за заплащане на посочената сума от ищцовото дружество. Основният по делото въпрос е свързан с това, възникнало ли е в полза на ЗД „Евроинс“ АД регресно вземане на основание чл.499 ал.5 от КЗ с оглед изложените от него твърдения за настъпило преди датата на ПТП-то автоматично прекратяване на процесния застрахователен договор поради неплащане на първата застрахователна вноска по същия. От представената по делото застрахователна полица №BG/07/117000989374 се установява, че в последната страните са уговорили, че при неплащане в срок на разсрочена вноска от застрахователната премия, договорът се прекратява автоматично след изтичане на 15 дни от датата на падежа. Посоченото е в съответствие с разпоредбата на чл.368, ал. 1 от КЗ, която предвижда, че в случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор. В хипотезата на чл.368, ал. 4 от КЗ при задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато е уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия, страните могат да постигнат съгласие относно предвидената в разпоредбата възможност за автоматично разваляне на договора за застраховка "Гражданска отговорност" след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да бъде по- кратък от 15 дни, и в които случаи изрично писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования не е необходимо. Съответно, в разглеждания в настоящото производство казус е налице хипотеза, при която връчването на писмено предупреждение /и въобще на писмено изявление/ за прекратяване е фингирано от закона, т. е. прекратяването настъпва автоматично след изтичането на посочения 15-дневен срок. За да се освободи застрахователят от заплащане на обезщетение на третите увредени лица, трябва също така и да е изпратено уведомление до Информационния център към Гаранционен фонд, предхождащо настъпването на застрахователното събитие, че застрахователния договор с причинителя на вредата е прекратен към точно определен момент. Във всички останали случаи застрахователите дължат обезщетение за причинените на трети лица вреди от застрахованите водачи на МПС и следва да го заплатят. По делото е представена и справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, от която се установява, че за МПС с ДК №••••••• няма активна застраховка ГО към 05.08.2027г., т.е. към датата на процесното ПТП. Съгласно нормата на чл.574 ал.12 от КЗ данните от Информационния център – до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка ГО, на автомобилистите, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама на МПС. Изпълнението на задължението за изпращане на уведомление до Информационният център към ГФ за прекратяване на застрахователния договор гарантира известяването на третите лица, които имат намерение да предявят иск за обезщетение срещу застрахователя, че действието на задължителната застраховка ГО е прекратено към определен момент, след който застрахователят не отговаря за вредите, нанесените от застрахования причинител. Съгласно нормата на чл.351 ал.3 от КЗ, освен ако е уговорено друго, застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея - при разсрочено плащане на премията. От представената по делото застрахователна полица се установява, че е било уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия на две вноски, първата от които е с падеж на плащане 30.03.2017г. в размер на 45лв. Няма отбелязване, че първата вноска е била заплатена със сключване на договора. Пояснено е, че при неплащане на дължимата премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане застрахователното покритие не започва и застрахователя не носи риска по договора. Именно това е „друго“, което е било уговорено по смисъла на чл.351 ал.3 КЗ. Това, че са били подадени данни в Информационния център на Гаранционен фонд не доказва извършено плащане на първата вноска. Не се установи плащане на първата вноска на 30.03.2017г. и от изготвената съдебно-счетоводна експертиза, нито осчетоводяване на сумата при ищеца. Не се представиха доказателства за плащане и чрез застрахователния посредник, чрез който е бил сключен договора. В случая има сключен договор, който е под отлагателно условие и то настъпва с плащане на първата вноска. След като беше установено, че плащане не е постъпило, то след изтичане на 15 дневния гратисен период, договора се счита за автоматично прекратен. Ето защо съдът приема, че към момента на настъпване на ПТП – 05.08.2017г. не е било налице застрахователно покритие. В тази хипотеза отговорността се носи от ГФ. Ответникът е направил възражение, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.368 ал.4 от КЗ, тъй като не става въпрос за поредна неплатена разсрочена вноска, а за първоначална. Следва да се отбележи, че застрахователно правоотношение е възникнало под отлагателно условие – заплащане на първата вноска от разсроченото задължение, но действието на застрахователното покритие не е започнало поради това, че няма плащане. Предвид изложеното съдът намира, че първата вноска по процесната полица №BG/07/117000989374 от 30.03.2017г., която е била с падеж 30.03.2017г., не е била платена, поради което след изтичането на 15 дни от падежа договорът е бил автоматично прекратен и към датата на ПТП не е била действаща. След като застрахователят е платил чуждо задължение на основание чл. 499, ал. 5 от КЗ ответникът следва да възстанови на ищеца сумата, платена от него на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, заедно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. По разноските. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Съгласно приложеният списък по чл.80 ГПК същите възлизат в общ размер на 2048, 98лв., от които 1248, 98лв. държавна такса, 300лв. юк възтаграждение и 500лв. депозит за вещо лице. На основание изложеното Софийският градски съд