Решение № 11336 от 27.12.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2379/2024 г.
Административен съд - Пловдив27.12.2024 г.докладчик Мария Николова
Диспозитив
ИЗМЕНЯ Заповед № 24ОА-2647/03.10.2024 г., издадена от ЗА кмет на община Пловдив, в частта й по т. 2 за определеното равностойно парично обезщетение за отчуждения поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи поземления имот със Заповед КД-14-16-864/27.04.2010г., адрес: [населено място], район „Южен“, [улица], с площ от 184 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: за второстепенна улица, предишен идентификатор: 56784.531.63, при граници и съседи имоти с идентификатори: 56784.531.1082, 56784.531.507, 56784.531.505, 56784.531.1081, който имот съгласно ПУП – ПРЗ и план-схема Пътна за УПИ I-автогара, кв.4 по плана на [жк], одобрен с Решение № 92, взето с Протокол № 7 от 06.04.2023 г. на Общински съвет — Пловдив, попада в улична регулация, като УВЕЛИЧАВА размера на определеното равностойно парично обезщетение от 6 649, 32 лева без ДДС на 32 360 лева без ДДС. ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на „АЛЕКСИН“ ООД, ЕИК 825008639, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя К. Х. А., сумата в размер на 1 940 (хиляда деветстотин и четиридесет) лева, представляваща съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване. Съдия:
Мотиви
Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с във връзка с чл. 27 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. Образувано е по жалба на „АЛЕКСИН“ ООД, ЕИК 825008639, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя К. Х. А., чрез адв. К., против Заповед № 24ОА-2647/03.10.2024 г. издадена от ЗА кмет на община Пловдив на основание чл. 25, ал. 2 от ЗОС, с която е отчужден поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи поземления имот със Заповед КД-14-16-864/27.04.2010г., адрес: [населено място], район „Южен“, [улица], с площ от 184 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: за второстепенна улица, предишен идентификатор: 56784.531.63, при граници и съседи имоти с идентификатори: 56784.531.1082, 56784.531.507, 56784.531.505, 56784.531.1081, който имот съгласно ПУП – ПРЗ и план-схема Пътна за УПИ I-автогара, кв.4 по плана на [жк], одобрен с Решение № 92, взето с Протокол № 7 от 06.04.2023 г. на Общински съвет — Пловдив, попада в улична регулация, в частта с която е определено равностойно парично обезщетение за поземления имот в общ размер на 6 649, 32 лева без ДДС. В жалбата се сочи, че паричното обезщетение е неравностойно, несправедливо и определено при несъобразяване с предназначението на поземления имот, както и с действителната пазарна цена на имота, която би могла да се постигне при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти. Твърди се, че размерът на обезщетението не е съобразен и с размерите на обезщетения за отчуждаване в полза на община Пловдив на подобни имоти, както и със съдебни решения на Административен съд – Пловдив. В тази връзка са цитирани заповеди на кмета на община Пловдив, издадени на основание чл.25, ал.2 от ЗОС в периода 2018г. – 2023г. и резултатите от тяхното обжалване. Иска се отмяна на заповедта в обжалваната част. Претендират се направените по делото разноски. В хода по същество, адв. К. моли съда да измени заповедта, съобразно изготвеното заключение по оценителната експертиза. Подробни съображения са изложени в представена по делото писмена защита. Ответникът - кмет на община Пловдив, чрез процесуалните си представители юрисконсулт И. А.-К. и М. Т. – служител с юридическо образование, поддържат становище за неоснователност на жалбата. В хода по същество юриск. А. моли съда да отхвърли жалбата и поддържа, че представената експертиза включва един пазарен аналог, който не отговаря на нормативните изисквания и при липса на други пазарни свидетелства, следва да бъде приложена разпоредбата на чл.22, ал.12 от ЗОС. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В постъпили по делото писмени бележки е изразено подробно становище за неоснователност на жалбата. Окръжна прокуратура - [населено място], редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не взема участие. За допустимостта: Оспорването, като направено в предвидения преклузивен процесуален срок от адресат на обжалваната заповед и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. От фактическа страна е установено, следното: Видно от приложения по делото Договор за приватизационна продажба на „Бивша дърводелна и цех за хартия“ обособена част от „МТА“ ЕАД, [населено място], подписан на 21.07.1999г., „АЛЕКСИН“ ООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], ул, „Македония“ № 4, БУЛСТАТ 825008639, е закупило правото на собственост върху следния недвижим имот: „БИВША ДУРВОДЕЛНА И ЦЕХ ЗА ХАРТИЯ“, състояща се от: дърводелна със застроена площ от 93, 60 кв.м.; магазин със застроена площ от 126, 10 кв.м.; кантар със застроена площ от 34, 30 кв.м.; имот с планоснимачен № 1994, находящ се в парцел I (едно) – „Автогара“, от квартал 4 по плана на [населено място] с площ от 4082, 20 кв.м., в който са построени описаните сгради, при граници на имота: север, запад и юг – „МТА“ ЕАД, [населено място], изток – път и Автогара „Родопа“. Договорът за приватизационна продажба е вписан в Служба по вписванията - Пловдив, с рег. № 11460 от 28.09.1999., акт № 212, том № 12, за което няма спор между страните по делото и се установява от приложената по делото скица № 15-299731-20.03.2023г. на ПИ с ид. 56784.531.506. Според предвижданията на влязъл в сила ПУП-ПРЗ и план-схема Пътна за УПИ I-автогара, кв. 4 по плана на [жк], одобрен с Решение № 92, взето с Протокол № 7 от 06.04.2023 г. на Общински съвет - Пловдив, с оглед реализиране на обект, публична общинска собственост - „Комуникационно-транспортен пробив под ж.п. ареал на Централна гара - Пловдив, свързващ [улица]и [улица], поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място] попада в улична регулация. Общински съвет - Пловдив с решение № 39, взето с протокол № 2 от 15.02.2024 г., приел Годишната програма на община Пловдив за управление и разпореждане с имоти, общинска собственост за 2024 г., видно от която в раздел IV. 1. 5 "Отчуждаване на имоти" бил включен поземлен имот с [идентификатор] за целеви обект/проект ПУП-ПУР „Комуникационно-транспортен пробив под ж.п. ареал на Централна гара - Пловдив, свързващ [улица]и [улица]към Проект „Рехабилитация на железопътен участък Пловдив-Бургас - фаза 2“, Проект 1: Развитие на железопътен възел Пловдив, Участък № 11 Централна гара – Пловдив. За нуждите на административното производство с договор от 24.06.2024 г., кметът на община Пловдив възложил изготвяне на оценка за определяне размера на равностойно парично обезщетение за ПИ с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], с площ 184 кв.м. В изпълнение на договора е изготвена експертна оценка от 29 юли 2024 г. от независим оценител инж. К. М., по реда на чл.22 от ЗОС, според която в предоставената от АВ база данни за извършенi сделки с поземлени имоти в периода от 24.06.2023г. до 24.06.2024г., не са открити такива, които да отговарят на изискванията на § 1 от ДР на ЗОС. Експертът е посочил, че равностойното парично обезщетение следва да се определи съгл. чл.22, ал.12 от ЗОС. Оспорващият бил уведомен за стартирането на процедурата по отчуждаване и размера на определеното равностойно парично обезщетение с обявление изх. № 24ОБ-598/16.08.2024 г., публикувано в два централни и един местен ежедневник на дата 19.08.2024 г., както и на съответните места в общината (на пл. „Централен“ №1, на пл. „Стефан Стамболов“ №1 и в районната администрация на район „Южен“ – Община Пловдив) - на датi 16.08.2024г. и 28.08.2024 г., за което обстоятелство са съставени протоколи от длъжностни лица при община Пловдив. Въз основа на оценката и след провеждане на процедурата по чл. 25 от ЗОС, ЗА кметът на община Пловдив издал оспорената в настоящото производство заповед, с чиято т. 1 отчуждил от оспорващия „АЛЕКСИН“ ООД поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи поземления имот със Заповед КД-14-16-864/27.04.2010г., адрес: [населено място], район „Южен“, [улица], с площ от 184 