Решение № 24586 от 22.11.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 8199/2024 г.

ОТМЕНЯ, по жалба на Б. И. В., ЕГН: [ЕГН], съд. адр. [населено място], [улица], ет. 3, ап. 11, мълчалив отказ на Директора на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ за издаване на заповед по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и чл. 21, ал. 1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация по искане вх. № 513000-49511/01.07. 2024 г. на жалбоподателя за снемане на полицейската му регистрация. ИЗПРАЩА, на основаниие чл. 173, ал. 2 от АПК, административната преписка по искане вх. № 513000-49511/01.07. 2024 г. на жалбоподателя Б. И. В., ЕГН: [ЕГН], съд. адр. [населено място], [улица], ет. 3, ап. 11 за снемане на полицейска регистрация на Директора на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ за произнасяне с мотивиран акт при спазване указанията по прилагане и тълкуване на закона, дадени с настоящия съдебен акт в 14-невен срок. ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“, адр. [населено място], [улица] да заплати на жалбоподателя Б. И. В., ЕГН: [ЕГН], съд. адр. [населено място], [улица], ет. 3, ап. 11, на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, сумата от 760 лв. деловодни разноски. Решението подлежи на обжалване от страните, пред Върховен административен съд, в четиринадесетдневен срок от съобщението, че е изготвено. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Производството е образувано по жалба на Б. И. В., ЕГН: [ЕГН], съд. адр. [населено място], [улица], ет. 3, ап. 11 срещу мълчалив отказ на Директора на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“, адр. [населено място], [улица] за издаване на заповед по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и чл. 21, ал. 1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, с която полицейската регистрация на жалбоподателя да бъде снета. Моли отмяна на мълчаливия отказ и присъждане на деловодни разноси. Ответникът Директора на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ оспорва жалбата и моли да бъде върната като недопустима, доколкото вече имало отказ на това искане на жалбоподателя, евентуално да бъде отхвърлена. Претендира деловодни разноски. Съгласно разпоре дбата на чл. 21, ал. 1 от АПК, Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Предвид това, индивидуален административен акт е отказът за снемане на полицейска регистрация по реда на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, доколкото засяга права и законни интереси на молителя. По аргумент от разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е и мълчаливият отказ да се издаде изричен акт, който е налице, когато административният орган не се произнесе по искането за издаване на акта в законните срокове. Съгласно чл. 57, ал. 1 от АПК, административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството, като съгласно ал. 7 от цитираната разпоредба, когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни. При неспазването на тези 28 дни е налице мълчалив отказ. Освен неспазването на сроковете, за да е налице мълчалив отказ, трябва да е налице и законова компетентност на административния орган да издаде искания акт. В конкретния случай ответникът има законовото задължение да издаде акта – заповед за снемане на полицейската регистрация, което е уредено в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и чл. 18 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, което може да стане служебно или по искане на заинтересованото лице. Ответникът е компетентен да издаде заповедта, доколкото, съгласно чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и чл. 21, ал. 1 от Наредбата, тя се издава от Министъра или от оправомощено от него лице, каквото е ответника съгласно Заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. Видно от материалите по делото, спрямо жалбоподателя е била извършена полицейска регистрация във връзка с ДП 2557/2010 г. по описа на 04 РПУ С. за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 216, ал. 1, пр. 2 от НК, за което ме у повдигнато обвинение и е предаден на съд по НОХД № 8302/2011 г. по описа на СРС, НК, 5-ти с-в. Делото е било решено със споразумение, като на жалбоподателя е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от 3 г. Предвид изминалия период от налагане на наказанието, реабилитацията на жалбоподателя, липсата на последващи осъждания, завършването на висше образование, сключване на граждански брак и др. под. факти за неговата ресоциализация, и предвид съображенията изложени в Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело № С-118/2022 г., образувано по преюдициално запитване на ВАС, жалбоподателят е подал искане по чл. 19, ал. 2 от горецитираната Наредба за снемане на полицейската регистрация. Искането е подадено, чрез СДВР до ответника на 01.07.2024 г. Срокът за издаване на индивидуалния административен акт по чл. 57, ал. 1 от АПК е 14 дни от датата на искането. В случая срокът е удължен с още 14 дни на основание на основание ал. 7 от цитираната разпоредба, с оглед необходимостта да се вземе мнението на началника на 4 РУ СДВР в качеството му на ръководител на структурата по чл. 5 от Наредбата, каквото е изискването на чл. 19, ал. 4, т. 2 от същата. Така срокът за издаване на ИАА е изтекъл на 29.07.2024 г., като по делото