Решение № 1897 от 28.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 3661/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. С решение № 1268/23.01.2024 г., постановено по гр. д. № 58235/22 г. по описа на СРС, 39 състав, са отхвърлени предявените от М. П. Й. срещу Пенсионноосигурителна компания „Съгласие“ АД обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 170, ал. 1 КСО и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Пенсионноосигурителна компания „Съгласие“ АД да заплати на М. П. Й. сумата от 11 247, 63 лв., представляваща натрупани суми по индивидуалната партида на К.П.Й., починал на 04.11.2017 г., в Универсален пенсионен фонд „Съгласие“, ведно със законната лихва от 22.10.2022 г., както и сумата от 3427, 41 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 26.10.2019 г. до 26.10.2022 г. С решението са отхвърлени и предявените от М. П. Й. срещу Универсален пенсионен фонд „Съгласие“ АД обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 170, ал. 1 КСО и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Универсален пенсионен фонд „Съгласие“ АД да заплати на М. П. Й. сумата от 11 247, 63 лв., представляваща натрупани суми по индивидуалната партида на К.П.Й., починал на 04.11.2017 г., в Универсален пенсионен фонд „Съгласие“, ведно със законната лихва от 22.10.2022 г., както и сумата от 3427, 41 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 26.10.2019 г. до 26.10.2022 г. С решението М. П. Й. е осъдена да заплати на Пенсионно осигурителна компания „Съгласие“ АД на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски в исковото производство. Подадена е въззивна жалба от М. П. Й. срещу решение № 1268/23.01.2024 г., постановено по гр. д. № 58235/22 г. по описа на СРС, 39 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа, че съдът е приложил неправилно приложимата материалноправна норма, като е стигнал до неправилен извод, че ищцата няма качеството наследник от кръга правоимащи лица, тъй като разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО, в редакцията към ДВ, бр. 67/03 г., предвижда „ограничение на кръга от наследници, легитимирани да получат плащане на натрупаните по индивидуалната партида на наследодателя суми, като такива са били единствено низходящите, възходящите и преживелия съпруг на осигуреното лице“. Твърди, че решението е необосновано, тъй като съдът не е обсъдил изменението на закона през 2020 г., нито изложените от ищцата доводи. Посочва, че разликата между редакциите от 2003 г. и 2002 г. на чл. 170, ал. 1 КСО е в промяната на препинателния закон, поставен в ал. 1, изр. 1, между „наследниците“ и „преживелия съпруг“, а именно – в редакцията от 2003 г. този знак е запетайка, а в редакцията от 2020 г. този знак е тире. Поддържа, че буквалното и граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО в приложимата редакция от 2003 г., налага извода, че всички наследници, включително преживелият съпруг, низходящите и възходящите, имат право да получат натрупаните средства по индивидуалната партида на починалия в размер съобразно наследствените дялове, съгласно Закона за наследството. Счита, че наличието на запетайка, както и препращането към Закона за наследството относно реда за наследяване, сочи, че не са визирани конкретно само първи и втори ред, а изобщо наследниците. Твърди, че Указанията на Комисията за финансов надзор, приети с Протокол № 6/11.02.2004 г., нямат характер на подзаконов нормативен акт – инструкция по см. на чл. 7, ал. 3 от ЗНА, тъй като КФН не е издател на КСО. Следователно направеното от КФН тълкуване не е задължително и не обвързва адресатите, към които е насочено. Поддържа, че позоваването на Решение № 7/31.05.2011 г. по к. д. № 21 по описа за 2010 г., според което „КСО посочва само кръга на възможните наследници“, е извадено от контекста на решението. Счита, че решението на КС нито потвърждава, нито отхвърля разбирането дали роднините по съребрена линия са в кръга от наследници, които имат право да получат средства по индивидуалната партида на осигурени лица – наследодатели. Твърди, че по делото не е спорно, че не е въведено обратно действие на изменението на чл. 170, ал. 1 КСО, но именно хронологията и вида на измененията от 2003 г., 2020 г. и 2021 г. показват разлика в текстовото съдържание. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете. Претендира разноски. Въззиваемата страна - Пенсионноосигурителна компания „Съгласие“ АД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Въззиваемата страна - Универсален пенсионен фонд „Съгласие“ АД не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Съдът, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 170, ал. 1 КСО и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Пенсионно осигурителна компания „Съгласие“ АД, а при условията на евентуалност – срещу Универсален пенсионен фонд „Съгласие“. Ищцата М. П. Й. твърди, че е единствен наследник на брат си К.