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: за второстепенна улица, предишен идентификатор: 56784.531.63, при граници и съседи имоти с идентификатори: 56784.531.1082, 56784.531.507, 56784.531.505, 56784.531.1081, който имот съгласно ПУП – ПРЗ и план-схема Пътна за УПИ I-автогара, кв.4 по плана на [жк], одобрен с Решение № 92, взето с Протокол № 7 от 06.04.2023 г. на Общински съвет — Пловдив, попада в улична регулация. По т. 2 от заповедта ответният административен орган определил за отчуждения поземлен имот равностойно парично обезщетение в размер на 6 649, 32 лева, без ДДС. От страна на ответника по делото е представено писмо с изх. № 23ВК-500(3)/17.05.2024 г. от директор на дирекция „Устройствено планиране н кадастър“, Община Пловдив, според което предназначението съгласно чл.22, ал.5, 6 и 7 от ЗОС на поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] е както следва: -По общ регулационен план на VI-градска част (II - етап) по плана на [населено място], на кв..„Христо Ботев- север“, одобрен със Заповед № 44/08.01.1954 г. (текстова част върху платно), имотът попада в терен без отреждане; -По регулационен план на [жк], одобрен със Заповед №44/08.01.1954 г, (текстова част върху платно), имотът попада в терен II- ГНС -за обществен блоков жил. строеж, кв.69; -По регулационен план на [жк], [населено място], одобрен със Заповед Хе 606/29.06.1960 г. (текстова част върху платно), имотът попада в терен без отреждане; -По регулационен план на [жк], [населено място], одобрен със Заповед №604/29.06.1960 г. (текстова част върху платно), имотът попада в терен без отреждане; -По регулационен план на [жк], [населено място], одобрен със Заповед №234, 235/2.07.1969 г. (текстова част върху платно), имотът попада в терен без отреждане; -По регулационен план на [жк], [населено място], одобрен със Заповед 450/15.06.1981г., имотът попада в терен УПИ I-автогара; -По застроителен, кадастрален и регулационен план на [жк], одобрен със Заповед № 1043/15.11.1984 г. на Главен архитект на ИК на Общински народен съвет-Пловдив, е част от стар имот пл.№ 1994 и попада в терен УПИ I - автогара. След влизане в сила на КК карта на [населено място] кадастралният план е с прекратено действие; -Със Заповед № 457/14.12.1998г. е одобрено ПКО с нови имоти пл. № 1994 и № 2159, [жк], като имотът е част сят новопопълнения имот пл. №1994, попадащ в терен УПИ I- автогара; -Със Заповед № ОА-526 от 29.03.2001 г. е одобрено ПКО с нови имоти пл.№1994 и № 2231, като имотът е част от новопопълнения имот с пл.№ 2231, попадащ в терен УПИ I-автогара; -С изменение на ПУП-ПРЗ на част от кв. 1 по плана на „Въстанически-север“ /“Х. Б.- север/, се образуват: ул. тупик и нови УПИ: I-2231, стоп дейност; II-2231, стоп дейност и [УПИ], стоп. дейност, одобрено със Заповед № ОА-2023/26.11.2002г., имотът е част от стар [имот номер], попадащ в улица тупик; -С Решение № 92, взето с Протокол № 7/06.04.2023 г. на Общински съвет - Пловдив, в сила от 27.06.2023 г. е одобрен ПУП-ПРЗ и план-схема Пътна за УПИ I-автогара, кв. 4 по плана на кв., “Х. Б.-север“, [населено място], като имотът попада в улична регулация. В хода на съдебното производство е прието заключение на съдебно-оценителна експертиза (СОцЕ), изготвена от вещото лице инж. Р. К., която е описала поземления имот с КИ 56784.531.506 по КККР на [населено място], посочила е характеристиките му и подробно е изложила хронологията на отреждането му от 1954г. до днес. Вещото лице е прегледало сделки в имотния регистър на АВ, като след анализ и експертна селекция е подбрало пазарни свидетелства на реални сделки на „равностойни имоти" (т.7 от §1 ДР ЗОС) по КК на [населено място] за района на гарата и на север от нея, с местоположение - в урбанизираната зона със същите или близки показатели на устройство и застрояване и притежаващи еднакъв характер на застрояване), като е изискало копия от вписаните актове по сделките със сходни параметри - 92 броя: 56 бр. за периода 24.06.-31.12.2023г. и 36 броя за периода 01.01.