Решение № 3386 от 11.9.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 3629/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••••••••••“ ООД, ЕИК •••••••, чрез адв. С. П. - САК, срещу наказателно постановление № 006739 от 21.01.2025 г., издадено от председател на КЗП, с което на основание чл. 23, ал. 2, вр. чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 от Закона за електронната търговия /ЗЕТ/ на жалбоподателя са наложени три административни наказания "имуществена санкция" в размер от по 500 /петстотин/ лева. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт, поради което се претендира отмяната му. Сочи се, че НП е постановено при неправилно възприета фактическа обстановка, доколкото действителната такава води за извод за неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се сочи, че дружеството жалбоподател не се явява доставчик на услуги на информационното общество, доколкото не е собственик, нито оперира сайта •••••••.bg, а единствено има сключен договор с „•••••••“ ООД за предоставяне на услуги от 26.07.2024 г., съгласно който извършва за „•••••••“ ООД приемане, складиране, съхранение и съпътстващи логистични услуги на стоки на „•••••••“ ООД в склад, опериран и поддържан от „•••••••••••“ ООД. При така изложеното, намира, че вменените за неизпълнени разпоредби не следва да се прилагат за него. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, представлява се от адв. П., който поддържа жалбата и моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление. Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява. Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: На 26.07.2024 г. бил сключен договор за предоставяне на услуги между „•••••••“ ООД, ЕИК •••••••• /Възложител/ и „••••••••“ ООД, ЕИК ••••••• /Изпълнител/, с предмет приемане, складиране, съхранение и съпътстващи логистични услуги. Било предвидено, че в случаите на доставка до краен клиент с плащане на крайната цена на стоката с Пощенски паричен превод /ППП/, Изпълнителят има право да получи ППП от името на Възложителя. Било посочено, че възложителят е собственик на електронен магазин, чрез който осъществява търговия със собствени стоки на територията на Република България и други страни. В КЗП постъпила жалба с вх. № Ц-03-7452/29.07.2024 г., във връзка със сайт •••••••.bg, където се предлагали напитки. Във връзка с жалбата на 30.08.2024 г. била извършена проверка в обект интернет сайт ••••••••••••, от св. А.К.. По време на проверката било установено, че доставчикът на услуги, който предоставя услуги на информационното общество чрез онлайн мястото ••••••••• не е предоставил безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите на услугите и на компетентните органи до следната информация: името или наименованието си; постоянния си адрес или седалището и адреса си на управление; данни за вписване в търговския или друг публичен регистър. На 30.08.2024 г. била извършена контролна поръчка, а впоследствие от доставчика на куриерската услуга „Еконт Експрес“ АД била изискана информация за подателя на пратката. С писмо с вх. № Ц-03- 7452/17.09.2024 г. „Еконт Експрес“ АД предоставило информация, че подател на пратката е „•••••••••••“ ООД. При така установеното св. Кабакчиев преценил, че жалбоподателят е доставчик на услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕТ и му съставил на АУАН № 006739 о т 09.10.2024 г., в който е посочил, че дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗЕТ. Въз основа на преписката по акт № 006739 от 09.10.2024 г., председателят на КЗП, издал НП № 006739 от 21.01.2025 г., в което приел, че „•••••••••••“ ООД е нарушило разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗЕТ, като на основание чл. 23, ал. 2 от ЗЕТ на дружеството са наложени административни наказания "имуществена санкция" в размер от по 500 лева. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на следния доказателствен материал: гласни доказателствени средства – показанията на св. Ангел Кабакчиев; писмени доказателства: АУАН № 006739 от 09.10.2024 г., договор за предоставяне на услуги, фактури и потвърждения за плащане, писмо от „Еконт Експрес“ АД, констативен протокол № К – 0002136 от 30.08.2024 г., Заповед № 136 от 13.06.2023 г. Съдът кредитира с доверие изложеното от св. Кабакчиев, доколкото показанията му са последователни и непротиворечиви, като се подкрепят от останалия доказателствен материал. В показанията си св. Кабакчиев разяснява, че на процесния сайт е нямало информация за собственика му, а единствено е изискана справка от „Еконт Експрес“ АД, кой е подателят на контролната пратка. Излага, че не е извършвана проверка на кого е регистриран домейна •••••••••. Изразява, че предположението за търговеца, който оперира сайта е единствено върху писмото от „Еконт Експрес“ АД. Съдът кредитира и събрания по делото писмен