няма данни за има произнасяне по искането. Издадено е писмо от 31.07.2024 г., с което ответникът отказва да издаде ИАА, доколкото вече бил издаден такъв отказ със Заповед № 3286у-723/27.02.2017 г. на ответника. Тук следва да се посочи, че съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на административното производство. Т. възражение се прави по делото от ответника, като се посочва горецитираната със Заповед № 3286у-723/27.02.2017 г., с която вече е отказано на ответника снемане на полицейската му регистрация. Съгласно чл. 99, т. 2 от АПК, обаче, новите обстоятелства са основание за възобновяване на административното производство и отмяна или изменение на влезлия в сила ИАА. Т. нова обстоятелство е горецитираното в Решение на СС от 30.01.2024 г. по дело № С-118/2022 г. Като не го е взел предвид и не се е произнесъл по искането до горепосочената дата 29.07.2024 г., следва да се приеме, че е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Срокът за обжалване на мълчаливият отказ е посочен в чл. 149, ал. 2 от АПК и е 1-месечен от изтичане на срока за произнасяне. Така, този срок би изтекъл на 29.08.2024 г., а жалбата е подадена на 05.08.2024 г. Предвид всичко изложено до тук, следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок от жалбоподател, който има правен интерес и е насочена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което следва да се разгледа по същество. Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по реда на чл. 168 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна при цялостна проверка на основанията за законност на акта по чл. 146 от АПК: Както вече се посочи, по делото е безспорно, че спрямо жалбоподателя е била извършена полицейска регистрация във връзка с ДП 2557/2010 г. по описа на 04 РПУ С. за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 216, ал. 1, пр. 2 от НК, за което ме у повдигнато обвинение и е предаден на съд по НОХД № 8302/2011 г. по описа на СРС, НК, 5-ти с-в. Делото е било решено със споразумение, като на жалбоподателя е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от 3 г. Безспорно е, че по искане на жалбоподателя вече е бил издаден такъв отказ със Заповед № 3286у-723/27.02.2017 г. на ответника. С него ответникът е счел, че основанията за снемане на вече извършена полицейска регистрация са изчерпателно посочени в чл. 68, ал. 6 ЗМВР, но в конкретния случай не са ангажирани доказателства по отношение на жалбоподателя да е било налице което и да е от изрично и лимитативно посочените основания за снемане на полицейската му регистрация. Безспорно е, че по отношение на жалбоподателя е налице основание за реабилитация по осъждането му, но ответникът е приел, че фактът на реабилитация не е достатъчен да бъде заличена полицейската регистрация, защото не е елемент от изброените в чл. 68, ал. 6, т. 1 - 5 от ЗМВР хипотези за заличаване на полицейската регистрация. По делото ответникът възразява, че заличаването на последиците от осъждането, какъвто ефект има реабилитацията, е неотносимо към снемането на полицейската регистрация, чиято цел е насочена към дейностите по чл. 27 от ЗМВР, и в тази връзка като различен институт с различни цели и последици полицейската регистрация има за цел обработването на лични данни за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Възразява се, че хипотезите, при които се снема полицейска регистрация са лимитативно изброени и административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да се съобразява с установените с чл. 68, ал. 6 ЗМВР материалноправни предпоставки. Възразява се, че мярката е пропорционална и не е в противоречие и с правото на зачитане на личния и семейния живот, уредено с чл. 8 на ЕКЗПЧОС. Навеждат се доводи, според които европейското право изрично предвижда изключение от приложението на правилата за защита на личните данни при обработването им от компетентните органи за целите на наказателното преследване и опазването на националната сигурност и обществения ред, което изключение съответства на националните норми относно целта на полицейската регистрация. Тези доводи са неправилни и не се приемат от новото Решение № 11072 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3355/2024 г., V о., което се мотивира, както следва по-нататък в мотивите и които съображения се приемат от настоящия състав. Споделя се извода, че в случая формално не е налице нито едно от изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания за снемане на полицейска регистрация на жалбоподателя. От значение за настоящия спор, обаче, е Решение на Съда на Европейския съюз ( СЕС ) от 30 януари 2024 г. по дело C- 118 / 2022, според което чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква б) и чл. 16, § 2 и 3 от тази директива, отнесени към членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Тълкуването на приложимите общностни норми, направено в това решение са задължителни за всички национални съдилища в Европейския съюз, когато разрешават правни спорове и се налага прилагането на тълкуваните от СЕС норми. Чл. 633 от ГПК конкретно посочва, че решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Няма данни в българското законодателство да са транспонирани разпоредбите на чл. 4, § 1, б. в) и д) на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г., съобразно които (в тази връзка и съображение