Решение № 395 от 7.4.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2824/2024 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК. Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от И. А. Б. с ЕГН-••••••••••, чрез процесуалния му представител адв. Н. П. против Решение №3657/03.09.2024г постановено по гр.д.№17745/2022г. по описа на ПРС, двадесет и трети гр.с., с което се ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. Б., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. ••• против Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 1, представлявано от Министъра на правосъдието иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 239 лева (дванадесет хиляди двеста тридесет и девет лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между полученото от ищеца основно трудово възнаграждение за периода от 09.08.2017г. до 28.09.2022г. и основното трудово възнаграждение, получавано на основание чл.177, ат. 1 от ЗМВР от служителите, изпълняващи при ответника длъжността „•••”, с които ищеца е полагал еднакъв или равностоен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 09.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането; ОТХВЪРЛЯ се предявения от И. А. Б., против Министерство на правосъдието, иск с правно основание чл. 71, 11 ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7628, 58 лева /седем хиляди шестстотин двадесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващи се в неполучените от ищеца допълнителни възнаграждения за прослужено време по чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за периода 09.08.2017 г. до 28.09.2022 г., получени от служителите, изпълняващи длъжността „•••” при ответника, с които ищецът е полагал еднакъв или равностоен труд; ОТХВЪРЛЯ се предявения от И. А. Б., с ЕГН: ••••••••••, против Министерство на правосъдието иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5940 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващи се в неполучената от ищеца левова равностойност на храна по чл.23, ал. 1 от ЗИНЗС за периода от 09.08.2017г. до 28.09.2022г., получена от служителите, изпълняващи при ответника длъжността „•••”, с които същият е полагал еднакъв или равностоен труд; ОТХВЪРЛЯ се предявения от И. А. Б., против Министерство на правосъдието иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 770 лева /седемстотин и седемдесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващо се в разликата между получените от ищеца ежегодни суми за облекло за периода от 09.08.2017г. до 28.09.2022 г.. и паричните суми за облекло, получени от служителите, изпълняващи при ответника длъжността „•••”, с които ищецът е полагал еднакъв или равностоен труд; ОТХВЪРЛЯ се предявения от И. А. Б., против Министерство на правосъдието, иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6317, 56 лева /шест хиляди триста и седемнадесет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващи се в левовата равностойност на разликата в размера на редовния платен годишен отпуск, ползван от ищеца и размера на редовния и допълнителния платен годишен отпуск по чл. 189, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗМВР, на който са имали право служителите, изпълняващи длъжността „•••” при ответника, с които ищецът е полагал еднакъв или равностоен труд, за периода от 09.08.2017г. до 28.09.2022 г.; ОТХВЪРЛЯ се предявения от И. А. Б., против Министерство на правосъдието, иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 280лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващи се в полагащите се на ищеца средства за осигуряване на лични предпазни средства /очила/ за периода 2021г. и 2022г. вкл; ОТХВЪРЛЯ се предявения от И. А. Б., против Министерство на правосъдието иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 84 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди — пропуснати ползи, изразяващи се в полагащо се, но незаплатено на ищеца допълнително възнаграждение в размер на 4 лева на месец за работа в йонизиращи лъчения за периода о т 01.01.2021 г. до 28.09.2022г. С постановения съдебен акт, в полза на Министерство на правосъдието е присъдена сумата от 360 лева /триста и шестдесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство. Решението на първоинстанционния съд се обжалва като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се от въззивният съд да отмени първоинстанционния акт като вместо това уважи предявените искове. Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива.. Въззиваемата страна Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 1, представлявано от Министъра на правосъдието, чрез Главна дирекция „•••“, чрез юрисконсулт Т. Ч. оспорва жалбата и наведените с нея доводи, като неоснователни, моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендира разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от другата страна. ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното: Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество. Първоинстанционния съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминацията предявени от И. А. Б. против Министерство на правосъдието. Ищецът твърди, че в периода 09.08.2017 г. до 28.09.2022 г. е работил при ответника, с място на изпълнение на служебните му задължения в териториално поделение на •••. Сочи, че бил назначен със заповед на Министъра на правосъдието на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за държавния служител на длъжността „••• (•••)“ в ••• с основно месечно възнаграждение в размер на 961 лв. Със заповед на Министъра на правосъдието основното му възнаграждение било увеличено на 1057 лв., считано от 15.10.2019 г., съгласно посочената заповед. Служебното му правоотношение с ответника било прекратено на 28.09.2022 г. по взаимно съгласие на страните. Ищецът навежда твърдения, че в системата на ••• дейността, свързана със длъжността специалност „•••“ в различните териториални поделения на дирекцията се изпълнява от две категории, неравнопоставени според ищеца служители, назначени на различни длъжности, които извършвали еднакъв или равностоен труд, а именно такива, които са назначени на длъжността „•••/•••“ по реда на Закона за държавния служителите и други, назначени на длъжността „••• (•••)“, по отношение на който приложение намират разпоредбите на ЗМВР. Твърди се, че двете категории служители в •••, независимо от длъжността, на която са назначени и нейното наименование полагат еднакъв труд, но същият бил заплащан различно. В тази връзка се твърди, че ищецът заемащ длъжността „•••“ по Закона за държавния служител е бил поставен в неравностойно положение спрямо служителите, полагали същия труд при ответника, но назначени по реда на ЗМВР и заемащи длъжността „••• (•••)“. В резултат на осъщественото от страна на ответника спрямо ищеца неравностойно третиране, последният претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи разликата между: получаваните от него основно допълнително възнаграждение и тези, които за същия период са получили служителите при ответника като заемали длъжността „••• (•••)“ и по отношение на които приложение намират ЗМВР; левовата равностойност на безплатната храна или дневен порцион; левова равносттойност за представително облекло за целия исков период; обезщетение за неизползваните от ищеца редовен годишен отпуск и допълнителен отпуск; левовата равностойност за осигуряване на предпазни средства за очила за работа в условията на йонизиращи лъчения, ведно със законната лихва върху главницата от датата на изпадане в забава до окончателното изплащане на сумата. Ответникът оспорва исковете. Изразява становище, че служителите, назначени по реда на Закона за държавния служител и тези по ЗМВР нямат едни и същи длъжностни задължения, следователно и не може да става въпрос за дискриминация, и различно заплащане на един и същи труд. Ищецът е третиран наравно с всички други служители, назначени по реда на Закона за държавния служител, като паралелът със служителите, назначени по реда на ЗМРВ, бил ирелевантен. Първоинстанционния съд е приел, че от събраните по делото доказателства не би могъл да се направи обоснован извод за осъществена дискриминация спрямо ищеца, не само поради липсата на причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и защитен признак, посочен в закона, но и поради неустановеност на защитените признаци "лично и обществено положение". Липсата на тези кумулативни предпоставки, обуславя неоснователност на исковите претенции, поради което първоинстанционния съд ги е отхвърлил. Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който навеждат оплаквания, че съдът не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и е направил погрешни правни изводи, с което са нарушени както императивни материално правни разпоредби на националното, така и на европейското, и международното такова в областта на антидискриминацията. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/ В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, като след преценката им, намира за установено следното: Установява се по безспорен начин, че на 04.07.2017г. ищецът И. Б. е подал заявление за участие в обявен конкурс на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗДС и чл. 13, ал. 1 от НПКДС, за заемане на 1 длъжност " •••" (•••) в ••• категория към •••, длъжностно ниво: 10, съгласно класификатора на длъжностите на държавните служителите по чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗИНС, с което заявил желанието си да заема горната длъжност при ответника. След спечелване на обявения конкурс, в периода от 09.08.2017г. до 28.09.2022г., Б. е работил при ответника, с местоизпълнение на служебните му задължения в териториалното поделение на ••• – •••, назначен със Заповед № ЧР-05- 211/02.08.2017 г. на Министъра на правосъдието на осн. чл. 9, ал. 1 от Закона за държавния служител на длъжностна "••• •••" в ••• с