Решение № 35452 от 28.10.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 6094/2024 г.

Настоящото производство е административно, а не административно- наказателно. Следва да бъде отбелязано, че наказателните постановления се обжалват по реда на ЗАНН пред съответния районен съд, който е първа инстанция, още повече, че от една страна, наказателното постановление не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а правораздавателен такъв и с издаването му се слага край на едно административно- наказателно производство.От друга страна, административните наказания се налагат от изпълнителни органи, на които е възложена юрисдикционна компетентност-действат като особени юрисдикции и се подчиняват на правния режим на съответната съдебна система.При реализиране на тази специална правораздавателна компетентност за случая, административно-наказващите органи са извадени от системата на изпълнителните органи и имплицитно са включени в системата на съдебната власт/образно казано с оглед на дейността, а не институционално, тъй като самата Конституция не предвижда създаването на особени юрисдикции/.Дейността по налагане на административно наказание и ангажиране на административно наказателна отговорност макар и да представлява административна дейност, не може да обуслови наличие на преюдициалност между заповедта за налагане на ПАМ и наказателното постановление. Това е така, защото в най-общ смисъл компетентността на определен административен орган посочва кръга от въпроси, с които той е оправомощен да се занимава, както и правомощията, с които органът разполага за решаването на тези въпроси и с оглед издаването на юридически /административни актове/, компетентността представлява нормативно признатата способност на даден орган да издаде определен акт. Компетентността на държавните органи е израз на специализацията на функциите на държавно управление и очертава кръга от задачи, възложени на отделните органи по осъществяването на определени държавни функции. Най-често компетентността се определя като система от правомощия-съвкупност от права и задължения от особен характер, предоставени на органа за осъществяване на държавната власт. Значението на компетентността при издаване на административни актове е толкова голяма, че законодателят отчитайки тази значимост е въздигнал липсата на компетентност в първо то основание за оспорване на административните актове-чл.146, т.1 АПК. В конкретния случай, заповедта е издадена от органа, който притежава правомощия да издава Заповеди за налагане на ПАМ по реда на ЗООРПСМ и то по силата на закона. Заповедта отговаря на изискванията за форма и съдържа предвидените в чл.59 АПК задължителни реквизити, мотивирана е с означение на фактическите и правните основания. Вярно е, че според чл. 25 от ЗООРПСМ. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г.) за извършени противообществени прояви по чл. 21, т. 1 - 10 се налага глоба от 1000 до 2000 лева и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години и забраната е наложена в минималния срок на предвидената граница на закона, като в Заповедта ясно е посочено в какво се изразява противообществената проява на оспорващия, явяваща се спортно хулиганство- нахулване на терена. Формата е едно от условията за законосъобразно действие на административните актове. Тя е нормативно установена и винаги има изричен характер. Неспазването на формата води до порочност на административния акт. Най-голямо значение има писмената форма на административните актове. В АПК е предвидено, че административните актове трябва да отговарят и да съдържат определени реквизити. Тези реквизити гарантират, че волеизявлението, съдържащо се в административния акт, показва действителната воля на съответния административен орган. Особен елемент във формата е съществуването на мотиви. Мотивите представляват фактическите и правни основания за издаването на акта. Те показват как е формирана волята на административния орган и кои са били основанията той да има едно или друго волеизявление. Мотивите са основен фактор в издаването на административния акт и затова за тях се наблюдава особено внимателно, когато един административен акт подлежи на съдебен или административен контрол. Липсата на мотиви, според устойчивата практика на на съда прави акта недействителен на ниво унищожаемост.Производството представлява система от действия, които подготвят крайния акт и няма пречка мотивите да се съдържат и в друг акт, предхождащ издадения.Съществува изискване тези действия да доведат до действителната и законосъобразна воля на органа. Целта е да се съберат доказателства и тези доказателства да подпомогнат административния орган при решаването на определен въпрос. Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена при спазване на изискванията на чл.59 т.4 АПК, съгласно който административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването т.е. същият следва да е мотивиран. Това е един от съществените реквизити на всеки административен акт. Те позволяват на адресата на акта да научи въз основа на какво е формирана волята на административния орган, респективно на това да организира защитата си срещу административния акт. Съгласно т.2 от ТР 4/2004 год. на ВАС неизлагането на мотиви съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила и е основание за отмяна на акта. Съдебната практика приема, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг предхождащ акта документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка. В конкретния случай, административният орган ясно е посочил в заповедта в какво се изразява спортното хулиганство- носене на маска. При издаването на заповедта, административният орган е спазил процесуално правните разпоредби и материално- правните на ЗООРПСМ. Разопредбата на чл. 25, ал.1. от ЗООРПСМ, сочи че за извършени противообществени прояви по 21, т. 1 - 10 се налага глоба от 1000 до 2000 лева и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години. По аргумент от нормата на чл. 21, ал.1 от ЗООРПСМ, Противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в носене на знамена, плакати и транспаранти, на които са изобразени текстове, изображения, абревиатури и символи, подтикващи към омраза и насилие, съдържащи обидни квалификации или олицетворяващи идеологии, обявени за противозаконни, отказ за изпълнение на разпорежданията на отговорните за спортното мероприятие лица, ангажирани със сигурността и безопасността, или на полицейските органи, преодоляването на преградни приспособления, конструкции и съоръжения, намиращи се в спортния обект или спортната зона, нахлуване на спортния терен, паленето и