-24.06.2024г. От предоставените общо 92 бр. копия, вещото лице е подбрало една сделка с едно ПИ, с НТП: за бензиностанция, газостанция, метанстанция, за която счита, че отговаря на разпоредбата на чл. 22, и общата ал.5, и може да се приложи смисъла на текстовете в параграф 1 от ДР на ЗОС. Така експертът по СОцЕ е изготвил оценка, включвайки продажба от 18.10.2023г. на имот в урбанизирана територия, начин на трайно ползване: „за бензиностанция, газостанция, метанстанция“ при цена в размер на 175, 85 лева/кв.м. Според вещото лице тази открита сделка е за ПИ със сходни характеристики с ПИ (автогара), като в тази връзка се позовава на Приложение № 3 към чл. 14, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (изрично уточнено в с.з. от 19.12.2024г.). Според заключението средната пазарна цена на равностойното парично обезщетение (по смисъла на пар. 1 от ЗОС) е 175, 85 лв./кв.м. и равностойното парично обезщетение на [ПИ] по КККР на [населено място] с отчуждавана площ 184 кв.м. е 32 360 лева без ДДС. В забележка на стр. 17 от СОцЕ е посочено, че при определяне на РПО е използвано пазарно свидетелство-прехвърлителна сделка (покупко-продажба) на ПИ с НТП: за бензиностанция, газостанция, метанстанция, което според вещото лице се явява със сходни характеристики в хипотезата на чл. 22 от ЗОС и §1 от ДР на ЗОС, тъй като се явява съпоставим: по НТП (в една група на класификатора за НТП, съгл. Прил. III на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., т.8 Поземлени имоти за движение и транспортни обекти), по характера на организацията на пътникопотоците, клиентопотоците и транспортните потоци; както и по начина на общественото им ползване. В с.з. от 19.12.2024г. вещото лице посочва, че на няколко места в заключението е допуснала техническа грешка и е посочила друг номер на делото, но всичко се отнася за адм. дело 2379/2024 г. Инж. К. посочва, че имотът, чиято оценка е ползвала и процесния имат еднакъв характер на застрояване, като по конкретния обект бензиностанция е работила през 2006г. във връзка с ипотечна оценка. По отношение на показателите на устройството на обследвания имот и имота на жалбоподателя вещото лице посочва, че са близки, съпоставими показатели на устройство и попадат в една група по начина на трайно ползване. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, макар и оспорено от процесуалния представител на ответника. При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Оспорената заповед е подписана от "За кмет: И. С., заместник-кмет: ЕЗ, Заповед за заместване № 24ОА-2549/24.09.2024 г." Съгласно представената по делото Заповед № 24ОА-2549/24.09.2024 г. на Кмета на Община Пловдив, И. С. – зам.-кмет „Екология и здравеопазване“ в Община Пловдив изпълнява функциите на Кмет на Община Пловдив от 24.09.2024 г. до одобряване на резултатите от изборите за народни представители за Народно събрание на 27.10.2024 г. Съгласно правната теория и тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по тълкувателно дело № 4/2002 г. на ОСС на ВАС заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед отсъстващият титуляр се замества от друго подчинено нему лице, което за определения период изпълнява правомощията на замествания в пълен обем и върши това от името на замествания орган. В настоящия случай е налице именно заместване на титуляря – кмета на община Пловдив, поради което оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Заповедта в оспорената част е издадена в писмена форма, като съдържа фактически и правни основания, но е издадена при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалноправните норми и целта на закона. Според чл. 21, ал. 1 от ЗОС имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. Съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗОС кметът на общината възлага определянето на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, на оценители, отговарящи на изискванията на Закона за независимите оценители. Заповед за отчуждаване се издава по реда на чл. 25 от ЗОС от кмета на общината, като в нея се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, а при имотно обезщетение - вида, местонахождението, размера, начина на трайно ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на