П.Й., починал на 04.11.2017 г. Посочва, че същият е бил осигурено лице по пар. 1, ал. 2, т. 11 от ДР на КСО в ПОК „Съгласие“, където се е осигурявал допълнително по индивидуална партида, поддържана в УПФ „Съгласие“, като по нея били натрупани средства в размер на 11 247, 63 лв. Поддържа, че УПФ е самостоятелно юридическо лице, управлявано и представлявано от ПОК „Съгласие“ АД, като вноските се натрупвали по индивидуални партиди във фонда, а средствата се управляват от осигурително дружество, което представлява фонда в отношенията с трети лица. Твърди, че през 2018 г. и 2022 г. е отправила искане за заплащане на процесната сума, но не е получила плащане, а на 08.09.2022 г. е била връчена и покана за доброволно изпълнение. В отговор на поканата ответникът посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО, в редакцията й към момента на смъртта на осигуреното лице, ред. ДВ, бр. 67/03 г., ищцата е изключена от кръга на наследниците. Твърди, че правото да получи натрупаните средства е имуществено право, ползващо се със защита по чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Пенсионно осигурителна компания „Съгласие“ АД да заплати на ищцата сумата от 11 247, 63 лв., представляваща натрупани суми по индивидуалната партида на К.П.Й., починал на 04.11.2017 г., в Универсален пенсионен фонд „Съгласие“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и сумата от 3427, 41 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 26.10.2019 г. до 26.10.2022 г., а при условията на евентуалност се иска да бъде осъден ответникът Универсален пенсионен фонд „Съгласие“ да заплати на ищцата сумата от 11 247, 63 лв., представляваща натрупани суми по индивидуалната партида на К.П.Й., починал на 04.11.2017 г., в Универсален пенсионен фонд „Съгласие“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и сумата от 3427, 41 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 26.10.2019 г. до 26.10.2022 г. Претендира разноски. Ответникът Пенсионно осигурителна компания „Съгласие“ АД оспорва иска като неоснователен. Твърди, че към момента на смъртта на наследодателя на ищцата съгласно приложимата редакция на чл. 170, ал. 1 КСО кръгът от наследниците, които имат право да получат натрупаните средства, включва единствено възходящи, низходящи и преживял съпруг, поради което същите са прехвърлени в резерв на дружеството. Твърди, че разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО е материалноправна и изменението й през 2021 г., позволяващо изплащане на лицата по чл. 3, чл. 4, ал. 1 и чл. 5 – 10а ЗН, няма обратно действие. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Ответникът Универсален пенсионен фонд „Съгласие“ твърди, че искът, предявен срещу него, е недопустим, а при условията на евентуалност - неоснователен. Претендира разноски. Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, настоящият съдебен състав намира следното: С доклада по делото, изготвен по реда на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е указал, че по иска с правно основание чл. 170, ал. 1 КСО в тежест на ищцата е да докаже: настъпването на смъртта на наследодателя; осигуряването на наследодателя в УПФ „Съгласие“, управлявано и представлявано от ПОК „Съгласие“ АД; размера на натрупаните средства по индивидуалната партида на наследодателя; че ищцата има качеството на наследник, който е сред кръга от лицата, които имат право да получат натрупаните по индивидуалната партида на наследодателя й средства, при настъпването на смъртта му. Във въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства: че К.П.Й. е бил осигурено лице в управлявания от ответника ПОК „Съгласие“ АД универсален пенсионен фонд; че натрупаните по индивидуалната партида на лицето средства към 26.04.2018 г. са в размер на 11 174, 02 лв.; че К.П.Й. е починал на 04.11.2017 г., като негов единствен наследник по закон е сестра му – ищцата М. П. Й.; че с молби – заявления от 27.03.2018 г. и 01.09.2022 г. ищцата е поискала да й бъде изплатена натрупаната сума по персоналната партида на брат й К.П.Й.; че ответникът ПОК „Съгласие“ АД е отказал да изплати на ищцата натрупаните средства по партидата на наследодателя й. Спорният въпрос във въззивното производство е дали въззивницата - ищца в първоинстанционното производство М. П. Й. е имала право да получи натрупаните средства по индивидуалната партида на своя брат. Настоящият съдебен състав намира, че при действието на редакцията на чл. 170, ал. 1 КСО /изм. ДВ, бр. 67/03 г./ М. П. Й., като сестра на осигуреното лице К.П.