Решение № 12912 от 30.6.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 7431/2023 г.

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК. Предявен е от ищеца А. М. А. срещу ответника осъдителен иск за заплащане на сумата от 4320 лв., представляваща левовата равностойност за неосигурена храна, полагаща се на ищеца като служител в структурата на •••, за периода 10.02.2020г. до 10.02.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаването на исковата молба – 10.02.2023г. до окончателното плащане на вземането. Ищецът твърди, че от 15.08.2005 г. работил в •••, в дирекция „ревизионна“ – •••, а от края на септе•••и 2011 г. бил назначен в „•••“ - •••. Посочва, че след изменението на Закона за •••, влязло в сила на 01.02.2017 г., служебното му правоотношение на основание § 69 от ПЗР към ЗИД••• (обн.ДВ, бр.81/14.10.2016 г.) се преобразувало в служебно правоотношение по ЗДСл, считано от датата на влизане на закона в сила, като съгласно Заповед, издадена на основание чл.9 от ЗДС и § 69 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИД••• е бил назначен на длъжност държавен инспектор в ••• - ••• с присъден ранг II младши. Посочва, че след тази дата - 01.02.2017 г., ответникът спрял да му осигурява безплатна храна или нейната левова равностойност, но счита, че същата му се дължи, тъй като попада в приложното поле на чл. 181, ал. 1 З••• вр. чл.142, ал.1, т.2 от З••• като държавен служител в структурата на •••. Моли съдът, на основание чл. 17 от ГПК, да се произнесе инцидентно по валидността на чл.1 от Наредба № 8121з-733 от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на •••, в частта, в която министърът определя категориите лица, на които следва да се предоставя храна или да се изплаща нейната левова равностойност, с оглед констатираното противоречие на законова правна норма (чл. 181 З•••), тъй като наличието на такова противоречие води до незаконосъобразност (нищожност) на чл. 1 от подзаконовия нормативен акт. С оглед гореизложеното моли съдът да му присъди сумата в размер на 4320 лв. представляващи незаплатена левова равностойност за неосигурена храна за периода от 10.02.2020 г. до 10.02.2023 г., през което време въпреки наличието на служебно правоотношение с ••• е бил лишен от нея, както и законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба, като признава, че за исковия период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в •••. Посочва, че 01.02.2017 г., е бил назначен на длъжност държавен инспектор в ••• - ••• с присъден ранг II младши. Поддържа, че е изплатил на ищеца всички дължими възнаграждения, определени по закон. Признава, че след 01.02.2017 г. не са начислявани и не са изплащани суми по чл. 181 З•••, тъй като липсвало законово основание за това. Посочва, че разпоредбата на чл. 181 З••• не се отнася до всички служители на •••, а само такива, чиито статут се регулира изцяло от •••, а правоотношението на ищеца е било преобразувано като такова по Закона за държавния служител, с оглед на което същият не се ползвал от посочените привилегии. Сочи, че заеманата от ищеца длъжност е за държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 от З•••. С оглед на това счита, че искът следва да бъде отхвърлян, като претендира юрисконсултско възнаграждение. Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 181, ал. 1 З•••. В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже наличието на валидно служебно правоотношение между страните през процесния период, по силата на което да е полагал труд при ответника; че попада в обхвата на категорията държавни служители, на които се дължи предоставянето на безплатна храна или левова равностойност, както и размера на претенцията. При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца, в тежест на ответника е да докаже, че е платил претендираното вземане. Страните не спорят относно осъществяване на фактите, относими към предмета на доказване по делото, поради което с доклада по делото като безспорни между тях на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са отделени фактите, че за исковия период от 10.02.2020г. до 10.02.2023г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в ••• на длъжност държавен инспектор в ••• - ••• с присъден ранг I младши, на която е бил назначен считано от 01.02.2017 г. въз основа на заповед № 8121К-1590 от 03.01.2017г., издадена от Министъра на вътрешните работи на