паричното обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите, търговската банка, в която ще бъде внесено обезщетението по сметка на правоимащите лица и за началната дата, от която ще започне изплащането му. По правилото на чл. 22, ал. 5 от ЗОС размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Нормата на чл. 22, ал. 6 от ЗОС сочи, че конкретното предназначение на поземлени имоти, урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен план, е предназначението им, определено с предходния подробен устройствен план, действал преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост. Според чл. 22, ал. 7 от ЗОС, когато имотът е бил урегулиран за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, с предходен подробен устройствен план (без да е бил отчужден), действал преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, въз основа на който се отчуждава, конкретното му предназначение е предназначението, определено с подробния устройствен план, действал преди влизането в сила на плана, предвиждащ изграждането на обекти - публична държавна или публична общинска собственост. За поземлени имоти, включени в обхвата на урбанизирана територия, съобразно действащия общ устройствен план, които не са урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен план, правилото на чл. 22, ал. 8 от ЗОС предвижда размерът на равностойното парично обезщетение да се определя като за имоти без предвидено застрояване, като се съобразява установеният траен начин на фактическото им ползване. Разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗОС дефинира понятието "пазарни цени на имоти със сходни характеристики", като определя, че това са осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. А нормата на § 1, т. 3 б. "а" от ДР на ЗОС определя параметрите на понятието "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания", като това са имотите, които се намират в една и съща ценова зона с отчуждавания имот в урбанизираните територии. От анализа на цитираните разпоредби следва, че за определяне на "равностойно парично обезщетение" по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗОС и § 1, т. 1, 2 и 3 ДР на ЗОС чрез пазарни аналози, като такива могат да служат само сделки с имоти, отговарящи на следните характеристики: 1. възмездни сделки /покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека и др. /, като поне една от страните по тях да е търговец; 2. сделките да се отнасят за имоти в близост до отчуждавания, т. е. да попадат в една и съща ценова зона /в урбанизираните територии/; 3. да са сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и да са вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота; 4. имотът, предмет на сделката, да е с устройствен статут и предназначение, съответстващ на този, който има отчуждаваният имот, но преди влизането в сила на ПУП, по който се прави отчуждаването. Според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове извън границите на населените места и селищните образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на транспорта /чл. 7, ал. 1 от ЗУТ/. По смисъла на § 5, т. 8 от ДР на ЗУТ "територия" или "устройствена зона" по чл. 11 представлява съвкупност от съседни поземлени имоти със сходни характеристики и преобладаващо предназначение. А по смисъла на § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ, под "територия на населено място" следва да се разбира селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. От приложените по делото доказателства безспорно се установява, че с решение на общински съвет Пловдив е одобрен ПУП-ПРЗ и план-схема Пътна за УПИ I-автогара, кв. 4 по плана на [жк], с оглед реализиране на обект, публична общинска собственост - „Комуникационно-транспортен пробив под ж.