Й., не е била легитимирана да получи натрупаните суми по индивидуалната партида на наследодателя й в УПФ. Съображенията за това са следните: Съгласно редакцията на чл. 170, ал. 1 КСО /изм. – ДВ, бр. 67/03 г./, действаща към 04.11.2017 г. /датата на откриване на наследството на К.П.Й./, „при смърт на осигуреното лице на наследниците, преживелия съпруг, низходящите или възходящите, се изплащат еднократно или разсрочено натрупаните средства по индивидуалната му партида, като се спазват редът на наследяване и размерът на наследствените дялове, съгласно Закона за наследството“. Съгласно редакцията на чл. 170, ал. 1 КСО /изм. - ДВ, бр. 64/20 г., в сила от 18.07.2020 г./, „при смърт на осигуреното лице на наследниците - преживелия съпруг, низходящите или възходящите, се изплащат еднократно или разсрочено натрупаните средства по индивидуалната му партида, като се спазват редът на наследяване и размерът на наследствените дялове, съгласно Закона за наследството“. Със ЗИД на КСО /обн. ДВ, бр. 19/05.03.2021 г./ разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО е изменена, като е предвидено сумите да се изплащат на наследниците на осигуреното лице по закон при съответно прилагане на чл. 3, чл. 4, ал. 1 и чл. 5 – 10а ЗН. При съпоставката на редакциите на чл. 170, ал. 1 КСО - към ДВ, бр. 67/03 г. и към бр. 64/20 г. не се установява смислово различие между тях, като разликата е единствено в наличието на знак „запетайка“ в редакцията от 2003 г. и знак „тире“ в редакцията от 2020 г. Настоящият съдебен състав намира, че към момента на възникване на спорното правоотношение – откриване на наследството на осигуреното лице К.П.Й. /04.11.2017 г./ редакцията на чл. 170, ал. 1 КСО /ДВ, бр. 67/03 г./ е предвиждала възможността средствата по индивидуалната партида на К.П.Й. да могат да бъдат изплатени само на ограничен кръг наследници, посочени в чл. 170, ал. 1 КСО. Регламентацията на отношенията по наследяване на средствата от индивидуалната партида на осигурено лице във фонд за ДЗПО, от най – близкия кръг роднини, съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО /в редакцията й до 08.03.2021 г./, е свързана с целевия характер на тези средства – получаване на допълнителна пожизнена пенсия. В този смисъл е и тълкуването, дадено с Решение № 7/31.05.2011 г. по к. д. № 21/10 г. на КС на РБ, според което КСО посочва само кръга на възможните наследници, на които чл. 170, ал. 1 КСО, признава това право. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО /в редакцията й до 08.03.2021 г./ не ограничава правото на наследяване, а само кръга на възможните наследници на осигуреното лице, на които се признава личното право да получат натрупаните по индивидуалната партида на осигуреното лице средства. Натрупаните по индивидуалната партида на осигуреното лице в УПФ средства по чл. 170, ал. 1 КСО са лични, тъй като са предназначени за допълнителна пожизнена пенсия за старост, която е лична /чл. 165, ал. 2 КСО/, поради което те не преминават по наследство, а наследниците на осигуреното в такъв фонд лице могат да получат тези средства след смъртта му, като лично право на тези от тях, на които специалната норма на чл. 170, ал. 1 КСО признава това право. Указанията на КФН, приети с Протокол № 6/11.02.2004 г., нямат задължителен характер, а имат характер на разяснения и инструкция по см. на чл. 15 ЗНА. Същите имат препоръчителен характер, тъй като в тях не се съдържат властнически волеизявления, които да засягат непосредствено права и законни интереси, както и да водят до неблагоприятни преки последици за трети лица /осигурените/. Тъй като ищцата не е от кръга наследници, посочени в разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО /в редакцията обн., ДВ, бр. 67/03 г./, които имат право да им бъдат изплатени средствата от индивидуалната партида на осигурения наследодател, то за нея не е възникнало правото да получи натрупаните вноски за задължително допълнително пенсионно осигуряване на брат й от ответника ПОК „Съгласие“ АД. Предвид формирания извод за неоснователност на главния иск по чл. 170, ал. 1 КСО, предявен срещу ПОК „Съгласие“ АД, следва да се отхвърли като неоснователен и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед изложените по – горе съображения следва да се отхвърлят като неоснователни и предявените при условията на евентуалност иск по чл. 170, ал. 1 КСО срещу Универсален пенсионен фонд „Съгласие“, както и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тъй като крайните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд решение № 1268/23.01.2024 г., постановено по гр. д. № 58235/22 г. по описа на СРС, 39 състав, следва да бъде потвърдено като правилно. По разноските: Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 3 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна ПОК „Съгласие“ АД сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство. Воден от горното, съдът