Решение № 205 от 12.2.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 86/2024 г.

Производството е образувано по жалба депозирана от Я. П. Н. с ЕГН-••••••••••, в качеството му на длъжник в изпълнителното производство, против отказа на ЧСИ К.П. с рег.№••• да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.5 ГПК. изпълнително дело №••• по описа на последния с район на действие ПОС, обективиран в Разпореждане с изх. №114933/23.11.2023г. Жалбоподателят излага твърдения за неоснователност на отказа, със съображения подробно изложени в жалбата. Иска се отмяна на разпореждането на ЧСИ П., с което е направен отказ за прекратяване на делото на основание чл.433 ал.1 т.5 ГПК или неговото обезсилване и връщане на делото на ЧСИ с указания за проверка относно наличието на друго секвестируемо имущество на длъжника, чрез предприемане на действия по осъществяване на процедурата по чл.488 ал.1 и 2 ГПК, едва след което да се произнесе по молбата за прекратяване по чл.433 ал.1 т.5 ГПК. Ответникът по жалбата – взискател в изпълнителното производство „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр.Пловдив оспорва жалбата като неоснователна, моли същата да се остави без уважение. По реда на чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ К. П., в които е изразено становище относно допустимостта на жалбата, а по същество - относно нейната неоснователност. ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното: Съдът е сезиран с жалба от лице, имащо качеството на длъжник в изпълнителното производство против действия на съдебния изпълнител – Разпореждане с изх.№114933/23.11.2023г./ лист 148 – 149 от изп.д./, с което ЧСИ К.П. е отказал да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.5 ГПК изпълнително дело №••• по описа на последния с район на действие ПОС. Налице е акт подлежащ на съдебен контрол, предвид на което и доколкото жалбата е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна, то същата се явява процесуално допустима и като такава подлежи на разглеждане по същество. В конкретния случай изпълнителното производство е образувано на 25.02.2015 г. по молба на взискателя, който е възложил на ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника и да определя по своя преценка начина на изпълнението, съгласно чл. 18 ЗЧСИ прилагането на изпълнителните способи за осребряване на имуществото им. При преценка висящността на изпълнителното дело съдът намира, че предвид исканията на взискателя за извършване на изпълнителни действия и предвид извършването на такива, не е налице период по-дълъг от две години, в който взискателят да е бездействал, поради което не са налице предпоставките на чл.433 ал.1 т.8 ГПК Спорът се свежда до това дали са налице предпоставките на чл.433 ал.1 т.5 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК е предпоставено от извършването от съдебния изпълнител на проверка на имущественото състояние на длъжника, а резултатът от тази проверка се обективира в протокол, в който се констатира липсата на достатъчно секвестируемо имущество, срещу което да може да се насочи изпълнението. Този протокол се представя пред районния съд заедно с декларацията на длъжника относно цялостното му имуществено състояние в нарочно производството по реда на чл. 448 ГПК. Именно в това производство по чл. 448 ГПК взискателят има последна възможност за откриване на секвестируемо имущество на длъжника. Без провеждане на такова нарочно производство по чл. 448 ГПК, не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Действително съдебният изпълнител има право да инициира производство по чл. 448 ал.2 ГПК, в каквато насока са доводите в жалбата, но в случай, че при проверка на имущественото състояние на длъжника, е констатирано липсата на секвестируемо имущество, срещу което да може да се насочи изпълнението. В конкретният случай, в хода на образуваното изпълнително производство се установява наличието на секвестируемо имущество на длъжника. Ето защо доколкото на този етап не е установен по надлежния ред липсата на секвестируемо имущество, то случаят не попада в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Мотивиран от гореизложеното, отказа на съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.5 ГПК се явява законосъобразен, а жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното съдът