п. ареал на Централна гара - Пловдив, свързващ [улица]и [улица], за чиято реализация се предвижда отчуждаване поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място]. Безспорно е, че процесният имот като предмет на подробния устройствен план е отреден за задоволяване на обществени нужди. По делото не се ангажират доказателства планът в обхвата на процесния имот да е бил оспорен по съдебен ред, респ. да е бил предмет на отмяна. При това положение съдът е обвързан да приеме, че въз основа на валиден и влязъл в сила административен акт е одобрен подробен устройствен план, с който е удовлетворено изискването на чл. 21, ал. 1 от ЗОС за доказване на общинската нужда, налагаща отчуждаването на имота. Доказателствата по делото еднозначно сочат, че процесният имот по действащия ПУП е част от урбанизирана територия. По правилото на чл. 25, ал. 1 от ЗКИР всеки поземлен имот следва да бъде отразен в КК с трайното предназначение на територията, в границите на която се намира, а в случая тази територия е урбанизирана в строителните граници на населеното място. По отношение на ПИ с идентификатор № 56784.531.506 действащ ПУП е одобреният с Решение № 92, взето с Протокол № 7 от 06.04.2023 г. на Общински съвет – Пловдив, според предвижданията на който ПУП отчуждавания имот попада в уличната регулация. Няма спор между страните, че целият имот е с трайно предназначение на територията: урбанизирана. Не ще бъде в противоречие с правилата на чл. 22 от ЗОС вр. § 1 от ДР на ЗОС за нуждите на оценката да се приемат за аналози и тези сделки, имащи за предмет имоти, с начин на трайно ползване – за бензиностанция, газостанция и метанстанция, съобразявайки разпоредбите на чл.22, ал.6 и ал.7 от ЗОС, че от 1981г. до 2002г. имотът на жалбоподателя попада в терен УПИ I – автогара. Съдът счита, че изготвената за нуждите на настоящото производството оценка е обоснована, доколкото оценителят е определил равностойното парично обезщетение използвайки пазарно свидетелство-прехвърлителна сделка (покупко-продажба) на ПИ с НТП: за бензиностанция, газостанция, метанстанция. Касае се за имот със сходни характеристики и намиращ се в една и съща ценова зона с отчуждавания имот, макар и не еднакви по начин на трайно ползване с процесния имот, но сходни по предназначение. В тази връзка сделката отговоря на § 1, т. 2 и т. 3, б. "а" от ДР на ЗОС. По отношение на сходството в характеристиките на имота на жалбоподателя и взетия предвид при изготвяне на СОцЕ имот, вещото лице е посочило, че имотите се явяват съпоставими по НТП, доколкото са в една група на класификатора за НТП, съгл. Приложение 3 на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. Приложение № 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри съдържа Класификатор за начина на трайно предназначение на териториите и съответните кодове, а Приложение № 3 съдържа Класификаторът за начина на трайно ползване на поземлените имоти и съответните кодове. Видно от Приложение № 3, че в група „8.Поземлени имоти за движение и транспортни обекти“ попадат ПИ за автогара, автоспирка с код 2240, както и ПИ за бензиностанция, газостанция, метанстанция с код 2250. В с.з. вещото лице уточнява, че послужилите за целите на експертизата пазарните свидетелства ги степенува като реалистично възможни. Изрично експертът посочва, че по-съпоставими са автогара и бензиностанция, с оглед пътникопотока, начина на общественото обслужване, характера на общественото обслужване, като клиентопоток, пътникопоток, транспортен поток, както и организацията на движение на територията на урегулирания поземлен имот и е с най-висока степен на съпоставимост, в сравнение с първостепенна или второстепенна улица. Според вещото лице характера на застрояване на обследвания в СОцЕ имот и имота на жалбоподателя е един и същ, показателите на устройството са близки, съпоставими показатели на устройство и попадат в една група по начина на трайно ползване. От страна на ответника не са ангажирани доказателства, че двата имота са с различен характер на застрояване, като в тази връзка следва да се обърне внимание, че в с.