основание чл. 9 ЗДСл вр. пар. 69 от ПРЗ към Закона за изменение и допълнение на З••• (обн. ДВ, бр. 81 от 14.10.2016г.). Видно от представената по делото кадрова справка ищецът е заемал посочената длъжност през целия исков период, която го определя като държавен служител от категорията по чл.142, ал.1, т.2 З•••, за което страните също не спорят. Спорът на страните е изцяло правен и е съсредоточен върху това дали в качеството си на държавен служител по чл.142, ал.1, т.2 З••• ищецът има право на безплатна храна съгласно чл.181, ал.1 З•••. По спорния въпрос съдът намира следното: Разпоредбата на чл.181, ал.1 З••• гласи, че на служителите на ••• се осигурява храна или левовата й равностойност. Към процесния период З••• предвижда три категории служители в •••, чийто статут се урежда по различен начин, а именно: 1/ държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2/ държавни служители и 3/ лица, работещи по трудово правоотношение. Статутът на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 З••• – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, както и на служителите по чл.142, ал.3 З••• се урежда по З••• – чл.142, ал.2 З•••. Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на З••• – чл.143, ал.5 З•••. Статутът на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 З•••, към които спада и ищецът, се урежда със Закона за държавния служител, a с изменение на З••• - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.10.2020 г. - и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233 от З••• – чл.143, ал.4 (изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.10.2020г.) З•••. Нормата на чл.181, ал.1 З•••, която гласи, че служителите на ••• имат право на храна или нейната левова равностойност, не може да се тълкува изолирано от останалите норми от същия закон, които уреждат статута на отделните категории служители в ••• и по – конкретно следва да се разглежда във връзка с нормата на чл.142, ал.4 З•••. Последната в настоящата й редакция предвижда служителите от категорията по чл.142, ал.1, т.2 З••• да се ползват само с определени изрично посочени права по З••• и сред тях не попада правото на безплатна храна или нейната левова равностойност по чл.181, ал.1 З•••. Следва да се има предвид, че отделните категории служители на ••• са натоварени с различни функционални компетенции, което обуславя разликата в установените за тях права и законодателно това е изразено с регламентиране на статута им по различен начин (изцяло по З•••, по КТ и по З••• или по ЗДСл и само отчасти по З•••). Въпрос на законодателна воля е как ще бъде определен статутът на служителите на ••• и с какви права ще се ползват отделите категории служители на •••. Въпрос на законодателна техника е начинът, по който ще посочат правата, с които се ползват служителите по чл.142, ал.1, т.2 З•••. В случая това е направено като изрично са посочени конкретни норми по З•••, които са приложими към обсъжданата категория служители – чл.142, ал.4 З•••, което означава, че останалите права по З••• не им се следват. Друг извод не следва и от нормата на чл.1 З•••, която сочи, че законът урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на Министерството на вътрешните работи (•••) и статута на служителите в него. От текста на посочена норма не следва, че статутът на всички служители в ••• се определя по З•••, а само че със З••• се определят правилата, които уреждат статута им, като този статут може да се урежда изцяло или отчасти с правилата по З••• и/или по правила от друг закон. Следва да се посочи, че статут на служители от системата на ••• по чл.142, ал.1, т.2 З••• – държавни служители, е въведен с § 36 от Закона за изменение и допълнение на Закона за министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.), като са приети промени в статута на отделните категории служители в системата на ••• и са разграничени по-конкретно заемащите т. нар. „административни длъжности” от държавните служители с полицейски функции по чл. 142, ал. 1, т. 1 З••• (последното е посочено в решение на Конституционния съд по к.д. № 1/2017г.). Съгласно § 86 ПЗР към ЗИД на З••• разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.1 З••• се прилагат за държавните служители в •••, заемащи длъжности за държавни служители по чл.142, ал.1, т.2 З•••, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г., като посочената разпоредба се отнася само за тези служители, които са работили по заварено служебно правоотношение, какъвто не е настоящият случай. Само по заварени правоотношения с оглед спазване на принципа за плавен преход при законодателната промяна относно статута на отделни категории служители в системата на •••, израз на който плавен преход е незасягането на вече придобити права (запазване на т.н.“социален пакет“), е предвидено запазване на правата по правоотношението, по което е полаган трудът, въпреки законодателната промяна на статута от определена категория служители. В тази връзка пар. 69, ал.6 ПЗР на ЗИД на З••• предвижда служителите по пар.86 ЗИД на З•••, чийто длъжности са за заемане по чл.142, ал.1, т.2 З•••, да запазят в основата си заплата като компонент пари за храна по чл.181, ал.1 З•••, което е аргумент в подкрепа на тезата, че на новоназначените служители със статут по чл.142, ал.1, т.2 З••• пари за храна по чл.181, ал.1 З••• не се следват. Ако законодателната идея бе и служителите по чл.142, ал.1, т.2 З••• да получават пари за храна съгласно чл.181, ал.1 З•••, то би било излишно да се предвиди в нормата на пар.69, ал.6 ПЗР на ЗИД на З••• придобивката „пари за храна“ да се посочи като дължима спрямо служителите по пар.86 ЗИД на З•••, чийто длъжности са такива по чл.142, ал.1, т.2 З•••, защото иначе тази придобивка би им се следвала на основание чл.181, ал.1 З•••, а не съгласно изричната норма на пар.69, ал.6 ПЗР на ЗИД на З•••. От решение на Конституционния съд по к.д. № 1/2017г. могат да бъдат почерпени аргументи за това, че е допустимо и не представлява нарушение на принципа за равно третиране отделните категории служители в системата на ••• да се ползват от различни права, обусловено в и различието на изпълняваните от тях функции. В обобщение на горното законодателят е придал на държавните служители със статут по чл.142, ал.1, т.2 З••• само част от правата, с които се ползват останалите категории служители на •••, като сред придадените права не е правото по чл.181, ал.1 З••• за безплатна храна и нейната парична равностойност. Предвид изложеното нормата на чл.181, ал.1 З••• следва да се тълкува заедно с нормата на чл.142, ал.4 З••• и да се приеме, че право на безплатна храна по чл.181, ал.1 З••• имат само служителите по чл.142, ал.1, т.1 и т.3 и ал.3 З•••, сред които не попада ищецът. Следва да се посочи още, че в изпълнение на законовата делегация по чл.181, ал.5 З••• е издадена Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи. С Наредбата се определят условията и редът за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи (•••) по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал. 3 от З••• – чл.1 от Наредбата. Неоснователен е доводът, че Наредбата по недопустим начин (в нарушение на обема на законовата делегация по чл.181, ал.5 З•••) стеснява кръга от служителите на •••, които имат право на безплатна храна. Напротив, нормата на чл.1 от Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015г. напълно съответства на законодателното решение относно правилата за уреждане на статута на отделните категории служители в •••. Същите категории служители на ••• са посочени като правоимащи и в ежегодно издаваните на основание чл.181, ал.4 З••• заповеди на министъра на вътрешните работи. Държавните служители със статут по чл.142, ал.1, т.2 З••• имат право на безплатна храна съгласно чл.142, ал.4 (изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.10.2020г.) З••• само ако извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда – арг. чл.181, ал.3, вр. чл.142, ал.4 З•••. Такива дейности, свързани със специфичен характер на труда според нормата на чл.2 от Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015г. са при условия на командироване или служителите в •• - ••• (сега •••). Нито една от тези хипотези по чл.181, ал.3 З••• не е налице в случая спрямо ищеца, от което следва, че през процесния период не му се следва безплатна храна и на основание чл.181, ал.3 З•••. Предвид изложеното предявеният иск е неоснователен, защото в полза на ищеца не е възникнало спорното материално право, и същият следва да се отхвърли. По разноските: Съобразно изхода на делото право на разноски има ответникът, на който следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл.78, ал. 3 и ал.8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.25, ал.1 НЗПП. Така мотивиран, съдът Софийски районен съд