определена и основна месечна заплата в размер на 961 лева. На 08.01.2018 г. МнП със Заповед № ЧР-05-7, е изменил предходна заповед № ЧР-0550 от 17.02.2017 г., като е отменил предходното приложение № 1 към чл. 6, приложение № 2 към чл. 8, и е утвърдил новите такова, считано от 01.01.2018 г. за длъжности "•••" от 4-7 степен, с образователна степен "Бакалавър", заемани в •••, са предвидени следните възнаграждения: за 4-та степен – 1089 лв., за 5-та степен – 1045 лв., за 6-та степен 1026 лв., и за седма степен 1009 лв. За същите длъжности, но в териториално поделение, е предвидено основно възнаграждение от 1119 лв., 1026 лв., 1009 лв. и 987 лв. На 22.02.2018 г. със Заповед МнП е наредило изплащане на държавните служите със статут по ••• и териториалните служби, да им бъдат изплатени финансови средства за закупуване на представително облекло за 2018 г. За ръководни длъжности са предвидени 450 лв., а за експертни 250 лв. На 13.04.2018 г. МнП със Заповед № ЧР-05-121, е изменил предходна заповед от 17.02.2017 г., като е отменил предходното приложение № 1 към чл. 6, и е утвърдил новото такова, считано от 01.03.2018 г. За длъжности "•••" от 4-7 степен, с образователна степен "Бакалавър", заемани в •••, са предвидени следните възнаграждения: за 4-та степен – 1089 лв., за 5-та степен – 1045 лв., за 6-та степен 1026 лв., и за седма степен 1009 лв. За същите длъжности, но в териториално поделение, е предвидено основно възнаграждение от 1119 лв., 1026 лв., 1009 лв. и 987 лв. На 18.01.2019 г. Министъра на правосъдието е изменил вътрешните правила за работната заплата на служителите в •••, като е отменил приложение № 1 към чл. 6, приложение № 2 към чл. 8, ал. 3, и е утвърдил 5 други такива приложения, като тези промени са в сила от 01.01.2019 г. Видно от таблица, приложение № 1 към чл. 6, в сила от 01.01.2019 г., е че за длъжности "•••" 4-7 степен, заемани в •••, с образование "Бакалавър", е предвидено възнаграждение в размер на 1198 лв., 1149 лв., 1128 лв., и 1109 лв. За същите длъжности, но заемани в териториално поделение е предвидено възнаграждение, както следва: за 4-та степен 1179 лв., за 5-та степен 1128 лв., за шеста степен – 1110 лв., и за седма степен 1086 лв. Сходна длъжност не е предвидена в приложение № 2. Със Заповед № ЧР-05-86 от 16.04.2019 г., МнП е утвърдил новият класификатор за длъжностите в •••, и е отменил ЧР-05-348/15.12.2017г Съгласно класификатора, единствената длъжност наименувана "•••", е предвидена в териториалните служби, и изискванията за заемането и са идентични с предходните. На 18.06.2019 г. със Заповед № ЧР-05-141 МнП е утвърдило вътрешните правила за заплатите на държавните служителите по чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗИНС в ••• и териториалните служби. Отменена е предходната заповед от 2016 г. Освен начина на изчисление на основното възнаграждение, в правилата е предвидено и допълнително възнаграждение за служителите в •••: за нощен труд, за извънреден труд, за работа през официални празниците, за времето на разположение, за постигнати резултати, и по чл. 21, ал. 4 от ЗДС. Със заповед № ЧР-05-293/15.10.2019г. на Министъра на правосъдието, основната месечна заплата на ищеца И. Б. е изменена на 1057, 00лв.. Със заповед № ЧР-05-88/19.02.2021 г. на Министъра на правосъдието ищецът Б. е повишен от ранг V младши в ранг IV младши. Със заповед № ЧР-05-100/29.02.2021г. и заповед № ЧР-05- 132/15.03.2021г. на министъра на правосъдието, основната месечна заплата на ищеца е увеличена на 1216, 00 лв., считано от 01.01.2021 г. Със заповед № ЧР-05-75/05.04.2022г. на министъра на правосъдието, основната месечна заплата на ищеца Б. е увеличена на 1337, 00лв. Служебното правоотношение на ищеца било прекратено по взаимно съгласие на 28.09.2022г. Съгласно длъжностната характерика за длъжността "••• (•••)" в териториална служба •••, е с минимален ранг за заемане – V младши, експертно ниво 6, а пряк и контролиращ ръководител е началника на •••. Основната цел на длъжността е да извършва поддръжка на намиращата се в експлоатация компютърна техника, информационна система и мрежи в териториалните служби на •••, както и използването им за обработка на информацията. Изучава и следи измененията в информационните потребности по направленията на дейност, по която извършва информационно обслужване. Изискванията за заемане на длъжността са: висше образование – бакалавър по информатика и компютърни науки, комуникационна и компютърна техника електроника и автоматика, математика. Необходимият минимален професионален опит е 1 година. Съгласно длъжностна характеристика за "Инспектор VII – IV" степен (•••)" в ••• III-I категория, негов пряк ръководител е началника на •••, а основната цел на длъжността е да извършва поддръжка на намиращата се в експлоатация компютърна техника, информационна система и мрежи в териториалните служби на •••, както и използването им за обработка на информацията Областите на дейност, преките задължения, отговорностите се припокриват с горните. Налице е и припокрИ.