поддържането на огън, хвърлянето на предмети, носенето на маски и действия за напълно прикриване на лицето или на части от него, което затруднява разпознаването, отправянето на ругатни, други неприлични изрази, жестове и поведение, които са особено вулгарни, както и изрази и скандирания, насаждащи омраза на расова, етническа или религиозна основа, носенето на оръжие и предмети, които могат да се използват като оръжие; боеприпаси; спрейове със защитен газ, с разяждащи или с оцветяващи вещества; сигнални ракети, взривни устройства, пиротехнически изделия и други общоопасни средства, отделни техни съставки; наркотични и други упойващи вещества, както и други вещества и предмети, които могат да бъдат опасни за живота и здравето на околните, предизвикване или участие в сбивания; В чл. 30., ал.1 от ЗООРПСМ е визирано, че в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице, а от доказателствата по делото е видно, че срещу оспорващия е издаден АУАН за извършеното нарушение на чл. 21, т.4 от ЗООРПСМ на дата 01.06.2024 година. Предпоставка за налагането на този вид ПАМ е наличието на административно нарушение, изразяващо се в хулигнство и за да е налице нарушение на посочената разпоредба, следва да са налице няколко предпоставки, а именно: да е извършена конкретна проява, в случая изразяваща се в спортно хулиганство/ навлизане на терена от страна на оспорващия, заедно с други лица/, същото да е извършено в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект и да е извършено във връзка със спортното мероприятие. В конкретния случай, съдът намира, че е доказано по безспорен начин нахулването на терен от страна на оспорващия/ което безспорно сочи, че оспорващият е извършил спортно хулиганство. Показанията на двамата свидетели М. и Б. в посока, че оспорващият се е опитал да спре тълпата да не нахлуе на терена, не се подкрепят от събраните доказателства, като съдът не кредитира тези показания-същите са само и единствено с цел защитната теза, влизат в противоречие с целия събран доказателствен материал и възниква въпросът защо оспорващият е нахлул на терена, след като се е опитвал да спре тълпата и е останал там- очевидно е, че същият не е целял да спре тълпата, а е нахлул на терена и се разхождал по него при провеждане на футболната среща. Твърдението на оспорващия, че не е доказано негово участие и не е ясно как същият е разпознат е плод на защитната му теза, защото от всички доказателства по делото е установено, че именно той е едно от лицата, което е нахлуло на терена, а наред с това разпознаването се установява и от показанията на свидетеля Б. служител на СДВР, който е извършил разпознаването му. Наред с това, по силата на чл. 29 от ЗООРПСМ-за установяване извършването на противообществени прояви по този закон или на престъпления от общ характер може да се използват и видеозаписи и/или фотоснимки, направени при провеждането на спортното мероприятие, като видеозаписите и/или фотоснимките по ал. 1 се приобщават чрез съставяне на протокол, подписан от органите по чл. 26, ал. 1 и от специалист-технически помощник/ и такъв е съставен и приложен по делото. Заповедта за налагане на ПАМ е издадена на основание чл. 41, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1 ЗООРПСМ, които разпоредби предвиждат, че една от двата вида принудителни административни мерки по този закон е забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина, като срокът за налагане на ПАМ-забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина е от една до две години. Законът задължава административния орган, който установи извършено нарушение на ЗООРПСМ по съответния ред и след издаване на АУАН, да състави освен НП да издаде и Заповед за налагане на ПАМ, като не е предоставена оперативната самостоятелност на органа да преценява дали да приложи ПАМ или не и затова заедно с издаденото НП е издадена и Заповед за налагане на ПАМ. След като е налице доказано извършено нарушение на нормата на чл.21, т.4 от ЗООРПСМ/нахлуване на спортния терен, / подкрепящо се от събраните по делото доказателства, то законосъобразно ответникът по оспорването е издал оспорената заповед, с която наложил ПАМ- Забрана за посещение на спортни мероприятия за срок от една година на оспорващия както в страната, така и в чужбина. Неоснователен е доводът на оспорващия на неговия процесуален представител, че заповедта на съответства на целта на закона и след като е налице маловажен случай не е следвало да се издава заповед, а да се наложи наказание по ЗАНН, защото административно-наказателната и административната отговорност са две самостоятелни и независими отговорности, подчиняват се на различен правен ред и между тях няма тъждество, реализират се по различен ред и от различни органи. Оспорената Заповед отговаря на изискванията за редовно действие на административните актове и предпоставя отхвърляне на предявеното срещу нея оспорване. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по оспорването за присъждане на разноски е основателна, но разноски се присъждат не на основание чл.63д от ЗАНН, защото производството не е по реда на ЗАНН, а по реда на АПК и приложимата норма е чл.143 и сл. АПК. По аргумент от чл.143, ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. По силата на чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението/ в сила от 01.10.2025 година по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лева, а в конкретния случай, делото не представлява фактическа и правна сложност, за да се присъди максималният размер на възнаграждението на юрисконсулт, проведени три съдебни заседания, на които са взели участие процесуални представители на ответника по оспорването и възнаграждението следва да е в размер на 200 лева. Съдебните разноски са разходите на страните, произтичащи от участието им в административното производство. Всяка от страните по делото е отговорна за направените разноски. Отговорността за разноски по принцип е обективна/ безвиновна/, защото загубила спора страна отговаря за разноски, дори ако е положила най- голямо старание да води процеса добросъвестно. Съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК/ приложима по силата на 144 АПК по присъждането на разноски, съдът се произнася във всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция. Отговорността за разноските е гражданско облигационно отношение, то произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Задължението за разноски произтича от неоснователно предизвикания правен спор и тежестта за тях е за страната, която неоснователно е предизвикала същия. Воден от горното и на основание чл.172 АПК, Административен съд София- град