з. инж. К. поясни, че по обекта бензиностанция е работила през 2006г. във връзка с ипотечна оценка и е категорична, че същият е за ниско застрояване. В § 1, т. 3, б. "а" се съдържа определение на понятието „имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот“ и това са имоти в една и съща ценова зона с отчуждавания имот - в урбанизираните територии. Законово изискване за териториална близост на имотите няма, поради което съдът намира възражението на ответника в тази насока за неоснователно. Не може да се възприеме и възражението, че е субективна преценка на вещото лице дали имотите са в една и съща ценова зона, доколкото квалификацията на вещото лице не бе оспорена. В заключителната част на експертизата вещото лице е декларирало, че е действало непредубедено и в съответствие с професионалните му изследвания и съпоставки, рефериращи към поставените задачи. Представен е и Сертификат за оценителска правоспособност на вещото лице като оценител на недвижими имоти от 2009г. В ЗОС няма легална дефиниция на понятието „ценова зона“, а представеното от ответника Решение №4, взето с протокол № 1 от 22.01.2009г. на Общински съвет Пловдив за определяне на границите на зоните на територията на Община Пловдив, на основание чл.6, ал.7 от Приложение №2 от ЗМДТ има отношение към определянето на данъците на недвижимите имоти. Вещото лице в с.з. заяви, че като независим оценител е наясно с пазара и чете анализи на професионални източници, и категорично посочи, че имота на жалбоподателя и ползвания при СОцЕ имот са в една ценова зона имайки предвид пазара. Отделно от това се констатира, че според границите на зоните територията на Община Пловдив, определени на основание чл.6, ал.7 от Приложение №2 от ЗМДТ, отчуждавания имот (на жалбоподателя) попада във втора ценова зона, а имотът от пазарното свидетелство попада в по-ниска ценова зона – четвърта. На база изложените съображения, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по изготвената съдебно-оценителна експертиза. Равностойното парично обезщетение в административното производство е определено на основание чл.22, ал.12, т.1 от ЗОС, която разпоредба се прилага, когато не могат да се определят пазарните цени на имоти със сходни характеристики, поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията. Според заключението на вещото лице по изготвената по делото СОцЕ, поради обстоятелството, че е използвало аналог, който е със сходни характеристики и близък като начин на трайно ползване до оценявания обект, средната пазарна цена на равностойното парично обезщетение е 175, 85 лв./кв.м. и равностойното парично обезщетение на [ПИ] по КККР на [населено място] с отчуждавана площ 184 кв.м. е 32 360 лева. Така определената оценка е по-висока от тази по оспорената заповед, съответно по-благоприятна за жалбоподателя, поради което заповедта следва да бъде изменена в частта относно оценката на отчуждавания имот с определеното обезщетение, като се определи обезщетение в размер, съответстващ на нормите и целта на закона – тоест с увеличаване размера на сумата за парично обезщетение от 6 649, 32 лева на 32 360 лева. С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, които се констатираха общо в размер на 1940 лева, от които 50 лв. - внесена държавна такса, 1250 лв. - заплатен адвокатски хонорар по Договор за правна защита и съдействие от 21.10.2024 г. (л.187 - преводно нареждане) и 640 лв. - внесен депозит за вещо лице. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лв. В случая разликата между определеното от административния орган обезщетение и присъденото от съда, представлява материалният интерес на жалбоподателите и е в размер на 25 710, 68 лв. Съобразно чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., адвокатското възнаграждение при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. е 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. Платеното адвокатско възнаграждение на адв. К. е под предвидения в наредбата минимум. Водим от горното, Съдът
Цитирани разпоредби
26- чл. 1
- чл. 22 ЗОС
- чл. 25, ал. 2 ЗОС
- чл. 25, ал. 1 ЗКИР
- чл. 1 ЗОС
- чл. 21, ал. 1 ЗОС
- чл. 22, ал. 5 ЗОС
- чл. 22, ал. 6 ЗОС
- чл. 22, ал. 7 ЗОС
- чл. 22, ал. 12 ЗОС
- чл. 22, ал. 12, т. 1 ЗОС
- чл. 22, ал. 8 ЗОС
- чл. 22, ал. 3 ЗОС
- чл. 25 ЗОС
- чл. 7, ал. 1 ЗУТ
- чл. 11
- чл. 14, ал. 4
- чл. 145
- чл. 22, ал. 5
- чл. 22, ал. 6
- чл. 22
- чл. 27
- чл. 5
- чл. 6, ал. 7
- чл. 7, ал. 2, т. 4
- чл. 8, ал. 1