доказателствен материал, доколкото е непротиворечив и позволява възприемането на релевантната фактическа обстановка. Въз основа на изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: Жалбата е процесуално допустима, доколкото е депозирана от правно легитимирана страна, с правен интерес, в законоустановената форма, срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок. По съществено е основателна. Съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление е компетентно длъжностно лице да издава наказателни постановления. В обжалваното НП административнонаказващият орган е спазил напълно изискването за индивидуализация на конкретното административно нарушение – като задължителен реквизит на НП по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и като необходима в общия случай предпоставка за законосъобразно развитие на административнонаказателното производство. Нарушението е описано, посочена е датата и мястото на извършването му, както и установените обстоятелства, при които същото е извършено. Описаното като извършено от жалбоподателя нарушение е принципно съставомерно и е основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, съгласно описаните в НП разпоредби, като по делото не съществува спор относно личността на административнонаказателно отговорното лице. АУАН и НП са издадени в законоустановените срокове. Спори се относно извършването на посоченото в НП нарушение. От събраните по делото доказателства не се установи безспорно, че жалбоподателят е осъществил състава на административни нарушения по чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗЕТ, което следва да бъде санкционирано на основание чл. 23, ал. 2 от ЗЕТ, поради което и не следва да се ангажира административнонаказателната му отговорност. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗЕТ доставчикът на услуги на информационното общество е длъжен да предоставя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите на услугите и на компетентните органи до следната информация: името или наименованието си, постоянния си адрес или седалището и адреса си на управление, данни за вписване в търговски или друг публичен регистър. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗЕТ, законът регулира обществени отношения, свързани с осъществяването на електронна търговия, а съгласно ал. 2 електронна търговия е предоставяне на услуги на информационното общество. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЕТ „Доставчик на услуги е ФЛ или ЮЛ, което предоставя услуги на информационното общество“. В конкретния случай по делото, а и АНО в хода на производството изобщо не е събрал доказателства, че жалбоподателят е задължено лице да предоставя информация по чл. 4, ал. 1 от ЗЕТ, доколкото не се установява да има качеството „Доставчик на услуги“ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕТ. Видно е от събрания доказателствен материал, че действително покупката е направена през сайта ••••••••••••, но не са представени никакви доказателства, че именно жалбоподателят е оперирал сайта. Предположението на АНО, че жалбоподателят се явява задължен по закон да предостави информация по чл. 4, ал. 1 от ЗЕТ произтича от справка от „Еконт Експрес“ АД, но в нея единствено е посочен подател на пратката, но не и кой е собственик на сайта или е регистриран домейна. В същото време представените от жалбоподателя писмени доказателства - договор за предоставяне на услуги с „•••••••“ ООД внася основателно съмнение в обвинителната теза, доколкото същият е с предмет с предмет приемане, складиране, съхранение и съпътстващи логистични услуги. Било посочено, че възложителят е собственик на електронен магазин, чрез който осъществява търговия със собствени стоки на територията на Република България и други страни. В тази връзка обяснимо е и защото жалбоподателят се явява подател на пратката. При така изложеното съдът намира, че по делото не се установи, че жалбоподателят действително е имал качеството „доставчик на услуги“ за конкретното дело и продукти, поради което не е имал и задължение да предоставя посочената информация на сайта ••••••••••• С оглед обстоятелството, че съставът на нарушенията по чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗЕТ не е бил изпълнен съдът намира, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като са му наложени административни наказания "имуществена санкция". С оглед горното, съдът приема, че жалбата е основателна, поради което следва да бъде уважена, а наказателното постановление – да се отмени като неправилно и незаконосъобразно. При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, който претендира такива в размер на сумата от 840 лева, за които представя доказателства, че действително е сторил, като искането следва да бъде уважено в цялост, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът