Решение № 4045 от 22.4.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 141/2025 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от Глава XII от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на ОБДХ - [населено място], чрез процесуален представител юрк. Ц. Ч., против Решение № 183/21.11.2024г., постановено по АНД № 744/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е отменено Наказателно постановление № 28/2024 от 30.07.2024г., издадено от Директора на ОБДХ – Хасково, с което на Ц. Б. П., на основание чл. 128, ал.1, т.3 от Закона за храните е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. В жалбата се навеждат доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Моли се за отмяната на въззивното решение, като вместо него се постанови ново решение, с което да се потвърди оспорваното НП. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Окръжна прокуратура Хасково дава заключение за неоснователност на жалбата като сочи, че решението на Районен съд Свиленград е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу акт подлежащ на касационна проверка, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното Решение №183/21.11.2024г., постановено по АНД № 744/2024г. състав на Районен съд – Свиленград е отменил Наказателно постановление № 28/2024 от 30.07.2024г., издадено от Директора на ОБДХ – Хасково, с което на Ц. Б. П., за извършено нарушение на чл. 60, ал.2, във вр. с чл.24, ал.1 от Закона за храните, на основание чл. 128, ал.1, т.3 от Закона за храните е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. За да отмени оспореното пред него наказателно постановление въззивният съд приел, че както в АУАН, така и в НП не била посочена дата на извършване на нарушението. Датата 02.02.2024г. посочена в акта и НП била датата на извършване на проверката от служителите на ОДБХ-Хасково, при която било констатирано твърдяното нарушение, но това не била датата на извършването на самото нарушение. На следващо място приел, че в хода на административнонаказателното производство не били събрани безспорни доказателства за наличието на признаци на търговия на храни от разстояние без регистрация. Приел е също, че НП е незаконосъобразно, тъй като АНО неправилно приложил санкционната норма на чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ, вместо тази по чл. 131, ал. 1, т. 9 от ЗХ. Касационната инстанция споделя изводите на районния съд. След като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите, поотделно и в тяхната съвкупност, както и относимите към тях правни норми, съдът е направил законосъобразни правни изводи. Обосновано съдът е приел, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно е приложен материалния закон. Изрично следва да се посочи, че необосноваността не е касационно основание по смисъла на чл. 348 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, поради което изложените възражения в жалбата в тази връзка са неотносими за законосъобразността на обжалваното съдебно решение. Наведените в касационната жалба възражения досежно обстоятелството, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения и са събрани доказателства, които по безспорен начин установяват извършването на нарушението са неоснователни. Съгласно нормата на чл. 60, ал. 2 от ЗХ "Търговия с храни от разстояние се извършва след регистрация". Така един от признаците на нарушението, за което е санкционирана Ц. П. е извършването на търговия. Понятието търговия съдържа в себе си извършване на дейност с цел набавяне на имотна облага. Реализирането на такава облага изисква посочване на цена, количество, начин на плащане и т. н. Видно и от свидетелските показания дадени пред въззивния съд от актосъставителя С. К. и С. А. - свидетел при установяване на нарушението, се установява, че контролните органи не са правили опит да се свържат с лицето и да направят поръчка, за да може да установят реализиране на продажба и от там и на имотна облага за Ц. П.. Ангажираните по делото доказателства не съдържат информация, от която може да се направи обоснован извод, за реализирана от страна на ответника по касация имотна облага. Правилно въззивният съд е приел, че приложените фотокопия от снимки на страници в социалните мрежи съдържат само реклама на продукти неразчитаеми по вид, марка и т.н. и не могат да обосноват наличието на извършване на търговия. Доказателства в този смисъл не са ангажирани от АНО и в съдебното производство. Не представляват надлежно доказателство за нарушението и приложените по делото два броя фотокопия от разписки от куриерска фирма Спиди, като само една от тях е четлива, но от същата се установява единствено, че лице с имена Ц. Б. П. е изпратило на 16.05.2023г. добавки в плик на стойност 56.80 лв. или 85.80 лв., но липсват доказателства на кого е доставена пратката, каква точно добавка е изпратена, количество и т.н., както и дали в действителност доставката е във връзка с извършена продажба на хранителни добавки от разстояние. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав, намира, че в хода на административнонаказателното и съдебното производство не са събрани доказателства, които по безспорен начин да установяват извършването на нарушението. Неоснователни са и направените от касационния жалбоподател възражения за правилно приложение, от страна на АНО, на нормата на чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗХ предвижда БАБХ да поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗХ, търговия с храни от разстояние може да се извършва от: 1. бизнес оператор, който осъществява дейност в регистриран или одобрен по реда на закона обект, или 2. доставчик на услуги, управляващ средство за комуникация от разстояние. Ал. 2 на чл.60 от ЗХ сочи, че търговия с храни от разстояние се извършва след регистрация. В процесното НП, административно наказващият орган е констатирал, че Ц. П. извършва търговия с храни от разстояние, без да има извършена регистрация в нарушение на чл.60, ал.2 от ЗХ, вр. с чл.24, ал.1 от ЗХ. В случая, обаче задължението на лицата, извършващи търговия с храни от разстояние, за подаване на заявление за регистрация и реда за това, са скрепени в нормата на чл. 61 от ЗХ. Съответно разпоредбата на чл. 131, ал. 1, т. 9 от ЗХ санкционира именно лицата, които извършват търговия с храни от разстояние в нарушение на чл. 61 – 65. Предвид анализа на цитираните разпоредби и тяхното систематично тълкуване, настоящият касационен състав намира, че Районен съд Свиленград правилно е посочил, че законодателят не е скрепил със санкция нарушението на разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от ЗХ. Такива са предвидени за нарушение на правилата създадени с чл. 61 – чл. 65 от ЗХ, но санкционната норма е чл. 131, ал. 1, т. 9 от ЗХ. Несподелимо остава и твърдението в касационната жалба, че правилно в НП е посочена като дата на нарушението 02.02.2024г., тъй като това бил моментът в който контролните органи установили нарушението. В случая от свидетелските показания дадени от С. А. – свидетел при установяване на нарушението се установява, че на посочената дата Ц. П. се явила за среща в офиса на БАБХ в [населено място] със служителите, на които била възложена проверката по случая „за изясняване на обстоятелствата около сигнала, тъй като проверката била документална“. При това положение и изрично заявеното от контролните органи, че не на дата 02.02.2024г. е бил моментът на установяване на нарушението, трудно би могло да се приеме, че датата, на която се е състояла срещата за изясняване на подадения сигнала е и датата, на която е извършено твърдяното нарушение. Тук следва да се посочи, че реквизитите на АУАН и НП, каквато е и датата на извършване на нарушението не могат да бъдат извличани по тълкувателен път, нито по пътя на формалната или правна логика, в предлагания от касатора аспект. По изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 500.00 лв. В случая не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което и същото не следва да бъде редуцирано, тъй като е определено в минималния предвиден в Наредбата размер от 500 лв. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд Хасково, ХIII състав