е в минималните изисквания за заемане на длъжност, но само по отношение на VI-степен, тъй като само за нея е налице изискване за заемане на длъжността от 1 година. Съгласно заключението на допуснатата и приета съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена, към момента на кандидатстване за длъжността, ищецът И. Б. отговаря на V степен, две години по-късно след започване на работа на IV степен, съгласно изискванията в длъжностната характеристика за длъжността „••• (•••)". Вещото лице сочи, че съгласно приложени Заповед за назначение на И. Б. като „•••" и последващи заповеди за изменение на основното трудово възнаграждение и направена съпоставка с ОТВ по месеци съгласно Таблиците за заплатите за длъжност на държавните служители, назначени по чл. 19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС по години за длъжността „•••", съответстваща на професионалния опит, общо за целия процесен период, съгласно изложените в таблицата данни, ако ищецът Б. беше назначен на длъжността „•••“ щеше да получи сума от основно трудово трудово възнаграждение в размер на 83347лв. В сравнение с това, сумата от основно трудово възнаграждение за заеманата от него длъжност за целия период е в размер на 67967лв. Т.е. по-малко с 15380лв. При отчитане на използвания неплатен отпуск по негова молба за периода 01.10.20219г до 31.03.2020г. ищецът Б. би получил основно трудово възнаграждение в размер на 73387лв. В сравнение с това, сумата от основно трудово възнаграждение за заеманата от него длъжност за целия период е в размер на 61148лв. Т.е. по-малко с 12239лв. Вещото лице установява, че съгласно приложени вътрешни правила за работна заплата на служителите в главна дирекция „•••" и териториалните и служби, допълнителното възнаграждение за прослужено /което не се е полагало за заеманата от него длъжност/ за професионален опит за целия процесен период е в размер на 8289, 40лв. В случай, че се отчете периода на ползвания неплатен отпуск, сумата би била в размер на 7629, 58лв. Експертът сочи, че ищецът би получил 6 660лв за храна за процесния период, като отчитайки отново използвания шестмесечен неплатен отпуск, полагаемата сума би възлизала на 5940лв общо за храна. Ищецът би следвало да получи за процесния период 5 години и 2 месеца сумата от 2060лв, вместо 1290лв, т.е. получил е по малко със 770лв. за работно облекло. Ищецът И. Б., съгласно изчислените в заключението по ССчЕ данни, би имал право на общо 154 дни основен платен отпуск и 23дни допълнителен платен годишен отпуск, а същият е ползвал платен годишен отпуск изчислен на база полагаеми 26 дни годишно. Разликата е 43 дни по- малко начислен и използван платен отпуск за процесния период. Установява се, че ако ищецът е бил назначен на длъжност „•••" би получил общо 13713, 36лв. възнаграждение за ползван основен и допълнителен платен годишен отпуск. Изчисленият отпуск за същия период за длъжността „•••" е 7395, 80лв, т.е. с 6317, 56лв по-малко. Що се касае до средствата за осигуряване на лични предпазни средства, вещото лице сочи, че съгласно Заповедите на МП за осигуряване на лични предпазни средства /очила/, действали през целия исков период 01.01.2021г до 28.09.2022г., полагаемите 160лв. годишно средства за осигуряване на лични предпазни средства /очила/, експертизата изчислява, че на ищеца за периода 01.01.2021г до 28.09.2022г се полагат 280лв. /пропорционално изчислени за 21месеца в исков период 01.01.2021г до 28.09.2022г./, както и сумата в размер на 84 лева - допълнително възнаграждение за работа при специфични условия на труд, свързани с работната среда в размер на 4 лв месечно за периода 01.01.2021г до 28.09.2022г. С оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр, които са основани на твърденията за проявена спрямо ищеца дискриминация по чл. 14, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, тъй като е третиран по-неблагоприятно /неравно заплащане за възнаграждение и др. / на основата на лично и обществено положение, спрямо служители, назначени на различни длъжности, които извършвали еднакъв или равностоен труд, а именно такива, които са назначени на длъжността „•••/•••“ по реда на Закона за държавния служителите и други, назначени на длъжността „••• (•••)“, по отношение на който приложение намират разпоредбите на ЗМВР. Оплакванията на ищеца са, че и двете категории служители в •••, независимо от длъжността, на която са назначени и нейното наименование, полагат еднакъв труд, но същият бил заплащан от работодателя и орган по назначаването, различно. Както правилно е отчел първоинстанционния съд, Законът за защита от дискриминация въвежда абсолютна забрана за пряка или непряка дискриминация, като с нормата на чл. 4, ал. 1 се очертава кръга на защитените признаци / Решение № 690 от 20.01.2021 г. по адм. д. № 10531 / 2020 на ВАС/. В тази връзка изложените в жалбата оплаквания, за неправилност на мотивите на ВАС, не подлежат на контрол, доколкото се касае до влязъл в сила съдебен акт Пряката дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице, при сравними сходни обстоятелства т.е. не всяко третиране представлява дискриминация, а само това, което се основава на поне един от посочените признаци в чл. 4, ал. 1 Законът за защита от дискриминация.С последната се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, като при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по- неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези.. В конкретния случай с оглед наведените от ищеца твърдения, настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че ищецът се позовава на пряка дискриминация. В тази връзка следва да се отбележи, че упражняването на правото на труд е изведено в отделен, самостоятелен раздел в чл. 14 от ЗЗДискр., но във всички случаи разглеждането на нарушаване правото на труд като проява на дискриминация следва да е основано на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., а в останалите случаи защитата е по общия ред. Ищецът твърди, че неравното третиране между двете групи служители се изразява в неравностойно заплащане за един и същи по вид труд, задължения и отговорност, поради „обществено положение“. Изцяло в тежест на ищеца е докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а именно по неблагоприятно третиране, изразяващо се в получаване на по-ниско възнаграждение за еднакъв труд, сравнение с други служителите в сходно положение, при наличие на пряка причинноследствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, изразяваща се в неговото " обществено положение", и размерът на вредите. Трябва също да е налице и онази характеристика на личността в обществото, довела до неблагоприятното третиране. Нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. регламентира основен принцип на антидискриминационното право в областта на труда, като задължава работодателя да осигури равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд. Под еднакъв труд следва да се разбира този, полаган от различни лица, но с една и съща по качество работна сила (квалификация, умения, сръчност и др.). Настоящият съдебен съста, приема, че в случая длъжността, заема от ищеца „•••/•••“ и длъжността „••• (•••, заемана от негови колеги, през исковия период, са сходни и сравними с оглед целите, задължения, отговорностите и минималните изисквания за тяхното заемане. Така ищецът е полагал еднакъв на пръв поглед труд през исковия период, като този факт е безспорен и същият се установява от представените длъжностни характеристики. В сравнения с длъжността „••• (•••, ищецът е получил по-ниско основно и допълнително възнаграждение, по-ниско еднократно заплащане на пари за храна и представително облекло, както и помалко допълнителен платен годишен отпуск. Това по- ниско заплащане, дори да е неблагоприятно третиране, правилно първоинстанционния съд е приел, че не се основава на някои от изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци, вкл. посочения в исковата молба признак „обществено положение“, тъй като не се установява обективен, универсален, съществен белег за личностното положение на ищеца в обществото. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че преди ищецът да заема длъжността, е обявен задължителен конкурс за нейното заемане, като възнаграждението, изискванията за заемане и привилегиите, определени за длъжностите „•••/•••“ и длъжността „••• (•••, са изначално определени и в последствие променяни въз основа на Заповеди на МнП. Защитата на признак „ Обществено положение“ цели да гарантира, че никой не ще бъде неосноватално дискриминиран, поради своя социален или икономически статус, и че всеки има равен достъп до възможности и права, независимо от позицията си в обществото. В конкретния случай, при доказателствената съвкупност, не само че не е установен защитения признак „обществено положение“, но и липсва причинноследствена връзка между неблагоприятно третиране и защитен признак. Липсата на тези кумулативни предпоставки, обуславят неоснователност на исковите претенции, поради което същите следва да бъдат отхвърлени, в който смисъл е и Определение №3889/05.12.2023г. постановено по идентичен правен спор по гр.д. №1681/2023г. по описа на ВКС, III гр.отд. Предвид изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат разноски, представляващи юрисконсулско възнаграждение в размер на 360лв. Размерът на възнаграждение за настоящото производство е завишен с оглед разпоредбата на чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от НЗПП. Възнаграждението е определено към максимума, поради фактическата сложност на делото, намерила основно проявления в многобройните доказателства, които са събрани и е следвало да бъдат анализирани от страните, по което процесуалният представител е осъществил защита. Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд